Определение по дело №462/2019 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 261

Велико Търново, 06.08.2019 г.

 

Административен съд град Велико Търново, ХІ–ти административен състав, в закрито съдебно заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 462/2019 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по Искова молба вх. № 3559/02.08.2019г. в АСВТ, подадена от П.С.П. с ЕГН ********** от гр. Лясковец, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Ловеч.

Исковата молба първоначално е депозирана пред ВТОС с вх. № 1752/20.02.2018г., по която е образувано гр. дело № 163/2018г. по описа на ВТОС. След поредица от процесуални усложнения/в т.ч. относно родовата подсъдност на спора и неговата правна квалификация, както и при отвод на съдиите от ВТРС и ВТОС/, Апелативен съд В. Търново постановява спорът да се разгледа от Окръжен съд Ловеч. Образувано е дело под № 409/2019г., което е прекратено с Определение № 575/16.07.2019г. и е изпратено на Административен съд В. Търново, където е образувано под настоящия номер. Съставът на ЛОС се е мотивирал, че кадровата дейност на ВСС е своеобразна форма на административна дейност, при което се постановяват ИАА, които се обжалват пред ВАС. В тази връзка дал правна квалификация на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а относно местната подсъдност приел, че ищецът е избрал тази по мястото на увреждането-В. Търново.

Искът е предявен срещу Висшия съдебен съвет/ВСС/ за това, че при воденото от ищеца дело №26/2018 на ВТОС, съдията Станислав Стефански, който бил председател на състава, не проявил професионализъм, а некомпетентност и предубеденост. Нарушил Етичния кодекс/ЕК/ на българските магистрати. В тази връзка, ищецът поддържа, че при назначаването на този съдия, ответният ВСС не съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества на съдиите, както и че като пряка и непосредствена последица от това незаконно, според ищеца, поведение на ответния ВСС, той понесъл значителни неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в сълзене на очите (плач). Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени от посоченото незаконно поведение на ВСС,  в размер на 25 000,01лв., ведно със законната лихва.

В процедура „без движение“ е представено уточнение по ИМ – вх. № 834/05.03.2019г. по гр.дело № 151/2019г. на РС Павликени, в която ищецът заявява, че поддържа иска и срещу втори ответник- Република България, представлявана от „министъра на финансите, като принципал на Държавата.  Още с уточняваща ИМ/печатна/ с вх. № 2917/22.03.2018г. по гр. дело №163/2018г. на ВТОС, изтъква, че ВСС „…не притежава материална и процесуална легитимация да отговаря по иск по чл.1 от ЗОДОВ“, но искът срещу ВСС не се оттегля.

Фактическите твърдения на ищеца налагат извод, че спрямо ВСС се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществена административна дейност, свързана с назначаването на съдия в Окръжен съд В. Търново. Искът спрямо този ответник е основан на обстоятелството, че като юридическо лице и работодател на съдиите, ВСС на основание чл. 160 от ЗСВ назначава съдиите. Претендираните от ищеца вреди са настъпили според него поради това, че при назначаването на съдията ВСС не е съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества, които следва да притежават кандидатите. Изложени са доводи, свързани с липсата на професионална компетентност и предубеденост на магистрата.

Като съобрази посоченото по-горе от фактическа страна, съдът от правна прие следното:

Относно основанието и правната квалификация на ИМ:

Според установената по идентични казуси практика на ВКС и ВАС в производство по чл.135, ал.4 от АПК, кадровата дейност на ВСС в рамките на съдебната система, по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, по своята същност е административна такава в широкия смисъл на понятието/в този смисъл вж. определение по гр.д. №30/2016г. на смесен 5-чл. състав на ВКС и ВАС/. Назначаването на съдия съгласно ЗСВ се осъществява чрез приемане на решение на ВСС/понастоящем съотв. колегия – чл.160 от ЗСВ/. Тези решения съгласно ЗСВ и константната практика на ВАС, представляващи индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване по административен ред пред ВАС.

В този ред на мисли, настоящият състав на съда приема, че правното основание на предявения иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени от административна дейност. Поради това, искът е подведомствен на административните съдилища. При което е родово и местно подсъден на АСВТ, при условията на чл.7, ал.1, предложение първо - изборна местна подсъдност, по мястото на увреждането, според изричното изявление на ищеца.

Относно допустимостта на иска:

Административните съдилища разглеждат искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, които хипотези в случая не са приложими. Следователно отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 от АПК, която не е налична. В случая не се твърди и не се представят доказателства решението на ВСС за назначаване на посочения в ИМ съдия да е отменено от съд. Следва да се добави и това, че ищецът не е сред заинтересованите лица по смисъла на чл.36 от ЗСВ. Защото не е налице правен интерес да оспори акта за назначаване на съдията, нито този ИАА има някакъв пряк и непосредствен негативен ефект в правната сфера на жалбоподателя.

С оглед фактическите основания на предявения иск, в случая не би могло да се приеме, че ищецът претендира обезщетение за вреди, претърпени от неоснователни действия или бездействия на ВСС по смисъла на Глава петнадесета от АПК. Тази хипотеза е приложима само при извършване или неизвършване на фактически, но не и на правни действия, каквото представлява назначаването на магистрат с решение – чл. 160 от ЗСВ. Назначаването на съдиите става с административен акт и се извършва въз основа на закона, поради което не може да се говори за незаконосъобразни действия или бездействия на ВСС по смисъла на АПК.

ВСС не би могъл да отговаря и като възложител на работата по чл.49 от ЗЗД, защото това е съответният орган на съдебната власт, в който е встъпил в длъжност магистрата, както е изяснено в посочената по-горе практика на ВКС. Предвид което не е налице основание за повдигне спор за подсъдност със съответния ОС.

Искът срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите е предявен въз основа на същите твърдения в ИМ,насочени срещу ВСС. Не са изложени съображения за солидарна отговорност на двамата ответници, а защото ВСС „не притежава материална и процесуална легитимация да отговаря по иск по чл.1 от ЗОДОВ“. Несъстоятелността на тази теза бе изяснен по-горе. Поради това, аналогично важат изложените по-горе мотиви относно правното основание  допустимостта на този иск. Неговото правно основание е също чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му  - отменен по съответния ред АА. В допълнение следва да се посочи и това, че в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата не се конституира като страна, а участва в процеса чрез своите процесуални субституенти- съответните  органи, от чийто незаконни актове или действия са причинени вредите, съгласно чл.7 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според т.5 от което пасивно легитимирани са съответните държавни органи- техните ЮЛ, а не самата държава. Предвид това не е налице надлежна пасивна процесуална легитимация за втория ответник.

 По изложените съображения при липса на абсолютна процесуална предпоставка предявеният иск срещу всеки от ответниците е недопустим. ИМ следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото прекратено.

Воден от изложените мотиви, на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл.144 и чл.204, ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА Искова молба вх. № 3559/02.08.2019г. в АСВТ, подадена от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Ловеч, срещу Висшия съдебен съвет и Република България за това, че при назначаването на съдия Станислав Стефански, ВСС не съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества на съдиите, от което незаконно поведение ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в сълзене на очите (плач), които определя в размер на 25 000,01лв., ведно със законната лихва.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 462/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок, броен от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Административен съд Велико Търново.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: