РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***А
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3322 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу В.Н.Т.,
ЕГН **********,*** искова молба с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер общо на 539.17 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 60 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 05.04.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В обстоятелствената
част на ИМ се излага, че ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, зсрещу която в срок е постъпило възражение от
ответника, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящия
иск. Навежда доводи, че на 20.11.2016г.
в гр. Плевен в близост до сградата на 01 РУ-ОДМВР-Плевен, находяща се в ***, В.П.Д.
паркирал л.а. ***, собственост на „***” ЕООД. Сочи се, че след отваряне на предната лява
врата от водача, към превозното средство се приближила В.Н.Т. и нанесла удар с
крак по вътрешната кора на вратата, като дори след затваряне на вратата, същата
продължила да нанася удари по предната лява и задната лява врата на автомобила.
Твърди се, че в резултат на действията си ответницата е причинила материални
щети по посоченото МПС. Излага се, че с оглед извършеното противоправно деяние,
В.Д. е сигнализирал компетентните органи и въз основа на сигнала е образувана
преписка № В 6678/2016г., по описа на РП-Плевен. Сочи се, че в хода на
извършената проверка безспорно е установено, че В.Н.Т. е деецът, нанесъл
повредите по л.а. ***. Твърди се, че по силата на сключен договор за
застраховка „Каско на МПС”, полица № ***, със срок на валидност от 01.10.2016г.
до 30.09.2017г., във връзка с настъпилите имуществени вреди от описаното
по-горе застрахователно събитие, увреденото лице е завело щета № ********* от
21.11.2016г. в „Д.З.” АД., като след извършен оглед на автомобила е изготвен
опис-заключение за вредите по него. Сочи се, че по искане на застрахования е
извършен ремонт на автомобила в доверен сервиз „***” ООД, като за
възстановяване на щетите на 06.02.2017г. е изплатено обезщетение в размер на
524.17 лв. Излага се, че във връзка с ликвидацията на преписката
застрахователното дружество е реализирало обичайни разноски в размер на 15 лв.
Твърди, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, ищецът има право да претендира посочената
сума от виновния водач. Излага,че с писмо с изх. № ********* от 15.03.2019г.
поканили ответника в 15-дневен срок от получаване на поканата доброволно да
възстанови платеното застрахователно обезщетение, което писмо ответницата е
получила, но въпреки това не е заплатила задължението си по описаната щета. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждането на
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
ответника.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Твърди, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че на 20.11.2016г. е
увредила чрез нанасяне на удари лек автомобил „***, за който е имало сключен
застрахователен договор по имуществена застраховка „Автогрижа”, обективиран в
полица № ***/30.09.2016г. Излага, че на 20.11.2016г. е имала среща с В.П.Д.,
бивш нейн съпруг, по повод на постановени привременни мерки по реда на чл.323 ГПК по отношение на малолетното им дете ***. Излага, че тъй като В.Д. имал
склонност към насилие помолила нейните родители и голямата й дъщеря да я
придружат на срещата. Сочи, че веднага след като са срещнали В.Д. започнал да я
напада вербално и между тях възникнал спор затова, че не е върнал детето, което
е наложило съдът да постанови привременните си мерки. Твърди, че вследствие на
възникналия спор В.Д. заявил, че щял да пусне жалба в полицията срещу нея,
завел детето в сградата на Първо РПУ, където извикал дежурния полицай. Излага,
че в нито един момент от срещата й с В.Д. не е удряла с крак или по какъвто и
да е друг начин автомобила, с който той е пристигнал на срещата, като през
цялото време очевидци на случващото се между
тях били родителите й *** Т. и *** Т. и голямата й дъщеря ***. Оспорва
изложеното в обстоятелствената част на Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 06.01.2016г. по пр. № В 6678/16г. на РП-Плевен, в частта, в която е посочено, че се е
приближила към превозното средство и е започнала да нанася удари с крак по
автомобила, като по този начин е повредила различни части от него. Сочи, че
дежурният полицай в Първо РПУ не е бил свидетел на такива нейни действия, както
се твърди в документа на ответника наименован „Искане за оценка на вреди” от
21.11.2016г. Твърди, че описаните от В.Д. увреждания по автомобила са
съществували и преди срещата им на 20.11.2016г. пред Първо РПУ, поради което
обективно е невъзможно тя да бъде автор на тези увреждания. Счита, че липсват
надлежни доказателства, които да установяват, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по сключения договор за имуществена застраховка
„Автогрижа”, за което е издадена полица № ***/30.09.2016г. на „Д.З.” АД. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на
разноски. В нарочна писмена защита процесуалният представител на ищцата моли
съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че по делото не е доказано наличието на
валиден договор за застраховка между ищеца и В.П.Д.. Твърди и, че по делото не
е доказано, че ответницата е автор на сочените увреждания по автомобила, за
което развива подробни съображения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1766/2020 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 984/22.05.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на 539,17
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане
на вземането, както и разноски в размер на 175,00 лева,
срещу която в указания от съда срок длъжникът е възразил, поради което и
ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Установява се от приобщената по
делото Полица №*** по Комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена
между ищеца и и „***“ ЕООД, че лек автомобил автомобил „*** е бил застрахован със застраховка „Пълно Каско“.
Представени като
доказателство по делото са и ОУ към сключената застраховка „Каско на МПС“.
Приобщената по делото Прокурорска
преписка №В6678/2016 г. по описа на РП Плевен, от която се установява, че с
Постановление от 06.01.2016 г. е отказано да се образува ДП, поради факта, че
не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Видно е от
прокурорската преписка, че обяснения са дали В.П.Д. и В.Н. ***. В обясненията си В. Д. сочи, че на 20.11.2016
г. ответницата по делото срещу входа на
полицията е ударила и счупила вратата на управлявания от него лек автомобил,
докато в обясненията си В. *** отрича за такъв инцидент. Видно е от
прокурорската преписка, че докладни записки са написали ***- полицай ВПА при
Първо РУ и Е.Й.П.- ОД при Първо РУ. В
докладната си записка Р. *** сочи, че се отзовал на 20.11.2016 г. на скандал
пред Първо РУ между В.П.Д. и В.Н. ***, като по колата на В. Д. установили
следните щети: „охлузване по предна и дясна лява врата в областта над дръжките,
както и счупена декоративна кора на предна лява врата. По вратите се виждали
части на подметка от обувка“. В докладната си записка Е. П. не сочи да е станал свидетел на нанасяне на
щети по автомобила.
Установява се от
представеното по делото Искане за оценка на вреди по щета №
*********/21.11.2016 г., че В. Д. е поискал да се оценят вредите на управлявано
от него МПС, а именно: лек автомобил автомобил „***, описани като „злоумишлени действия“, изразяващи се в „
при отваряне на шофьорската врата ритник и счупване на вътрешната кора, след
затваряне на вратата ритник по външната част, случило се пред ІІ РУ Плевен в
20,00 часа пред дежурен полицай.
От представените по делото
протокол за оглед на процесното МПС се установява, че констатираните увреждания
по автомобила са: „лайсна дясна броня- боя; корпус дясно – п; врата предна
дясна – боя; врата, задна дясна, плъзгаща се врата-2+боя; калник заден десен –
боя; лайсна дясна, броня задна- боя; праг десен – боя; лайсна под заден
регистрационен номер.
Представено като доказателство
по делото е и опис заключение на вреди по процесното МПС, от които се
установява и какви са констатираните вреди по същото.
Видно е от представения по
дело калкулация за ремонт № *********/31.01.2017 г., че ремонтът на процесния
лек автомобил възлиза на 524,17 лева с ДДС.
Приобщени като доказателства
по делото са и снимки, направени от ищеца на увреденото МПС.
От приложеното по делото
възлагателно писмо от ищеца до „***“ ООД, приемо – предавателен протокол, че е
възложено на соченото дружество да извърши ремонт на процесното МПС.
Видно е от
приложената по делото фактура № 509/31.01.2017 г., че „ за извършения ремонт „***“ ООД е издал на ответника фактура на стойност
524,17 лева.
Установява се, че въз основа
на извършения ремонт ищцовото дружество на базата на Ликвидационен акт
№495849/01.02.2017 г. е разпоредило да се извърши плащане в размер на 524,17
лева на „***“ ООД за извършения ремонт на процесния лек автомобил, въз основа
на което е и направено плащане.
От представената по делото
регресна покана, връчена на В. Т. по щета № *********/21.11.2016 г. отправена
от ищеца до ответника се установява, че последната е поканена да заплати на
ищцовото дружество сумата от 524,17 лева за извършеният ремонт и сума от 15,00
лева – ликвидационни разноски.
Представено като
доказателство по делото е определение №4429/09.11.2016 г. по гр.д. №7933/2016
г., от което се установява, че по отношение на детето *** са определени
привременни мерки.
Представени като доказателства
по делото е свидетелството за регистрация на процесния лек автомобил и
контролен талон № 5491666 на името на В.П.Д..
Приобщена като
доказателство по делото е и неоспореното от страните заключение по допуснатата
СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението
на същото се установява, че наличните пластични деформации по левите врати на
процесния автомобил се дължат на ударни въздействия с малка допирна повърхност
с посока на движение за външните стени на левите врати отвън навътре, а върху
панел на облицовка предна лява врата отвътре навън; че повредите върху МПС-то
се дължат на субективно въздействие; че от техническа гледна точка имуществените вреди на процесното МПС са в
причинно- следствена връзка с процесното застрахователно събитие. Стойността на
щетите, определени към датата на застрахователното събитие при възстановяване в
специализиран сервиз с оригинални част е 509,13 лева.
В проведеното по
делото о.с.з. ВЛ сочи, че ударните въздействия по МПС-то вероятно са били с
крак, поради факт, че допирната повърхност е съотносима с геометричните размери
на подметка или обувка. Сочи, че уврежданията по външната страна по- скоро са
от ток на женска обувка, а от вътрешната е от обувка, която е равна, тъй като е
с по – голяма квадратура. Обяснява, че ако щетите по автомобила се реализират
от малко разстояние, каквото сочат свидетелите и то чрез женска обувка, те биха
се реализирали под ъгъл, като няма място за такава деформация перпендикулярна
на стената. Твърди, че няма как от такова разстояние да се деформира
перпендикулярно автомобила. Сочи и, че уврежданията по МПС-то може да са от
други предмети с подобна повърхност.
По делото са събрани
и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.П.Д., *** Т., В. ***Ц.,
К.Ю.Т. и Е.Й.П.
Свидетелят В.П.Д.,
бивш съпруг на ответницата, разказва, че през 2018 г имал проблеми с бившата си
жена по повод на общото им дете. Сочи, че на процесния ден бил спрял пред Първо
РУ и при отваряне на вратата ответницата реагирала нервно, със сблъсъци, с
крясъци потрошила вътрешната кора на автомобила. Твърди, че отвън по колата имало вдлъбнати от
ритници. Сочи, че освен тях двамата никой друг не е присъствал на инцидента.
Излага, че родителите на ответницата били в полицията. Разказва, че е подал
жалба за случката до полицията, както и, че е завел застрахователна претенция в
застрахователното дружество и платена сума за ремонта. Твърди, че автомобилът е
бил спрян отстрани на входа на полицията, от дясната страна на входа на
полицията, на главния път, в дясно на пътното платно. Обяснява, че като отишъл
пред полицията бившата му съпруга била вътре и писали жалби по повод на детето
им. Разказва, че тръгнал към вратата на автомобила, седнал и преди да затвори
вратата се тя я е ритнала от лявата ми страна, като тя не му позволила да я
затвори, а я е държала с ръце и ритала и трошила. Твърди, че са нанесени
няколко ритника от вътрешната част на вратата, след което успял да затвори вратата и тя продължила да
рита от лявата страна на автомобила, шофьорската врата. Твърди, че не помни
дали бвишата му съпруга е била с обувки с токчета. Сочи, че след инцидента преместил колата
малко по-напред и отишъл да подаде жалба. Разказва, че от полицията излязъл
полицай да види какви са уврежданията по автомобила.Излага, че отношенията му с
ответницата са “ужасни“.
Свидетелят *** Т.,
баща на ответницата сочи, че преди около 4 години до „Пожарната“ и „Полицията“
е имало спор между дъщеря му и бившия й съпруг. Твърди, че дъщеря му го е
извикала, тъй като я е било страх В. Д. да не я нарани. Разказва, че дъщеря му
отишла да вземе дъщеря си, а той останал на 20 метра от тях. Сочи, че били
между стената на полицията и колата, като последната била паркирана по посока
на движението, тъй като улицата е еднопосочна. Излага, че от мястото, където е
бил е имал добра видимост и видял как се карат, как В. взел внучката му и
влезли в полицията, където стояли дълго време, след което дъщеря му занесла
документ, че тя ще гледа ***, след което той се прибрал. Обяснява, че не е
присъствал на случка, при която дъщеря му да рита вратата на колата на бившия
му зет. Разказва, че дъщеря му ходи облечена винаги с клин и с маратонки, със
спортни обувки. Твърди, че процесната вечер не е носела обувки с токчета.
Свидетелят В. ***Ц.,
заемащ длъжност „полицейски инспектор“ в ОД на МВР Плевен, Първо РУ сочи, че
познава ответницата, тъй като тя имала конфликти с бившия си съпруг по повод на
детето им. Разказва, че имало образувана преписка, по повод на увреждания на
автомобил, на който инцидент той не е присъствал. Твърди, че е работил по
образуваната преписка, като обаче не може да си спомни какви обяснения са дали
страните в писмен вид.
Свидетелят К.Ю.Т.,
сочи, че познава ответницата, тъй като са живели в съседство в ***, докато тя е била женена за В.Д., който
му е съсед. Твърди, че не е присъствал на случка пред РУ Плевен, но че през
2016 г. м, направило впечатление щета, която имало по автомобила на В., тъй
като самият автомобил се паркирал пред входа и пречил. Разказва ,че през
септември месец забелязал, че точно между границата на предна лява и задна лява
врата имало няколко побитости, вдлъбнатини, които били направени от някакъв
кръгъл предмет, който свидетелят оприличава на арматура, замба, с различни
елементи, което предполагало според него различен натиск като сила. Твърди, че
му направило впечатление, че тази врата била натискана с някакъв такъв твърд,
метален, цилиндричен предмет или със зачукване, според него е направено това
нещо, защото следите били със значителна дълбочина от няколко мм. Обяснява, че едната следа била почти
конусовидна, т.е. натискът трябвало да е бил почти на 90 градуса. Разказва, че
щетите били следните: “един ръб между първата и задната врата, където се срещат
вратите. Около дръжката на предна лява врата било ожулено. Твърди, и, че сега
било ожулено, тъй като В.Д. имал навика да кара коли с компрометирана визия, с
очуквания, одрани. Твърди, че именно описаните от него щети са тези, които се
виждат на снимките приложени по делото. Обяснява, че отношенията му с В. Д. са
хладни.
Свидетелят Е.Й.П.
сочи, че познава ответницата доколкова, доколкото я е виждал в полицейското управление преди
две години във връзка със спор за родителски права върху детето. Твърди, че не
е виждал пред управлението между нея и съпругът й да е станало нещо. Сочи, че е
разговарял с нея в управлението във връзка със спора им.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане
на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че предмет на
исковата претенция е сума, представляваща изплатено от застрахователя по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение в полза на увредения. За да
е основателна претенцията, намираща основанието си в чл. 410, КЗ, следва по делото да се
установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между
застрахователя претендиращ регреса и лицето претърпяло щетите; настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; то да е причинено
от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е
виновно и противоправно поведение, вследствие на което и в причинна връзка, с
което да са настъпили вреди на водача на МПС; изплатено на застрахования
застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на действително претърпените
вреди.
При доказване на горните предпоставки в тежест
на ответника е да докаже правоизключващите си възражения вкл. и, че е платил
претендираната сума.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение и, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който в предвидения в закона срок е възразил, поради което
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането си. Съдът намира, че
настоящето производство в частта, в която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК
за установяване дължимост на лихва за забава в размер на 60 лева, считано от
05.04.2019 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК за
недопустима. Видно е от приобщеното по делото заповедно производство, че
процесната сума не е не е включена в издадената заповед за изпълнение, поради
което и ищецът не може да търси установяването й в настоящето производство, а в
отделно исково такова, предявявайки осъдителен, а не установителен иск или
искайки да се допълни издадената заповед за изпълнение, включвайки и процесната
сума. С оглед на изложеното съдът намира, че в тази си част исковата претенция
е недопустима и производството по същата следва да се прекрати.
Спорно
по делото е на първо място дали между
ищецът и застрахования е налице валиден договор по договор за застраховка въз
основа, на който е платена процесната сума. Спорно на следващо място е дали
ответницата е причинила вредата, репарирана с изплатената сума по
застрахователния договор.
От
представените по делото писмени доказателства – комбинирана застрахователна
полица и приложенията към него съдът намира, че между ищецът и застрахования „***“
ЕООД е налице валиден застрахователен договор, по силата на който в тежест на
ищеца е възникнало задължение да поправи причините на процесното МПС вреди,
които страните не спорят, че са били сторени на същото. Поради изложеното съдът
намира, че са налице първите две предпоставки за уважаване на иска.
Що се
отнася до третата предпоставка – застрахователното събитие да е причинено от
трето лице, което да е действало виновно, съдът намира същата за недоказана. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че отношенията между
ответницата и бившия й съпруг, управлявал процесното МПС са силно влошени. В
тази връзка съдът поставя на съмнение показанията на свидетеля Д., който
единствен е видял, как ответницата, ритайки с крак е причинила щетите по лекия
автомобил. Другият пряк очевидец на събитието – бащата на ответницата, чиито показания съдът преценява по реда
на чл.172 ГПК сочи, че не е видял дъщеря си да удря
автомобила. Полицаят, който се сочи, че е бил дежурен по време на събитието
освен за спора за родителските права по отношение на детето на страните не може
да се сети да е имало инцидент във връзка с автомобила, управляван от В. Д. За
да стигне до извод за недоказаност на виновното действие на ответницата съдът
напълно кредитира показанията както на свидетеля Т., така и заключението по
допуснатата САТЕ. Показанията на свидетеля Т., който като незаинтересована
страна по спора водят до извода, че щетите по автомобила са били налични месеци
преди В. Д. да съобщи за станалото
застрахователно събитие. Обясненията на ВЛ, дадени в о.с.з. също водят до извод
за недоказаност на авторството на деянието. ВЛ. Подробно обяснява, че щетите по
автомобила могат да бъдат нанесени и по друг начин, не само с токове, както и,
че на разстоянието, на което сочи В. Д., че е била съпругата му не може с
вдигане на крак да се причинят вредите по автомобила. Поради изложеното и
поради недоказаност на авторството на деянието от страна на ответницата
предявения регресен иск като неоснователен следва да се отхвърли, без да се
изследва дали са налице останалите предпоставки, визирани в закона за уважаване
на исковата претенция.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат и разноски. Ищецът
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски,
но доколкото същите са в минимален размер възражението като неоснователно
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3322/2020 г. по описа на ПлРС,
в частта, в която се иска да бъде прието за установено в отношенията между
страните на основание чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, че В.Н.Т., ЕГН **********,*** дължи на „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 60 лв., представляваща мораторна
лихва върху
претендираната главница,
начислена за периода от 05.04.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.410 КЗ за приемане на установено в отношенията между страните, че В.Н.Т., ЕГН **********,*** дължи на „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сума в размер общо на 539.17 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Т., ЕГН **********,*** сума в размер на 300 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: