Решение по дело №14/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 08.03.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 14 по описа за 2022 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от А.А.А. от ***, против Решение №2153-08-343/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-1371#11/19.11.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, времето на отбиване на наборната му военна служба, в периода 10.10.1972 г. – 02.12.1974 г. Сочи, че по силата на чл.3 и чл.9 от Закона за всеобщата военна служба /обн. бр.13/14.02.1958 г., отм. ДВ бр.112/27.12.1995 г/, наборната военна служба е била действителна и задължителна, и като такава е представлявала пречка за лицата, независеща от волята им, да полагат труд, от който произтичат осигуряването и свързаните с това осигурителни права. Иска отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, като излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.№ 2113-08-1371/21.09.2021 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. и военно отчетна книжка № ***, според която, в периода 10.10.1972 г. – 02.12.1974 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

С разпореждане №2113-08-1371#8/19.11.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателя е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 10 м. 12 дни, както и придобит осигурителен стаж от II категория – 12 год. 08 м. 03 дни и ІІІ категория – 03 год. 01 м. 23 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж без превръщане възлиза на 15 год. 09 м. и 26 дни, а действителния осигурителен стаж е 13 год. 08 м. 03 дни, тъй като периодът на наборна военна служба, с продължителност 2 год. 01 м. и 23 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-343/29.12.2021 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. Решението е съобщено  на 04.01.2022 г. на изрично упълномощено лице  и е оспорено на 11.01.2022 г., чрез административния орган.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на  административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, както и че общият му осигурителен стаж без превръщане, възлиза на 15 год. и 09 мес. и 26 дни. Няма спор също, че в периода 10.10.1972 г. – 02.12.1974 г. /2 год. 1 мес. и 23 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

Спорен е въпросът, дали периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горния стаж се определя като такъв от трета категория.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си военна служба в периода 10.10.1972 г. – 02.12.1974 г., т.е., преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 81 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за действителен трудов стаж, поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, периодът на наборната военна служба следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО /в този смисъл и Решение № 6611/ 02.06.2021 г. постановено по адм. д. № 4442/2021 г. по описа на ВАС; Решение № 14517/24.11.2020 г. по адм.д. № 6444/2020 г. на ВАС; Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г. и др./.

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г.  09 мес. и 26 дни, поради което и при навършена възраст 67 год. 10 м. 12 дни, за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на А.А.А. против  разпореждане №2113-08-1371#11/19.11.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-08-1371/21.09.2021 г. на А.А.А. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

             При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 02.02.2022 г., е в размер на 350 лв., което е и минималния размер на възнаграждението съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, независимо от направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, деловодните разноски в размер на 350 лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-343/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.А.А. срещу разпореждане №2113-08-1371#11/19.11.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх.№ 2113-08-1371/21.09.2021 г. на А.А.А., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали  да заплати на А.А.А. от ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

                                       С Ъ Д И Я: