№ 10870
гр. С., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110140435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г. Н. с ЕГН:
********** чрез адв. Д. срещу „Топлофикация София” ЕАД, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 1053,91 лв., представляващ сбор от следните суми: 868,48 лв.,
представляваща ½ от цената за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в
размер на 124,68 лв., представляваща ½ от мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до
26.03.2021 г.; сумата от 13,00 лв., представляваща ½ от цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
06.04.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 2,57 лв.,
представляваща ½ от мораторната лихва за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г.; 45,18
лв. - разноски, от които 20,18 лв. - държавна такса и 25,00 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт за имот с аб. № .... на адрес гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ. .., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. .., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2021 г. издадена по ч. гр. д.
№ ../.. г., по описа на Софийски районен съд, 56 с-в.
Ищецът твърди, че не дължи претендираната от ответника сума тъй като за този период
няма качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и че ответникът не е
доставял такава в имота, както и че не е собственик на процесния имот.
Ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия
и е ползвал доставената топлинна енергия. Навежда твърдения за изтекла погасителна
1
давност. С отговора си, предявява насрещен иск за дължимост на процесните суми и
процесния период за имот с аб. № .... на адрес гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ. .., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. ...
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да установи, че по силата на облигационно отношение с ищеца,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ и за ищеца е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. От представените по делото заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сградата - етажна
собственост, където се намира процесният имот, е била топлоснабдена, както и че за
процесния период е начислена топлинна енергия. От представеното съобщение към фактура
№ ... на абонат: .... към 31.07.2020 г. приет като доказателство по делото, се установява, че за
процесния имот се претендира заплащане на сумата от 585,17 лева. През процесния период е
действал Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., в
сила от 05.03.2004г. Съобразно разпоредбата на чл. 153,ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния
период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие. Според §1 на чл.42 от допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Не са представени
доказателства от ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
твърдени за осъществени правоизключващи обстоятелства, че от издаване на процесните
фактури е предприел някакви действия, с които да прекъсне изтеклата по отношение на
вземането давност чрез способите, предвидени в ГПК – чрез възражение или чрез
предявяване на иск. Съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 на ВКС, ако кредиторът
бездейства, не предявява иск, давността тече, защото той може да избира да предяви иск,
или не. Давността прекъсва с предявяване на иска и спира да тече, защото кредиторът не
може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковия процес е висящ.
Действително, процесните вземания представляват "периодични плащания" по см. на чл.
111, б."в" от ЗЗД, за които е приложима тригодишната погасителна давност, в какъвто
смисъл е тълкуването на посочената разпоредба с ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата. В производството не са
ангажирани доказателства ищеца да е страна по валидно облигационно отношение с
2
ответника за доставка на топлинна енергия в процесното жилище през периода м.05.2017 г.
до м.04.2020 г, поради което за него не е възникнало задължение да заплати стойността на
доставената в имота през посочения период топлинна енергия и мораторната лихва върху
нея. авоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. По делото е
приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том VI, рег. №
8983, дело № 856/2003 г. от 24.10.2003 . на нотариус С.Т. рег. № .. в регистъра на НК, от
който се установява, че Г.М.Н.. е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установи
принадлежност на правото на собственост върху процесния имот от ответника, нито е
доказано той да е вещен ползвател, нито пък е представен договор, сключен между ищеца и
ответника с данни за открита на негово име партида. В случая в исковата молба не се
съдържа твърдение за извършено правоприемство (включително по силата на наследяване)
от Г.М.Н.. в полза на М. Г. Н., в който случай за съда би съществувало задължение на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада по делото да укаже на ищеца, че не сочи
доказателство за установяване на този факт. Нещо повече, съдът не е дължал даване на
такива указания за установяване на сочения факт относно принадлежността на правото на
собственост на ответника върху имота, доколкото по делото има представени писмени
доказателства за установяване на правнорелевантния факт относно правото на собственост.
Процесуалното задължение на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК възниква в случаите, в които
страната не е представила никакви доказателства за установяване на сочен от нея факт, но
не и когато такива са приложени, но от тях същият не се установява. Приемане на обратното
и указване на страната за необходимостта да ангажира други доказателства, извън вече
приложените, би представлявала недопустима намеса и подпомагане на едната страна в
нарушение на принципа за равенство на страните. При тези данни съдът намира, че ищецът
не е доказал при условията на пълно и главно доказване разпределения в негова тежест
факт. Предвид недоказване на първия правопораждащ факт елемент от гореописания
фактически състав, не подлежат на изследване останалите събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното предявеният отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация
София“ ЕАД е основателен в предявения пред съда размер от 1053,91 лв., представляващ
сбор от следните суми: 868,48 лв., представляваща ½ от цената за топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 124,68 лв., представляваща ½ от
мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; сумата от 13,00 лв.,
представляваща ½ от цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва в размер на 2,57 лв., представляваща ½ от мораторната лихва за периода от
01.05.2018 г. до 26.03.2021 г.; 45,18 лв. - разноски, от които 20,18 лв. - държавна такса и
25,00 лв. - възнаграждение за юрисконсулт за имот с аб. № .... на адрес гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ.
.., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. .., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
12.04.2021 г. издадена по ч. гр. д. № ../.. г., по описа на Софийски районен съд, 56 с-в.
По отношение предявения от ответника Топлофикация София ЕАД насрещен иск, съдът
3
намира следното: искът е с правно основание чл. 124 ГПК и е за осъждане на М. Г. Н. да
заплати незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и дялово
разпределение и обезщетение за забава в размер на 1053,91 лв., представляващ сбор от
следните суми: 868,48 лв., представляваща ½ от цената за топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва в размер на 124,68 лв., представляваща ½ от мораторната лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; сумата от 13,00 лв., представляваща ½ от цената
на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на
2,57 лв., представляваща ½ от мораторната лихва за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021
г.; 45,18 лв. - разноски, от които 20,18 лв. - държавна такса и 25,00 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт за имот с аб. № .... на адрес гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ. .., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. ...
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и
да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но
действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а
съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
От представените писмени доказателства, които съда вече обсъди, не бе установено М. Н. да
има качеството на собственик, респ. ползвател на имота, поради което исковата претенция
се възприема за неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 405,39 лв. и 50 лв. за д.т.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. Н. с ЕГН:********** чрез адв. Д.,
срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Г. Н. с ЕГН:********** не дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ... сумата от 1053,91 лв., представляващ сбор от следните суми: 868,48
лв., представляваща ½ от цената за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва в размер на 124,68 лв., представляваща ½ от мораторната лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; сумата от 13,00 лв., представляваща ½ от цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на
2,57 лв., представляваща ½ от мораторната лихва за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021
г.; 45,18 лв. - разноски, от които 20,18 лв. - държавна такса и 25,00 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт за имот с аб. № .... на адрес гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ. .., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. .., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2021 г. издадена по ч. гр. д.
№ ../.. г., по описа на Софийски районен съд, 56 с-в.
ОТХВЪРЛЯ иска от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Ястребец“ № 23Б срещу М. Г. Н. с ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ.
.., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. .. по чл. 124 ГПК за установяване съществуването на следните вземания
за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, БЛ. .., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. .., абонатен № .... за сумата от
1053,91 лв., представляващ сбор от следните суми: 868,48 лв., представляваща ½ от цената
за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 124,68 лв.,
представляваща ½ от мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г.; сумата
от 13,00 лв., представляваща ½ от цената на услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва в размер на 2,57 лв., представляваща ½ от мораторната лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г.; 45,18 лв. - разноски, от които 20,18 лв. - държавна
такса и 25,00 лв. - възнаграждение за юрисконсулт за имот с аб. № .... на адрес гр. С., ж.к.
„Л.“, БЛ. .., ВХ. .., ЕТ. ..., АП. .., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 12.04.2021 г. издадена по ч. гр. д. № ../.. г., по описа на Софийски районен съд, 56 с-
в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ... да заплати на адв. Д. Н. Д. от
Благоевградска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с
чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в общ размер от 455,39 лв., от които по 405,39 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото за оказана безплатна правна помощ
5
на М. Г. Н. в рамките на исковото производство, и 50 лв. - д.т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на странит
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6