Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
гр. Перник, 09.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в
публично заседание на 10.03.2021
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Ива Цветкова, като разгледа
търг. д. № 00111 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Ж.Х. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за
заплащане: 1/ на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 50
000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
телесни увреждания, получени от ищцата като пешеходец в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 13,25 часа в ***,
причинено от П.Д. И. при управление на л.а. марка “Пежо”, модел „307“, рег. №
***, чиято задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от *** г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция, до
окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва, че
от ПТП ищцата е претърпяла уврежданията – по вид и степен; че същите са
резултат на реализираното ПТП, както и че уврежданията от ПТП са довели до
продължителни болки и страдания; заявените увреждания, болки и страдания се
дължат единствено на неадекватната реакция на самия ищец и трети лица. Оспорва,
че оздравителният процес е бил продължителен. Релевира възражение за
съпричиняване - ищцата е пресичала без да се убеди, че с оглед скоростта и посоката
на движение на леките автомобили, това е безопасно, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса е поне 50%, предвид
което е налице основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва размера на обезщетението за неим. вреди като силно
завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие
са установени със Споразумение от 4.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3/2020 г. на РС -
Радомир, с което П. Д. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. последно, буква "а", пр. 2 вр. ал. 1, буква
"б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на *** г.,
около 13. 20 часа в ***, на пешеходна пътека /обозначена с пътна маркировка тип
М8. 1 и пътен знак Д 17, находяща се ***/ при управление на МПС-л.а. "Пежо
307", с рег. № ***, е нарушил плавилата на движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП като не е пропуснал преминаващата по пешеходната
пътека пешеходка М.Ж.Х. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
пешеходката М.Ж.Х., изразяваща се в ********************************* за период
от време по-голям от един месец. По силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на
наказателния съд са задължителни за гр. съд относно преценката на гражданските
последици от престъплението, извършено от прекия делинквент П. Д. И. относно за
механизма на деянието – че е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вкл. и че е извършено на пешеходна
пътека тип М8.1, и относно резултата от неправомерното му поведение - че на
М.Ж.Х. е причинена средна телесна повреда – ******************************* за
период от време по-голям от един месец. В този смисъл, вече установеното от
наказателния съд за извършването на деликта и елементите на осъществения
деликт, не подлежат на повторно установяване в настоящото производство.
Освен от горецитираното споразумение по
наказателното дело, механизмът на ПТП, както и медико-биологичния вид и
характер на получените от ищцата увреждания, начина на лечение и
продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от САТЕ и
СМЕ по настоящото дело. От СМЕ се описват следните травматични увреждания на
ищцата, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от *** г.:
****************************************. Според СМЕ възстановителният период е
протекъл за около 5-6 месеца, през което време е търпяла болки и страдания с
различен по сила интензитет. Към момента на освидетелстването от СМЕ /*** г./ е
констатирано, че *****************************************.
Според САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з.
ударът става в платното за движение за ***. Пешеходецът пресича отляво надясно
от позицията на автомобила. Двете ленти за движение на платното за *** са
видими. Пешеходецът доста време е бил забележим както в насрещното платно, така
и в платното на движение на автомобила. Няма данни за пречка двамата участници
да не се видят. Има видимост и то голяма, около 100 метра, прав участък, лек
наклон, широки ленти, платно за движение – две платна.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство доказателства следва,
че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от
травматични увреждания от ПТП на *** г., причинено по вина на застрахования при
ответното дружество водач на моторно превозно средство П. И.. С оглед на това,
прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, установени от СМЕ, САТЕ,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест
на причинените на ищцата телесни увреждания
****************************************, т. е. оздравителният процес не е
приключил. Ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи
ищцата – по време на възстановителния период, който е бил с продължителност
около 6 месеца след инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност
в битово и хигиенно отношение и социален живот на ищцата, в т. ч.
************** за 45 дни. Следва да се прецени и че пострадалата е била
пешеходец, т. е. по-уязвим участник в движението на пътя от извършителя, към
която следва да се проявява засилено внимание на пътя – чл. 116 ЗДвП, както и
че ищцата е пресичала на пешеходна пътека и на самата пешеходна пътека е
настъпило ПТП /Решение № 149 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2562/2019 г., II т. о., ТК/. Отражението върху психо - емоционалното състояние на ищцата и ********************.
Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищцата, се
отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към
настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на
настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка
"Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да
бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени
суми за подобен вид увреждания в близък период -
например Решение № 226 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
756/2018 г., III г. о., ГК и Решение № 189 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
517/2020 г., III г. о., ГК, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по
настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968
г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществените вреди
e в размер на 20 000 лв.
Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за
времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ
план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение
в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв. искът
е неоснователен.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
С горецитираното споразумение по наказателното дело установените факти
за извършеното престъпление, вкл. и че е извършено на пешеходна пътека тип М8.1
са задължителни за гр. съд, поради което не може да се повдига възражение за
съпричиняване на това основание. Възражението за съпричиняване от ищцата е
обосновано конкретно, че пресичала неправилно, в нарушение на правилата за
движение по пътищата и без да положи необходимите грижи за безопасността си,
като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.
От механизма на произшествието, не е установено
специфично и изненадващо за водача поведение на пострадалия пешеходец – да е
изскочил внезапно на платното без да се огледа или да се е спрял при вече
започнало пресичане и докато се е колебаел да е удължил ненужно престоя си,
така че да се превърне сам в опасност за движението. Напротив -пострадалият
пешеходец е предприел пресичане при нормална видимост, пресякъл е
перпендикулярно на пътя на специално означена с пътен знак и очертана с
маркировка върху пътното платно пешеходна пътека, не е навлязъл внезапно на
платното за движение – не е бягал, с оглед на което като пешеходец не е
нарушила забраната на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 от ЗДП. С
оглед характера на пътя пресичането не е извършено на място от типа посочен в §
6, т. 56 от ДР на ЗДП - "Ограничена видимост" е налице при стръмнини,
завои и други препятствия, които пречат на видимостта, а ищцата безспорно не е
извършвала търговия и услуги на пътното платно, което означава, че като
пешеходец не е нарушила забраната и на чл. 114, т. 2 и т. 3 от ЗДП.
Опасността за движението е възникнала от момента, в
който водачът е възприел, че приближава към пешеходната пътека и по нея
преминава пешеходец, което е видима и реална опасност за движението, с която
водачът е длъжен да се съобрази и е следвало да изостри в максимална степен
вниманието на водача на МПС и да съобрази реалната опасност. Наличието на
пешеходна пътека по никакъв начин не предпоставя на пешеходна пътека да няма
пешеходци, а още по-малко всички те да не се движат. За пешеходецът няма
регламентирано законово задължение да притичва на пешеходната пътека, нито да
дава предимство на задаващ се автомобил. Щом веднъж пешеходец е стъпил на
пешеходна пътека и преминава по нея, водачът на автомобила е този, който има
задължението по чл. 119, ал.
1 ЗДвП да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а не обратното. Правото на
пешеходеца при пресичане на пешеходна пътека е абсолютно /т. 6 от ТР № 2 от
22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК/. Оттогава за водача на МПС се
поражда задължението по чл. 119, ал. 1 и 2 ЗДП - при приближаване към пешеходна
пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, съответно да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Ако водачът се бе съобразил с
възникналата и възприета от него опасност за движението (приближава към
пешеходна пътека и по нея преминава пешеходец), той би намалил скоростта си, а
при необходимост - и да спре. Вместо това предписано от закона отговорно
поведение, водачът е извършил въпросната маневра по един несъобразен с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост
условията начин. Следва, че ирелевантно за настъпване на процесното ПТП е това
дали пешеходецът попада в коридора на движение на МПС, щом като водачът на
последния не е изпълнил нито едно от вменените му задължения като водач, както
те бяха изброени по-горе. Безпредметна в тази връзка е и преценката за
необходимото време за реакция на такъв водач, тъй като е имал както голяма
пряка оптическа видимост към пешеходеца /около 100 метра според САТЕ/, така и
техническата възможност да избегне удара чрез спиране преди мястото на
произшествието. При тези обективни данни, в причинно-следствената верига не
следва да се включва поведение на самия пострадал-пешеходец. Затова и
действието на пешеходеца не може да се отчита в някаква степен с този на водача
или като самостоятелен причинен фактор за пораждането на самото ПТП, докато
именно поведението на водача е поставило началото на опасността и без него
пресичането и то на обозначеното място – пешеходна пътека, е можело да завърши
без сблъсък. В заключение, водачът на автомобила е единствен причинител на този
деликт, тъй като изцяло във възможностите му е било да предотврати удара на пешеходеца,
ако не бе игнорирал основното си задължение по 119 от ЗДвП. Освен това съгл.
чл. 119, ал. 5 от ЗДвП при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е нарушил правило от ЗДвП,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие, поради което не може да се повдига възражение за съпричиняване.
Възражението за съпричиняване е неоснователно и липсва основание за намаляване
на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищцата е сезирала
ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение на *** г. и като
взе предвид, че в срока по чл. 496, ал.
1 КЗ липсва произнасяне и/или плащане на обезщетение от
застрахователя, съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата, за който период претенцията за лихви е
основателна /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І
т. о., ТК/.
По разноските
Ищцата не доказва направени разноски, като същата е
освободена от внасянето на такси на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения
договор за правна защита е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл.
38, ал. 1 ЗА.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът на ищеца има право на възнаграждение, което съдът определя на 2030
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., което се дължи
съразмерно с уважената част от иска, или 812 лв.
Ответникът претендира разноски за САТЕ от 300 лв. и
заплатено адв. възнаграждение от 2520лв. с ДДС (съгласно представените
доказателства включително и за това, че възнаграждението е платено изцяло в
брой, и списък по чл. 80 ГПК). Предвид размера на предявения иск, уговореното и
заплатеното от ответника адв. възнаграждение от 2520 лв. с ДДС /адвокатът е
регистриран по ЗДДС/, при минимален размер от 2436 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т.
4, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., надвишава незначително минималния
размер, поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, същото
не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано, съотв. възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Доказаните от ответника разноски
общо от 2820 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от иска, т.е. 1692 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на
чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 800 лв., както
и 100 лв. – възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платени от бюджета на съда.
По изложените съображения,
Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, ***, да заплати на М.Ж.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на осн.
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 20 000 лв. –
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от телесни
увреждания /*********************/, получени от ищцата като пешеходец в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 13,25
часа в ***, причинено от П. Д. И. при управление на л.а. марка “Пежо”, модел
„307“, рег. № ***, чиято задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от *** г. - датата на завеждане на
извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на
обезщетението, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, ***
да заплати на адв. Г.Й. от САК, сл. адрес: ***, сумата 812 лв. – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата по производството.
ОСЪЖДА М.Ж.Х., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, ***,
сумата 1692 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, ***
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник
сумата 800 лв. – държавна такса
върху уважената част на исковете, както
и 100 лв. – възнаграждение на вещо лице, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: