Решение по дело №20832/2019 на Районен съд - Пловдив

 

                         

 

 

 

 

                 Р Е Ш Е Н И Е  №  261293

 

                          гр. Пловдив, 22.04.2021 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 22.03.2021 г., в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20832 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба oт „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу Х.К.К., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 4214.28 лева, заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществено застраховане по повод реализирано на 13.10.2018 г. около 11.40 ч. ПТП при което при управление на лек автомобил марка „Сеат Ибица“, с рег. №*** в село ***, Х.К. е блъснала лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***, собственост на Б. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането.  Претендират се разноски по делото.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответника е виновен за настъпилото ПТП. В резултат от ПТП на лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***, собственост на Б. Г. са настъпили щети по облицовката на задната броня и вратата на багажника, които са отремонтирани в „Сервиз Субари“ ЕООД за сумата в размер на 4214.28 лева, подробно описана по пера в молба от 09.01.2020 г., която сума била заплатена от ищеца на увреденото лице.  Наред с горното в исковата молба се излагат обстоятелства, че искът се предявява директно срещу деликвента, доколкото към датата на ПТП лек автомобил марка „Сеат Ибиза“, с рег. № *** не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя на ответника – ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, който отказал заплащане на обезщетение, доколкото лек автомобил марка „Сеат Ибица“, с рег. № *** застраховката „ГО“ била прекратена на 26.05.2018 г. преди датата на ПТП. Ищецът направил справка и в Информационната система на Гаранционен фонд, от къде също било установено, че към датата на произшествието за автомобила на ответника няма сключена застраховка „ГО“. С оглед това обстоятелство, ищецът изпратил покана до ответника за заплащане на обезщетеноието, заплатено на собственика на увредения лек автомобил.  За вземането си ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12017/2019 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което поражда интереса му за предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва към датата на ПТП да е била прекратена застраховаката й „ГО“ към ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“. Твърди, че към тази датата  13.10.2018 г.  за лек лек автомобил марка „Сеат Ибица“, с рег. № *** е имало сключена валидна и действаща застраховка „ГО“, поради което счита, че неправилно претенцията е насочена към нея, а не към застрахователя по застраховка „ГО“. Оспорва верността на съдържанието на приложения към исковата молба Протокол за ПТП. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

   Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 12017/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение срещу Заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 По същество:

    Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация  чл.410, ал.1, вр. с чл.411, изр. последно КЗ.

 За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи имуществена застраховка, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в претендирания размер, наличие на предпоставките за насочване на иска директно срещу деликвента /прекратена застраховка ГО към датата на ПТП/.

С Определение от 13.08.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че на 13.10.2018 г. около 11.40 ч. е реализирано ПТП при което при управление на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“, с рег. № *** в село ***, Х.К. е блъснала лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***, собственост на Б. Г., като са причинени щети на последния автомобил.

Не се спори и че лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. №*** към дата 13.10.2018 г. е имал валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, покриваща риск от вреди от ПТП, което се установява и от представената по делото застраховка „Каско Стандарт“ /л.9/, с отметка „Пълно Каско“, съгласно която застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична загуба на автомобила,включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена, отворена дупка на пътното платно –клауза „Пълно каско“, във връзка с „Пожар природни бедствия и ПТП“ към която се препраща, предвидено в Общите Условия /л.10/.

Спорно по делото е дали ответникът е пасивно-материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, дали е прекратена, прекратена ли е застраховката „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, причинил ПТП, противоправно поведение на ответника и размера на вредите.

От представената от ищеца справка от Информационния център на Гаранционен фонд /л.32/ се установява, че към дата 13.10.2018 г. лек автомобил с рег. № ***, с рама: *** а именно автомобилът на ответника, с който е причинено процесното ПТП, се установява, че за последният е имало сключена застраховка Гражданска отговорност със застраховател ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве“ АД, с дата на сключване 24.04.2018 г., с период на валидност 24.04.2018 г. до 24.04.2019 г., като застраховката е прекратена на 26.05.2018 г., преди изтичане на срока й.

Съгласно чл.574, ал.12 КЗ Данните от Информационния център, воден от Гаранционния фонд- до доказване на противното, се ползват с материална доказателствена стойност за това кой застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство.

Видно от представената от ответницата Полица по застраховка „Гражданска отговорност“ /л.69/ е видно, че същата е сключена от ответницата със ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве“ АД и покрива отговорността от вреди, причинени с лек автомобил „Сеат“ с рама: ***, а именно процесния, със срок на валидност 24.04.2018 г. до 24.04.2019 г. Видно от договора в него е предвидена застрахователна премия в размер на 169.73 лева, която е платима еднократно в брой, на една вноска, която е платена към датата на сключване на застрахователния договор. В договора в графа „вид регистрация №“ е посочено „без регистрация“, което означава, че същият няма регистрация на територията на ***.

Тези обстоятелства, посочени в договора не се оспорват нито ответника, нито от привлеченото като трето лице-помагач на ищеца - ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве“ АД.

Третото лице в становището си посочва, че договорът е прекратен, доколкото ответницата не е изпълнила задължението си, предвидено в договора, в едномесечен срок от сключването му да представи регистрационен номер с българска регистрация на застрахования автомобил.

Видно от съдържанието на обсъждания договор за застраховка „ГО“ в него липсва твърдяното от третото лице задължение за застраховащия в срок от 1 месец от сключване на договора да представи българска регистрация на застрахования лек автомобил. Единствено са предвидени последиците от неплащане в срок на застрахователните премии.

Независимо от това съгласно чл. 489, ал.1 от КЗ договорът за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за един застрахователен период, който е една година. Алинея 5 на чл. 489 от КЗ предвижда едно от изключенията относно периода, а именно, че при придобиване на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава повторно.

Последната разпоредба съдът приема, че има императивен характер и лимитира срокът, за който се сключва застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил, който няма регистрация в РБ, а именно 30 дни. След изтичане на този срок съдът приема, че няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, независимо, дали в договора е посочен по-дълъг период на действие на застрахователното покритие.

Застрахователят ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве“ АД е обявил, че договорът с ответника, е прекратен в информационния център към Гаранционния фонд, като е декларирал изтичането на предвидения в закона, императивен срок за действие на застраховката „ГО“ в посочената хипотеза. 

С оглед всичко изложено съдът приема, че договорът валидно е прекратен на 26.05.2018 г., съгласно справката на ГФ, а именно с изтичане на предвидения в закона императивен срок от 30 дни от сключване на договора, като в този случай не е необходимо да се изпраща уведомление до застраховащия, доколкото прекратяването настъпва с изтичане на предвидения в закона максимален срок, а не е обвързано от получаване на уведомление.

В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, че е следвало застрахователя да изпрати уведомление по чл.414 КЗ, доколкото в случая уведомление не се изисква, нито път посочената разпоредба е относима в настоящия казус.

Следва да се посочи, че принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява страните и не ги освобождава от отговорност. Действително застрахователят ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве“ АД не е действал с грижата на добрия търговец и е подвел ответника, че договорът има валидност една година, но съобразно закона тази валидност е само 30 дни. Това недобросъвестно и нелоялно поведение на застрахователя, не освобождава ответницата от последиците от изтичане на предвидения в закона срок на действие на застраховката „Гражданско отговорност“, който е задължителен.

По делото ответницата не доказа, че е представила документ за регистрация на лекия автомобил пред застрахователя, в рамките на предвидения в закона 30 дневен срок.

С оглед изложеното и на основание чл. 411, изр. последно КЗ същата е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, доколкото към датата на процесното ПТП не е имала действаща застраховка „ГО“. 

 По отношение на втория според въпрос – противоправно поведение на ответника, видно от представените по делото два броя оригинали на Двустранен констативен протокол и в двата е посочено, че процесното ПТП е настъпило от удар на управлявания от ответницата лек автомобил, в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента. Двата протокола се различават по това, че в представения от ответницата липсва схема и не е отразено кой е виновен за настъпване на ПТП и настъпилите вреди.

В случая от значение е че и в двата протокола е отразен механизма на ПТП, предвид който съдът приема, че ответницата е била в нарушение на тази разпоредба на чл.23, ал.1 ЗДвП, като не се е движела с необходимата дистанция от намиращия се пред нея лек автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП.  

По отношение на вредите по делото е представен опис на претенция по щета /л.23/, в който са посочени вредите – облицовка задна броня и врата на багажника.

От представената калкулация на претенцията /л.26/ подробно са описани детайлно отремонтираните и подменени детайли по увредения лек автомобил, като е издадена фактура на стойност от 4 214.28 лева.

Ремонтът е осъществен от фирма „Сервиз Субару“ ЕООД /л.25/.

С платежно нареждане от 12.12.2018 г. /л.29/ сумата в размер на 4 214.28 лева е платена по сметка на правоимащото лице /осъществилият ремонта/, с основание номера на щетата *** и рег. № на увредения лек автомобил ***, който е процесния.

С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице /в случая даване вместо изпълнение/, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.

От приетите по делото САТЕ /л.93/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по л.а. „Опел Астра“ да са в резултат от установения по делото механизъм, а именно удар на автомобила в задната част от л.а. „Сеат Ибиза“. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между установения механизъм и процесните щети по лекия автомобил, описани в опис по щетата и по калкулацията по щета и по издадената фактура. В открито съдебно заседание /протокол от 02.11.2020 г. л.106/ вещото лице пояснява, че е възможно при първоначалния оглед да не се установят всички щети, като е възможно да има такива скрити, които да се установят при извършване на ремонта. Вещото лице заявява, че щетите, описани в представената по делото калкулация по претенция, е възможно да са настъпили от процесното ПТП, при удар в задната част на автомобила при установения механизъм такива вреди настъпват.  

С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по 410, ал.1 КЗ.

По отношение на размера, по аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 4 910.95 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер, като именно този размер съдът възприема, доколкото отговаря на установените вреди.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер и следва да се уважи до пълния предявен размер от 4214.28 лева.

Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, каквато претенция е заявена още с исковата молба и за каквато е издадена заповед по чл.410 ГПК.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Представен е и списък на разноски по чл.80 ГПК само за разноските в исковото производство, а именно – 84.20 лева – платена държавна такса и 180 лева – депозит САТЕ. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 264.20 лева.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 4214.28 лева, заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществено застраховане по повод реализирано на 13.10.2018 г. около 11.40 ч. ПТП, при което при управление на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, който е бил без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, в село ***, Х.К., е блъснала лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12017/2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 264.20 лева – разноски в производството.

 

Решението е постановено при участието на ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве“ АД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ