№ 517
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Т. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600506 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Жалбоподателят обвиняем С. Д. Г., се явява лично и със
защитника му адв. Д. Й., упълномощен защитник.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът Т. Д..
Прокурорът – Да се даде ход на делото. Нямам възражения
заседанието да започне 5 минути по-рано.
Адв. Й. – Да се даде ход на делото. Също не възразявам
заседанието да започне в 09.55 ч.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото от съдията докладчик чрез прочитане на
частната жалба на адв. Й., защитник на обвиняемите срещу определението на
Окръжен съд Пловдив.
Адв. Й. – Поддържам жалбата.
Обв. С. Г. – Присъединявам се към адвоката си.
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
съдебния секретар. Нямам доказателствени искания.
Адв. Й. – Нямам искания за отвод.
Имам доказателствено искане да приемете по делото
удостоверение за сключен брак на обвиняемия и удостоверение за раждане на
две от децата му, тъй като другите две деца са без актове за раждане, не
можаха да ми представят актовете за раждане. Той има общо 4 деца.
Обв. Г. – Съгласен съм със защитника ми. Нямам отводи. Моля да
приемете представените от адвоката ми документи.
Прокурорът – Да се приемат представените доказателства.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка да
бъдат приети като писмени доказателства представените днес такива от
защитата удостоверения, доколкото във всяко едно от тях фигурира името на
обвиняемия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТОХА се и се ПРИЕХА представените три броя
удостоверения, две от които за раждане и едно за сключен граждански брак.
Адв. Й. – Нямам други доказателствени искания.
Обв. Г. – И аз нямам доказателствени искания.
Прокурорът – Също нямам доказателствени искания.
Съдът след съвещание намира делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да се вземе най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия Г., е
прието от първоинстанционния съд, че е налице, на първо място обосновано
предположение за извършване на деянието от обвиняемия Г.. Това
обосновано предположение се извежда не само от начина и механизма на
2
извършване на деянието, каквито доводи и съображения са изложени в
жалбата на защитника на обвиняемия Г., а в тази насока са, на първо място,
гласни доказателства – това са показанията на пострадалия М.. На следващо
място, частично обясненията на обвиняемия и също така от писмените
доказателства и от извършеното разпознаване, при което, без никакво
съмнение и колебание, пострадалият е разпознал обвиняемия Г..
На този етап от делото не е необходимо да съществуват
категорични доказателства в подкрепа на обвинението. Достатъчно е да е
налице обосновано предположение и според мен такова има.
На следващо място, съществува и реална опасност от извършване
на друго престъпление, ако бъде изменена мярката, която е посочена в
жалбата, в по-лека от задържане под стража. Няма как да не вземем предвид
все пак механизмът и начинът на извършване на престъплението от
обвиняемия Г.. Специфичното в личността на пострадалия, който е човек в
напреднала възраст и не е бил в съС.ие да се защити адекватно и на следващо
място, лидерската роля на Г. при извършване на престъплението, което
неминуемо води до извода за завишена степен на обществена опасност както
на деянието, така и на дееца. Престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, е тежко и това също следва да бъде взето предвид от решаващия
състав.
Не считам, че е налице опасност да се укрие - такива данни по
делото няма. От представените в днешното съдебно заседание доказателства
от страна на защитата на обвиняемия мисля, че такава опасност не е налице,
но другите две предпоставки ги считам за налични по делото и моля да
оставите жалбата без уважение.
Адв. Й. – Уважаеми апелативни съдии, аз ще се разгранича от
представителя на прокуратурата относно обоснованото предположение за
извършване на престъплението. Действително по делото на много късен етап
са постъпили писмени данни или разпит на потърпевшия М., които,
доколкото си спомням бяха, чийто разпит беше извършен непосредствено
преди извършване на самото разпознаване, в което е следвало, съгласно
закона, той да изложи съображения по какво би го разпознал, за да бъде
извършено съответното процесуално-следствено действие. Този разпит не е
необходимо и за мен е учудващо, че е имало въпроси от разследващите
3
полицаи дали действително това е лицето В. и дали това лице - обвиняемият
Г., е извършил вмененото му в обвинение престъпление, което е в условията
на продължавано такова.
Аз считам, че тук има една особеност, която е много важна по това
дело, а именно, че делото по разкриването на извършителите на извършено
срещу М. престъпление е започнало далеч в годините напред, което дело се
води под номер - досъдебно производство № 84, което към настоящия момент
е вече в съдебна фаза.
Така, именно по това досъдебно производство бяха отделени
материали за лицата, които са извършвали или може да се извършили
престъпна дейност спрямо пострадалия М.. Такъв се оказа и обвиняемият Г.
на този етап - 10.11.2023 г. Въпросните изводи за това и достигането до тази
личност стават на базата на въпросния разпит, който потърпевшият М. излага
непосредствено преди разпознаването и на второ място, макар че
апелативният прокурор не го сподели, данни за тази личност имаме от една от
подсъдимите – А., по въпросното дело за което ви споменах, която разкрива
неговата самоличност, че това е едно от лицата, които я е придружавало при
няколко от поредните ходения, нейни, при потърпевшия М..
Ако обърнете внимание на самото искане за взимане на най-
тежката мярка, в неговата обстоятелствена част са оформени обстоятелства,
от които е видно, че въпросният обвиняем Г., заедно с неговите роднини, с
които той е поддържал близки, родствени отношения, единствената им
дейност за набавяне на средства е чрез измами и изнудване на възрастни хора,
които чрез психологични и поведенчески прийоми се сближавали с тях и ги
карали да вършат неща, които те не искат или са били въведени в
заблуждение за това, като се разпореждат със свои вещи, пари и т.н.. Аз, като
чета самото искане, не виждам нито една от тези дейности да е
инкорпорирана в действията на обвиняемия Г.. Защо го говоря всичко това.
Говоря го, защото при положение че Г. е бил до дома на потърпевшия М. с
въпросната Атанаска А., подсъдима по въпросното дело, за което споменах,
не означава, че това предположение е обосновано. Нека да разгледаме какво е
било неговото присъствие и роля, след като се е появил в един от
многобройните пъти при въпросния потърпевш М. - това трябва да
изследваме. Тъй като съм имал възможността донякъде да се запозная с това
4
дело с досъдебно производство № 84, което в момента е в съдебна фаза, там
по него нямаме данни въпросният Г. да фигурира като лице, което е
извършило каквато и да е престъпна дейност спрямо М.. В един момент това
се появява на 10.11.2023 г. и казах по какъв начин тази особа влиза в
полезрението на разследването и бива обвинен в престъплението, за което е
обвинен по въпросното досъдебно производство. В тази връзка аз считам, че
не може и не следва при толкова дълъг период на разследване да нямаме
никакви данни за това лице. В един момент подсказано или неволно от други
лица – участници в една престъпна дейност, всяка по своему индивидуална,
се стига до него. Но какво ни дава на нас информация и обосноваността на
това предположение, че именно той на посочените в обвинението две дати –
16.02.2022 г. и 26.02.2022 г., е накарал чрез заплашване и ги е принудил М. да
извърши нещо против волята му, а именно да изтегли кредит и да предаде
сумата. Тази престъпна дейност е изцяло инкорпорирана в обвинение на
въпросната обвиняема А., която е човекът, който е влязъл за първи път в
контакт с него и го е използвала по един или друг начин, поне така там се
твърди, многократно да се сдобива със средства от него. Не съм получил
конкретика по какъв начин го е карала тя той да й ги дава тези средства и
каква е била причината за това, но в крайна сметка, тук се спирам на тези две
дати, за които се твърди, забележете, от едната страна обвинението. Аз не
намирам данни, че обвиняемият Г. е ходил два пъти там. Самият той в своя
разпит призна, че е бил един път и е описал подробно обстоятелствата,
заради които го е направил и реално какво се е случило. За мен остава
единствено, изхвърлено от всякаква друга доказателствена съвкупност,
твърдението на М., че именно Г. го е накарал да изтегли тези пари и ги е взел
чрез заплаха и насилие от него. Аз не мога да се доверя единствено на думите
на този човек, ако това нещо не е подкрепено от нещо друго, а именно с кой
той е отишъл до тоя банкомат и по какъв начин това се е случило. Мисля, че
Г. в своя разпит подробно описва, че той на въпросния ден, когато е бил
единствен път с този човек до неговия дом и до централна гара, той не е
ходил до банкомат и е бил с брата на въпросната подсъдима вече А., което тя
прикрива много охотно, че това лице не е било никога до Б. и никога не се е
срещала с М., а илюстрира неговата личност. Нямаме данни Г. да е ходил до
банкомат и да го е принуждавал този човек да взима някакви пари, още по-
малко той да се сдобие с тях. Парите абсолютно всички са взимани от А. и
5
това е видно и по другото дело. Не са взимани от него. А че лицето е
присъствало, аз не считам, че това лице, след като е присъствало един път с
този човек и е извършило някаква транспортна дейност, каквато той твърди, е
лице, което следва да носи отговорност. Не казвам за самото обвинение.
Прокуратурата наистина самостоятелно решава на кого, какво обвинение да
повдигне обвинение, но обосновано ли е това предположение, че той е
извършил това деяние – това е моят въпрос, за което аз считам, че няма
такива данни и ако приема казаното от представителя на Апелативна
прокуратура, разпитът и разпознаването, това говори за присъствието на
лицето. Не говори за обосноваността той дали е извършил това престъпление
или е имал някаква наченка да го направи. Затова моят отговор и в подкрепа
на жалбата си искам да бъда по-обстоятелствен, за да ви запозная с тези
факти и вие сами да обсъдите дали това предположение е обосновано.
Действително, съгласно закона, е повдигнато обвинение, за което се
предвижда наказание – лишаване от свобода, няма спор по този въпрос.
Също, затова считам, с оглед изложеното, не може и не трябва едно лице да се
счита, че е извършило или обосновано е извършило някакво престъпление,
което му е вменено в постановление като обвиняем, за това, че е присъствал
на въпросния ден, който той споменава – той отрича да е бил два пъти там. Не
знам откъде са взели тези две дати, кой ги е назовал, защо ги е назовал, че са
две и то, именно с Г. посещения – това не мога да кажа, не мога да отговоря
на този въпрос, но по същия начин и Апелативна прокуратура не може да
отговори на този въпрос, защото в крайна сметка тези неясноти остават за
негова сметка. Той е задържан под стража в момента. Затова считам, че
всъщност обосновано предположение няма. Обвиняемият е участвал в
някаква степен в изминалия период от време с въпросната подсъдима, но дали
е извършил това престъпление, остава загадка за мен, единствено фигурира в
обвинението. Затова считам, че обоснованото предположение не е
обосновано.
Също няма да се спирам на предпоставката деецът да се укрие –
една от кумулативно изискуемите такава. Изложил съм информация
подробно за неговото материално положение и семейно положение. Само
исках да споделя, че съм изложил мотиви и считам, че няма такава опасност.
И вече на другата, много важна – да извърши престъпление.
Действително в самото искане много подробно се е постарал представителят
6
на обвинението да се опита да се доближи до едно решение на Върховния
касационен съд, което е споделил по друга мярка, не по настоящата. В
настоящото искане няма данни за него, с което или по-точно в което
Върховният съд се е опитал да даде възможност на съдията или съдиите,
които гледат конкретно дело на обвиняемия, да съобразят фактите по делото
за наличието на тази предпоставка. Тук не виждам това, а виждам, че е
възприето от една част от това решение в неговата обстоятелствена част, а
именно характер и начин на извършване на самото престъпление. Аз считам,
че няма престъпление, което да няма характер и начин на извършени своего
рода способни такова, каквото то представлява като вид. А тук не по-скоро
сме изправени пред хипотезата да градим своето мнение за неговия характер
и начин на извършване, още по-малко за неговата тежест. Тежестта не е от
значение за тази предпоставка, като тук ще се спра, че недвусмислено са
посочени в детайлност механизмът на деянието, неговата организираност и
прикриване, забележете. Тук самото обвинение се опитва да ни даде
мотивация защо счита, че тази предпоставка е налице в тази конкретика. Що
се отнася до механизма на извършване, аз считам, че аз ще се върна.
Единствените данни, които ни дават някаква светлинка какво точно
представлява този механизъм, е потърпевшият Г., който казва: „Това е
човекът, който ме накара да взема парите.“ Но не казва: „да ми ги даде“.
Единствено той говори за някакъв механизъм, за някаква принуда,
осъществена от Г. спрямо него. Единствено той. Няма друг Аз ще се
разгранича от това. Нищо, че го имаме като писмени данни по делото, но не
може да вземе едностранно, еднозначно един разпит на един потърпевш за
своего рода всичко, което ни дава единствено и само това, което казва той.
Няма нищо друго по-различно, нищо друго не се е случило. Ако това беше
подкрепено с нещо друго, щях да разбера и щях да се доверя на Г., че
наистина това е човекът, който го е накарал. Той го вижда на поредния път,
даже не го и познава с въпросната А., за да осъществи превоз. Сега, по какъв
начин, как го е накарал, самият той не твърди, не твърди от къде, не твърди
как го е принудил Г. това да стори. Поради тази причина, аз не мога да се
доверя на така изложеното само в твърдения механизъм на извършване и
организираност, тук проличава, че не е едно лицето, а повече от едно –
въпросната подсъдима. От кого е организирано - от Г., който не е познавал М.
до този момент, в който се твърди, че е отишъл там и даже не го познава и
7
сега, тъй като не се е запознавал с него, да го е виждал. Защо трябва да
твърдим за организираност, в която Г. е участвал? Откъде ще вземем това и
откъде са данните по делото за това? Аз не ги намерих и не мога да взема и
отношение. Още повече за прикриване. За какво прикриване става въпрос,
кой се е крил? И сега тук за мен е най-впечатляващото твърдение на
обвинението, че това лице Г. се е представял с малкото име „В.“ и това,
видите ли, е била причината месеци наред и години, откакто е образувано
това досъдебно производство № 84, да не бъде известна никому. Това за мен
не е процесуално допустимо да се използва такъв прийом във фактологията
на развитието на самото дело, което да ни накара да вярваме, че той се е
прикривал. Не мога да се съглася с доводите на обвинението, за да мога да
взема отношение правилно. Аз считам, че това лице върши своята работа, не
измамлива такава, а многократно, ако сте се запознали подробно, той
извършва ремонти по покривите, не се занимава с измами. Това го твърди
обвинението, че той се занимава с измами с неговите роднини и това е
единственият му начин да придобие доход. Добре, ако приемем неговата
обществена опасност действително, че това лице е точно такъв човек, аз се
чудя защо това лице се сблъсква за първи път със закона. Толкова ли е бил
потаен, толкова ли е съумявал да прикрие своите предишни деяния, за които
да бъде уличен поне един път досега в някакво такова престъпление. Ние
нямаме такива данни. Защо личността му да бъде общественоопасна, на какво
основание?
Обществената опасност на самото престъпление - действително аз
казах за нея, за мен обществената опасност на престъплението е голяма, но
дали Г. има участие в нея по един или друг начин. Затова аз считам, че не е
налице и тази предпоставка и именно поради тази причина, колкото и да ви
изглежда странно това, което искам от вас, е да определите различна мярка от
„Задържане под стража“, като с оглед изложеното, моля да определите по-
лека такава, а именно аз ще пледирам пред вас за парична „Гаранция“. Това е
лице, което работи, може да си позволи да плати „Гаранция“, за да бъде
обезпечено разследването по съответното досъдебно производство и по
никакъв начин „Задържането под стража“ не е единствената, която бе
обезпечила завършека на самото досъдебно производство, каквато е целта и
на самите мерки за неотклонение. В този смисъл аз считам, че не е
задължително това да бъде най-тежката мярка. Дори и при друга мярка, това
8
производство ще може да продължи, а и друго нещо, с оглед на семейното му
положение, ако ние задържим този човек в ареста, доводи, които той
реализира за това многодетно семейство, както съм посочил в самата си
жалба, всичките деца са му малолетни, ще останат без доходи и ще страдат.
Толкова ли е необходимо задържането под стража да бъде единствено и само
възможната мярка за неотклонение, за да може това лице да не се грижи за
това семейство. В този смисъл ще ви моля да се произнесете.
Обв. Г. /за лична защита/: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА последна дума на обвиняемия:
Обв. Г. – Моля за някаква по-лека мярка. Не съм направил нищо
аз. Да се прибера искам при семейството, защото дъщеря ми е болна от
сколиоза и аз трябва да я карам поС.но по болници в С..
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.28 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни
Съдът, след съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.6 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Д. Й.- защитник на
обвиняемия С. Д. Г., срещу определение №1792/ 11.11.2023 г. на ОС-Пловдив,
постановено по ЧНД № 2349/2023 г. по описа на с.с., с което спрямо
обвиняемите е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
ДП № 115/2023 г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР – Пловдив
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното
определение. Аргументира се отсъствието на която и да е от предпоставките
по чл. 63 ал. 1 от НПК. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид
мярка за неотклонение.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло от обвиняемия и защитника
им- със същите оплаквания и същото искане.
Представителят на АП-Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Преди да пристъпи към разглеждане на основателността на частната
9
жалба, настоящият състав на съда намира за необходимо да констатира
следното:
Досъдебното производство, в хода на което се осъществява
настоящето произнасяне на съда- ДП № 115/2023 г. по описа на отдел „КП“
при ОДМВР – Пловдив, е образувано чрез отделяне на материали от ДП
№84/2023 г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР – Пловдив. Това е сторено с
постановление на наблюдаващия прокурор от 09.10.2023г. Към момента
заведеното под нов номер ДП съдържа значителен обем от документи-
заверени копия и оригинали, обособени в 15 тома. Преобладаващо
документите не са номерирани с актуална за настоящето производство
номерация, в т. 1-4 не са и подредени според предишна такава. Например
несъдържащият опис т. 2 започва с № 24, след 30-ти лист следва 42, след л.
258 следват 68-85, след тях- 9-56, след тях 125 и т.н. Същият том завършва с
№ 55. Не е налице опис на съдържимото в отделните томове. Където е
приложен опис, то той не винаги съответства на наличните в съответния том
материали. Отделен е въпросът, че според настоящия състав на съда в
преобладаващата си част наличните папки не съдържат относими към
предмета на настоящето дело материали.
Документите по делото следва да бъдат номерирани и надлежно
описани не само с цел недопускане на изгубване на доказателства и
гарантиране възможността както на страните, така и на съда, да бъдат
конкретни при излагане на аргументите си. Коректното описание на
материалите от досъдебното производство е и гаранция, че на съда са
предоставени всички налични до момента доказателства, което е безусловно
необходимо в производство по чл. 64 от НПК. След връщане на делото на
органите на досъдебното производство така създаденият документален хаос
следва да бъде преодолян.
По съществото на делото:
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице кумулативните
10
изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК за взимане мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
На 10.11.2023 г. Г. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 26 ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 2 от НК ( постановление л. 12- 13, т. 15 от ДП). За това
престъпление се предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода
и глоба от 4 000 лв. до 6 000 лв., което е и тежко умишлено по смисъла на чл.
93 т. 7 от НК.
Неоснователни са възраженията за отсъствие на основната
предпоставка за допустимо действие на всяка мярка за процесуална принуда-
обосновано предположение за извършено престъпление. Изложените в тази
насока мотиви на първостепенния съд са съответни на изводимото от
доказателствената съвкупност и поради това - споделяеми. От изводимото от
събраните до момента по делото доказателства –показанията на пострадалия
С. М., включително и дадените пред съдия, протокола за разпознаване на
лица, частично от обясненията на обвиняемия и другите писмени
доказателства следва обосновано предположение Г. да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Твърдението за отсъствие на доказателства, очертаващи обосновано
предположение обвиняемият да е реализирал процесното деяние е
неоснователно. Налице са достатъчно доказателства, които правилно са
оценени от първостепенния съд като формиращи основателно подозрение
обв. Г. да е извършил разследваното престъпление. Разискваната първа
предпоставка за вземане на най-тежка мярка за неотклонение в производство,
което се развива по реда на чл. 64 НПК, не трябва да се приравнява на по-
високия доказателствен стандарт, който се изисква за постановяване на
осъдителна присъда.
Правилно първостепенният съд е констатирал отсъствие на една от
двете алтернативни предпоставки за допустимо прилагане на най-тежката
мярка за неотклонение - опасност от укриване.
Със споделяеми мотиви е приел наличието на другата предпоставка-
реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност се обосновава
от механизма на извършване на престъплението от обвиняемия;
реализирането му спрямо човек в напреднала възраст, какъвто е
11
пострадалият, водещата роля на Г. при извършване на престъплението, което
го сочи като лице със завишена степен на обществена опасност и
необходимост в конкретния случай за взимане на най-тежката МНО
„Задържане под стража“.
Целите на чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати само с
определената от ОС-Пловдив най- тежка мярка за неотклонение.
В обобщение: към настоящия процесуален момент обвинителната
теза има достатъчна доказателствена защитеност, а опасността от извършване
на престъпление е съвсем реална. Годна да обезпечи целите, визирани в чл. 57
от НПК е единствено определената от ОС-Пловдив МНО „задържане под
стража“.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1792/11.11.2023 г. на ОС-
Пловдив, постановено по ЧНД № 2349/2023 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12