РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Ямбол, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330101753 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Кредит
инс» АД, против С.Д.И. , с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 1500,00 лева – главница, сумата от
216,00 лева- договорна лихва за периода 23.11.2019 г. до 23.10.2020 г., сумата от 1080,
00 лв.- такса „Гарант“ за периода 23.11.2019 г. – 23.10.2020 г. и сумата от 188, 22 лв.-
законна лихва за забава за периода 24.11.2019 г.-25.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди,че на *** год.ответникът като кредитополучател,сключил с
него,като кредитодател, договор за предоставяне на кредит от разстояние „***“ № ***.
Сключването му било въз основа на подобна информация и процедура,достъпни на уеб
адрес:www.credit.bg,където били публикувани и общите условия.По този ред бил
сключен и процесния договор с ответника,като му бил отпуснат кредит в размер на
1500,00 лв., която била преведена срещу надлежно издадено и получена от него
разписка,чрез партньорски офис на ИЗИ ПЕЙ ЕАД.
Ищеца имал сключен договор за предоставяне на гаранция на потребителските
кредити с «Бикнел корп» ООД, с рег. № *** г., съгласно който последните, като
дружество гарант се задължавало да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, съгласно сключените договори за потребителски
кредити. Същите се задължавали да съберат от името и за сметка на дружеството
гарант, сумата представляваща такса гарант от кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било
предвидено, че дружеството гарант се задължавало да изплати сумите по просрочените
задължения във връзка с договорите за предоставянето на потребителските кредити на
кредитодателя, само след като последния положил усилия и грижа на добър търговец и
1
не бил събрал дължимите му се суми, включително и по съдебен ред в срок от две
години, от датата на предсрочната изискуемост. На длъжника било предоставена
информация съгласно разпоредбите на ЗПК, като същия се бил запознал и приел ОУ на
предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес
„Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Твърди се, че съгласно условията на сключения договор ищеца поел задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
последния поел задължение да върне предоставения кредит с договорната лихва и
такса „Гарант“ в общ размер на 2796,00 лв. на дванадесет равни месечни вноски с
посочени падежи. Към 25.01.2021 г. кредитополучателя не бил погасил нито една от
погасителните вноски с настъпил падеж. Също така ответника дължал и обезщетение
за забава, в размер на законната лихва по просрочените задължения, която възлизала
на 188, 22 лв.
Ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора,но без
успех,предвид на което подал заявление пред ЯРС по реда на чл.410 от ГПК. Било е
образувано ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,по което била издадена заповед за
изпълнение,но същата била връчена на длъжника по реда и условията на чл.47,ал.5
ГПК с оглед на което се предявява настоящия иск по реда на чл.422 ГПК.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, оПКтветникът чрез особения си
представител възразява,че иска е изцяло неоснователен и недоказан. Твърди се, че
договора за потребителски кредит бил нищожен поради противоречие с добрите нрави
( чл.26, ал.1 ,пр.1 ЗЗД) и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите по
чл.11,т.9 и т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК,
ответника дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал
лихви и други разходи. Също така се счита, че договорения лихвен процент бил в
нарушение на добрите нрави, като било налице нищожност на уговореното
възнаграждение в размер на 1080 лв., договорена такса „гарант“. Бил нарушен
оссновния принцип за добросъвестност в гражданските и търговски отношения.
Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставяне и ползването на заетата
сума, като било налице на явна неадекватност между предоставената сума и
уговорената цена. Нямало представени доказателства, от които да се установявало, че
уговорките по договора за потребителски кредит били постигнати в момента на
сключването му, както и че ответника имал възможност да влие върху съдържанието
им. Счита се, че договорките не били индивидуално уговорени, а били изготвени
предварително, като в тази връзка се оспорва автентичността на положения електронен
подпис върху представените на хартиен носител документи. Нямало доказателства, че
ОУ били представени на ответника на хартиен носител, като разпоредбата на чл.143
ЗПК предвиждала, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност
и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, като настоящия случай бил точно такъв.Иска се отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител,
който представя писмена защита, която поддържа и моли за отхвърляне на
исковете,като неоснователни и недоказани.Представя писмена защита.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено
ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че
заповедта за изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск
по чл. 422 ГПК.
По делото е представен Договор за потребителски кредит „Естра“ № ***/*** г.,
от който се установява, че на 23.10.2019 г., между "Кредит Инс" ООД, като
кредитодател и ответника С.Д.И., като кредитопучател, е сключен договор, по силата
на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника
сумата в размер на 1500,00 лв., със срок на кредита – 12 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) - 36, 00 % и годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49, 70 %, а
кредитополучателя С.Д.И. е поел задължение да върне предоставената му в заем сума
при договорените условия. Предоставеният кредит е потребителски кредит по продукт:
" За задоволяване на текущи нужди ". Кредиторът се е задължил да предаде на
потребителя сумата от 1500,00 лв.- главница, в деня на подписване на договора, чрез
изрично посочения от кредитополучателя начин в брой на каса в офис на " Изи пей "
АД. Също така кредитополучателя на основание чл.4 и чл.4.1 от договора избрал
кредитодателя да ангажира дружаство- гарант, за гарантиране връщането на вноските
му по кредита, за което се съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“
разсрочена към месечните му вноски, съгласно погасителен план, включващ главница,
лихви и такса гарант. В тази връзка по делото е представен договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между „Кредит Инс“
ООД в качеството им на кредитодател и „Бикел Корп“ ООД в качеството им на
дружество гарант.
Видно от представеното по делото от третата страна неучастваща по делото
разписка от 24.10.2019 г. се установява, че сумата от 1500,00 лв., е получена от ищеца
на каса на „Изипей“ АД и която сума е наредена от „Кредит Инс“ АД. Също така е
представена разписка за извършено плащане от *** г. с която наредителя „Кредит Инс“
ООД е извършил превод в полза на С.Д.И. с описание паричен превод към „Изипей“
АД по договор № ***/*** г. за сумата от 1500, 00 лв.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че на 24.10.2019 г.,
чрез платежната система на „Изипей“ АД на С.Д.И. е изплатена в брой сумата в размер
на 1500,00 лв., с наредител „Кредит Инс“, с основание договор № ***/*** г., като за
операцията е съставена разписка № *** г., с референтен номер № ***. Счетоводството
на „Кредит Инс“ ООД по отношение на договора за кредит № ***/*** г. било водено
редовно. В счетоводството на ищцовото дружество посочените в исковата молба суми
по договор за кредит № ***/*** г. са осчетоводени като задължение за плащане, в
следните размери : главница в размер на 1500, 00 лв.; договорна лихва в размер на
216,00 лв.; договорна такса „Гарант“ в размер на 1080,00 лв. и законна лихва за забава
в размер на 188, 22 лв. В счетоводството на „Кредит Инс“ ООД нямало данни и
отразено плащане по договора за кредит № ***/*** г. Задължението на ответника към
„Кредит Инс“ ООД по договор за кредит № ***/*** г. била в размер на общо 2 905,05
лв., по пера както следва : главница в размер на 1500,00 лв. ; договорна лихва за
периода 23.11.2019 г.- 23.10.2020 г. в размер на 216,00 лв. ; договорна такса „Гарант“ за
3
периода 23.11.2019 г.- 23.10.2020 г. в размер на 1080,00 лв. и законна лихва за забава за
периода 24.11.2019 г.- 25.01.2021 г. в размер на 109, 05 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6
ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за потребителски на кредит
„***“ № ***/ *** г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи, че е
предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената
сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на
възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да
установи вземанията си по размер.
При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да
докаже, че задълженията са погасени.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или
повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл.6, вр.§
1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др.Съгласно чл.18,ал.1,т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с ДВ бр.
85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР предвижда, че
за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагант и чл.143-
148 Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника, чрез
назначения му особен представител. В тази насока в отговора на исковата молба се
твърди, че представените от ищцовото дружество документи, са предоставени на
хартиен носител на ответника, което е още едно потвърждение, че кореспонденцията
между тях е водена изцяло по електронен път. Електронното изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
4
разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което
в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е
извършено електронното изявление – чл.2,ал.1, вр.чл.4 Закона за електрониния
документ и електронните удостоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ ). Съгласно разпоредбата
на чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ, вр.чл.3,т.35 Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис, а
съгласно чл.3,ал.2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен подпис" по
смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., се
считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва. Според нормата на чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства и от приетата
и неоспорена от страните СТЕ се установява, че след одобрение на ответника С.Д.И. за
оказване на финансова услуга - предоставяне на заем е изпратен на посочената от него
електронна поща електронен формат на договор за кредит от разстояние,
преддоговорна информация и общите условия, както и код за потвърждение.
Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била проведена по
описания от ищеца начин, посредством www.credit.bg. Ответника е потвърдил
сключването на договора, като отворил изпратения от заемодателя линк за
потвърждение www.credit.bg, въвел кода от изпратеното му по телефона съобщение и
натиснал бутона "Потвърди". Следователно чрез активиране на въпросния линк се
счита, че потребителят е потвърдил съгласието си за сключване на договора. В Общите
условия в т.4.10 изрично е записано, че след като кандидатът направи потвърждение на
посочения линк, договорът за предоставяне на потребителски кредит от разстояние
между потребителя и "Кредит Инс" ООД се счита сключен. Ответника е уведомен,
чрез съобщение на предоставения от него имейл адрес, като сумата е изплатена на
същия чрез платежната система на „Изипей“ АД, за които обстоятелства са
представени доказателства, неоспорени от ответника.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че по силата на
Договора за потребителски кредит „***“ № ***/*** г., сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние , между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно
преддоговорна информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение
реално да предостави на ответника заемната парична сума от 1500,00 лв., за срок от 12,
при договорен фиксиран годишен лихвен процент 49, 70 %.
В процесния случай от ССЕ, неоспорена от страните се установява, че по
процесния договор от ответника няма извършвани плащания, като дължими по кредита
са сумите от 1500, 00 лв.-главница, договорна лихва в размер на 216,00 лв. и законна
лихва за забава в размер на 109,05 лв., изчислени от вещото лице, съгласно неговата
компетентност.
Тук е мястото да се посочи, че с оглед препращането към чл.293 ТЗ, относно
доказване предоставянето на преддоговорна информация и за изявления, отправени
съгласно ЗПФУР , ответника не може да се позовава на липса на съгласие за сключване
на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал
5
действителността му – арг. чл.293,ал.1 ТЗ. Съдът счита, че в настоящия случай от
поведението на ответника може да се направи извод, че същия не е оспорил
действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е била
отпусната и усвоена от него. В този смисъл възражението на ответника, чрез
назначения му особен прадставител, за липсата на доказателства, от които да се
установява уговорките за постигнати в момента на сключването на договора и
ответника е имал възможност да влияе върху съдържанието му и същите не били
индивидуално уговорени и били предварително изготвени, представянето им от
заемателя на заемодателя формално, се явяват неоснователни. Също така съдът намира
за неоснователни и възражението на ответника, чрез особения му представител, че
оспорва автентичността на положения електронен подпис върху представените на
хартиен носител документи, като възражението е бланкетно и не бяха поискани, нито
бяха ангажирани доказателства в тази насока. Също така настоящия съдебен състав не
споделя възраженията на ответника, чрез назначения му особен представител, че
договора за потребителски кредит „***“ № ***/*** г. е нищожен поради противоречие
с добрите нрави ( чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД) и поради това, че е сключен поради неспазвани
на нормите по чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл.23 ЗПК, като потребителя дължал връщане само на чистата стойност
на паричния заем, но не дължал лихви и други разходи по заема. В настоящия случай в
посочения договор ясно е посочено, съгласно изискванията на закона, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, към
момента на неговото сключване. В случая е договорена фиксирана лихва, като ГПР
съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева, определена с
постановление на МС на РБ. В случая ГПР, свързан с параметрите по договора за
потребителски кредит, не надвишава този размер, тъй като е под 50% ( законната лихва
е определена от МС и включва основния лихвен процент плюс 10 пункта). В тази
насока съдът не споделя посочените по горе възражения които да доведат до
недействителност на процесния договор за кредит, която да доведе до приложението
на чл.23 ЗПК.
От наличните по делото доказателства и заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че кредитът е падежирал на 23.10.2020 г., като
във връзка с установените липса на данни за извършени плащания от страна на
ответника са дължими сумата от 1500, 00 лв. за главница, както и сумата от 216, 00 лв.
- договорна лихва. Ответника не е ангажирал доказателства за извършени плащания, с
които да са погасени всички дванадесет месечни вноски, включващи вземанията за
главница и договорна лихва.
Длъжникът С.Д.И. не успя да докаже, че е изпълнил точно в количествено и
темпорално отношение насрещната парична престация, поради което исковете за
заплащане на главница и договорна лихва, следва да бъде уважени в пълния им
предявен размер.
Не така стои обаче въпроса за такса гаранция, която според настоящия съдебен
състав има самостоятелен характер. Тази такса се преценя от съда за недействителна,
като нейната недействителност обаче не засяга действителността на договора за
кредит. В тази насока ищцовото дружество е представило договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити, сключен на 25.10.2014 г. с дружеството „Бикал
Корп“ ООД в качеството им на дружество гарант. В настоящия случай липсва
уведомяване заемодателя да е съобщил на гаранта, че заемателя не изпълнява
6
задължението си да погасява паричния заем и са настъпили условията за „активиране
на гаранцията“. В погасителния план в самия договор е предвидено, че
кредитополучателя са задължава да заплаща по договора такса гарант от общо 1080,00
лв.-12 месечни премии, всяка от които на стойност 90,00 лв., заедно със съответните
месечни погасителни вноски по заема. В т.4 от договора е записано, че
кредитополучателя е избрал кредитодателя да ангажира дружаство гарант, за
гарантиране връщането на вноските му по кредита, за което се съгласил да заплати в
полза на кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски, съгласно
приложения към настоящия договор погасителен план. В т.4.1 в договора е
предвидено, че дължимата вноска включва главница, лихви и „такса гарант“, както
размерът им се определял от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат
и лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план-Приложение 1,
неразделна част от договора. В тази насока никъде в договора и в общите условия към
него, не е предвидено, какво се случва с „таксата гарант“ ако длъжника е
добросъвестен. В тази насока настоящия съдебен състав приема, че условията на
договора в частта за „таксата гарант“ не е ясна и разбираема, като същата е
неравноправна.
Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузата в договора за „такса гарант“ се приема от съда за неравноправна
по отношение на заемателя, тъй като води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя-заемател и не отговаря на изискванията за
добросъвестност. Клаузата не е уговорена индивидуално и кредитополучателя не е
имал възможност да влияе върху нея, тъй като договорът от разстояние е бил изготвен
предварително.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В чл.146,
ал.4 от ЗЗП е казано, че когато търговецът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта на доказване пада върху него. В случая няма
доказателства, които да установят, че клаузите по договора за гаранция са
индивидуално уговорени.
Отделно от това, съдът следва да отбележи, че видно от представената по делото
Заявка № ***, се установи, че ответникът като потребител е заявил, че желае банкова
гаранция по заема. От представените по делото общи условия на ищцовото дружество,
се установи, че с цел гарантиране вземанията по договора, кредитополучателят следва
да представи лично или по пощата банкова гаранция, покриваща пълния размер на
дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до три дни след
одобрение на кредита. Предвидено е, че в случай, че кредитополучателят не успее или
не желае да предостави посоченото обезпечение, кредитодателят може да му
предостави гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В
разглеждания казус съдът приема, че при процесния заем липсва изрично, несъмнено и
безусловно отправено искане от ответната страна за гарантиране вземанията на
кредитора по договора чрез поръчителството на трето лице, неуточнено дори в
сключения между страните договор. От документите по делото става ясно, че
ответникът е заявил, че желае банкова гаранция, а не някаква друга гаранция, още по-
7
малко ангажиране на трето за облигационното правоотношение между страните лице.
Ето защо приема, че в случая са нарушени изискванията на разпоредбите на чл.11, ал.1
и ал.2 ЗПФУР, според които информацията за договорните задължения, която се
предоставя на потребителя преди сключването на договора, задължително съответства
на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към
договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условиe че
договорът бъде сключен. Като втората алинея на разпоредбата гласи, че информацията,
която доставчикът предоставя на потребителя съгласно чл.8-10, трябва да бъде пълна,
вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. В настоящия казус,
съдът приема, че тези условия не са изпълнени. Не са ангажирани доказателства,
установяващи, че преди поемане на всички договорни ангажименти, заемополучателят
е получил пълна и точна информация за изискваната от кредитора такса „Гарант“. Ето
защо заключава, че искът за сума от 1080, 00 лева, представляваща такса „Гарант“ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на лихвата за забава следва да се отбележи, че същата се
претендира за сумата 188,22 лв. за периода 24.11.2019 г.- 25.01.2021 г., като вещото
лице е изчислило, че размера на законната лихва за забава върху падежиралата ,
просрочена и неплатена главница, изчислена от датата, следваща падежа на всяка
непогасена вноска, до датата на посочената в исковата молба-25.01.2021 г. е в размер
на 109, 05 лв., като за тази сума иска следва да се уважи, като за разликата над сумата
от 109, 05 лв. до предявения размер за сумата от 188, 22 лв. искът се явява
неоснователен и недоказан.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, тъй като същата се явява законна последица от уважаването
на иска за главница и по делото е налице изрично искане на ищеца за присъждането й.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство съразмерно на уважената част от иска, като
същите възлизат в размер на 36,50 лв. , а по исковото съразмерно на уважената част от
иска – в размер на 705,74 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.И. с ЕГН ********** и
адрес гр.Я., ж.к. «***, че същия дължи на „Кредит Инс” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин, следните суми,
за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а
именно: главница в размер на 1500,00 лв.,представляваща задължение по договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „***“ № ***/*** г., сумата от
216, 00 лв.-договорна лихва за периода 23.11.2019 г. до 23.10.2020 г. и сумата от
109,05 лв.- законна лихва за забава за периода 24.11.2019 г. до 26.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 422 ГПК за сумата от 1080, 00 лв. договорна такса „Гарант“ за периода
23.11.2019 г. до *** г. и за разликата над 109,05 лв. до предявения размер за сумата от
8
188,22 лв. законна лихва за забава,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.И. с ЕГН ********** , да заплати на „Кредит Инс” АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
Мецанин, направените по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС разноски в размер на 36,50 лв.,
както и направените в исковото производство разноски в размер на 705,74 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9