РЕШЕНИЕ№ 260039
гр.Пловдив 30.09.2020г.
Пловдивският окръжен съд,наказателно отделение в публично заседание тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
РАДОСЛАВ
РАДЕВ
при секретаря Розалия Тодорова,като разгледа ВНАХД №1858/2020г. по описа на ПОС,докладвано от съдия Цветан Цветков,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34 от ЗООРПСМ.
С решение № 260288/27.09.2020г.,постановено по НАХД № 5932/2020г. по описа на PC-Пловдив, X наказателен състав е наложил административно наказание на К.И.С. с ЕГН- ********** „Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 60 часа”,за извършена на 26.09.2020г. в гр.Пловдив противообществена проява/спортно хулиганство/ по смисъла на чл.21,т.13 от ЗООРПСМ,изразяващо се в това,че по време на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“-Пловдив и ПФК „Левски“-София в спортен обект „Ботев-1912“ е извършил следното нарушение:по време на провеждане на спортното мероприятие,вътре в обособената зона за феновете на ПФК „Левски“-София нарушителят е повредил метални заграждения,служещи за ограда в източната част от централния терен,при сбиване с други фенове на ПФК „Левски“-София.Освен това на основание чл.33,ал.1,т.1 от ЗООРПСМ е наложена и принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години“.
Против решението е постъпила касационна жалба в законоустановения срок от нарушителя С.,с която се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, както и алтернативно – за намаляване времето на наказанието и срока на ПАМ.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Жалбата е допустима,доколкото е подадена в срок от лице,имащо право на жалба и в нея се навеждат доводи за наличие на основания,даващи право за ревизиране на първоинстанционното решение по реда на чл.34 от ЗООРПСМ.
Пловдивският окръжен съд,проверявайки правилността на постановеното решение във връзка с направените оплаквания,доводите на нарушителя и съобразно изискванията на чл.34 от ЗООРПСМ във вр. с чл.348,ал.1 от НПК,установи следното:
На 26.09.2020г. при провеждане на спортно мероприятие,а именно футболна среща между отборите на ПФК „Левски“-София и ПФК „Ботев“-Пловдив органи на полицията били разпределени съобразно изготвен план-разстановка на спортен комплекс „Ботев 1912“ в кв.Коматево.Около 21.15 ч. служителите на ** С. и Д.,които охранявали футболната среща,получили по радиостанцията сигнал,че е настанало сбиване между феновете на ПФК „Левски“- София.Двамата служители на ** веднага се отзовали на сигнала и при влизане в сектора видели,че около 50 души от гостуващата агитка си нанасят взаимно удари.Служителите на ** веднага се доближили до тълпата и разпоредили да се преустановят действията на нарушаване на обществения ред.Двамата служители забелязали едно лице да чупи една от пластмасовите седалки, както и да уврежда едно от металните съоръжения, като същия бил установен като К.И.С..С. бил задържан от органите на ** и отведен в ** при ,където му бил съставен акт по смисъла на ЗООРПСМ,който той подписал лично и отразил своите възражения в него.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените писмени доказателства:писмени сведения на служителите на ** С. и Д.,Заповед за задържане на С. за срок от 24 часа по реда на ЗМВР,Протокол за обиск на лицето С.,Акт № 25 от 26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява,извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ.Следва да се отбележи,че в гореизброените информационни източници не се съдържат противоречия- същите еднопосочно последователно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка.
Трайно установено в съдебната практика е положението,че обясненията на подсъдимия/нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство,чиято доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране на изводите на съда.Същите са били подложени на внимателна преценка от първоинстанционния състав с оглед тяхната логичност,последователност,вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,както и са съпоставени с целия събран доказателствен материал по делото.Съдът не е взел предвид обясненията на нарушителя,тъй като същите са изцяло в противоречие със събраните доказателства.Нарушителят напълно отрича отразеното в акта да съответства на обективната действителност,като е категоричен ,че на процесната дата не е извършвал действия по повреждане на метални заграждения.И тъй като изложената версия от него е изцяло некореспондираща със събраните доказателства,първоинстанционния съд е игнорирал неговите обяснения.Предвид така събраната фактическа обстановка у решаващия състав не е било породено съмнение относно извършителя на противообществената проява-С..
От субективна страна нарушителя С. е осъществил действията при условията на пряк умисъл,като е съзнавал противообществения характер и е предвиждал обществено опасните последици от деянието и е целял именно този резултат.Същият е имал ясното съзнание,че извършеното от него накърнява обществения ред за извършване на спортни мероприятия.
За да наложи административното наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 60 часа” съдът е приел,че са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства,а именно трудова ангажираност, сравнително младата му възраст,както и чистото му съдебно минало, както и отегчаващи отговорността обстоятелства е неизпълнението на полицейско разпореждане за преустановяване на противоправно поведение.
С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира,че наказанието следва да бъде определено в размер на минимума на възможните наказания,както е сторил и районния съд,поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Това следва и по отношение на принудителната административна мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за определен в закона срок.
Настоящия състав на съда счита,че при така наложените наказание и принудителна административна мярка,същите ще изиграят ролята на специалната и генералната превенции и деецът ще се превъзпита.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260288/27.09.2020г. по нахд № 5932/2020г. на РС-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: