Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 6 0
гр. Пловдив, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито
съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4374/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление /НП/ № К-0047883 от 15.04.2019 г., издадено Директора на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при
Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК *********
на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 113, ал. 1 вр, ал. 2 от ЗЗП.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се претендира отмяната
му. Свързани с непосочване на всички релевантни обстоятелства около нарушението
в НП, за липсата на извършено нарушение, доколкото дружеството жалбоподател
няма качеството на продавач, тъй като с потребителя е сключен договор за
лизинг, както и за неправилна употреба на стоката от страна на потребителя,
което обосновава основателността на направения отказ. Възразява и срещу
определената от административнонаказващият орган /АНО/ санкция, която счита за
необосновано висока.
Въззиваемата страна не взема становище
по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
От
фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 10.01.2019 г. потребителката Р.И.
подала жалба до Регионален център на КЗП Пловдив срещу търговеца „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *********. В жалбата изложила твърдения, че на 09.10.2018
г. тя закупила на изплащане телефон като подарък за неин роднина, за което била
издадена фактура № ********** от 09.10.2018 г. При подаряването му се
установило, че не работи. На 05.12.2012 г. потребителката отишла да предяви
рекламация на мобилното устройство в офис на търговеца, находящ се в гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“ ул. „Съединение“ № 45 до бл. 100. Телефонът е приет и
оставен за ремонт. След като го взела от ремонта, потребителката усетила, че
дисплеят му загрява и сякаш дава на късо. По тази причина отново се върнала в
магазина, за да го остави за ремонт, но този път ѝ било съобщено, че на
дисплея има корозия, телефонът е намокрен и няма смисъл да го оставя за ремонт.
По повод на подадената жалба на
28.01.2019 г. била извършена проверка от свидетеля З.Р. на длъжност ****** при
КЗП - Регионална дирекция Пловдив на обект магазин „Теленор“ на адрес гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“ ул. „Съединение“ № 45 до бл. 100. При проверката се
установило, че търговецът поддържа регистър на предявените рекламации на
потребителите в електронен вариант, в който е отразена предявената от Р.И. рекламация
на 05.12.2018 г. под № *********. В протокол за приемане на устройството от
същата дата с № ********* е записано в графата на особени белези на телефона
при приемане – „няма драксотини“, при описание на повредата „проблем с ON/OFF“
и за други повреди /забележка/ на клиента – „не се включва“.
На 08.02.2019 г. при въззиваемата
страна по електронна поща е постъпил сервизен протокол № *********/20.12.2018
г., който е бил описан в ППД № К-0122356/08.02.2019 г. В протокола е отбелязан
марката и моделът на телефона, както че е сервизиран в „Bulgram“. Посочено е
още, че при подробен преглед на устройството в разглобено състояние от
оторизирано техническо лице са открити следи от корозия и доказателства за
влияние на влага /неизвестна течност/ корозия по дисплея. В резултат на това е
настъпило късо съединение, довело до описаната повреда, която не може да бъде
отстранена. Оторизираният сервиз съставил констативен протокол №
BG04001049707/18.12.2018 г., в който е записана следната констатация след
проведената диагностика: „При подробен преглед на устройството в разглобено
състояние от оторизирано техническо лице са открити следи от корозия и
доказателства за влияние на влага/неизвестна течност (корозия по дисплея). В
резултат на това е настъпило необратимо увреждане /късо съединение, довело до
описаната повреда, която не може да бъде отстранена в рамките на гаранционните
условия. Гаранцията не покрива повреди, възникнали в резултат на излагане на
влага и/или заливане на устройството с течност. Проникването на течност/влага е
вследствие на неправилна употреба според ръководството на потребителя.
Гаранцията се отнася само за проявени фабрични дефекти. Възможен ремонт срещу
заплащане. Цена за извънгаранционна смяна на дисплея и лепенки - 302,40 лв. с
ДДС“. Отразено е още, че поради констатиране на повреда, която не се отнася до
проявен фабричен дефект не може да се извърши безплатен гаранционен ремонт на
това устройство.
На 28.02.2019 г. в РД Пловдив при КЗП
се явило упълномощено лице на дружеството жалбоподател и представило независимо
експертно становище по реда и условията на чл. 108 от ЗЗП, издадено от
„Омниаком“ ООД от 22.02.2019 г. В него е отразено, че повредата е настъпила
вследствие на намокряне и е в нарушение на Общите гаранционни условия, а
ремонтът би следвало да бъде извънгаранционен и за сметка на ползвателя на
устройството. При направеният преглед било установено наличие на корозия на
конектора в долен ляв ъгъл на дисплея, а корозията е засегнала и петте
контактни площадки на лентовия кабел.
Предоставено е също и писмено становище
на търговеца от 28.02.2019 г., в което търговецът заявява, че счита претенцията
на потребителката за неоснователна въз основа на експертите становища.
С констативен протокол №
К-2658453/28.01.2019 г. на търговеца били дадени предписания на 12.02.2018 г.
да представи независима експертна оценка от сервиз за апарата на потребителя.
С писмо от 28.02.2019 г. „Теленор
България“ ЕАД изпратило на КЗП - Регионална дирекция Пловдив, становище по
независима техническа експертна оценка от 22.02.2019 г. от „Омниаком“ ООД на
телефон с ИМЕИ 358545080545454 марка Nokia 7 Plus. Комисията, извършила
експертизата, констатирала, че телефонният апарат е мокрен, налична е корозия
по конектора в левия ъгъл на дисплея, която е засегнала петте контактни площадки
на лентовия кабел. В заключение е изложено, че повредата е настъпила в
следствие на намокряне в нарушение на общите гаранционни условия и ремонтът би
следвало да е за сметка на ползвателя на устройството.
При извършената проверка е
констатирано, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, а
именно: в периода на рекламацията /от 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г., тъй като
06.01.2019 г. е неработен ден/, в едномесечен срок, да преведе стоката в
съответствие с договора за продажба съобразно чл. 113, ал. 1 ЗЗП. Установено
било, че при приемане на рекламацията на 05.12.2018 г. е вписано само, че
телефонът няма драскотини, проблем с ON/OFF, не се включва без да са описани
открити следи от намокряне, не е отбелязано при приемане на телефона стикерът
за влага да е размит или да има признаци на мокрене. Следи от течност/влага са
открити впоследствие, като същите би могло да бъдат причинени от неправилно
съхранение, транспорт или други действия от служителите на дружеството или
оторизирания сервиз. Предвид обстоятелството, че мобилният апарат бил приет в
сервиза на 05.12.2018 г., а протоколът, с който е отказана гаранцията бил
издаден по-късно - на 18.12.2018 г., свидетелят Р. направила извод, че
търговецът е извършил нарушение по чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП. За това
същата съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
К-0047883 от 28.02.2019 г.
За вмененото нарушение и въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 800 лв.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел З.Р., в качеството
ѝ на актосъставител, и потребителката Р.И.. Показанията ѝ се
потвърждават от останалите събрани доказателства, сред които АУАН, писмо изх. №
П-03-78/28.02.2019 г., констативен протокол № К-0122370/28.02.2019 г., писмо до
КЗП от „Теленор България“ ЕАД от 22.02.2019 г. ведно със становище от
„Омиаком“ООД от 22.02.2019 г., констативен протокол № К-0122356 от 08.02.2019
г., писмо с изх. № 58/08.02.2019 г. от „Теленор България“ ЕАД, ведно със
сервизен протокол № ********* и констативен протокол № BG 04001049707/18.12.2018 г. от
„Булграм“ ЕООД, констативен протокол № К-2658753/28.01.2019 г., акт за
удостоверяване на рекламация/протокол за предаване на устройство № А
*********/29.01.2019 г., сигнал до КЗП вх. № П-03-78/10.01.2019 г., фактура №
**********/09.10.2018 г. и гаранционна карта към нея, четири броя снимки, Заповед
№ 289/ 22.04.2015 г. и Заповед № 389 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, справка от Търговски регистър, нотариално
заверени пълномощни с рег. № 19460/04.10.2018 г. и рег. № 21427/30.10.2018 г.,
разписка за връчване на НП.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката Р. потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в
акта. Тя описва извършената проверка и направените при същата констатации.
Посочва, че лично е установила при запознаване с представените документи и при
посещение на място. Като свидетел е разпитаната и потребителката Р.И., която
лично е върнала стоката, възприела е дефектите й и е предявила рекламация в
магазин на търговеца. Показанията на свидетелите съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което следва и да им се довери.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице, за което е представена Заповед № 389
ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност /Заповед № 289/22.04.2015
г. на Председателя на КЗП/, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на
правото на защита на наказаното юридическо лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за привеждане
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
месец, считано от датата на рекламацията.
В тази връзка следва да се посочи, че
не се споделя възражението на жалбоподателя, че в НП и АУАН не са посочени основни
факти при описанието на обстоятелствата около нарушението. По силата на чл. 113
от ЗЗП при предявена рекламация продавачът е длъжен да приведе потребителската
стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Настоящият
състав счита, че не е необходимо детайлното посочване на договора за продажба
между потребителя и търговеца и индивидуализацията на стоката по поддържания в
жалбата начин. Достатъчно посочването на стока закупена от търговеца, основната
характеристика и предназначение на стоката и лицето, което я е закупило, което
в допълнение с посочените констативни протоколи и номер на рекламация не водят
до неяснота относно обстоятелствата около извършване на нарушението. Освен това
по делото не се оспорва, че допълнителна експертна оценка за повредата на
телефона е извършена, т.е. по време на преписката пред АНО дружеството
жалбоподател е било наясно за кой точно предмет /телефон/ е извършвана
проверката, което обстоятелство и фигурира и в АУАН, и в НП. Това не може да
обоснове допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със съдържанието
на АУАН и НП.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 113,
ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, съгласно който, когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие
с договора за продажба, което следва да се извърши в рамките на един месец,
считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
В настоящия случай безспорно от събраните гласни
и писмени доказателства се установи, че търговецът не е изпълнил административното
си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на
рекламацията от потребителя, предявена на дата 05.12.2018 г., като към датата
на съставянето на АУАН на 28.02.2019 г. телефонът не е бил приведен в
съответствие с договора за продажба, а едномесечния законоустановен срок е
изтекъл на 07.01.2019 г. Следователно жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл. 113 ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗП. Състоянието на
предадената стока в момента на рекламацията е безспорно установени от
съставения в този момент акт за удовлетворяване на рекламация/протокол за
предаване на устройство № А ********* от 05.12.2018 г. Неизпълнението на
задължението за привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба
се установява от цялостната кореспонденция между АНО и дружеството жалбоподател
- всичките писма, изходящи от дружеството, доколкото във всяко едно от тях се
твърди отказът да е основателен, както и от показанията на разпитаните
свидетели, които лично са възприели тези обстоятелства. Актосъставителят до
момента на съставянето на АУАН е констатирала неотстраняване на дефектите на
стоката, а самата потребителка – към момента на рекламацията, към момента на
последващия й опит стоката да бъде поправена, след като й е върната и тя отново
е открила същия недостатък.
Не може да бъде подкрепено възражението за
неправилно ангажиране на административнонаказателна отговорност поради липсата
на качеството „продавач“ по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП у дружеството
жалбоподател. Продажбата на телефона на лизинг не изключва отговорността на
търговеца с аргумент от дефиницията за стока по смисъла на §13, т. 13 от ДР към
ЗЗП и значението на потребителската цел, при което качеството на жалбоподателя
- лизингодател, не променя характера на предоставената стока като потребителска
стока по смисъла на ЗЗП. Така решение№ 1200 от 28.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
1214/2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. По дефиниция с
изплащането на дължимите вноски лизингополучателя придобива правото да получи
собствеността върху лизинговата вещ именно поради изплащане на цената й. В
крайна сметка отношенията са между търговец и потребител по смисъла на дефинициите
по §13, т. 1 и 2 от ДР към ЗЗП и търговецът сключва договори с потребители като
основна част от неговата търговска дейност, поради която причина следва да
бъдат приложени и правилата по ЗЗП.
Настоящия съдебен състав не споделя възраженията
на търговеца, че рекламацията не е удовлетворена поради наличието в телефонния
апарат на течност, което сочело на неправилна експлоатация и съпричиняване на
повредата от страна на потребителя. При преценка на този довод, следва да се
посочи обстоятелството, че наличието на окисление и повредата в компоненти на
телефона, вследствие на проникнала течност в него, е записано не при приемането
му за ремонт на 05.12.2018 г., а по-късно - едва в сервизен протокол от 11.12.2018
г.
От правна страна следва да се има предвид и да се
подчертае, че на правото на потребителя по чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП
съответства единствено и само задължение на продавача, като отношения на
последния с трети лица, на които е възложил изпълнение на определени дейности,
включително ремонт и т.н., са без значение за потребителя. В този смисъл,
единственият документ, който би могъл да служи с оглед преценка състоянието на
вещта към момента на предаването от потребителя на търговеца, е протоколът за
приемане на устройството от 05.12.2018 г. Последният е подписан от представител
на дружеството жалбоподател, в който служител на продавача декларира
установеното състояние на вещта към датата на предаването, и от потребителя
като страна по този договор. Потребителят не би могъл да знае и да предвиди, че
след предоставяне на телефона при предявяване на рекламацията, по отношение на
устройството ще последва друга и различна от първата повреда, за която е
предявена рекламация. Потребителят е обвързан от описанието на стоката при
приемането й за рекламация и последващо състояние на телефона, различно от
това, в което е предаден и което е описано и удостоверено при приемането му, не
обвързва лицето. В случая няма доказателства за твърдението, че устройството е
мокрено към момента на предаването му и приемането му от търговеца. Всички
впоследствие установени повреди не са противопоставими на потребителя,
доколкото същият е обвързан от състоянието на вещта, посочено при приемане на
телефона, към който момент следва описанието на съществуващата повреда да е
обективно установимо - взаимно от потребителя и приемащия служител на
продавача. Продавачът има интерес от създаване на необходимия ред при
предявяване на рекламация. Същият удостоверява състоянието на стоката в
протокол за приемането й - към този момент е налице необходимост от проявяване
грижата на търговеца по отношение продадена от него стока за пълно описание на
констатираните от него „особени белези на телефона“ в съответната графа от
протокола /така Решение № 1200/28.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 1214/2018 г. на
Административен съд - Пловдив; Решение № 1026/08.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
479/2018 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1883/06.11.2017 г. по
н. д. № 2182/2017 г. на Административен съд - Пловдив и др./ По изложените
аргументи не може да бъде вменено в отговорност на потребителя поведение,
свързано с неправилната употреба на стоката, доколкото доказателствата за това
по време на приемането му са в противоположна посока.
С оглед на тези съображения и като се има
предвид, че по настоящия случай стоката е предадена „без драскотини“ и без да е
отразено друго състояние, свързано с настъпването на увреда или дефект по
стоката, което да е било плод на неправилна употреба от страна на потребителя,
съдът намира, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да
поправи в срок рекламирана стока, а извършеният от него отказ не неоснователен.
Доколкото се ангажира отговорност на юридическо
лице, каквото е дружеството жалбоподател, то и въпросът за вината не следва да
бъде изследван, тъй като отговорността е обективна и безвиновна и дружеството
отговаря независимо от проявата или отсъствието на вина у някои от служителите
му или представителните му органи.
Изложените по-горе аргументи не изключват
принципното становище за невъзможност да бъде отказана рекламацията на стока
поради неправомерни действия на потребителя, в какъвто смисъл има изложени
аргументи в жалбата. Това обаче следва да бъде установено по делото с
допустимите от закона доказателства. Следователно в следва да бъдат ангажирани
и събрани доказателства за виновно поведение от страна на потребителя, което да
е установено най-късно при приемане на стоката при рекламацията й, за да бъде
обвързан потребителят със състоянието при приемането й.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение
е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 222а от ЗЗП,
която предвижда, че за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 на виновните лица
се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва
да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
Съдът намира така определена санкция в размер над
определения минимум, а именно в размер
на 800 лв., за необосновано завишена и явно несправедлива. Не се ангажираха
доказателства от страна на АНО за наличие на такива отегчаващи отговорността
обстоятелства на дружеството жалбоподател, които да обуславят санкция в различен
от минималния размер. Така че не може да се направи извод за незаконосъобразно
поведение от страна на нарушителя, което да обоснове по-високо наказание.
От всичко изложено следва,
че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят
не попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, поради което извършеното нарушение не
е маловажно. Наложената санкция е в завишен размер, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената по отношение
на него санкция бъде намалена от 800 лева на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № К-0047883 от 15.04.2019 г., издадено
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с
което на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 222а от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размерът
на наложената имуществена санкция от 800 лева на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.