№ 41
гр. гр.Велинград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210101099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ./
Образувано е по жалба на В. ТР. В. от гр.Велинград, ул.“Иван Вазов“
№20 срещу Решение №1808 А от 15.09.2021г. на Общинска служба
„Земеделие“ гр.Велинград. Твърди се в жалбата, че с решението й се отнема
възстановено право на собственост, съгласно Решение №1792 от 26.04.1993г.
на ОСЗ Велинград, както и че не е посочено правното основание, послужило
на административния орган да откаже поисканото от нея възстановяване в
стари реални граници на имот –нива с площ 3 дка в местността „Бухльовица“
на землището на гр.Велинград. Моли решението, като неправилно и
незаконосъобразно, да бъде отменено и съдът да се произнесе с решение, с
което да и се възстанови собствеността на имота и алтернативно- да бъде
отменено обжалваното решение и преписката да се върне на ОСЗ Велинград
със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – ОСЗ гр.Велинград, оспорва подадената
жалба. Счита, че ОСЗ правилно е отказала да възстанови имота, тъй като
имотът е горска територия.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение №1808А от 15.09.2021г. за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
в землището на гр.Велинград, във връзка с подадено от В. ТР. В. заявление от
1
27.05.2017г., ОСЗ Велинград е отказала да бъде възстановен имот с проектен
№ 217061, с площ 3 дка в землището на гр.Велинград местността
„Бухльовица“. Административния орган е изложил в мотивите си, че имотът
представлява курортна гора-склопена култура и за нейното възстановяване
има отрицателно становище от ТП ДГС Алабак Велинград.
С Решение № 1792 от 26.04.1993г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
ПК Велинград е възстановила правото на собственост на наследниците на Х.
А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 3
дка в м.“Бухльовица“.
Видно от удостоверение за наследници В. ТР. В. е законен наследник на
Т. А. Б..
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена Т. А.
Б. и Х. А. Б. са имена на едно и също лице.
От представените към административната преписка документи, касаещи
производството по възстановяването на имоти на наследниците на Х. А. Б., по
заявление от 1993г., се установява, че имотът в тях е отразен като нива.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните прани изводи:
Жалбата е подадена в законноустановения срок от надлежна страна и
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество- основателна по следните съображения:
На възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат имоти, които са имали
към момента на колективизацията качество на земеделски земи. Данните
посочени от административния орган, съобразно които имотът към момента е
курортна гора-склопена култура не могат да послужат като основание на ОСЗ
да постанови отказ. Включването в държавна горска територия на имот, по
отношение на който е направено искане за възстановяване на собственост,
като земеделска земя, чрез подаване на заявление по ЗСПЗЗ, не е основание за
отказ да бъдат възстановени правата на собствениците върху този имот.
Законодателното решение за възстановяване на собствеността върху
земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били
включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл.14, ал.1 от
ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, в редакцията
след изменението с ДВ бр.98/1997г..
Съгласно чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановяват
правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи,
които те са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо
дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, както и земеделските земи, одържавени по
отменения чл. 12 ЗСГ, земеделските земи, които собствениците им са
отстъпили безвъзмездно на ТКЗС или държавата, както и неправомерно
2
отнетите такива земи, залесените и самозалесили се земеделски земи, вкл. и
включените в държавния горски фонд. Общото във всички тези хипотези е, че
ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали земеделско
предназначение преди колективизацията. Ако земите към момента на
колективизацията са имали друго предназначение, по делото следва да се
установи одържавяване по отменения чл. 12 ЗСГ или друга хипотеза на
отнемане, предвидена в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че правото на
собственост се възстановява по реда на този закон.
С оглед данните в административната преписка, че към момента на
внасянето на земята в ТКЗС, имотът е имал земеделско предназначение, а от
тогава до настоящия, имотът е включен в държавния горски фонд,
административният орган следва да съобрази, че в случая се касае за
възстановяване на имот по реда на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ. Съгласно посочената
разпоредба на правоимащите се възстановяват правата по залесени или
самозалесили се земеделски земи, за които собствениците не са възмездени и
те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските
разсадници и полезащитните горски пояси. В същия текст е посочен и редът,
по който се извършва възстановяването на земи, попадащи в хипотезата на
ЗГФ имоти- чл.14, ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ. След като е подадено заявление за
възстановяване, административния орган не може да откаже признаване
право на собственост само на основание констатиран факт, че имотът е
включен в горски фонд. При липсващи други основания за отказ е следвало
да бъде проведена процедурата по чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ и по чл.18 д, ал.2 от
ППЗСПЗЗ и едва след това да се постанови решение. Тази процедура
предполага, след като бъде констатирано, че имотът е държавна горска
територия, на правоимащите да бъде признато право за възстановяване по
реда на чл.10 б от ЗСПЗЗ-обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с компенсационни бонове.
ОСЗ следва да определи процесния имот като такъв, собствеността върху
който не може да бъде възстановена, в случай че това е констатацията след
провеждане на процедурата, която констатация бъде съобщена на
заинтересованите лица и те в указан срок да изберат начина на обезщетяване.
Едва след изчерпване на тази процедура в зависимост от заявения от
заинтересованите страни предпочитан начин на обезщетение, общинската
служба следва да се произнесе с решение, с което да признае правата на
наследниците на собственик върху заявения имот, но да откаже
3
възстановяване на същия поради включването му в ДГФ и да определи
начина на тяхното обезщетяване- с равностойни земи от държавния или от
общинския поземлен фонд, и/или с поименни компенсационни бонове.
Като не е сторил това административният орган е допуснал нарушение
на материалния закон и постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено.
Предвид гореизложеното административната приписка следва да бъде
върната на административния орган за продължаване на процедурата, при
съобразяване на указанията на съда относно прилагането на материалния
закон.
Тъй като липсва искане за присъждане на разноски в производството
съдът не следва да се произнася служебно по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1808 А/15.09.2021г., на ОС ”Земеделие”,
гр.Велинград, с което е постановен отказ за възстановяване имот с проектен
№217061 с площ от 3.000 дка в землището на гр.Велинград местността
„Бухльовица“
ВРЪЩА административната преписка на Общинска служба земеделие
гр. Велинград за продължаване на процедурата, при съобразяване на
указанията на съда в мотивната част на настоящото решение относно
прилагането на материалния закон.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4