Решение по дело №11737/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264281
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20201100511737
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.06.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:          

                           

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                             мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Е.Маринова в. гр. д. № 11737 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 98469 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 48973/2018 г. на СРС, ГО, 48 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 147746 от 13.07.2020 г./ ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на „К.Д.“ ООД, на основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99 ЗЗД, сумата от 924, 27 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 09.03.2018 г. в гр. София застрахователно събитие – ПТП, съставляващо покрит риск по силата на имуществена застраховка „Каско“ от 04.10.2017 г. Искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 3 857, 64 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 120, 83 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 76, 04 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77 ГП, сумата от 100 лв. разноски за производството. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З. „Б.И.“ АД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано. Излага съображения, че неправилно в дължимото застрахователно обезщетение е включена сумата от 100 лв., представляваща стойност на датчик за парктроник, какъвто не се установява да е бил наличен и съответно – увреден при настъпване на застрахователното събитие, като същият не е бил включен в описа по щетата. Излага съображения, че доброволно изплатената сума от страна на застрахователя представлява възстановителната стойност на уврежданията по автомобила, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „К.Д.“ ООД. Излага съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 924, 27 лв. до пълния предявен размер от 3 857, 64 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 09.03.2018 г. в гр. София, ул. „Резбарска“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество – лек автомобил „Мерцедес С200 CDI“ с рег. № *******на стойност 4264, 64 лв. Във връзка с последното при ответника е заведена щета, като съставеният от служители на застрахователя опис на щетите не отразявал всички нанесени на застрахования автомобил повреди. Сочи, че от страна на застрахователя е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 407 лв., което не покривало действителната стойност на щетите, настъпили в резултат от инцидента. Твърди, че по силата на договор за цесия от 09.05.2018 г., сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, му е прехвърлено вземането за застрахователно обезщетение към застрахователя, като ответникът е уведомен за цесията на 17.05.2018 г. Твърди, че с уведомление от 29.05.2018 г. е поискал от застрахователя да изплати остатъка от застрахователното обезщетение за настъпилите в резултат от процесното събитие увреждания по застрахованото имущество в размер на сумата от 3 857, 64 лв., но плащане не е било извършено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 857, 64 лв., представляваща неизплатен остатък от цедираното в негова полза вземане за застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Поддържа, че на база описа на претенцията е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 407, 90 лв. Сочи, че при сключване на застрахователния договор страните са уговорили изплащането на застрахователно обезщетение да се извършва по метода експертна оценка. Оспорва да е била необходима подмяна на парктроника на увредения при процесното ПТП автомобил. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил, настъпване на соченото застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите, както и че е придобил вземането за застрахователно обезщетение по силата на твърдения договор за цесия.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

Не е спорно между страните, че на 09.03.2018 г. в гр. София, ул. „Резбарска“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес С200“ с рег. № *******, управляван от Ц.Т., и л.а. „Мазда 6“ с рег. № *******, управляван от Г.Д., при следния механизъм – при спряно положение на светофар л.а. „Мерцедес С200“ с рег. № *******е ударен в задната му част от л.а. „Мазда 6“ с рег. № *******.

Не е спорно между страните, че л.а. „Мерцедес С200“ с рег. № *******е застрахован при ответника по сключена застраховка „Каско на МПС“, както и че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск по сключения застрахователен договор.

Не е спорно между страните и че вземането за застрахователно обезщетение е било прехвърлено в полза на ищеца „К.Д.“ ООД по силата на договор за цесия от 09.05.2018 г., както и че в полза на „К.Д.“ ООД ответното дружество е заплатило извънсъдебно сумата от 407, 90 лв. по процесната щета.

Спорен по делото с оглед заявените с въззивната жалба оплаквания, очертаващи предмета на въззивна проверка, е въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение и в частност – дали в стойността на застрахователното обезщетение следва да се включи стойността на датчик за парктроник.

Съгласно чл.386, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл.386, ал.2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Със заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахования са посочени: задна броня, 5 врата; липсва броня; парктроник заден.

В съставения опис на претенцията от 13.03.2018 г. са посочени: облицовка на задна броня – средна деформация, за боядисване; лайсна хром задна броня среда – за подмяна; врата на багажник – средна деформация, за боядисване; датчик парктроник заден – липсващ по време на огледа, с отбелязване, че предстои следващ оглед.

Видно от съставения опис-заключение по щета от 13.03.2018 г., по отношение на парктроника в същия е включена единствено стойност на ремонт и разоборудване на основа на датчик за парктроник в задна броня.

Представен е и опис на претенция от 25.09.2018 г., в който е включена лека деформация на основа датчик парктроник в задната броня.

От заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.Й., което съдът кредитира като компетентно дадено, се установява, че към датата на ПТП автомобилът е бил на 7 години, 2 месеца и 27 дни от датата на първоначалната му регистрация – 13.12.2010 г., както и че стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 1 232, 17 лв.

В проведеното на 27.03.2019 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че всички повреди, които е отразило, са в задната част на автомобила, като те са в зоната на първоначалното съприкосновение и могат да бъдат получени при твърдения механизъм, отразен в доказателствата по делото; че при удар в задната част на автомобила е възможно изпадане на някои от датчиците на парктроника, както и че в описа не е описан такъв парктроник, а има основа на парктроник, който е за ремонт, като е написано, че липсва и не е бил оценен; че за процесния автомобил средната пазарна стойност на датчиците на парктроника е в размер на 100 лв.

При съобразяване на заключението на вещото лице съдът намира, че стойността, необходима за отстраняване на вредите по застрахованото имущество, по средни пазарни цени към датата на настъпване застрахователното събитие, е в размер на сумата от 1 332, 17 лв. (1 232, 17 лв. съгласно заключението на СТЕ, към които следва да бъде прибавена сумата от 100 лв., уточнена в откритото съдебно заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК като средна пазарна цена на липсващия датчик на парктроник).

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно включването в стойността на щетите на средната пазарна стойност на датчик на парктроника. Процесната щета е посочена в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, липсата на датчик на парктроника е констатирана в описа на претенцията, като от страна на вещото лице се потвърждава, че при удар като

процесния в задната част на автомобила е възможно изпадане на някои от датчиците на парктроника. Същевременно е констатирана повреда в основата за датчик на парктроника на задната броня, по отношение на която не се поддържат оплаквания от страна на жалбоподателя, което изцяло кореспондира с изводите на вещото лице за възможно изпадане на датчика при процесния механизъм на ПТП. С оглед изложеното, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че стойността на датчика не следва да се включва в размера на дължимото обезщетение.

Не е спорно между страните, а се установява и от представеното по делото преводно нареждане, че в полза на „К.Д.“ ООД ответното дружество е заплатило извънсъдебно сумата от 407, 90 лв. по процесната щета, с която сума следва да бъде намален размерът на дължимото застрахователно обезщетение от 1 332, 17 лв., с оглед на което дължимият остатък възлиза на сумата от 924, 27 лв., в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че с извънсъдебно платената сума в размер на 407, 90 лв. е погасен размерът на дължимото застрахователно обезщетение, доколкото същото се опровергава от заключението на експертизата по делото.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.

На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 12.08.2019 г.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98469 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 48973/2018 г. на СРС, ГО, 48 състав, в ЧАСТТА, с която ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******е осъдено да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99 ЗЗД, сумата от 924, 27 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 09.03.2018 г. в гр. София застрахователно събитие – ПТП, съставляващо покрит риск по силата на имуществена застраховка „Каско“ от 04.10.2017 г.

 

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 924, 27 лв. до пълния предявен размер от 3 857, 64 лв., е влязло в сила като необжалвано.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски за въззивната инстанция.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З. „Б.И.“ АД.

 

Решението  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

  2.