Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1287 Година 08.10.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, десети състав, на осми септември две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 1022 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.В.С. с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес *** – адвокатска кантора против решение изх.№ Ц 1012-02-20#1/20.05.2020г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с
което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-3758#3 от 03.04.2020г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО му
е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита
решението за постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и прави искане да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, като му бъде признат за времето от 13.10.1987г.
до 06.12.2019г. положения труд в „Промет Стил“ ЕАД, като трудов стаж придобит
при условията на труд от І и/или ІІ категория, с произтичащите от това
последици по закон. Алтернативно, ако се установят допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство да бъде върната
преписката на ТП на НОИ гр.Бургас, за отстраняване на допуснатите нарушения.
Прави искане и да му бъдат присъдени направените в хода на производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Директор на
Териториално поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдено
оспореното решение, като законосъобразно.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С.С. е подал заявление вх.№ 2113-02-3758 /06.12.2019г. до ТП на НОИ гр.Бургас, за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО. Установено е,
че към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст 58г., 10м., 07д. и
има следния осигурителен стаж: първа категория – 00г., 00м. и 00д., втора
категория – 04г., 08м. и 28д., трета
категория - 35г., 09м. и 26д. и осигурителен стаж по чл.104, ал.3,5,7 от КСО –
00г., 00м., 00д. На основание чл.104 от КСО е прието, че има общ осигурителен
стаж превърнат към III категория труд – 41г., 09м. и 01 дни.
С разпореждане № 2113-02-3758#3 от 03.04.2020г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ,
е отказал отпускането на исканата пенсия, като е изложил мотиви, че на лицето
не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО,
тъй като към датата на заявлението няма положен осигурителен стаж 15 години при
условията на втора категория труд.
Разпореждането е обжалвано по административен ред с
жалба вх.№Ц-1012-02-20 от 22.04.2020г. и с решение изх.№ Ц 1012-02-20#1/20.05.2020г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас е
оставено в сила. В мотивите на решението е прието, че въз основа на
събраните в административното производство данни се установява, че трудът,
който е полагал С. в „Промет стил“ ЕАД от 13.10.1987г. до 01.11.2019г. – 32
год. и 18 дни, на длъжност - маш.шлосер
МАС към Дирекция „Енергийно обезпечаване, направление Стан 300, маш.шлосер,
механошлосер у/к „ЕО, направление, механоподръжка и ремонт – Стан 300“ е такъв
от трета категория. Прието е, че в представеното удостоверение
обр.УП-3№75/07.11.2019г. издадено от „Промет Стийл“ ЕАД осигурителят не е
посочил, че осигурителния стаж на лицето е полаган при специфични условия,
вредността на които предполага да се зачете от по-благоприятна категория.
Посочено е, че по т.5 от ПКТП (отм.) от първа категория труд се зачита
осигурителният стаж на работниците и ИТР до началник на цех включително, заети
непосредствено в електростоманодобивния цех и сортопрокатния цех – Стан 300 в
Клон „Мир“ /металургично предприятие, гр.Перник/, като в същата точка са
изброени конкретните фирми и цехове, за които може да се ползва първа категория
труд, сред които и клон „Мир“, но не са включени работниците в СМК „Дебелт“. Прието е, че при липсата на доказателства, че
като работник в направление Стан – 300, С. е работил в горепосочените цехове,
които са установени като такива от първа категория, то т.5 от ПКТП (отм.) не намира
приложение. За неприложима е намерена и разпоредбата на чл.67 от ПКТП (отм.),
тъй като лицето не е полагало труд в цехове със специфична насоченост посочен
в правилника.
Решението е
обжалвано по съдебен ред с жалба с вх.№ Ц2103-02-2/01.06.2020г., подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган -
ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно правомощията
му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, но в нарушение
на процесуалните изисквания и материалноправните разпоредби на закона.
В разпоредбите на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, които са
посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия (в
приложимата редакция ДВ бр.99/2017г., в сила от 01.01.2018г.), е предвидено, че
до 31 декември 2015г. включително, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8
месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора
категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете, като от 31 декември 2015г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за
жените до достигане на 55-годишна възраст при първа категория труд и до
достигане на 60-годишна възраст при втора категория труд.
Видно от изложеното, в разпоредбите е регламентиран
преференциален режим за пенсиониране за лицата, които са полагали труд при
условията на първа и/или втора категория. В тях се установяват три условия за
възникване на право на пенсиониране по преференциалния ред, а именно: 1.за
осигурителен стаж при условията на първа или втора категория с определена
продължителност, 2.за навършена възраст, която е в зависимост от пола на лицето
и 3.за сбор от осигурителен стаж и възраст, който е диференциран в зависимост
от пола, като изпълнението на тези три условия следва да е кумулативно.
Не е налице спор по делото, че през периода от
13.10.1987г. до 01.11.2019г. С.С. е работил в „Промет Стиил“ ЕАД (наименованието
на предприятието е променяно неколкократно), на длъжност – маш.шлосер МАС/към
Дирекция „Енергийно обезпечаване“, направление Стан 300, маш.шлосер,
механошлосер у/к „ЕО, направление механоподръжка и ремонт – Стан 300“. Спорът
по делото е относно категорията на този труд, дали е трета категория, както е
приел административният орган, или е първа, съответно втора категория, както твърди жалбоподателят.
Съществено значение за определяне на категорията на
труда има неговият характер (съдържанието на изпълняваните трудови функции) и
особените условия, при които е полаган, съгласно чл.104, ал.1 КСО. Ето защо, за да се определи от коя категория следва да бъде
зачетен конкретен трудов стаж, респективно осигурителен стаж, следва да се
изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на
трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани.
Съгласно ал.1 на чл.40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. Издаденият документ по ал.1 има доказателствена сила, когато е издаден
при спазване на изискването по ал.3, да удостоверява съдържащи се данни в
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
В обжалваното решение, административният орган е
приел, че при липсата на доказателства, жалбоподателят като работник в
направление Стан – 300, да е полагал труд в цех електростоманодобивен и
сортопрокатен в клон „Мир“ гр.Перник, установени като такива от първа
категория, то т.5 от ПКТП (отм.) не може да се приложи спрямо него. За
неприложима е приета и разпоредбата на чл.67 от ПКТП (отм.), тъй като въпреки,
че положеният труд е на длъжност маш.шлосер МАС/към Дирекция „Енергийно
обезпечаване“, направление Стан 300, маш.шлосер, механошлосер у/к „ЕО,
направление механоподръжка и ремонт – Стан 300, той не е полаган в цеховете със
специфична насоченост, посочени в правилника. Административният
орган се позовава и на представеното от С. удостоверение обр.УП-3 №75/07.11.2019г.
издадено от „Промет Стиил“ ЕАД, в което не е посочено, че осигурителния стаж на
лицето е полаган при специфични условия, вредността на които предполага да се
зачете от по-благоприятна категория, поради което е прието, че стажът е от
трета категория.
Съгласно ПКТП (отм.)
работниците и служителите, заемащи длъжности, разбирани като нормативно
определени позиции в структурата на отделните предприятия, полаганият по които
труд е възприет за такъв от първа категория, са определени в Раздел I, т.1 - т.6л. Съответно работниците
и служителите, заемащи длъжности, трудът по които е от втора категория са
дефинирани в Раздел II, т.7 – т.65г. Работниците, чийто труд е от трета категория са
определени по реда на изключването - всички останали работници и служители,
невключени в другите раздели – т.66 от ПКТП (отм.). Посоченото изброяване на
лицата, чийто труд е от първа и втора категория, обаче не е изчерпателно,
доколкото т.67, ал.1 от ПКТП (отм.) въвежда правилото, че трудът на работниците
и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. С тази разпоредба
законодателят е установил като легален критерий за определяне на категорията на
труда вредността и тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата
принадлежност на предприятието, наименованието на съответната длъжност и
структурната и́ принадлежност, тоест нормативно е установено, че определени длъжности,
респективно дейности, са с такава вредност и
тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока
категория. В този смисъл, административният орган,
при преценка категорията на труда при пенсиониране, винаги е задължен да
провери дали съдържащия се в т.67, ал.1 от ПКТП (отм.) критерий е налице. В
случая, това не е сторено и административният орган вместо да извърши
самостоятелна преценка за категорията на труда с оглед неговия характер и
условията при които е положен от жалбоподателя, неправилно се е позовал на пропуска
на работодателя да го категоризира. Съответно пропускът
на работодателя да категоризира правилно труда и заплатения по-малък от
нормативно установения размер на осигурителната вноска, не означава, че полагания
труд е от категория, различна от трета. В този смисъл, както беше посочено
вече, определящи за категорията труд са характерът и непосредственото участие в
съответния вид трудова дейност, а не осигуряването за такава. Ето защо, внасянето
на осигурителни вноски за трета категория труд не оказва влияние върху
същността на действителната категория на полагания труд, както и върху
обстоятелството, че работодателят е дължал вноски за съответната категория
труд.
Не е налице спор по делото и въз
основа на приетите доказателства, се установява, че жалбоподателят е започнал работа
в „Промет Стиил“ АД на 13.10.1987г., като първоначално е
назначен на длъжност „машинен шлосер
МАС“, Дирекция „Енергийно обезпечаване“, Направление
„Стан 300“, а от 01.05.2008г. е на длъжност „механошлосер“, участък „Енергийно обезпечаване“,
Направление „Механоподрьжка и ремонт“ - „Стан
300“.
Обстоятелството, че
липсват категорични данни С. като работник в направление Стан 300, да е полагал
труд в цех електро стоманодобивен и сортопрокатен в Клон „Мир“, които са изрично установени като такива от
първа категория, не налага извод, че трудът му, не следва да бъде категоризиран
като първа категория. Фактът, че трудът е бил полаган в предприятие, което не е
изрично посочено в ПКТП, също
не променя неговия характер, по аргумент на чл.67 от ПКТП
(отм.). От анализа на цитираната разпоредба следва извод, че при невъзможност
трудът да бъде категоризиран единствено на база данните за заеманата длъжност,
съдържащи се в документите, удостоверяващи осигурителния стаж, следва да се
изследват условията, при които той е полаган.
Видно от
приложените по делото фишове за изплатени трудови възнаграждения, на С. е изплащано допълнително
материално стимулиране за работа
при вредни или други специфични условия на труд, а именно: за „вредни“ в
периода 1987г.-м.06.1990г., за „условия на труд“ в периода м.07.1990г.-м.03.2006г.
за „предпазна храна“ и “поевтинена храна“ за периода м.04.1992г.-м.02.2000г..
Съгласно чл.285,
ал.1 от КТ, на работниците и служителите които работят в предприятия със
специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна
храна и/или добавки към храната, като условията и редът за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея се определят с Наредба № 11. Безплатната
предпазна храна, като неутрализираща влиянието на определени вредни за човешкото
здраве фактори, е свързана с характера на работата и цели не само финансовото,
но и физиологичното подпомагане на работника или служителя срещу влиянието на
работната среда при полагането на труд с вредни за здравето последици. Категориите
работници и служители които имат право на безплатна предпазна храна и добавки
към нея са регламентирани в чл.2, ал.1 от Наредба №11. Съгласно чл.2, ал.1, т.6 от Наредба № 11 за
специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея
на работниците и служителите, които работят под въздействие на експозиция над
установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен прах, тежки метали, органични разтворители и
биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации.
Съгласно
представените допълнителни споразумения № П-Б 1108/VII.90г., считано
от 01.07.1990г. на жалбоподателя като „машинен шлосер в СТАН 300“, са начислявани
допълнителни възнаграждения с
отбелязване „за условия на труд
първа категория“ съгл. НКОУТ" (л.389 от делото), а с допълнително
споразумение № П-Б-539/30.03.2006г., считано от 01.04.2006г., получаваното по
реда на чл.4 от НДДТВ допълнително трудово възнаграждение „за работа при вредни
или други специфични условия на труд“, въз основа на КОУТ, преминава към
основното месечно трудово възнаграждение (л.358 от делото).
Видно от заключението на вещото лице, С. е
получавал и пари за допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ, за
работа във вредни за здравето условия, или за работа при специфични условия.
Съгласно допълнителното споразумение към трудовия договор № П-Б 577/08.05.2002г.,
към основната работна заплата на жалбоподателя са определени за изплащане и
допълнителни суми „за условия на труд" - 39 точки, представляващи сбор точки за
завишени норми на шум, токсичност, микроклимат. По аргумент от НКОУТ допълнителното
трудово възнаграждение за условия на труд не е форма за увеличение на работната
заплата, а представлява временна компенсационна мярка за съществуващи вредности
на работното място, които не могат да бъдат отстранени.
Така изложените данни, анализирани в тяхната съвкупност водят до извода,
че жалбоподателя е работил при условия на труд, различни от трета категория, определена от административния орган в
оспорваното решение.
В случая, следва да
бъде установено, извършваната от С.С.
работа в обхвата на коя от длъжностите по ПКТП (в сила до 31.12.1999г.) и по Наредбата
за категоризиране на труда при пенсиониране (в сила от 01.01.2000г.) попада и дали представлява работа в
производства при условията на труд от първа и/или втора категория.
В Раздел I на ПКТП (отм.) съществува подраздел „Металургия, металообработване,
машиностроене и строителство“ в който са включени производства и длъжности от първа категория труд - от чл.1 до чл.6л. В чл.5 на ПКТП е
упомената работата на „работници и инженерно-технически
работници до началник на цех вкл. ,.... заети непосредствено в цехове: “Пресов“, „Електрошлаково
претопяване“, Клон „Мир (електростоманодобивен цех и сортопрокатен цех - Стан
300)“. Изброени са редица длъжности, вкл. „шлосер по ремонт на машини и
съоръжения" (МАС), както и „машинен шлосер по поддържане и ремонт на
металургични агрегати и съоръжения“. В чл.6и на ПКТП (отм.) е включен трудът на
работници и ИTP в „Кремиковци“ и „Стомана“, а в подточка „б“ съществува длъжност
„машинен шлосер и електрошлосер по поддържане, ремонт и експлоатация на
металургични агрегати и съоръжения" (ПРЕ и МАС).
По делото няма
данни, нито твърдения, че трудовите функции и/или условията на труда, или
натоварването на съответните длъжности са били различни през процесния период.
Според заключението на вещото лице, предвид липсата на протоколи за условията
на труд за годините преди 2002г. следва да се има предвид допълнително
споразумение към трудовия договор № II-Б 577/08.05.2002г. съгласно което на лицето са начислени
39т. за завишени норми на шум, токсичност
и микроклимат, а след 2006г. с допълнително споразумение № II-Б-539/30.03.2006г. считано от
01.06.2006г. получаваното по реда на чл.4 от НДДТВ допълнително трудово възнаграждение „за работа при вредни
или други специфични условия на труд“, преминава към основното месечно трудово
възнаграждение.
С оглед на
изложеното, безспорно се установява, че трудът на жалбоподателя, положен в
разглеждания период, е в металургично предприятие, на длъжност машинен шлосер, които
труд е полаган при тежки условия - вредни за здравето, за което е ползвал
допълнителен годишен отпуск и са изплащани допълнителни възнаграждения за
храна. Ето защо, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства,
установяващи естеството на осъществяваната трудова дейност и условията на труд,
полагания от С. труд, за периода 13.10.1987г.-31.12.1999г.,
на длъжността маш.шлосер МАС/към Дирекция
„Енергийно обезпечаване“, направление Стан 300, маш.шлосер, механошлосер у/к
„ЕО, направление механоподръжка и ремонт в направление
Стан 300, се определя като такъв от първа категория, на основание т.5, т.66б и
т.67 от ПКТП (отм.).
В този смисъл е и
решение № 8003/05.06.2012г. на ВАС по адм.д.№ 2761/2012г.,
в което по аналогичен спор е прието, че труда положен от лицето през периодите
17.07.1985г.-27.09.1985г. и 01.10.1987г.-31.12.1999г., когато е работило в СМК „Дебелт“,
в направление Стан 300, впоследствие „Промет Стиил“ АД, като „машинен шлосер“
по поддържане и ремонт на МАС, е при условията на първа категория труд,
категоризиран по хипотезата на т.5 от
ПКТП (отм.), съответно т.66б от ПКТП (отм.), във връзка с чл.67 от ПКТП (отм.).
За периода
01.01.2000г.-01.11.2019г. категорията на полагания труд се определя съобразно Наредбата
за категоризиране на труда при пенсиониране и положения от жалбоподателя труд
се определя като втора категория, съгласно чл.2, ал.6, б.“в“, във връзка с
чл.2, т.4, като свързан с ремонти на работно оборудване технологични процеси и работни места в цеховете и
участъците, при производството, леенето и пластичната обработка на металите.
Действително трудът полаган от жалбоподателя преди и след 01.01.2000г. е един и
същ и при еднакви условия, но същият се категоризира по различен начин, с оглед
действащите през периодите нормативни актове. Нормите на НКТП и ПКТП (отм.)
са материалноправни, поради което за всеки отделен период намира приложение
действащия към този момент нормативен акт, което води и до различната
категоризация на труда.
С оглед на
изложеното и съобразно заключението на вещото лице (отговор на въпрос 5),
следва да се приеме, че жалбоподателят има право на пенсия на основание чл.69б,
ал.1 от КСО, от датата на подаване на заявлението, дори само труда положен през
периода 13.10.1987г-31.12.1999г. да бъде зачетен от първа категория, тъй като
има навършена необходимата възраст и изискващия се стаж от първа категория, а
сбора от възрастта му и общия трудов стаж трансформиран към трета категория е
над 100.
С оглед на изложеното жалбата
на С.С. е основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде
отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. На основание и
чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от лицето
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което
положения труд за периода 13.10.1987г.-31.12.1999г. да бъде зачетен като труд от
първа категория, а за периода
01.01.2000г.-01.11.2019г. да бъде зачетен като труд от втора категория.
Предвид изхода на спора и
направеното своевременно искане за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 000,00 лева, от които 500,00
лева платено адвокатско възнаграждение и 500,00 лева платено възнаграждение на
вещото лице.
Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакцията действала към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие), за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева,
колкото е и договорено и заплатено от жалбоподател, поради което същото не
следва да бъде намалено от съда. Действително, налице е изменение на Наредбата
публикувано в ДВ бр.68/31.07.2020г., но доколкото нейните разпоредби са
материалноправни и на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е
предадено обратното действие, приложение намира тази редакция, която е
действала както към момента на сключване на договора, така и към момента на
образуване на съдебното производство. В този смисъл е и определение № 534/08.12.2016г. по
дело №1135/2016г. на ВКС.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
изх.№ Ц 1012-02-20#1/20.05.2020г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане изх.№ 2113-02-3758#3 от 03.04.2020г. на ръководител по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.
ВРЪЩА преписката на Териториално
поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, за ново произнасяне по
подадено от С.В.С. *** заявление
с вх.№
2113-02-3758/06.12.2019г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съобразно
мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение гр.Бургас на Национален осигурителен институт да заплати в полза на С.В.С.
с ЕГН: **********,*** разноски по делото за настоящата съдебна инстанция
в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: