№ 4022
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100501624 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 112063 от 20.12.2021г. по регистъра на
СРС, подадена от ищеца Т. А. Х., чрез надлежно упълномощените адв. Р.К.В. и адв. А.
В. Пенгезова, срещу решение № 3540/04.11.2021г. по гр. дело № 34208/2021 г. по описа
на Софийския районен съд, 117 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за
определения режим на лични отношения на бащата с малолетното му дете М.Т.Х.,
родено на 08.05.2020г.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Направени са
доказателствени искания, като са изложени твърдения за нови обстоятелства по чл.
266, ал. 2, т. 1 от ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и бъде
определен друг режим на личните отношения на бащата с детето, който да е по-широк,
конкретизиран в жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Б. М. Т. е подала отговор
на въззивната жалба, чрез упълномощената адв. Л. Г. Г., с който я оспорва като
неоснователна. Сочи доказателства без да конкретизира обстоятелства по чл. 266, ал. 2
и ал. 3 от ГПК. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
чрез пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора на
въззивната жалба. Сочат доказателства. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от
1
страните депозира писмена защита по съществото на спора. Въззиваемата страна
претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 3540/04.11.2021г. по гр. дело № 34208/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 117-ти състав, съдът е предоставил на основание чл. 127, ал. 2
от СК упражняването на родителските права по отношение на малолетната М.Т.Х.,
родена на 08.05.2020г., на нейната майка Б. М. Т., при която детето да живее. Съдът е
определил режим на лични отношения на бащата Т. А. Х. с дъщеря му и го е осъдил да
ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от постановяване на
решението, ведно със законна лихва за забава. Осъдил е Т. А. Х. да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 216 лева.
Пред първата съдебна инстанция са депозирани социални доклади от ДСП-
Младост от 22.06.2021г. и ДСП-Слатина от 10.09.2021г. ДСП- Младост сочи, че Т. Х.
има желание да има пълноценен контакт с дъщеря си и излага в заключителната си
част, че основните грижи за детето М.Т.Х. се полагат от нейната майка, а ДСП-
Слатина не изразява конкретно становище относно интереса на детето М..
Пред въззивната съдебна инстанция е представен доклад от ДСП- Слатина, с
вх. № 108-001 от 26.10.2022г. В доклада се посочва, че основните грижи за детето се
полагат от неговата майка, като между тях е налице добра емоционална връзка.
Отразено е, че детето е много контактно и общително. Не се съдържат данни за
връзката на детето с бащата.
Във въззивното производство са събрани нововъзникнали след подаването на
жалбата писмени доказателства. От разрешение за ползване № СТ-05-79 от
11.02.2022г. на началника на ДНСК се установява, че е въведен в експлоатация строеж
жилищна сграда с гаражи, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1504.2509, с адрес в кв. 1, м. Дружба-Разширение“, район „Искър“ СО, а един от
възложителите е Т. А. Х..
От удостоверение за настоящ адрес от 05.10.2022г., издадено от Столична
община, район „Искър“ се установява, че Т. А. Х. има заявен последен настоящ адрес в
гр. София, ж.к. ****, считано от 05.10.2022г.
Видно от жалба до Агенция за социално подпомагане, постъпила на
20.06.2022г. Т. А. Х. е поискал съдействие срещу Б. М. Т., във връзка с неизпълнение
на съдебното решение на СРС относно режима на личните му контакти с дъщеря му
М.Т.Х.. По делото няма данни за произнасяне по тази жалба.
От трудов договор № 129 от 02.11.2022г., сключен между „912“ ООД и Т. А. Х.
се установява, че въззивникът работи на пълно работно време от 04.11.2022г. на
длъжност „Мениджър производство“ с основно месечно трудово възнаграждение от
3225 лева. Последното е отразено и в трудовата му книжка.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебно психологична експертиза (с определение по протокол № 6688/19.12.2022г.
лист 94 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ
(лист 106-117 от делото), изготвено от вещото лице Д. С. З. – С., кредитирано от съда,
като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
детето М. е в много близка и стабилна емоционална връзка със своята майка, която
полага грижа за нея от раждането ѝ до настоящия момент. Познава баща си и показва
близост с него когато са заедно. Нарича го „баща ти“, както е възприело от своята
2
майка, но в моменти на спонтанност го нарича „тати“. Детето показва зависимост от
майка си в отношението към своя баща, което я прави колеблива, чувства се добре с
него, когато получи нейното одобрение.
От заключението на експерта се установява също, че М. е спокойно,
комуникативно, позитивно настроено в общуването дете, лесно се адаптира в нова
среда при оказване на първоначална подкрепа от майката. В присъствието на майка си
е оживена, емоционална, видимо се чувства спокойна, стабилна и сигурна. В
присъствието на баща си е малко „обрана“ емоционално, леко несигурна, докато не
получи подкрепа от майка си. Оставайки насаме с него става спонтА. и оживена в
игрите и в известна степен е водеща във взаимодействието между тях.
Вещото лице излага в заключението си, че майката полага много добра грижа за
детето във всичките аспекти на неговото развитие -обгрижване, възпитание, създаване
на навици, ограмотителни и комуникативни умения. Сочи като дефицит на
родителския ѝ капацитет неспособността ѝ до този момент да диференцира личните си,
крайно негативни емоции към бащата на детето от неговите собствени емоционални
потребности, а категоричното ѝ нежелание да комуникира с бащата относно
интересите на детето, води до объркване у детето и до отражение върху качеството на
грижата от страна на бащата, който опознава навиците и нуждите на детето „в
движение“, в рамките на ограниченото си общуване с него и търсене на съвети от
приятели с деца на възрастта на М.. Установява се, че при проведеното изследване
вещото лице не е намерило рискови фактори в характера или нагласите на бащата,
които да оказват негативно влияние върху способността му да полага адекватна грижа
за детето във времето, което ще прекарват заедно. Вещото лице дава заключение, че
бащата е свръх рефлективен относно чувствата и настроенията на детето, а по
отношение на консултирането от психолог сочи, че колебанията и дискомфорта му са
произтекли от качеството на връзката му с майката на детето. Експертът сочи, че от
изследването на бащата не се намират данни за екстремни качества и прояви, които да
застрашат детето по някакъв начин.
От заключението се установява също, че няма данни за формирано отчуждение
у детето към неговия баща, а държанието му към него е колебливо, което е в
зависимост от подкрепата или отказа от такава на неговата майка. Емоционалната
привързаност на детето към бащата е съхранена, но стабилността ѝ зависи от
отношението на майката към него, което е силно негативно и отхвърлящо.
Вещото лице предлага в заключението си подходящ режим на лични
отношения на детето М. Т.ова Х.а с бащата Т. А. Х., който е съобразен с възрастовите
особености на детето и родителският капацитет на всеки от двамата родители, а
именно: постепенно разширяване на контактите между детето и бащата, така че то, а и
двамата родители, да се адаптират към условията на съвместно полагане на грижи за
него. Сочи за уместно първоначално самостоятелните контактите на детето с бащата да
бъдат два месеца в рамките на по четири часа дневно, два пъти в месеца, в събота и
неделя от 10.00 до 14.00 часа, без преспиване и един делничен ден в седмиците без
контакт по два часа, примерно от 17.00 до 19.00 часа; следващите два месеца, отново в
два съботни и два неделни дни от 10.00 до 18.00 часа със следобеден сън при бащата и
по два часа в един делничен ден от 17.00 до 19.00 часа в седмиците без контакт,
следващите два месеца, в два съботни и два неделни дни от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване в дома на бащата и един делничен ден от 17.00 до 19.00
часа в седмиците без контакт. След този преходен период да се премине към режим на
контакти два пъти месечно от петък вечер в 17.00 часа до неделя вечер в 18.00 часа; два
часа в делничен ден в седмиците без контакт, примерно от 17.00 до 19.00 часа; два
пъти по 15 дни през лятото, редуване на официалните и личните празници на детето, а
3
след започване на училище, редуване и на ваканциите.
В открито съдено заседание вещото лице конкретизира, че не е видяла нищо
нередно в подхода на бащата към детето, но отбелязва, че той е малко по-пасивен и
несигурен в отношенията с детето поради препятстването от страна на майката. Той е
фрустриран и се притеснява с нещо да не застраши тази връзка с детето. За да бъде по-
сигурен и да няма проблеми с общуването с детето, трябва да има подкрепата на
майката. Експертът дава заключение, че бащата може да полага адекватни грижи при
съдействие на майката, когато тя го уведоми за навиците, насочва го за интересите на
детето, защото той действително се справя сам и то в движение установява интересите
от времето, прекарано заедно с детето.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 19.12.2022г. е
изслушан Т. А. Х., който заявява пред съда, че живее сам в гр. София, ж.к. ****, което
е двустайно жилище - спалня и трапезария. Работното му време е сутрин от 07.00 ч.
след обяд до 16.00 часа. Заявява желание да вижда детето М. всяка седмица, макар за
по един час. Желанието му е честотата на контактите да се увеличи, като съботата да
не се променя. Заявява, че и в двата почивни дни е на разположение да се вижда с
дъщеря си М..
В същото съдебно заседание е изслушана и въззиваемата Б. М. Т., която
заявява, че работи във военно формирование и работният ѝ график, в периода от 08.30
ч. до 17.00 ч., като е съобразен изцяло с детето. Разстоянието между нейното жилище и
това на бащата на детето е три минути пеша. Заявява, че бащата не познава нуждите на
М., не се съобразява с нея, а от раждането ѝ никога не се е интересувал от нея.
Във въззивното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Х. А. Х. - брат на въззивника и В.В.М. – приятелка на въззиваемата. Съдът
не обсъжда показанията на свидетелите, тъй като същите пресъздават епизодичните си
лични възприятия за отношенията между страните по повод на общото им дете (св. Х.
само за личните контакти на бащата с детето при посещение в дома на майката, а св. И.
– само за посещенията на бащата на детската площадка), а приоритет за правните
изводи по спора следва да има заключението на вещото лице по СПЕ. Отделно от
изложеното, при преценка показанията им съобразно нормата на чл. 172 от ГПК, съдът
ги намира за пристрастни в полза на всяка от страните, която ги е довела пред съда.
Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната
инстанция.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
4
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивната жалба е основателна.
Въззивникът Т. А. Х. обжалва първоинстанционното решение само в частта, с
която е определен режим на лични отношения с детето М.Т.Х..
По режима на личните отношения с бащата съдът приема следното:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.) и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е признато право от конвенциите цели да
способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай,
че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на детето, съдът следва да установи такъв
режим на детето с родителя, на когото не са възложени родителските права, че да му
даде възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да контактува с
детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да участва и в делниците
му, но само в случаите, когато това не се използва за негативно въздействие чрез
децата срещу другия родител, при драстично влошените отношения между страните.
Родителите са преодолели емоционалния период на раздялата си, а отношенията
помежду им не оказват крайно негативно влияние върху детето, което да е по-различно
от естествените процеси, които се наблюдават при преустановяване този тип
5
взаимоотношения. Съдът приема за установено, че детето М.Т.Х. е добре настроено и
към двамата си родители. Макар и да предпочита майка си, то има привързаност и към
баща си, поради което настоящият съдебен състав намира, че не следва да ограничава
времето, което детето ще прекарва с бащата. Съдът съобрази, че емоционалната
привързаност на детето към бащата е съхранена, но стабилността ѝ зависи от
отношението на майката към бащата, което е силно негативно и отхвърлящо.
Доколкото се установи от заключението на вещото лице, че майката има дефицит на
родителския капацитет и неспособност да диференцира личните си, крайно негативни
емоции към бащата на детето, от неговите собствени емоционални потребности, към
когото детето е положително настроено, а категоричното ѝ нежелание да комуникира с
бащата относно интересите на детето, налага извод, че с напредване на възрастта на
детето, ще е необходимо фигурата на бащата да бъде съхранена и поддържана с
топлата връзка между дете-баща.
Съдът намира, че постановеният от първата инстанция режим на лични
отношения не представлява затруднение за детето, нито уврежда интереса му, но
следва да бъде съобразено заключението на вещото лице по приетата във въззивното
производство експертиза. Съдът счита, че за да бъде не само съхранена във времето, но
и развита връзката дете-баща, то при определяне режима на лични отношения на
детето с бащата, следва да бъде съобразен преходният режим по заключението на
експерта.
Твърдението на въззивницата, че бащата не може да полага пълноценно грижи
за детето, не може да бъде споделен. Не следва родителят да бъде лишаван от
пълноценен личен контакт с детето си, поради установеното негативно отношение на
майката на детето към неговия баща.
В този смисъл съдът не намира за необходимо да ограничава контактите на бащата с
детето, каквото е искането на въззиваемата страна. Нещо повече, по делото се
установи, че работния график на бащата позволява и не изключва присъствието му в
ежедневието на детето. От заключението по СПЕ се установи също, че при бащата не
се намират данни за екстремни качества и прояви, които да застрашат детето по
някакъв начин.
При съвкупната преценка на доказателствата, като съдът не намира причина да
не кредитира, следва да бъде дадена достатъчна възможност на бащата да прекарват
време с детето си както в делнични дни, така и през уикендите и празниците.
Определяне преимуществено детето да прекарва изцяло времето с родителя
упражняващ родителските права основно през седмицата, а с другия – уикендите, не
би се отразило благоприятно върху възприятията на детето спрямо съответния
родител. Подобно решение би довело до краен резултат, при който детето би
асоциирало забавленията и почивката с родителя, при който прекарва свободното си
време, а ангажиментите и натовареното ежедневие с другия родител, който е поел
основно тази част от възпитанието на детето. Съдът намира, че последното не е в
интерес на детето, а и не е целеният от страните краен резултат в отношенията им с
детето. В тази връзка настоящият въззивен състав възприема предложения от примерен
вариант на режим на лични отношения, даден в заключението по СПЕ.
Доколкото решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо,
то при промяна на обстоятелствата (напр. навлизане в ученическа възраст и възникване
учебни ангажименти на детето), всяка от страните би могла да инициира промяна в
определения режим на отношенията между бащата с детето. В този смисъл, в
обжалваната част относно режима на личните отношения с бащата, настоящият
въззивен състав приема, че въззивникът следва да има право да вижда и взема детето
при себе си както следва: през първите два месеца, считано от датата на постановяване
6
на настоящото решение, бащата да има право да вижда и взема детето при себе си
както следва: всяка първа и трета седмици от месеца в събота за времето от 10.00 часа
до 14.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, без преспиване при
бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 до 18.00
часа, като за всяка първа седмица от месеца се счита тази, в която всички дни от
седмицата са от съответния месец; през следващите два месеца бащата да има право да
вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета седмици от месеца
в събота за времето от 10.00 часа до 18.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до
18.00 часа, със следобеден сън при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от
месеца за времето от 16.00 часа до 18.00 часа; през следващите два месеца бащата да
има право да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета
седмици от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при
бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 до 18.00
часа. След изтичане на преходния период от общо шест месеца бащата да има право да
вижда и взема детето при себе си, както следва:
-всяка първа и трета седмици от месеца за времето от 17.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от
месеца за времето от 16.00 часа до 18.00 часа;
-два пъти по 15 (петнадесет) дни през месеците юли и август на всяка година,
във време, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
-всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на Великден;
-всяка четна година детето М.Т.Х. да прекарва рождения си ден (08.05) с баща
си;
- рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва самостоятелно с
всеки от тях с преспиване, независимо от действащия към момента режим на лични
контакти.
Смисълът на определеното време за контакт с бащата през седмицата е, че той
ще може да допринесе чрез своя родителски подход за формирането и развитието на
положителни навици у детето.
Поради несъвпадането изцяло на приетото от двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за определения режим на
лични отношения на бащата Т. А. Х. с детето М.Т.Х., като се постанови бащата да има
право да вижда и взема детето при себе си съобразно изложеното в мотивите на
настоящото решение.
По отношение искането за постановяване на привременни мерки, съдът приема,
че с произнасяне на въззивното решение привременните мерки са изгубили правно
значение, с оглед възможността за принудително изпълнение на въззивното съдебно
решение.
По разноските в производството съдът приема следното:
Практика на ВКС за присъждане на разноски в производство по спорна съдебна
администрация е противоречива и не е преодоляна по указания в закона ред – с
приемане на тълкувателно решение от общото събрание на ВКС (арг. от чл. 124, ал. 1,
т. 2 от ЗСВ), поради което и не обвързва настоящия въззивен съдебен състав.
При този изход от спора на въззиваемата страна не се дължат разноски и съдът
оставя без уважение това искане.
Въззивникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
7
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на Т. А. Х., ЕГН **********, съдебно
решение № 3540/04.11.2021г. по гр. дело № 34208/2021 г. на Софийски
районен съд, 117 състав, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на Т. А. Х., ЕГН ********** с детето М.Т.Х., ЕГН **********,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. А. Х., ЕГН
********** с детето М.Т.Х., ЕГН **********, както следва:
През първите два месеца, считано от датата на постановяване на
настоящото решение, бащата има право да вижда и взема детето при себе си
както следва: всяка първа и трета седмици от месеца в събота за времето от
10.00 часа до 14.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, без
преспиване при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за
времето от 16.00 до 18.00 часа, като за всяка първа седмица от месеца се
счита тази, в която всички дни от седмицата са от съответния месец;
През следващите два месеца бащата има право да вижда и взема детето
при себе си, както следва: всяка първа и трета седмици от месеца в събота за
времето от 10.00 часа до 18.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до
18.00 часа, със следобеден сън при бащата, както и всяка втора и четвърта
сряда от месеца за времето от 16.00 часа до 18.00 часа;
През следващите два месеца бащата има право да вижда и взема детето
при себе си, както следва: всяка първа и трета седмици от месеца от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и всяка
втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 до 18.00 часа.
След изтичане на преходния период от общо шест месеца бащата има
право да вижда и взема детето при себе си, както следва:
-всяка първа и трета седмици от месеца за времето от 17.00 часа в
петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и всяка втора и
четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 часа до 18.00 часа;
8
-два пъти по 15 (петнадесет) дни през месеците юли и август на всяка
година, във време, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
-всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 10:00
часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден;
-всяка четна година детето М.Т.Х. да прекарва рождения си ден (08.05)
с баща си;
- рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва
самостоятелно с всеки от тях с преспиване, независимо от действащия към
момента режим на лични контакти.
В останалата част съдебно решение № 3540/04.11.2021г. по гр. дело №
34208/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав е влязло в сила,
като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. М. Т., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 1624/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9