Протокол по дело №170/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 471
Дата: 13 септември 2024 г. (в сила от 13 септември 2024 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20243100900170
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 471
гр. Варна, 13.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20243100900170 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
Ищецът „Ладура“ ООД, представлявано от Г.Б.К. и Й.П.К., редовно
призован, представлява се от адв. С. С., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответникът „Ен – Ти – Зет – Транспорт“ ООД , представлявано от
управителя Н.Д.Ц., редовно призован, представлява се от адв. Ж. Я., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Станислав – 9104“ ЕООД, представлявано от
управителя М.Д.Д., редовно призован, представлява се от адв. М. В., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв.С.: Поддържам исковата молба, така както е предявена, на
1
основанията посочени в нея, както и направените с нея доказателствени
искания.
Адв. Я.: Оспорваме изяло исковата молба и допълнителния иск.
Считаме, че става дума за симулативен процес, което ще се отрази на крайния
резултат от делото, какъвто и да е той.
Адв. В.: Поддържаме наведените от нас доводи в отговора по чл.131 от
ГПК.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 21901/22.09.2024 г. от ответното
дружество „Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ООД чрез адв. Ж. Я., с която на основание
чл. 235 от ГПК се иска изменение на определението на Съда за насрочване, в
частта за изготвяне на доклад и по – конкретно относно безспорно приетото
обстоятелство, че вторият ответник – „Станислав – 9104“ ЕООД е предал на
ищеца неувредената част от товара.
Адв. С.: Запознах се с молбата преди съдебното заседание.
Адв. Я.: Във втората част не поддържаме молбата си, за което се
извинявам, но малко късно установих, че в определението Ви има
произнасяне. Неправилно Ви обвиних, че няма произнасяне по отношение на
двамата свидетели на колегата – на втория ответник. Всъщност има, така че
втората част от молбата я оттеглям.
Поддържам първата част от молбата. Считам, че действително няма
волеизявление от наша страна, с което сме признали факта, че става дума за
липса, а не за повреда в товара. Разликата е съществена, поради което и
правим това възражение. Ако ми посочите или колегата ми посочи, къде съм
признал този факт, ще си оттегля това възражение и ще се извиня.
Адв. С.: Смятам за неоснователни възраженията в тази му част.
Безспорно от представените в делото писмени доказателства и по – специално
приемо – предавателния протокол между нас и втория ответник е видно, че на
нас ни е доставено и сме приели само част от стоката, която е била годна за
търговското си предназначени. В останалата част никога не е предадена и не е
приемана. Тя е на съхранение при втория ответник и до днес, надявам се.
Адв. Я.: Протоколът, който е представил колегата, действащ за втория
ответник – „Станислав – 9104“ ЕООД, всъщност е друг. Той е протокол между
„Ладура“ като ищец и „Станислав – 9104“, с който се връща твърдяната, че е
2
увредена част от това, а не приемо – предавателен протокол, с който се
предава. Както се вижда „Ладура“ е лицето, което връща този това. Това е
само частта, която се твърди, че увредена. Ние сме представили претенция,
представена от ищеца до застрахователя, от която се вижда, че целия товар е
бил разтоварен. Направен е оглед и след като е направен този оглед, но след
приемането на товара, тогава са установени вреди. Ние не сме участвали в
този процес.
Адв. В.: По молбата нямаме възражение. Искаме да бъде допуснато
изменение в първата част. По отношение на втората част, ще направя
възражение след изслушване на доклада.
СЪДЪТ констатира следното:
Отсяването на спорното от безспорното, не касае изследването по
същество на приетите по делото доказателства, а се извършва на база
становищата на страните, изложени в исковата молба, отговора на исковата
молба и допълнителната искова молба, съответно отговора на същата.
В отговора на исковата молба, постъпил от ответника „Станислав –
9104“ ЕООД е посочено, че не всички врати са били увредени, като на ищеца
са били върната 102 броя крила и 35 броя каси, за което е бил съставен
съответният протокол.
В отговора на исковата молба от „Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ООД въобще
не се повдига въпрос за върната/предадена, получена или каквато и да е била
стока на ищеца.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че действително е
получил въпросите крила и каси.
Отговор на ДИМ от ответника „Станислав – 9104“ ЕООД не е постъпил
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба от ответника
„Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ООД се излага, че претенцията е погасена по
давност, поради липса на уведомяване на страната за настъпили вреди по
време на превоза, в едномесечния срок след предаването на товара от втория
ответник, Ако действително ни смяташе за превозвач, ищецът щеше да ни
уведоми за твърдените повреди.
Отделно от горното към момента на насрочване на делото в о.с.з.
ищецът не е би запознат с отговора на ДИМ, съответно не е взел отношение
3
по това възражение.
В този смисъл при изготвяне на проекта за доклад, в частност при
отсяване на спорното от безспорното са взети предвид кореспондиращите
насрещни волеизявления на ищеца и ответника „Станислав – 9104“ ЕООД, че
с протокол са върнати неувредени стоки, съответно това обстоятелство е
прието за безспорно между страните.
Едва с молбата на ответника „Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ОО, с която с
изменение на проекта за доклад, позовавайки се на съдържанието на
представени по делото доказателства, се навеждат твърдения за различна
фактическа обстановка, а имено че всъщност ищецът е получил целият товар,
след което го е сепарирал и е предал на втория ответник, част от товара, който
е откаран другаде.
С оглед горното и като взе предвид, че развитите в молбата по чл.253 от
ГПК фактически твърдения, са изложени след преклузивния срок, доколкото
същите не са нововъзникнали или новоузнати, както и че анализа на
представените по делото доказателства, е дейност която се извършва при
решаване на спора СЪДЪТ намира, няма основание за изменение на
изготвения проект за доклад на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането от процесуалния представител на
ответното дружество „Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ООД, за изменение на проекта
за доклад при условията на чл. 253 от ГПК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1035 от 06.08.2024 година:
Постъпила е искова молба от “Ладура“ ООД, против “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД и “Станислав-9104“ ЕООД, с която са предявени субективно
и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.67 и сл. от
ЗАв.П вр. с чл.373 и чл.374 от ТЗ, и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от
73570.97лв. с ДДС, представляваща обезщетение за погиналата стока по
Договор за международен превоз от 20.04.2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до
4
окончателното плащане, както и сумата от 8819.53лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 10.05.2023г.
до датата на завеждането на исковата молба-03.04.2024г.
Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на
претендираната сума, а именно IBAN ******.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник са
съществували трайни търговски отношение по предоставяне на транспортни
услуги по договори за превоз на товари, с товародател ищцовото дружество и
превозвач първия ответник. Твърди се, че заявките за транспорт, са изпращани
на електронна поща на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, което чрез отговор на
електронната поща на ищеца, потвърждавало получаването на заявката и
изразявало съгласие да извърши транспорта. Поддържа се, че по описаният
начин с писмена заявка за транспорт от 19.04.2023г., ищецът е възложил на
“Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД извършване на вътрешен транспорт на стоки, с
дата и място на товарене 20.04.2023г. в гр.Кюстендил, с място на доставка
гр.Варна, бул.“Света Елена“ №3 и вид на товара: интериорни врати, с бруто
тегло 1500кг. Твърди се, че така отправената заявка е приета и потвърдена от
“Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД на същата дата-19.04.2023г. Твърди се, че от своя
страна “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е превъзложило извършването на превоза
на вторият ответник-“Станислав-91 04“ ЕООД, в качеството му на друг
превозвач. Сочи се, че за извършвания превоз съгласно чл.50 от Закона за
автомобилните превози е изготвена и подписана Товарителница № 9542245 от
20.04.2023г. с посочен превозвач-вторият ответник. Поддържа се, че
въпросната товарителница отговаря на изискванията на закона и доказва
сключването и съществуването на договора за превоз. Сочи се, че на
21.04.2023г. представител на вторият ответник уведомил ищеца, че товарният
автомобил, с който се осъществявал транспортът, е катастрофирал в района на
гр.Провадия и част от товара е унищожена, в следствие от ПТП. Твърди се, че
на 10.05.2023г., чрез електронна поща, ищецът изпратил претенция към
втория ответник за заплащане на сумата от 73213.81лв. без ДДС,
представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно
фактури №№ **********/20.04.2023г. и **********, с издател “Ай Кю
Логистик“ ООД-гр.София. Сочи се, че на основание чл.67 от ЗАП, съответно
на чл.373 от ТЗ, превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или
повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му.
5
Сочи се още, че съгласно чл.374, ал.1 от ТЗ, ако превозвачът извърши превоза
изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за
действията им до предаването на товара, а съгласно ал.2, изр.последно на
същата разпоредба всички превозвачи отговарят солидарно. Поддържа се, че
проведените разговори и кореспонденция между страните, не дали резултат и
ответниците отказали да заплатят на ищеца стойността на недоставения
/погинал/ товар, чиито размер възлиза на 73213.81лв. без ДДС или 87856.57лв.
с ДДС. Сочи се, че на 09.10.2023г. по банковата сметка на ищеца, е постъпила
сумата от 14285.60лв., която е заплатена от “Дженерали застраховане“ АД по
Претенция №********* MPMRN108086136, вероятно предявена пред
застрахователя от страна на първия ответник. Сочи се, че след приспадане на
сумата по така извършеното плащане от общата стойност на щетите в размер
от 87856.57лв. с ДДС, понастоящем размерът на претърпяната вреда от ищеца
възлиза на 73570.97лв. с ДДС.
С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника “Ен-ТиЗет-Транспорт“ ООД, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се оспорват фактическите твърдения на
ищеца за наличието обвързваща страните облигационна връзка основана на
договор за превоз. Сочи се, че ищецът не е представил товарителница,
установяваща наличието на такъв договор, а според чл.50 от ЗАв.П, същата е
форма за доказване на договора за сухопътен превоз. Поддържа се, че
товарителница, с установените в чл.53 от ЗАв.П задължителни реквизити, е
единственото годно доказателствено средство, с което ищецът би могъл да
установи обстоятелството, че ответникът е приел за превоз процесния товар и
че го е предал на следващ превозвач. Поддържа се още, че без товарителница
не може да се установи наличието на договор за превоз, съответно че на
основание чл.164 от ГПК съществуването му не може да се доказва със
свидетелски показания. Сочи се, че в представената по делото Заявка за
транспорт, като страна по договора за превоз е посочено “Ен-Ти-Зет-
Лоджистикс“ ООД, което е друго и различно от ответното дружество. Сочи се
още, че ел.поща-****** на която е изпратена Заявката за транспорт, не
принадлежи на ответното дружество, респективно то не е получило
въпросната заявка и не я е приемало. Твърди се, че “Ен-ТиЗет-Лоджистикс“
ООД е прекратено и заличено през 2020г., съответно горепосоченият ел.адрес,
на който ищецът привидно е изпратил заявката, отдавна не съществува.
6
Поддържа се, че привидната заявка за транспорт и привидният електронен
документ за изпращането й, който всъщност се е върнал на ищеца поради
липсата на такъв ел.адрес, са доказателства, създадени само за целите на
настоящия процес и нямат никаква доказателствена стойност. На следващо
място се поддържа, че действителните правоотношения между ищеца и
ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД са уредени с Договор за спедиция,
който е сключен след приета устна Заявка за спедиция, а не за транспорт.
Поддържа се, че представените от ищеца потвържденията, чрез ел.поща, са
именно за приемане на устната Заявка за спедиция, а не на Заявката за
транспорт. Твърди се, че въпросното обстоятелство се установя от издадената
от ответника Фактурата от 08.09.2023г., в която изрично е посочено, че “Ен-
ТиЗет-Транспорт“ ООД работи в съответствие с Общите спедиторски условия
и Общите складови условия на Българската асоциация за спедиция, транспорт
и логистика. Също така се установява от претенцията на ищеца до
застрахователя на действителния превозвач и втори ответник “Станислав-91
04“ ЕООД, в която самият ищец определя посочената фактура като такава на
спедитор. Твърди се, че “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД не разполага с моторни
превозни средства, няма лиценз за автомобилен превоз, няма назначени
шофьори и никога не е действало като превозвач. Твърди се, че договора за
превоз с втория ответник “Станислав 91 04“ ЕООД, е сключен от името на
“Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, но за сметка на ищеца и като негов спедитор.
Сочи се, че в изготвената от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД Заявка-договор с
втория ответник, изрично е посочено, че първото дружество работи в
съответствие с Общите спедиторски условия. Сочи се, че въпросната заявка
доказва, че в изпълнение на Заявката за спедиция от ищеца, “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД от свое име, но за сметка на ищеца, е възложило превоза на
втория ответник, който е единственият превозвач на процесиите стоки и
единствено той е издал товарителница. Поддържа се, че в качеството на
спедитор, “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД не носи отговорност за настъпилото
ПТП по време на превоза, а представената по делото товарителницата, създава
директни договорни правоотношения по договор за превоз само между ищеца
и втория ответник. На последно място в условията на евентуалност, се
оспорва размерът на иска, като се сочи, че според представените от ищеца
фактури, издадени от доставчика от Кюстендил и от платежното нареждане на
ищеца, общата стойност на превозваните от втория ответник врати възлиза на
7
51724.56лв. Твърди се, че дори всички тези врати да са погинали при ПТП, то
максималната стойност на вредите възлиза на посочената сума. Твърди се
още, че след приспадане на полученото от ищеца обезщетение от
застрахователя на втория ответник в размер на 14285.60лв., то стойността на
реалните вреди възлиза на 37438.96лв.
С подаденият от ответника “Станислав 91 04“ ЕООД отговор на
исковата молба се сочи, че ангажираните от ищеца доказателства създават
неяснота, какво точно е качеството на първия ответник “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД, а именно на превозвач или на спедитор. Поддържа се, че
исковата претенция не е заявена в коректен размер, тъй като при формирането
й, не е отчетено полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 14285.60лв. Освен това се сочи, че не всички врати предмет на договора за
превоз, са увредени при настъпилото ПТП, като с Приемо-предавателен
протокол от 21.04.2023г. представител на дружеството ищец е приел 102 бр.
крила и 35 бр. каси на обща стойност от 20696лв. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответниците изложени в отговорите им. По
конкретно относно доводите за недоказаност на договор за превоз между
ищеца и първия ответник, се сочи, че според чл.50, ал.2 от ЗАв.П
действителността, на договора за превоз не зависи от издаването, редовността
или изгубването на товарителницата. Поддържа се, че договорът за превоз на
товари може да се доказва с всички доказателствени средства, съответно че
приетата от “ЕнТи-Зет-Транспорт“ ООД заявка за извършване на превоз,
доказва сключването на договора за превоз между него и ищеца. Сочи се, че
според вписванията в ТР първият ответник е правоприемник на “Ен-Ти-Зет-
Лоджистикс“ ООД в резултат на извършено сливане, като последното
дружество е вливащото се. Оспорват се твърденията за сключен между ищеца
и първия ответник договор за спедиция, като се поддържа, че със Заявка за
транспорт от 19.04.2023г. от страна на ищцовото дружество е възложено на
“Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, извършване на вътрешен транспорт на стоки, а
не на спедиция. По отношения на твърденията на ответниците, че размерът на
претенция е неправилно изчислен, се сочи, че възложената от ищеца на
02.03.2023г. за изработка на врати на “Ай Кю Логистик“ ООД, е на обща
стойност 142339.86лв. с ДСС. Сочи се, че с Платежно нареждане от
8
13.03.2023г. във връзка с издадена от изпълнителя Проформа фактура от
06.03.2023г. е заплатена сумата от 72179.40лв. с ДДС, за която в последствие е
издадена и Фактура №23829 от 14.03.2023г. Твърди се, че за общата стойност
на възложените за изработка и доставка врати, и каси, са издадени фактури
както, следва:
-Фактура №24268/20.04.2023г. на стойност 21245.20лв. без ДДС, от
която е приспаднат аванс платен по Проформа фактура №15512/06.03.2023г. и
Фактура №23829/14.03.2023г. в размер на 10622.60лв. и е начислен ДДС в
размер на 2124.52лв.;
-Фактура №24269/20.04.2023г. на стойност 64496.24лв. без ДДС, която
сума е заплатена на доставчика с Платежно нареждане от 05.06.2023г. и от
която е приспаднат аванс платен по Проформа фактура №06.03.2023г. и
Фактура №23829/14.03.2023г. в размер на 32481.20лв. без ДДС и е начислен
ДДС в размер на 6496.24лв. или 103449.12лв. с ДДС. Поддържа се, че сумата
за доплащане по тези две фактури възлиза на 51724.56лв. с ДДС, която е
заплатена на доставчика на 05.06.20203г., с платежно нареждане от същата
дата, както и че стойността на стоката предмет на тези две фактури възлиза
общо на 86207.60лв. без ДДС;
-Фактура №24700/26.05.2023г. на стойност 15538.99лв. с ДДС;
-Фактура №24849/13.06.2023г. на стойност 8015.12лв. с ДДС;
-Фактура №24850/13.06.2023г. на стойност 3259.93лв. с ДДС;
-Фактура №24911/19.06.2023г. на стойност 10063.92лв. без ДДС, от
която е приспаднат платен аванс по Проформа фактурата в размер на
4031.92лв. без ДДС и е начислен ДДС в размер на 1006.39лв.;
-Фактура №24912/19.06.2023г. на стойност 1900лв. без ДДС, от която е
приспаднат платен аванс по проформа фактурата в размер на 950лв. и е
начислен ДДС в размер на 190лв.
Сочи се, че настоящата претенция има за предмет репариране на
претърпените от ищеца вреди относно стоките предмет на Фактура
№24268/20.04.2023г. и Фактура №24269/20.04.2023г., които са на обща
стойност от 103449.12лв. с ДДС. Сочи се още, че от посочена стойност е
приспаднато заплатеното обезщетение от “Дженерали застраховане“ АД в
размер на 14285.60лв. и сумата от 15592.56лв. с ДДС, съставляваща цената на
9
годната стока по Протокол от 21.04.2023г. В резултат, от което размерът на
предявената претенция възлиза на 73570.96лв. с ДДС.
С подаденият от ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД отговор на
допълнителната искова молба, се оспорва интерпретацията на ищеца относно
защитната теза на страната изложена в отговора на ИМ, като се сочи, че
допуснато неправилно смесване на понятието “форма за доказване“ и
понятието “форма за действителност“, които не са идентични. Поддържа се, че
доказването превозен договор и на страните по него, изисква писмен акт, а
имено “товарителница“ визираната в чл.50 от ЗАв.П и чл.374, ал.2 от ТЗ.
Поддържа се още, че не е налице превъзлагане на превоза от “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД на вторият ответник, както и че същият е приел от поръчка
от спедитор, а не от превозвач. Твърди се, че на основание чл.374, ал.2 от ТЗ
“предходният превозвач“ също е следвало да бъде вписан в Товарителницата,
а такова вписване няма, тъй като “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е само
спедитор. На следващо място се поддържа становище за неоснователност на
претенциите, поради липса на отправено уведомление от ищеца към “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД за настъпили вреди по време на превоза в преклузивния
едномесечен срок, съответно че на основание чл.373, ал.5 от ТЗ претенцията
спрямо този ответник е погасена. Твърди се още, че срокът за уведомяване е
започнал да тече от момента на получаването на товара от ищеца, а имено от
дата на съставяне на Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г. с втория
ответник, поради което първия ответник не носи отговорност по исковата
претенция. Освен това се оспорва и размера на иска, като се поддържа, че
представените от ищеца фактури касаят други доставки между ищеца и “Ай
Кю Логистик“ ООД, които не са предмет на настоящото дело. Оспорва се
доказателствената стойност на фактурите представени от ищеца с
Допълнителната искова молба.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.67 и сл. от
ЗАв.П вр. с чл.373 и чл.374 от ТЗ, и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 21.04.2023г. товарният
автомобил, с който “Станислав-91 04“ ЕООД е осъществявало транспорт на
стока, чиито получател е “Ладура“ ООД, е катастрофирал в района на
гр.Провадия и част от товарът е унищожен, в следствие от ПТП. Също така, че
10
с Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г. на ищеца е предадена
неуредената част от товара, състояща се от 102 бр. крила и 35 бр. каси на обща
стойност от 20696лв.
Останалите факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай
ищецът, следва да установи фактическият състав за възникване на
основанието за заплащане на обезщетение за вреди, а именно: наличие на
валиден договор за превоз, обвързващ от една страна ищеца като товародател
и ответниците, като превозвачи, с твърдените права и задължения, както и
изправността си по договора. Също така носи доказателствена тежест и за
размера на претърпените вреди.
Ответниците носят доказателствената тежест за установяване
правоизключващите и правопогасяващите спорното право факти, в това число
оспорването на размера на претенцията, като първия ответник следва да
докаже, че има качеството на спедитор, а не на превозвач.
Страните сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.
Адв. С.: Нямам допълнителни доказателствени искания. Поддържам
тези направени с молбата за приобщаване на писмените доказателства, както и
за допускането на двама свидетели, които ще водим в следващото съдебно
заседание. Други допълнителни искания към момента нямаме и няма да
правя.
Адв. Я.: Считаме, че с току–що направеното заявление и липсата на
възражения по доклада, ищецът на практика се е отказал от двете
доказателствени искания направени на страница последна от исковата молба,
а именно за представяне на препис от застрахователната преписка и за
представяне на протокола от ПТП /твърди се, че става въпрос за ПТП, а не за
катастрофа/. Като не е направил възражение и като не прави
доказателствени искания в днешното заседание, считам че ищецът явно не
поддържа тези доказателствени искания, което моля да бъде отбелязано, с
оглед доказателствената тежест, тъй като ако ищецът твърди увреждане от
ПТП, което ние оспорваме, следва да представи доказателства, че е настъпило
такова ПТП. Липсва и авариен протокол на независима експертна
11
организация, за който разбираме, че ищецът искаше застрахователната
преписка и в тази връзка само отбелязваме, че искът на ищеца, освен
неоснователен се явява и недоказан, тъй като до този момент ние поддържаме
основно, че той е неоснователен поради липса на пасивна легитимация. В
допълнителния иск, който моля да зачетете, сме казали, че не носим
отговорност, отбелязали сме и защо твърдението за липси вместо повреди,
според нас не е признато. Сега уточняваме, че при всички случаи искът се
явява недоказан.
Адв. В.: Държим на оправеното искане с отговора, за допускане на
събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, с оглед
установяване на факта на предаване на стоката и установяване на факта, в
какво състояние се е намирала предадената, както и остатъка от стоката.
Адв. С.: С оглед изявлението на първия ответник в настоящото съдебно
заседание повтарям, че изявлението ми относно доказателствените искания
направени с исковата молба ги поддържам изцяло, включително и тези, за
които се твърди в момента, че съм се отказал.
Освен това, въпросът за наличието или липсата на ПТП вследствие, на
което е настъпила съответната вреда е разгледано във Вашето определение в
доклада и е прието за безспорно установено между страните, че такова е
настъпило – ПТП със съответните данни.
СЪДЪТ констатира, че с Определение № 1035/06.08.2024 г. е
постановил следното: „ … съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 21.04.2023г. товарният автомобил, с който
“Станислав-91 04“ ЕООД е осъществявало транспорт на стока, чиито
получател е “Ладура“ ООД, е катастрофирал в района на гр.Провадия и част
от товарът е унищожен, в следствие от ПТП. Също така, че с Приемо-
предавателен протокол от 21.04.2023г. на ищеца е предадена неуредената част
от товара, състояща се от 102 бр. крила и 35 бр. каси на обща стойност от
20696лв.“
За да достигне до този извод съдът е взел предвид становищата на
ищеца и ответника, “Станислав-91 04“ ЕООД, както и че в отговора на
исковата молба, който е постъпил от „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД /лист 43 от
дело/ е изложено, че увреждането е настъпило в резултат от ПТП, а именно:
„… ние не носим отговорност за настъпилото по време на превоза ПТП ….“.
12
Отделено от това е заявено, че“ „… Дори всички врати да се увредени от ПТП,
максималната стойност на вредите е 51721.56 лева. ….“. т.е. че факта на
настъпване на ПТП не е бил оспорен към нито един момент.
Адв. Я.: Не, не, възразявам категорично. В същия тест, който току–що
прочетохте, ние казваме, че носим отговорност и че не сме уведомени за
настъпинли вреди по време на превоза. Аз просто правя възражение и
–то
твърдим, че не сме признавали такова нещо. ПТП не е доказано. Аз не го
оспорвам. Колегата беше поел ангажимент да представи протокол за ПТП и
застрахователната преписка.
СЪДЪТ констатира, че след като е прието за безспорно настъпването на
ПТП, за което обстоятелство до момента ответника „Ен–Ти–Зет–Транспорт“
ООД не е повдигал спор, то е отпаднала нуждата, както от протокола за ПТП
/тъй като този факт е признат за безспорен /, така и от застрахователната
преписка. Наред с това оспорването на този факт е следвало да стане до
приключване на размяната на книжата, като понастоящем възможността за
това е преклудирана.
Адв. Я.: Възразявам срещу заключението Ви, затова че сме признали
този факт за настъпване на ПТП. Ние твърдим, че се прилага чл. 375, ал. 5 от
ТЗ и че ако твърди, че са настъпили някакви вреди, ищецът е трябвало да ни
уведоми за това, както е сторил това с другия ответник. Не ни е уведомил и по
този въпрос нямаме спор. След като ние не сме уведомени за настъпилите
вреди по време на превоза, ние не можем да знаем, защо са настъпили тези
вреди. Освен това, държа да подчерта, че лисва авариен протокол на
независима експертна организация, което е неразделна част от всяка една
рекламация по договор за превоз и която има за цел да обоснове причинно –
следствената връзка между настъпилото ПТП и настъпите вреди. Аз не знам,
какво е това ПТП и не мога да знам, защото има ПТП от различен характер.
При едно ПТП, може да са се сблъскали два автомобила и това да е
злощастно. При друго ПТП, може да се е сблъскал в мантинелата и да няма
вреди. Моето твърдение е, че няма никакви доказателства, а в същото време
имаше доказателствено искане, с което се иска от другия ответник или се иска
/обърнете внимание на последвана страница на исковата молба/ съдебно
удостоверение, така че да представи този протокол. Ние, как да знаем, че ще
бъде премълчано това искане? Ние не знаем, какъв е характера на ПТП. Ако
13
характера на ПТП е примерно, че камиона е паднал в дупка на пътя – Каква
връзка има това с вредите? Не сме признавали нищо по въпроса, че е имало
катастрофа, още по – малко сме признавали факта, че настъпилите вреди имат
нещо общо с това ПТП. И преди да видим протокола и заключението на КАТ,
аз не бих могъл да направя никакво становище, просто нямам възможност
поради липса на доказателства. Ние затова твърдим, че този процес е
симулативен и го подчертавам, защото едни доказателства се правят, а други
не се правят. Другият ответник изведнъж забравя да пусне допълнителен
отговор. Всички тези неща водят до идеята и до основателното заключение, че
става дума за симулативен процес, само защото имаме средства, а вече
нямаме, защото са запорирани 82 000.00.
Адв. С.: Изчерпах становището си по този въпрос.
Възразявам по отношение искането за разпит на свидетели на
„Станислав – 9104“. Този въпрос се изследва в определението на Съда, с което
е изложен доклада, така че смятам, че в днешното съдебно заседание искането
е неоснователно.
Допуснатите ни свидетели са служебно ангажирани за днешното
съдебно заседание, поради което моля да ни бъде дадена възможност да водим
същите за следващо съдебно заседание.
Адв. Я.: Не възразявам.
Моето възражение не беше, че оспорваме произшествието. Оспорваме
доказателствата, за което се говори в днешното заседание. В тежест на ищеца е
да докаже наличието на ПТП. В тази връзка ми бяха възраженията.
Извинявайте, че бях по – остър.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост намира, че същите следва да бъдат приложени към
доказателствения материал по делото.
Както вече се посочи, че както в първоначалния отговор, така и в
допълнителния такъв, ответникът „Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ООД не е оспорил
настъпването на ПТП. Оспорването на материалната му легитимация да
отговоря по претенцията, е основано с отсъствието на договор, а не с
отсъствието на деликт. Също така е оспорена и стойността на деликта, но без
да се оспорва настъпването му.
14
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, отново не се
оспорва настъпването на ПТП и деликт, а се излагат твърдение за липса на
материалноправна легитимация, но вече поради настъпили давностинин
срокове и т.н. Т.е. и към този момент нямаме оспорване на настъпването на
ПТП. В смисъл с доклада на делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Ето защо и тъй като възраженията за липсата на ПТП, се явяват
преклудирани, доколкото не са направени своевременно, с първоначалния или
с допълнителния отговор на ИМ, СЪДЪТ намира, че доклад на делото не
следва да търпи да търпи изменение.
От друга страна, предвид доразвитите доводи и оспорвания от страна на
ответника за размера на вредата, СЪДЪТ намира, че следва да се изиска
застрахователната преписка от „Дженерали Застраховане“ АД, по повод
настъпването на процесната щетата, съответно извършеното
застрахователното плащане.
Доколкото, както вече се посочи, факта на предаване на запазените
стоки, съответно изготвянето на протокола за това, е безспорен, то и разпита
на свидетели за установяване на тези обстоятелства, не е необходим, тъй като
същите няма да допринесат за изясняване на спора от фактическа страна.
Ето защо СЪДЪТ намира, че искането от ответната страна за допускане
до разпит на двама свидетели, при условията на водене, за установяване на
посочените обстоятелства в отговора на исковата молба, отново следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ищцовата страна
и липсата на възражение от страна на ответниците, СЪДЪТ намира, че
разпита на свидетелите допуснати на ищеца, следва да се извърши в
следващото съдебно заседание.
С молба с вх. № 20857/19.08.2024 г. и молба с вх. № 22408/10.09.2024 г.,
страните са представели платежно нареждане за внесен депозит, определен за
изготвяне на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, поради което
СЪДЪТ намира, че вещото лице следва да се уведоми, с оглед изготвяне на
поставената му задача.
С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
15
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Фактура №
24268/20.04.2023 г.; Копие от Фактура № 24269/20.04.2023 г.; Копие от
Фактура № 55934/25.04.2023 г.; Копие от Платежно нареждане от 05.06.2023
г.; Копие от Товарителница № 9542245; Копие от Фактура № 66245/08.09.2023
г.; Копие от Платежно нареждане от 09.10.2023 г.; Извлечение от електронна
поща; Копие от Заявка за транспорт; Извлечение от електронна поща – 7 броя;
Копие от Претенция от 10.05.2023 г.; Извлечение от електронна поща; Копие
от Платежно нареждане от 29.03.2024 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представеното
с отговор на исковата молба с вх. № 10562/23.04.2024 г. копие от
Заявка/Договор за автомобилен транспорт № DFT – 2300406/19.04.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представеното
с отговор на исковата молба с вх. № 11239/30.04.2023 г. копие от Приемо –
предавателен протокол от 21.04.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Фактура № **********/
06.03.2023 г.; Копие от Преводно нареждане от 13.03.2023 г. Копие от Фактура
№ 23829/14.03.2023 г.; Копие от Фактура № 24700/26.05.2023 г.; Копие от
Фактура № 24849/13.06.2023 г.; Копие от Фактура № 24850/13.06.2023 г.;
Копие от Фактура № 24911/19.06.2023 г.; Копие от Фактура №
24912/19.06.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба с вх. № 18845/22.07.2024 г. и вх. № 18938/
23.07.2024 г. документи, както следва: Копие от Претенция; Копие от Фактура
№ 23829/14.03.2023 г.; Копие от Фактура № 24226/13.04.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ответното дружество „Ен–Ти–Зет–Транспорт“ ООД за изменение на доклада
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено от ответното
дружество „Станислав – 9104“ ЕООД за събиране на гласни доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от „Дженерали Застраховане“ АД цялата преписка по
16
щета по претенция № *******.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна разпита на допуснатите им
свидетелите, следва да се извърши в следващото съдебно заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да изготви и представи
заключението си в срока по чл. 199 ГПК, преди следващо съдебно заседание.
Адв. С.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. В.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. Я.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 10.10.2024 г. от
14:30 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р. Х. С..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:09часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17