Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.02.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.01

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

227

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.Ж.Н. от ***,  против Решение № 284/31.07.2019 г., постановено по АНД № 559/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1300-000030/31.01.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Ж.Н. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 01.10.2018 г. в на път ***, км.***, в посока от *** към ***, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР – Кърджали, движейки се със несъобразена скорост с пътните условия/мокра пътна настилка/, на излизане от ляв завой, губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в скат, вляво по посоката му на движение, вследствие на което автомобилът се преобръща по таван и настъпва ПТП с материални щети.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения.

В тази връзка счита, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждащи задължение за контролните органи и АНО да опишат точно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При постановяване на решението си районният съд не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя, като единствено било посочено, че АУАН бил съставен по-късно с оглед изчакване на автотехническата експертиза. От мотивите на решението не можело да се установи, защо било прието, че ПТП е настъпило в резултата на движение с несъобразена скорост с пътните условия. Неясно било, поради каква конкретна причина е настъпило ПТП, респ. дали поради заслепяване от светлините на насрещно движещ се автомобил и неправилно влизане в платното за движение на друг водач на МПС. Отделно от това в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на проверката, при която било констатирано нарушението, а акта за нарушение бил издаден повече от три месеца след извършване на деянието.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 284/31.07.2019 г., постановено по АНД № 559/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 19-1300-000030/31.01.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Ж.Н. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание не се явява не се представлява. От пълномощника адв.Б. е постъпила молба, в която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-000030/31.01.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Ж.Н. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 01.10.2018 г. на път *** КЛАС № ***, км.***, в посока от *** към ***, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР – Кърджали, движейки се със несъобразена скорост с пътните условия/мокра пътна настилка/, на излизане от ляв завой, губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в скат, вляво по посоката му на движение, вследствие на което автомобилът се преобръща по таван и настъпва ПТП с материални щети.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил предявен надлежно на нарушителя и подписан от него без възражения. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Н.Ж.Н. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата твърдения, че АУАН и НП не съдържало изискуемите реквизити по смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на акта за нарушение и атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „на 01.10.2018 г. на път *** КЛАС № ***/път ***/, км.***, в посока от *** към ***, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР – Кърджали, движейки се със несъобразена скорост с пътните условия/мокра пътна настилка/, на излизане от ляв завой, губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в скат, вляво по посоката му на движение, вследствие на което автомобилът се преобръща по таван и настъпва ПТП с материални щети“, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Н.Н., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото му на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.

В този смисъл неоснователни са и доводите за неяснота относно това, какво конкретно е довело до настъпването на ПТП и кога е била извършена проверката, при която е констатирано нарушението. Видно от показанията на разпитания от районния съд свидетел М. В. на 01.10.2018 г., в качеството си на *** в сектор „Пътна полиция“ е посетила ПТП на път ***, км.***, в посока от *** към ***, в близост до ***, където заедно с колегата си И. Г. констатирали обърнат автомобил „Опел Астра“, собственост на ОДМВР – Кърджали с водач Н.Н. Изяснили причината за настъпилото произшествие, а именно: поради лошите метеорологични условия – дъждовно време и мокра настилка, поради движени с несъобразена скорост автомобилът поднесъл, навлязъл в насрещната лента и се ударил в левия скат, след което се преобърнал. Жалбоподателят заявил, че изгубил контрол над МПС, навлязъл в насрещното и се блъснал в ската. АУАН бил съставен на по-късен етап, тъй като се изчаквал резултат от назначената техническа експертиза. Показанията на свидетелката са  логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. В тази връзка релевантният АУАН № 30/11.01.2019 г. е съставен в присъствието нарушителя и надлежно предявен, при което е подписан от жалбоподателя без възражения.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон/какъвто е и процесният АУАН/имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Кърджали по обжалване на наказателно постановление.

АУАН е съставен в срока по чл. 34 от ЗАНН, като в случая във връзка с осъщественото деяние срещу жалбоподателя е било образувано ДСП № ***/*** г., което е било прекратено с Постановление от 07.12.2018 г. на Районна прокуратура – Кърджали, поради липса на престъпление и преписката е изпратена на АНО за реализиране на административнонаказателна отговорност срещу Н.Ж.Н.  Предвид това и доколкото за извършеното деяния е било образувано досъдебно производство за изследване дали осъщественото от Н. осъществява състава на престъпление от общ характер, то след прекратяването и изпращането му на АНО, то съвсем правилно и законосъобразно е бил съставен и връчен АУАН на нарушителя, въз основа на който впоследствие е издадено и процесното наказателното постановление.  

Предвид горното, касационната инстанция намира, че административното нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради което изложените в тази връзка мотиви от районния съд са обосновани и съответни на приобщените в производството доказателства.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от  Н.Ж.Н. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/31.07.2019 г., постановено по АНД № 559/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.