Решение по дело №61/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от М. Т. С., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. М. Т., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0320-000368/31.12.2024г., издадена от Г. Д. - полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Поморие, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на М. Т. С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил С. А. с рег. №А2055НН, за срок от 365 дни.“

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Според него при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон е приложен неправилно- в оспорената заповед няма изследване на обстоятелството относно предоставянето му за ползване от водача, т.е. липсва каквато и да е било доказана обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност; освен него собственици на автомобила са и Н. Т. С. и М. М. С.; в разпоредителната част на заповедта липсва посочване на ППС, чиято регистрация се прекратява; липсват мотиви по въпроса за продължителността на мярката; заповедта не се основава и на необходимостта от налагане на ограничението за постигане на предвидена от закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на М. С., поради което се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК; собствениците не са били уведомени за образуваното производство за прилагане на ПАМ; преди издаване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – Г. Д. - полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Поморие, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 31.12.2024г. Н. К. младши автоконтрольор при РУ Поморие, в присъствието на свидетелите Т. Д. Н. и М. А. С., съставил АУАН серия GA, № 1403324.

Според този документ Н. С. Т., [ЕГН], на 31.12.2024г., около 0,05ч. в гр.Поморие, на ул. К. Б., в района на блок 24 с посока на движение ЦГЧ управлява лек автомобил С. А. с рег. №А2055НН собственост на М. Т. С. и Н. Т. С., като водачът на МПС е неправоспособен и не притежава СУМПС. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Със съставения АУАН били иззети регистрационните табели на автомобила и свидетелството за регистрация на същия. Актът бил връчен на Т., който го подписал без възражения.

На 31.12.2024г. Н. К. младши автоконтрольор при РУ Поморие, в присъствието на свидетелите Т. Д. Н. и М. А. С., съставил втори АУАН серия GA, № 1403325 срещу Т. за това, че при горепосочените обстоятелства управлява лекия автомобил С. А. с рег. №А2055НН след употреба на алкохол факт, установен с техническо средство Дрегер, който отчел 1,05 на хиляда от издишания от Т. въздух. Последният отказал да даде кръв за химичен анализ.

На 31.12.2024г. Г. Д.- полицейски инспектор при РУ Поморие, в присъствие на свидетеля Р. Х. Р., съставил срещу М. Т. С. АУАН серия АД №446592 за това, че на 31.12.2024г., около 0,05ч. в гр.Поморие по ул. К. Б. е предостави управлението на лек автомобил Сеат с рег. №А2055НН- собствено МПС на Н. С. Т., който не притежава СУМПС- неправоспособен водач на МПС. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на С., който го подписал без възражения.

На 31.12.2024г. Н. Н.- младши автоконтрольор при РУ Поморие, в присъствие на свидетеля Е. С. К., съставил срещу М. Т. С. АУАН серия GA №3357335 за това, че на 31.12.2024г. в 11.00ч. в гр.Поморие по ул. Сливница до дом №7 управлява собствения си лек автомобил С. А. рег. №А2055НН с демонтирани регистрационни табели и отнето СРМПС 2 част, след употреба на алкохол факт, установен с техническо средство Дрегер, който отчел 1,25 на хиляда от издишания от С. въздух. Същият отказал да даде кръв за химичен анализ. Актът бил връчен на С., който го подписал без възражения.

В хода на извършване на проверките Н. С. Т. и М. Т. С. представили сведения.

Т. посочил, че не притежава СУМПС и на 31.12.2024г. употребил алкохол. Около 00.00ч. бил спрян от служители на МВР по време на управление на автомобил марка Сеат с рег. №А2055НН. В автомобила бил и неговия приятел М. Т. С., който бил собственик на автомобила.

С. посочил, че на 31.12.202г. бил дал автомобил марка Сеат с рег. №А2055НН, на който бил съсобственик на неговия приятел Н. С. Т. да го управлява в гр.Поморие, като той бил на предната дясна седалка. Спрени били от служители на МВР, които установили, че Н. не притежава СУМПС и е употребил алкохол. Полицаите свалили регистрационните табели и взели талона на колата.

Въз основа на посочените актове били издадени и съответните наказателни постановления, с които на нарушителите били наложени административни наказания.

На 31.12.2024г. Г. Д.- полицейски инспектор при РУ Поморие издал оспорената заповед. Приел за доказано, че на 31.12.2024г., около 0,05ч. в гр.Поморие, на ул. К. Б., в района на блок 24 с посока на движение ЦГЧ управлява лек автомобил С. А. с рег. №А2055НН собственост на М. Т. С. е управляван от Н. С. Т., след като водача е неправоспособен- не притежава СУМПС и приложил разпоредбата на чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като наложил на С. принудителна административна мярка „ прекратяване на регистрацията на МПС“ за срок от 365 дни. В заповедта посочил, че срокът на мярката е съобразен с характера на общественоопасното деяние, извършено от страна на собственика и водача на МПС.

По делото е представено доказателство, удостоверяващо че собственици на процесното превозно средство са М. Т. С., Н. Т. С. и М. М. С..

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Г. П. Д. заема длъжността полицейски инспектор в РУ Поморие при ОДМВР Бургас и по силата на т.1.7. от заповед №251з-5636/10.10.2023г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Административният орган няма задължение в заповедта да „изследва обстоятелствата относно предоставянето на автомобила за ползване от водача“. Той е длъжен да посочи точно и ясно фактите, с оглед на които е преценил наличие на предпоставки за приложение на нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, което е сторено в случая.

Без значение за законосъобразността на оспорения акт е факта, че освен жалбоподателя и други лица имат право на собственост върху автомобила. Принудителната административна мярка се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно, по делото няма спор, че С. е собственик на превозното средство, поради което и правилно е определен като адресат на заповедта.

Неоснователно е възражението, че липсата на посочване на данните на автомобила в разпоредителната част на заповедта представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Същият в достатъчна степен е индивидуализиран в мотивите на акта и не остава никакво съмнение по отношение на кое превозно средство се прекратява регистрацията.

Собственикът на автомобила е бил уведомен за началото на административното производство, като му е осигурена възможността да вземе участие при установяване на фактите. Нещо повече, същият е дал сведение, в което изцяло ги е потвърдил.

Неоснователно е възражението за липса на мотиви при определяне на срока на действие на принудителната административна мярка. В заповедта изрично е посочено, че този срок е съобразен с характера на общественоопасното деяние, извършено от страна на собственика на МПС, като административният орган е отчел като отегчаващо обстоятелство и факта на предоставяне на автомобила не само на неправоспособно лице, но и на такова употребило алкохол.

Неоснователно е и възражението, че преди издаване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Фактите са изяснени в достатъчна степен, позволяваща преценка за наличие на предпоставките за прилагане на принудителната мярка.

Съдът намира, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0320-000368/31.12.2024г.е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година“, като са предвидени няколко отделни фактически състава.

Един от тях е прилагане на мярката по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от следните обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Предвиденото прилагане на ПАМ в тази хипотеза е закономерна последица от регламентираното в чл.150 ЗДвП изискване всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.

В случая няма спор, че водачът на автомобила, собственост на жалбоподателя, е неправоспособен, тъй като не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Този факт е изрично посочен в оспорената заповед.

Отговорността на собственика на автомобила е обективна, т.е. без значение е субективното му отношение към осъщественото управление на ППС от неправоспособен водач с оглед наложената ПАМ. Това е така, тъй като се презумира, че всеки собственик полага грижа за притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у лице, което е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.

По делото не е спорно, че М. С. е собственик на автомобила с прекратената регистрация. Нещо повече, самият той се е намирал в автомобила в процеса на управлението му от неправоспособно лице и признава, че го е предоставил на това лице.

При така установените факти, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка.

Наложената мярка е такава, за реализиране на административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност винаги, когато тези условия са налице.

Заповедта е съобразена с целта на закона да се гарантира изпълнение на задълженията на собственика на автомобила да се грижи за собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност или допускайки лице, което не притежава правоспособност за правоуправление на МПС, да участва в движението по пътищата.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с нормата на чл.146 АПК, които да предпоставят отмяна.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М. Т. С., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. М. Т., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0320-000368/31.12.2024г., издадена от Г. Д. - полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Поморие, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на М. Т. С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил С. А. с рег. №А2055НН, за срок от 365 дни.“

Решението не подлежи на обжалване и протест.