Р Е Ш Е Н И Е
София, 04.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива И., като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр.д.№ 4999/2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „Б.ДСК“ АД,
ЕИК ********, чрез юрк. Б.В., съдебен адрес:***
против П.И.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че П.И.Ц.
дължи на „Б.ДСК“ АД по
Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г. следните суми: - главница 131 589,97 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2016
г. до окончателното изплащане, - договорна
лихва в размер 57 248,62 лв. за
периода 17.07.2012 г. - 17.10.2016 г.; - обезщетение
за забава за периода 10.07.2012 г. -
17.10.2016 г. в размер 1 400,79
лв., - заемни такси - 1 081,75 лв. и
разноски в размер 7 240,50 лв., от които 3 826,42 лв. – д.т., заплатена по
сметка на СРС и 3 414,08 лв. ю.к..възнаграждение.
При
условията на евентуалност е предявена и претенция ответницата да бъде осъдена
да му заплати следните суми, произтичащи от неизпълнен договор за кредит: - остатък
от непогасена вноска за месец август 2012 г. в размер 949,24 лв., - остатък от
главница по Договор за кредит в размер 129 202,67 лв., - договорна лихва върху
посочената главница в размер 49 418,91 лв., дължима за периода от 10.09.2012
/дата на първата неплатена вноска по кредита/ до 20.04.2017 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото, до
окончателното изплащане, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че, по
силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г., „Б.Д.“ ЕАД е
предоставила на П.И.Ц. кредит в размер 138 500
лв. Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от 29.08.2007
г. - датата на неговото усвояване по сметка на кредитополучателя.
За
предоставения кредит кредитополучателката е следвало
да заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на
усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и
надбавка в размер 1,9 процентни пункта. За останалия срок на кредита е
договорено заплащане на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка.
Базовият
лихвен процент се определял периодично от кредитора, като към датата на
сключване на договора той е бил 3,69%, а стандартната надбавка е била 4,6
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 5,59%.
За
обезпечаване на отпуснатия кредит ответницата е учредила договорна ипотека
върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
Поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в
плащанията над 90 дни, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 15.09.2016
г., за което Ц. била уведомена с Уведомление за обявяването на предсрочна
изискуемост, изх. № 01-20-04967/05.08.2016 г., връчено й лично на 12.09.2016 г.
в нотариалната кантора на Нотариус М.Г., Рег. № 622 на НК.
Ищецът
твърди, че, поради настъпилата предсрочна изискуемост и, пред вид посочените по
- горе предпоставки, че на 18.10.2016 г. е подал заявление по чл. 417 ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за
следните суми: 1. главница - 131 589,97 лв.; 2. договорна лихва за периода
17.07.2012 г. - 17.10.2016 г. в размер 57 248,62 лв.; 3. обезщетение за
забава за периода 10.07.2012 г. -
17.10.2016 г. - 1 081,75 лв.; 4. заемни такси - 7 240,50 лв.; 5. законна лихва,
върху главницата, считано от 18.10.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Образувано е
ч.тр.д. № 58470/2016 г. на СРС, 79-ти с-в, по което
на 31.10.2016 г. и 02.11.2016 г. са издадени, съответно, заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, с които в полза на „Б.Д.“ ЕАД са присъдени, освен
посочените по – горе суми и заплатената по сметка на СРС държавна такса 3
826,42 лв., представляваща 2% върху материалния интерес, и 3 414,08 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
За събиране
на сумите по изпълнителния лист на 02.12.2016 г. е образувано изп. д. № 2034/2016 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790 на
КЧСИ.
Във връзка с
подадено от длъжницата възражение ищецът е предявил настоящия иск и моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че П.И.Ц. дължи на „Б.Д.“
ЕАД към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист
При
условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме, че ответницата е била
редовно уведомена за обявяване на кредита й за предсрочно изискуем, ищецът моли
да бъде прието, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем със завеждане на
делото, респ. получаване от ответницата на препис от исковата молба и
доказателствата.
Предявил е и
претенция тя да бъде осъдена да му заплати следните суми, произтичащи от
неизпълнен договор за кредит: - остатък от непогасена вноска за месец август
2012 г. в размер 949,24 лв., - остатък от главница по Договор за кредита в
размер 129 202,67 лв., - договорна лихва върху посочената главница в размер 49
418,91 лв., дължима за периода от 10.09.2012 /дата на първата неплатена вноска
по кредита/ до 20.04.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от от завеждане на делото, до окончателното
изплащане, на основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
Претендира
разноски в това число юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е
представил писмени доказателства. Поискал е назначаване на ССЕ.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск,
като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответницата П.И.Ц. оспорва иска по основание и размер.
На първо
място заявява, че с решение № 2332/2015 г. по гр.д. № 2636/2015 г. САС, 12
състав е отхвърлил предявените от „Б.Д.“
ЕАД искове против нея с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК за установяване на съществуване на вземането на „Б.ДСК“- ЕАД към П.Ц.,
породено от Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г., обявен за предсрочно
изискуем на основание чл. 20, т. 2 от ОУ към него, вр.
чл. 232, ал. 1 ТЗ, чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Според нея решението има сила на пресъдено нещо и поради това моли съда да прекрати
настоящото производство на основание чл. 299 ГПК.
Ответницата
не оспорва наличието на следните факти: че са налице договорни отношения с
ищеца, че лихвата по кредита след първите три години се формира на основата на
базов лихвен процент за този вид кредити и надбавка, която може да бъде намалена
с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют”, като базовия лихвен процент се определя периодично от
кредитора, че към датата на сключване на
договора за кредит лихвенит процент е бил 3,69%, а
стандартната надбавка е била 4,6 процентни пункта или лихвения процент по
кредита е 5,59%, че за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека
върху имота, посочен в исковата молба, че ’’Б.Д.” ЕАД е подала заявление по чл.
417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, че са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист, че е образувано изпълнително дело по силата на издадения
изпълнителен лист, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Оспорва следните твърдения от
исковата молба: че кредитът е погасяван редовно само до м. август 2012 г., че
към датата на твърдяната предсрочната изискуемост не са погасени 50 вноски, че
дължимите вноски по кредита, посочени в таблицата на л. 2 от исковата молба са
в размер 1 221,76 лв.
Твърди,
че кредитът е погасяван редовно до 10.04.2014 г., т.е. правени са вноски и за
период, за който в исковата молба е отразено, че е налице неизпълнение.
Заявява, че не е била уведомена за промяната
на лихвения процент и произтичащите от това промени на размера на месечната
вноска.
Според
нея обезщетението за забава започва да тече не от 10.07.2012 г., както е
посочено в исковата молба, а от 10.04.2013 г.
Оспорва и размера на
заемните такси.
Твърди, че
представеното извлечение от счетоводните книги на банката е с невярно
съдържание.
По отношение на
евентуалният иск, макар и на друго основание ищцата прави препратка към
доводите й, развити по отношение на главния.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не
се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че по
силата на Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г., сключен между
ищеца „Б.Д.“ ЕАД от една страна, и ответницата П.И.Ц., Банката й е предоставила
кредит в размер 138 500 лв. с краен срок на връщане 360 месеца,
считано от 29.08.2007 г.
В
т. 7 от цитирания Договор за ипотечен кредит, страните са уговорили, че за
предоставения кредит, кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период
от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана на базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта,
а за останалия срок на кредита лихвата, която следва да се заплаща, ще се
формира от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползуване на преференциален
лихвен процент по програма ДСК Уют. Не се спори, че БЛП се определя периодично
от кредитора, като към датата на сключване на договоря той е 3.69%, а
стандартната надбавка е в размер 4.6 процентни пункта.
Не
се спори, а и се установява от събраните доказателства, че за обезпечаване на кредита
е учредена ипотека на недвижим имот, собственост на ответницата, който имот е
подробно описан в договора.
По делото са приети като
доказателства Приложение №3 към Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити,
Погасителен план и ГПР на процесния кредит, Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит по Програмата „ДСК
Уют”.
Отпуснатият
кредит е изцяло усвоен на 29.08.2007
г.
С нотариална
покана, връчена на 12.092016 г., чрез нотариус М.Г., нотариус № 022 на НК,
район на действие СРС, ответницата е уведомена за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Не се спори също така, че, по
подадено от Банката Заявление по чл. 417 ГПК, във връзка с настъпила
на 15.09.2016 г.,, според нея, предсрочна изискуемост по кредита, пред вид непогасяване
в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90
дни, е било образувано ч.тр.д. № 58470/2016 г. на
СРС, 79-ти с-в, по което на 31.10.2016 г. и 02.11.2016 г. са издадени, съответно,
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които в полза на „Б.Д.“ ЕАД са
присъдени, следните суми: 1. главница -
131 589,97 лв.; 2. договорна лихва за периода 17.07.2012 г. - 17.10.2016 г. в
размер 57 248,62 лв.; 3. обезщетение за забава за периода 10.07.2012 г. - 17.10.2016 г. – 1 400,79
лв., 4. заемни такси - 1 081,75 лв., 5. законна лихва, върху главницата, считано
от 18.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, и разноски в
размер 7 240,50 лв., от които 3 826,42 лв. – д.т., заплатена по сметка на СРС и
3 414,08 лв. ю.к..възнаграждение.
За събиране
на сумите по изпълнителния лист на 02.12.2016 г. е образувано изп. д. № 2034/2016 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790 на
КЧСИ.
След
уведомяване, в законовия срок длъжницата и настоящ ответник П.Ц. е подала
възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявила, че
не дължи сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си.
По настоящото производство е
приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 58470/2016 г. на СРС, 79-ти с-в,
по което срещу ответницата са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за посочените суми.
По искане на страните бяха назначени две съдебно – икономически експертизи –
първоначално и допълнително, като съдът възприема заключенията на вещото
лице и базира решението си на тях.
Експертът
е установил, че процесният кредит
е усвоен от кредитополучателя на 29.08.2007 г.
Сумите,
които са постъпили по разплащателната сметка на П.И.Ц., служеща за погасяване
на кредита са 118 броя вноски, както
следва 795 лв.; 450 лв.; 800 лв.; 1 366
лв.; 110 лв.; 2 500 лв.; 1 415 лв.; 6 860 лв.; 60 лв.; 80 лв.;
891 лв.; 820 лв.; 2 000.00 лв.; 1 000 лв. неколкократно; 900 лв.;
1 050 лв.; 550 лв.; 870 лв.; 650 лв.; 1 500 лв.; 1 100 лв.; 974 лв.;
700 лв.; 1 028 лв.; 1 350 лв. и др., отразени с Кредитно записване
/стр. 56 до 95 от делото/ с основание захранване; захранване РС; вноска по
разплащателна сметка; прехвърлена сума; вноска; вноска по РС.
Извършени
са 72 погасявания
/суми в размер 794 лв.; 836 лв.; 726 лв.; 880 лв.; 881 лв.; 764
лв.; 116 лв.; 972 лв.; 103 лв.; 868 лв.; 511 лв.; 396 лв.; 920 лв.; 944 лв.;
888 лв.; 1 224 лв.; 1 049.02 лв.; 1 127.41 лв.; 1 120 лв.; 1 165
лв.; 1 222 лв.; 400 лв.; 497.20 лв.; 800 лв.; 1 222 лв. 1 25 лв.;
799.80 лв. 1 220 лв. и др., отразени с Кредитно записване с основание:
плащане заем; вноска по заем; вноска по погасителен план и вноска по кредит.
С посочените суми на падежна дата
задълженията към Банката по главница са погасявани както следва: - падежна дата
10 число на всеки месец; - 2 месечни вноски съответно от 794.23 лв.; 1 023.18 лв.
и 1 118.18 лв., - Последната вноска по кредита, е осъществена на 12.12.2011 г. и
е от 1 220 лв.
Банката в служебен порядък е
прехвърляла тези вноски в Заемната сметка на ответника (17) ********** BGN, като ги е осчетоводявала чрез кредитна
операция за плащане на лихви и вноска на
датата на падежа и близки до падежна дата.
По – нататък, според експерта, редовно
погасяване на кредита е преустановено на 11.09.2012 г., като забавата до датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 18.10.16 г. е 1
476 дни.
Вещото лице заявява, че настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита е станало съгласно условията на т. 20.2 от
Общите условия към Договора за кредит.
Според заключението размерът на
дължимите суми към Банката към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист /18.10.2016 г./ е: - по главница - 131
461.15 лв.; - дължими договорни лихви -
56 354.26 лв.; - обезщетение за забава - 1 372.77 лв., - начислени
и неплатени от ответницата заемни такси -
986.75 лв.
По
– нататък м заключението си вещото лице заявява, че размерът на дължимите суми
към Банката към момента на подаване на настоящата възлиза, съответно на:
главница са 131 461,15 лв. и договорна лихва 56 354,26 лв., а размерът
на дължимата наказателна надбавка върху претендираните суми, съгласно т. 20,1
от Общите условия към Договора за кредит е 193.96 лв.
Размерът на претендираните от Банката договорни лихви върху
главницата по евентуално предявената претенция от 129 202.67лв. за периода
10.09.2012 г. - 21.04.2017г. /датата на завеждане на делото/ е 60 630,65
лв., а неплатените месечни такси, начиная от
06.02.2016 г., изчислени на база Погасителния план към Договора за кредит е
1 995 лв.
В
представеното и прието от страните Допълнително заключение вещото лице заявява,
че от
страна на Банката на 29.08.2010 г. едностранно
е извършена промяна на лихвения процент по чл. 7 от процесния договор на
основание Решения по три броя Протоколи на Комитета за управление на активите и
пасивите на "Б.ДСК", както и т. 25.3. от Общите условия, което,
съответно, е довело до промяна на месечната вноска по кредита.
Задълженията по предявената евентуална
претенция по пера, след съобразяване на извършените плащания по кредита, в
случай, че такава промяна на договорения лихвен процент не е била извършена, би
било, както следва: главница - 128 417,76
лв. и лихва - 45 670,35 лв., санкционна лихва – 229, 40 лв. и заемни такси
– 866, 75 лв. Наказателната надбавка, която следва да бъде начислена
върху главницата /по осъдителния иск/, според експерта, възлиза на 3 проценти
пункта за периода от 10.09.2012 г./датата на първата неплатена вноска по
кредита/ до 20.04.2017 г. включително е 247,20 лв.
От ответната
страна по делото бе приложено копие от решение, постановено по гр.д. №
2636/2015 г. на САС, ГО, 12 –ти с-в от 26.11.2015 г., с което е отхвърлен иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземането на „Б.Д.“ ЕАД против ответницата Ц.,
породено от Договор за ипотечен кредит от 27.08.2017 г. Решението на САС е
влязло в сила на 06.02.2016 г. Посоченото дело е образувано във връзка с
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
17.07.2013г. по ч.гр.д. № 30112/ 2013 г. на СРС, 71 – ви с-в. С посоченото
решение искът е отхвърлен, тъй като длъжницата по Договора за ипотечен кредит
не е била уведомена за обявяването му за предсрочно изискуем, поради което
вземането на Банката към нея не е било изискуемо в предявения размер към
момента на подаване на заявлението и, респ., издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист.
Отделно
от това, ищцовата страна заяви, при условията на алтернативност, че ответницата е уведомена за предсрочната
изискуемост на кредита с подаване на исковата молба – 21.04.2017 г.
Съдът,
с оглед представеното и прието съдебно решение на САС, с което е отхвърлен
предявеният иск за установяване дължимостта на
вземането по кредита на основание чл. 422 ГПК, приема, че по отношение на
първия предявен иск е налице сила на пресъдено нещо и
не следва да се произнася по него, а производството в тази част следва да се
прекрати, независимо, че искът по чл. 422 ГПК касае последващо образувано дело
по заповедно производство. Съдът приема, че се касае за едно и също вземане на
едно и също основание и поради това възражението на ответницата за наличие на
сила на пресъдено нещо в тази част е основателно, а
производството в тази част е недопустимо.
С
оглед на това и, пред вид прекратяване на производството по първоначално
предявения иск, съдът счита, че следва да се произнесе по евентуалния такъв с
правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По
тази причина съдът приема за дата на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита датата на подаване на настоящата искова молба – 21.04.2017 г.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна по иска с
правно основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следното:
По настоящото дело е предявен иск с правно с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за
заплащане на посочените по - горе суми, представляващи задължения по
процесния договор, ведно с лихви, такси и разноски.
Според чл. 430 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното, и да я върне след изтичане на срока, при съответната
лихва, според ал.2, договорена с банката.
Съгласно
чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да
докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.
В
хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно
отношение по сключения Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г.
Доказа се, че, в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът е
предоставил на кредитополучателката сумата по кредита,
която е изцяло усвоена от нея на 29.08.2007 г., но до настоящия момент не е
налице изпълнение на договорните задължения, изразяващи се в редовното им
погасяване.
Съдът
приема тезата на ищцовата страна, че в настоящия случай
следва да намерят приложение нормите на чл. 20.2 от Общите условия на „Б.Д.“
ЕАД за предоставяне на ипотечни кредити, в сила към момента на сключване на
процесния договор, според които Банката може да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем и да го отнесе в просрочие при
допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. С оглед допуснатото уточнение на предявения
иск от ищцовата страна, съдът приема за доказано
наличието на уведомяване на ответника за обявяване кредита за предсрочно
изискуем поради неплащане на посоченото основание с факта на подаване на
исковата молба и предявяване на настоящия иск.
Съдът приема, че процесното вземане – за главница и
изтекли лихви е станало изискуемо с подаване на исковата молба и предявяване на
настоящия иск – 21.04.2017 г. и, респ. уведомяване на ответницата е извършено с
получаване от нейна страна на подадената искова молба.
.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за доказан по своето
основание.
Що се касае до размера и, във връзка с
направеното оспорване на същия, в т.ч. изтекли лихви, по делото бе назначено
вещо лице – съдебно счетоводна експертиза, което установи размера на дължимите
суми по договора за кредит и заключението на което съдът приема, като
неоспорено от страните и съответстващо на събраните в хода на производството
доказателства. Според него към момента на подаване на исковата молба размерът на задължението
на ответницата към Банката е, както следва: главница 131 461,15 лв. и
договорна лихва 56 354,26 лв., наказателна надбавка върху претендираните
суми, съгласно т. 20,1 от Общите условия към Договора за кредит -193.96 лв., договорни
лихви върху главницата 129 202.67 лв., която се претендира по евентуалния иск за
периода 10.09.2012 г. - 21.04.2017г. /датата на завеждане на делото/ -
60 630,65 лв., месечни такси, начиная от
06.02.2016 г., изчислени на база Погасителния план към Договора за кредит -
1 995 лв.
По възражениеята
за ответника за наличие на неравноправна клауза:
В отговора на исковата молба
ответникът е възразил, че някои от клаузите в договора /по – точно в Общите
условия към договора за кредит/, предоставящи право на Банката едностранно да
промени лихвения процент при различни фактори, са неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП и нарушават
правата на ответницата, поставяйки го в по – неблагоприятно положение, поради
което са нищожни, което пък, от своя страна води до дължимост
на доста по – малки суми от договорното неизпълнение, и съдът дължи произнасяне по тях.
Съдът тезата на ответната страна, пред
вид факта, че по делото се доказа извършването на изменение
в съществени условия на договора по отношение на размера на базовия лихвен
процент така, както го предвижда разпоредбата на чл. 25.3. от Общите условия
към договорите за кредит досежно промяната на базовия лихвен процент –
обстоятелство, което се доказа и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза. В своето
Допълнително заключение вещото лице заявява, че на 29.08.2010
г. Банката едностранно е извършила
промяна на лихвения процент по чл. 7 от процесния договор на основание Решения
по три броя Протоколи на Комитета за управление на активите и пасивите на
"Б.ДСК", както и т. 25.3. от Общите условия, което, съответно, е
довело до промяна на месечната вноска по кредита. Това, от своя страна е поставило ответника в по – неблагоприятно положение.
Според нормата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът
приема, че посочената норма на чл. 25.3. от Общите условия към договорите за
кредит на „Б.Д.“ ЕАД представлява неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗЗП,
поради което сумите, които ответницата
дължи по процесния договор не следва да бъдат съобразени с посоченото изменение
на базовия лихвен процент, а са дължими така, както експертът ги е определил в
своето допълнително заключение. Задълженията по предявената
евентуална претенция по пера, след съобразяване на извършените плащания по
кредита, в случай, че такава промяна на договорения лихвен процент не е била
извършена, са, както следва: главница - 128 417,76 лв. и лихва - 45 670,35 лв., санкционна лихва – 229,
40 лв. и заемни такси – 866, 75 лв. Наказателната надбавка, която следва да
бъде начислена
върху главницата за периода 10.09.2012 г. - 20.04.2017 г. е 247,20 лв.
За тези суми съдът намира предявения иск за основателен и доказан и счита,
че той следва в посочения размер, като вземане, произтичащо от неизпълнено
задължение по описания по – горе Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г.
С
оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените
по делото разноски по списък, съобразно уважената част от иска, в общ размер 7 042,75 лв., от
които: 6 297,51 платена д.т., 482,21 лв. депозит за вещо лице и 263,23 лв.
ю.к. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от Б.ДСК“ АД,
ЕИК ********, съдебен адрес:*** против П.И.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че П.И.Ц. дължи на „Б.ДСК“ АД по Договор за ипотечен кредит от 27.08.2007 г.
следните суми: - главница 131 589,97 лв.,
ведно със законната лихва, считано от
18.10.2016 г. до окончателното изплащане, - договорна
лихва в размер 57 248,62 лв. за
периода 17.07.2012 г. - 17.10.2016 г.; - обезщетение
за забава за периода 10.07.2012 г. -
17.10.2016 г. в размер 1 400,79
лв., - заемни такси - 1 081,75 лв. и
разноски в размер 7 240,50 лв., от които 3 826,42 лв. – д.т., заплатена по
сметка на СРС и 3 414,08 лв. ю.к. възнаграждение, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА П.И.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на „Б.ДСК“ АД,
ЕИК ********, съдебен адрес:***, на
основание чл.
430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД следните
суми, представляващи неизплатени задължения по Договор за
ипотечен кредит от 27.08.2007 г. следните суми:: - изискуема главница – 128 417,76 лв., ведно със
законната лихва считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и - договорна лихва за периода 10.09.2012 г.
- 20.04.2017 г. в размер 45 670,35 лв..
ОСЪЖДА П.И.Ц.
да заплати на „Б.ДСК“ АД
разноски, съобразно уважената част от иска, в общ размер 7 042,75 лв., от които: 6 297,51 платена д.т., 482,21
лв. депозит за вещо лице и 263,23 лв. ю.к. възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до пълния размер на претенциите, съответно за: 949,24 лв. -
остатък от непогасена вноска за месец август 2012 г., разликата за остатъка от
главницата по Договор за кредит в размер 129 202,67 лв., и разликата до сумата 49
418,91 лв. в часста за договорната лихва върху
главницата за периода 10.09.2012 - 20.04.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: