Решение по адм. дело №394/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Аквастрой корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Паталеница, община Пазарджик, ул. „Петдесет и втора“ № 3 и „Лео газ 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Карабунар, община Септември, ул. „Двадесет и пета“ № 16, чрез адвокат В. Б., срещу мълчалив отказ, а впоследствие и изричен такъв, обективиран в Писмо изх.№РР-02-87(9) 2025 г. от 05.06.2025 г., по Молба с вх. № РР-02-87 от 04.03.2025 г. за прекратяване и преиздаване на Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадени от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

В жалбата са изложени съображения, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел. Искането е за отмяна на постановения мълчалив отказ и последвалия изричен и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че не са налице законовите предпоставки за прекратяване и преиздаване на цитираното разрешително за водовземане. Намира оспорения административен акт за законосъобразен – постановен при спазване на процесуалните правила, в съответствие с доказателствата по преписката и приложимия материален закон. Претендира разноски.

За да се произнесе по повдигнатия правен спор, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

„Лео газ 80“ ЕООД е титуляр на Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г., издадено от директора на БД ИБР за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Порови води в Кватернер — Горнотракийска низина” с код BG3G000000Q013 от един тръбен кладенец, разположен на територията на ПИ с идентификатор 10104.385.7, местност „Бунара”, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Варвара, община Септември.

На 20.11.2024 г. „Лео газ 80“ ЕООД е прехвърлило собствеността на ПИ с идентификатор 10104.385.7 на „Аквастрой корект“ ЕООД, чрез продажба оформена в Нотариален акт № 67, том 30, дело №5409/2024 г., рег.№8844 от 20.11.2024 г., по описа на Службата по вписвания – Пазарджик.

На същата дата, 20.11.2024 г., двете дружества са сключили договор за наем с предмет същия имот с идентификатор 10104.385.7, съгласно който „Аквастрой корект“ ЕООД го предоставя за ползване на „Лео газ 80“ ЕООД, ведно всички приращения и подобрения в имота.

Двете дружества са подали обща Молба с вх. № РР-02-87 от 04.03.2025 г. до директора на БД ИБР, в която са изложени съображения, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 и 3 от Закона за водите (ЗВ). В молбата е посочено, че е променена собствеността на имота, за който има разрешително за водовземане, но също така, че „Лео газ 80“ ЕООД остава ползвател на обекта. Към молбата са приложени и два броя идентични заявления Образец 32 за преиздаване на разрешителното за водовземане, от всяко едно от дружествата.

След като не е имало произнасяне в срока по чл. 79, ал. 3 от ЗВ от страна на дружествата е прието, че е формиран мълчалив отказ, поради което са оспорили същия пред съда, поради което е образувано настоящото производство.

Впоследствие, в хода на съдебното производство, с Писмо изх.№РР-02-87(9) 2025 г. от 05.06.2025 г. директорът на БД ИБР, по същество е постановил изричен отказ по подадената молба, като се е мотивирал, че не е необходимо да се преиздава разрешителното за водовземане защото макар да има промяна в собствеността на имота, няма промяна в правото на ползване, тоест ползвателят е същият.

По делото са приети като доказателства документите по административната преписка, образувана по издаване на процесните откази.

Като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни с правен интерес от обжалването, спрямо административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, в относимата редакция.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване е мълчалив отказ, а впоследствие и изричен такъв, обективиран в Писмо изх.№РР-02-87(9) 2025 г. от 05.06.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, по Молба с вх. № РР-02-87 от 04.03.2025 г. за прекратяване и преиздаване на издадено от него Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения.

Постановените откази са издадени от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗВ, а именно директорът на БД ИБР.

Изричният отказ е постановен в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество.

При провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. Ал. 2 от цитираната разпоредба предвижда случаите по ал. 1, т. 1 и 3 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително.

От събраните по делото доказателства става ясно, че въпреки настъпилата промяна в собствеността на ПИ с идентификатор 10104.385.7, няма промяна в правото на ползване (макар и на облигационно основание) върху водовземното съоръжение. И двете дружества ясно за заявили волята си пред директора на БД ИБР, че ползвател на съоръжението ще бъде „Лео газ 80“ ЕООД на основание представения договор за наем. Не се спори, че дружеството ще продължава да извършва дейност на обекта „Бетонов център и пресевна инсталация", разположен на територията на въпросния поземлен имот.

Следователно не е налице нито една от хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ за прекратяване на издаденото разрешително. Нито има промяна в ползвателя на имота където се осъществява дейността и се намира водовземното съоръжение, нито има изричен отказ от правото на ползване.

Не се споделят съображенията изложени в писмената защита на жалбоподателите, че е налице прекъсване на правото на ползване поради осъществената продажба и е без значение моментът кога титулярът на разрешителното е сключил договорът за наем. И продажбата и сключването на договора за наем са сключени на една и съща дата, 20.11.2024 г., която е удостоверена от нотариус за продажбата, а за договора за наем от нотариалната служба на община Септември. Няма правна и житейска логика да се иска прекратяване и преиздаване на разрешителното след като няма промяна на водоползвателя и въпреки настъпилата промяна в собствеността той не е загубил това си качество. При прочита на чл. 79, ал. 2 от ЗВ е видно, че там се урежда хипотеза, при която, лица придобили право на собственост или ползване на недвижим имот заявяват желанието си да се ползват от правата по вече издадено разрешително, но това са случаи когато разрешителното е издадено на друго лице – техен праводател. В настоящия случай няма промяна в лицето което е ползвател на имота и на разрешителното за водоползване, поради което крайният извод на административния орган, че не следва да се извършва процедура по реда на чл. 79, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 и ал. 3 от ЗВ е правилен.

Процесните откази са постановени и в съответствие с целта на закона – управление на водите на територията на страната като общонационален неделим природен ресурс.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваните мълчалив и изричен откази са законосъобразни – издаден и са от компетентен орган; в предвидената от закона форма (за изричния); постановени са в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основават; при спазване на административно-производствените правила и са съобразени с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на ответната страна се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ съдът го определя в размер на 200 лева, което след да бъде заплатено от жалбоподателите в полза на Министерството на околната среда и водите, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК и § 1, т 6 от ДР на АПК.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аквастрой корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Паталеница, община Пазарджик, ул. „Петдесет и втора“ № 3 и „Лео газ 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Карабунар, община Септември, ул. „Двадесет и пета“ № 16, срещу мълчалив отказ, а впоследствие и изричен такъв, обективиран в Писмо изх.№РР-02-87(9) 2025 г. от 05.06.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

ОСЪЖДА „Аквастрой корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Паталеница, община Пазарджик, ул. „Петдесет и втора“ № 3 и „Лео газ 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Карабунар, община Септември, ул. „Двадесет и пета“ № 16 да заплатят на Министерството на околната среда и водите разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.