№ 21
гр. Тетевен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й.Д
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200002 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление №482/11.12.2023 година на Директора на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че не е извършвал вменените му с НП нарушения. Твърди, че
поради грешка той и негов приятел били задържани, но след като се оказало, че нямали
нищо общо със случая били пуснати. Твърди, че няма спомен да му е бил връчван акт за
нарушение.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
За РДГ гр.Ловеч, редовно призовано, представител не се явява, като по делото е
постъпила молба от наказващия орган, с която моли да бъде потвърдено обжалваното НП
като законосъобразно.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Й. С. Д., Н. В. П., Д. А. М., А. Д. М.,
А. И. Щ., Р. Р. Р., Ц. С. Ц., Х. П. П., С. С. Н., проведените по делото очни ставки, Р. И. Р.,
съдът приема за установено следното:
Във връзка с постъпил сигнал, който е отбелязан в дневника за получени сигнали, че
е подаден от жалбодателя С. С. на стр.85 от делото за извършване на незаконна сеч в
землището на с.Г,Л от свидетелите по делото Д. и Ц., заедно с полицейските служители П. и
Н. на дата 19.09.2023 година посетили с.Г,Л от и в имот на свидетеля Д. М. открили
незаконна дървесина, като съставили на този свидетел акт за нарушение. На место
1
свидетелите установили, че именно част от тази дървесина в имота на Д. е била незаконно
добита от други три лица в това число жалбодателя и свидетелите А. Щ. и Р. Р., които били
заварени от свидетелите М.и да режат с бензинов трион и да сечат с брадва същата тази
дървесина. Свидетелите М.и обяснили на жалбодателя и другите две лица, че сечат в техен
имот и по тази причина същите оставили на место отсечената дървесина и си тръгнали, а
свид.Д. М. решил да вземе вече отсечената дървесина и да я закара в дома си, за да не бъде
взета от лицата, които са я отрязали. Свидетелят Р. Р.-горски стражар и служител на ТП ДГС
Тетевен, който отговарял за с.Градежница посетил заедно със свид.Д. М. мястото, където
била извършена незаконната сеч на дървесина от жалбодателя и свидетелите А. Щ. и Р. Р.,
установил че мястото с незаконната сеч е държавна горска територия, че същото е в отдел
256, подотдел „к“, имот с кадастрален №17419.123.34, че са били отсечени 6 броя дървета от
габър и 3 броя дървета от цер, измерил придънните части на отсечените дървета и изчислил
обща кубатура от 2 плътни кубически метра, както и че отсечените дървета не са били
маркирани с контролна горска марка и са отсечени без позволително за сеч. По делото се
установява, че на жалбодателя е бил съставен акт за нарушение на чл.104 ал.1 т.5 и по
чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ, затова че на дата 19.09.2023 година е извършил сеч на 6 броя дървета
от габър и 3 броя дървета от цер, с измерени и записани диаметрите на придънните части, от
които е добита дървесина с обща кубатура от 2 плътни кубически метра, както и че
отсечените дървета не са маркирани с контролна горска марка и са отсечени без
позволително за сеч. Безспорно се установява, че актът е бил подписан от свидетелите Д. и
А. М.и, че на дата 21.09.2023 година същият е бил предявен на жалбодателя за подпис в
полицията в гр.Тетевен, но същият категорично е отказал, което е било удостоверено с
подписа на свид.Н. П.. По делото се установява също, че акта за нарушение е бил изписан
ръкописно от свид.П. под диктовката на актосъставителя Й. Д. и именно последния е
подписал акта за нарушение, като актосъставител.
По делото се установява също, че е била сезирана и прокуратурата и с постановление
от дата 11.10.2023 година е отказано образуване на досъдебно производство, като
прокуратурата е приела, че деянието осъществява признаците на престъпление по чл.235
ал.1 от НК. Прокуратурата е приела, че обществената опасност на стореното е явно
незначителна, поради което наказателно производство не следва да бъде образувано, а
преписката изпратена на директора на РДГ Ловеч за налагане на административно
наказание по реда на ЗГ.
На дата 11.12.2023 година било издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите били наложени две
административни наказания-глоби в размер от по 500 лева и било определено да заплати
обезщетение в размер на 100 лева на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-Й. С. Д., Н. В. П., Д. А. М., А. Д.
М., Р. Р. Р., Ц. С. Ц., Х. П. П. и С. С. Н., преценени поотделно и в тяхната съвкупност се
установява по несъмнен и безспорен начин описаната и възприета от съда фактическа
2
обстановка. Безспорно се установява от показанията на свидетелите Д. М. и А. М., че на
посочената в акта и НП дата и час, в землището на с.Г,Л от, в отдел 256, подотдел „к“, имот
с кадастрален №17419.123.34-държавна горска територия са били отсечени 6 броя дървета
от габър и 3 броя дървета от цер, именно от жалбодателя и от свид.Р. Р., като на место е бил
и свид.А. Щ., а от показанията на свид.Р., който е посетил имота на место се установява, че е
измерил придънните части на отсечените дървета и изчислил обща кубатура от 2 плътни
кубически метра, както и че отсечените дървета не са маркирани с контролна горска марка и
са отсечени без позволително за сеч, както и че сечта е била прясна от предния ден. Съдът
приема за обективни показанията на посочените свидетели, тъй като свидетелите Д. М. и А.
М. са очевидци на нарушението на жалбодателя, показанията им са в логическа
последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните по
делото гласни доказателства на останалите посочени свидетели, както и от събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът не приема за обективни показанията на свид.А. Щ., че същият ден той, свид.Р.
Р. и жалбодателят не са били рязали дървета и не са били заварени на место от свидетелите
М.и, а са се разминали със същите по пътя, тъй като показанията на свид.Щ. изцяло
противоречат на показанията на двамата очевидци М.и, на които съдът изцяло дава вяра, а
по отношение на свид.Р. Р. същият твърди в съдебно заседание, че не си спомня нищо.
Съдът не приема за основателни направените възражения, че жалбодателят не е бил
поканен за съставяне на акта за нарушение, че такъв не му бил връчван, че акта е изписан от
свид.П., а не от Д. и че свид.П. не може да бъде свидетел по отказа на жалбодателя да
получи препис от акта, тъй като в случая е налице хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, поради
което само въз основа на постановлението за отказ да се образува наказателно производство
от 11.10.2023 година на прокуратурата може да се издаде обжалваното НП, като в този
случай дори не е било необходимо изобщо съставянето на акт за нарушение, ето защо и
евентуалните пороци при съставянето на акта за нарушение нямат никакво значение в
случая. В тази връзка следва да се отбележи, че обжалваното НП е било издадено два месеца
след постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл.235 ал.1 от НК, като изрично е постановено препис от постановлението
да се изпрати на наказващия орган с оглед преценка за налагане на наказание по ЗГ.
Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че жалбодателят не е
извършвал никакво нарушение, тъй като от показанията на свидетелите М.и безспорно се
установява, че жалбодателят е извършил нарушенията, за които е бил санкциониран, като в
тази връзка не приема и направеното възражение, че му е било нарушено правото на защита,
тъй като по делото безспорно се установява извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Съдът не приема за обективни направените възражения от жалбодателя, тъй като
същите не могат да бъдат приети за обективни и такива игнориращи съставеното НП и
показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че при
издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
3
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че
издаденото наказателно постановление съдържа всички изискуеми от чл.57 от ЗАНН
реквизити и е годно да породи целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка са налице
нарушения по чл.104 ал.1 т.5 и чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ. Или жалбодателят е осъществил от
обективна и субективна страна вменените му нарушения-съставомерни по чл.266 ал.1 от ЗГ,
тъй като безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час, в землището на
с.Г,Л от, в отдел 256, подотдел „к“, имот с кадастрален №17419.123.34-държавна горска
територия е отсякъл 6 броя дървета от габър и 3 броя дървета от цер, от които са добити 2
плътни кубически метра дървесина, както и че отсечените дървета не са били маркирани с
контролна горска марка и са отсечени без издадено позволително за сеч, поради което
правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на две
административни наказания в размер от по 500 лева, които наказания са съобразени с
извършените нарушения от жалбодателя, с обстоятелството, че същият е имал и друго
нарушение по ЗГ. Съдът счита, че с този размер на наказанията биха се постигнали целите
по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Съдът намира, че законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.5 от
Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския
фонд е било определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 100,00 лева в
полза на ЮЗДП ТП „Държавно горско стопанство-Тетевен“, поради което НП следва да
бъде потвърдено и в тази му част.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №482/11.12.2023 година на
Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на С. С. А., ЕГН **********
от с.Г,Л от на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите са му наложени две
административни наказания глоби в размер от по 500 /петстотин/ лева и е определено да
заплати обезщетение в размер на 100 /сто/ лева в полза на ЮЗДП ТП „Държавно горско
стопанство-Тетевен“ на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4