№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Eлена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 766/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Р.С.С.,
ЕГН: **********, чрез адв.А.Д., против Решение № 254/17.02.2022г. на ВРС, ІІ-ри
състав, постановено по НАХД № 3162/2021г. по описа на същия съд, с което е
изменено НП № 20-0445-000006/27.02.2020г. на н-к група към ОДМВР-Варна, РУ -
Аксаково, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, са му наложени наказания глоба в размер на 350лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, като е намален размера на глобата на 200лв. и на лишаването от
право да управлява МПС - на 6 месеца. Със същото решение, на основание чл.63д,
ал.4 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ОДМВР-Варна е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че вмененото нарушение не
е доказано, както и че АУАН и НП не са съобразени с изискванията на чл.40 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. липсва описание на нарушението, дата и място на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено – което нарушава правото му на защита, защото го
препятства да разбере в какво е обвинен. Твърди и наличие на противоречие в
обстоятелствената част на АУАН и НП, т.к. в акта е посочено, че е управлявал
МПС марка „Honda“, модел „CRF-250“, а в НП – че е управлявал лек автомобил „Honda“.
Твърди, че това противоречие е съществено, т.к. при липсата на други
идентифициращи данни за превозното средство не може да се установи съществува
ли изобщо такова МПС и подлежало ли е на регистрация. По същество сочи, че в
хода на разследването по пр.пр. № 226/2020г. е безспорно установено, че
процесният мотоциклет е предназначен за мотокрос състезания и като такъв не
подлежи на регистрация. По изложените съображения намира за неправилен извода
на ВРС, че предназначението на мотоциклета не освобождава собственика му от
задължението да го регистрира. Твърди и че не е установен субективния елемент
от състава на нарушението – да е знаел и да е искал съзнателно да управлява
процесното МПС без регистрационни табели. Решението се обжалва и в частта на
присъдените в полза на ОДМВР-Варна разноски като се сочи противоречие между
мотивите и осъдителния диспозитив на решението, което препятства преценката за
дължимите разноски. Иска отмята на обжалваното решение и постановяване по
същество на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната страна – ОДМВР-Варна,
чрез ст.юрк.К.Л.-А. , оспорва касационната жалба по съображения, изложени в
писмени бележки С.д.
№ 63342/19.04.2022г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и
всестранно установяване на относимите факти, като всички доказателства, както и
доводите на страните, са детайлно изследвани и обсъдени. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и
се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде редуцирано
до минималния размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила
и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на 04.01.2020г.
около 12,30 часа в Община-Аксаково, по път І-2 до разклон за с.Езерово,
мотоциклет „Honda CRF 250“, управляван от Р.С., бил възприет от намиращите се
при разклона служители на РУ Аксаково - св.Ц.М. и Д.Х. , да навлиза към път І-2 откъм крайпътна
нива на отстояние около 200м. преди разклона за с.Езерово, в посока от гр.Варна
към гр.Девня, при което изминал по път І-2 разстоянието до двамата полицейски
служители, където предприел ляв завой като пресякъл пътното платно и [в този
момент] бил спрян за проверка. При проверката било установено, че мотоциклетът
не е регистриран. С Постановление
№ 226/2020г. от 15.01.2020г. на ВРП по БП № 7/2020г. по описа на РУ – Аксаково,
било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345,
ал.2,
вр. ал.1 от НК – поради неосъщественост на деянието от обективна страна и
поради извод за ниска степен на обществена опасност. След приключване на БП №
7/2020г. по описа на РУ – Аксаково, било издадено НП №
20-0445-000006/27.02.2020г., с което е прието, че С. е осъществил състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му
е наложена глоба, в размер на 350лв. и наказание „лишаване от право на
управлява“ МПС за срок от 8 месеца.
От правна страна ВРС е приел,
че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и без допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата
отмяна. Относно описанието на нарушението е съобразено, че действително в АУАН
не е посочен вид на МПС, а в НП е посочено „лек автомобил“, но в друга част от
НП са посочени [марката и модела] на превозното средство – обстоятелство, преценено като достатъчно за
конкретното и ясното посочване, което не е довело до неяснота, объркване на
наказаното лице, или невъзможност същото да разбере в какво е обвинено. По същество
на спора ВРС е приел, че съобразно техническите характеристики на „Honda CRF-250“,
процесното превозно средство представлява мотоциклет по смисъла на § 6, т.13 от
ДР на ЗДвП и „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП,
което макар да е предназначено за състезания по затворен маршрут, е следвало да
бъде регистрирано, поради което е осъществен състава на нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Прието е и че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. въпреки ограничения периметър на управление – около 200м.,
нарушението не е резултатно, а формално и липсва изключителност или
многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства. За да измени
наказателното постановление ВРС е приел, че определените с НП размери на
наказанията – към средния размер на глобата и между минималния, и средния
размер на „лишаването от правоуправление“, не са мотивирани от наказващия орган
и предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства, всяко от наказанията се
явява несправедливо. По изложените съображения са определени наказания в
предвидения от закона минимум.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите
на страните, и е стигнал до обоснован извод за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано
МПС, респ. за законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно чл.140, ал.1,
изр.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
В хода на административнонаказателното производство е безспорно
установено, че на 04.01.2020г., около 12:30 часа, в общ.Аксаково, на път Първи
клас № I-2, касаторът е управлявал МПС „Honda CRF – 250“ (мотоциклет), което не
е регистрирано по надлежния ред. Фактът на „управление“ от страна на Р.С. се
установява безспорно както от съставения АУАН – подписан без възражения от
нарушителя, така и от Постановление от 14.01.2020г. на прокурор при Районна
прокуратура-Варна за прекратяване на наказателното производство по БП №
7/2020г. по описа на РУ Аксаково, пр.пр. № 226/2020г. Както е посочено в
прокурорското постановление, същото е издадено в хипотезата на чл.243, ал.1,
т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК – прекратяване,
поради това че деянието не представлява престъпление, а административно
нарушение, в който случай разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК предвижда
задължение за прокурора да изпрати материалите заедно с веществените
доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.
Процесното НП е издадено именно в тази хипотеза.
В постановлението за прекратяване са описани подробно установените в
хода на наказателното производство факти и обстоятелства – номер на рама на
мотоциклета, фактът, че не е бил регистриран, датата, мястото и часът, в който
е установено управлението на същия от страна на С.. Поради това, макар
действително да съществува противоречие в описанието на МПС в НП – веднъж е
посочено „лек автомобил Хонда“, а при описание на изпълнителното деяние – МПС Honda CRF-250, правилно ВРС е приел, че това не води до
невъзможност за идентифициране на моторното превозно средство, както и че в
контекста на събраните доказателства посочването на марка и модел на МПС е
достатъчно.
Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че деянието е
несъставомерно, т.к. мотоциклетът бил предназначен за мотокрос състезания и не
подлежи на регистрация. Дали мотоциклетът подлежи на регистрация или не, е
ирелевантно за съставомерността на вмененото нарушение. Разпоредбата на чл.140,
ал.1, изр.1 от ЗДвП въвежда императивно изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се движат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са регистрационни табели. Законът не въвежда изключение
за превозните средства, които не подлежат на регистрация. Няма спор, че
управлението на нерегистрирания мотоциклет от страна на С. е възприето и установено
непосредствено от контролните органи на път Първи клас № I-2, по който
касаторът не е имал право да се движи. Обстоятелствата, поради които е
осъществено управлението по този участък от пътя (къде е възнамерявал да се
движи, какво го е принудило да продължи управлението по път, отворен за
обществено ползване и какво разстояние е изминал по него) са ирелевантни за
съставомерността на деянието. Същите не обосновават и извод за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като настоящият състав изцяло споделя
изложените в тази връзка мотиви на ВРС.
Оплакванията за несъставомерност на нарушението от субективна
страна са също неоснователни, т.к. касаторът – като правоспособен
водач, е бил длъжен да знае изискванията за движение
по пътищата отворени за обществено ползване, като в случая не се спори, че е
управлявал нерегистрирано МПС именно по такъв път.
При този изход на спора
на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на ОДМВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
По отношение
оплакванията в касационната жалба досежно наличието на противоречие в мотивите
и диспозитива на решението, относно присъдените разноски, настоящият състав
приема, че се касае за искане по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.248, ал.1 от ГПК – за
изменение на Решение №254/17.02.2022г. по НАХД № 3162/2021г. в частта за
разноските, по което компетентен да се произнесе е Районен съд - Варна.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 254/17.02.2022г. на ВРС, II-ри състав, постановено по НАХД
№ 3162/2021г.
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН: ********** да заплати в полза на
ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС, за произнасяне по искането в касационната
жалба на Р.С.С., ЕГН: ********** за изменение на
Решение №254/17.02.2022г. по НАХД № 3162/2021г. в частта за разноските.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.