Р Е
Ш Е Н
И Е №3
гр.София, 04.01.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично заседание на 24.ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Ради Йорданов
с участието на секретаря М.Букина, след като разгледа докладваното от съдията
Йорданов т.д. №172 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба вх. № 7667/21.10.2016 год. по описа на СОС на Д.Б.П., ЕГН ********** и адрес: ***, е предявен срещу „С.П.” ООД в несъстоятелност с ЕИК и адрес: гр. С., бул. „Асен Йорданов” № 12, положителен установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ – за признаване за установено по отношение на ответника, съществуването на вземането на ищеца от ответника в общ размер на 17 173,75 лева (сумите образуващи общия размер на вземането са посочени конкретно за кой период, месец и в какъв размер се дължат, в справка по чл.366 ГПК приложена към писмена молба вх. №8356/21.11.2016г., с която са отстранени нередовностите на исковата молба), прието от синдика, но неодобрено от съда по несъстоятелността на ответника, вземане на ищеца за трудово възнаграждение за периода преди и след обявяване на несъстоятелността на „С.П.” ООД, дължимо на основание договор за управление от 01.06.2007г. и по трудов договор от 20.06.2011г.
В исковата си молба ищецът твърди, че синдикът на „С.П.” ООД /н./ е изготвил по реда на чл.687, ал.1 ТЗ списък на служебно приети вземания, в който включил вземанията на ищеца по трудово възнаграждение за периода преди и след обявяване на дружеството в несъстоятелност в размер на 17 173,75 лева. Списъкът бил обявен в търговския регистър по партидата на дружеството на 06.04.2016г. с номер на вписването 20160406085857, като в срока по чл.690, ал.1 ТЗ не били постъпили възражения срещу служебно вписаните и приети от синдика вземания.
Ищецът твърди, че с определение №606/13.10.2016год., постановено по т.д. №1069/2008г. по описа на СОС, ТО, V-ти състав, съдът по несъстоятелността изключил вземането му от изготвения списък на служебно приетите вземания, позовавайки се на разпоредбата на чл.632, ал.6 ТЗ. Поддържа, че ходът на производството по несъстоятелност на „С.П.” ООД не се намира в хипотезата на чл.632 ТЗ, поради което счита позоваването от съда на посочената разпоредба неоснователно. В подкрепа на твърденията си сочи факта на постановяване на определение №272/09.05.2016 год. по т.д.н. №1069/2008г. на СОС, с което съдът по несъстоятелността одобрил първа частична сметка за разпределение, обявена в търговския регистър на 06.04.2016 год. с вписване номер 20160406085857.
Ето защо ищецът Д.Б.П. твърди, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск за установяване спрямо ответника съществуването на вземането му в размер на 17 173,75 лева, прието от синдика на „С.П.” ООД /н./ и неодобрено от съда по несъстоятелността.
Ищецът излага още и следните фактически твърдения:
Твърди, че до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „С.П.” ООД имал сключен договор за управление от 01.06.2007г., който не бил прекратен от действащите синдици и след постановяването му на 28.12.2008г.
Ищецът твърди още, че поради липса на парични средства по този договор не му е било извършвано редовно плащане на уговореното възнаграждение. След обявяване на „С.П.” ООД в несъстоятелност и прекратяване на неговата дейност с решение №53/02.05.2011г., назначеният синдик С. М., на 20.06.2011г., сключил с ищеца трудов договор, по силата на който последният следвало да изпълнява функциите на счетоводител, с цел запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността на ответното дружество. Договорът бил подписан между страните, след произнасянето на съда по несъстоятелността с определение от 16.06.2011г. и вписан в НАП. В последствие трудовият договор бил прекратен от синдик М. С., считано от 15.01.2014 год. и оформена трудовата книжка на ищеца.
На следващо място ищецът поддържа, че съдът по несъстоятелността е бил уведомен за сключения на 20.06.2011г. трудов договор, което се установявало от определение №361/18.12.2012г., постановено по т.д.н. №1069/2008г.
Ищецът твърди до края на 2012 год., макар и не на време, получавал редовно трудовото си възнаграждение, след съответното разрешение от съда по несъстоятелността. След което, с определения постановени от съда по несъстоятелността, плащанията на трудовото му възнаграждения били отлагани по причина, че липсвали доказателства за това, към момента на постановяването им, трудовият договор да е действащ. Твърди, че на съда са били представяни справки от НАП удостоверяващи, че трудовият договор от 20.06.2011г. е бил действащ до прекратяването му от синдика, М. С., в края на 2014г.
Твърди, че на 15.01.2014г. с уведомление до НАП и всички служители на „С.П.” ООД, трудовите им договори с несъстоятелното дружество били прекратени от синдика. Дължимите суми и след посочената дата не били изплатени на служителите, с посочено основание, че след прекратяването на дейността на дружеството на 02.05.2011 год., не било възможно да има сключени трудови договори със същото. На това основание било изключено от списъка на допълнително приетите от синдика вземания и вземането на ищеца.
Ищецът твърди, че съгласно молбата на синдика С.М. до съда по несъстоятелността, трудовият му договор не бил сключен с цел извършване на дейност, а за управление, поддръжка и попълване на масата на несъстоятелността на дружеството и разходите по него са се разрешавали от съда до края на 2012 год.
Моли, съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника „С.П.” ООД /н./, съществуването на вземането на ищеца от ответника в общ размер на 17 173,75 лева (сумите образуващи общия размер на вземането са посочени конкретно за кой период, месец и в какъв размер се дължат, в справка по чл.366 ГПК приложена към писмена молба вх. №8356/21.11.2016г., с която са отстранени нередовностите на исковата молба), прието от синдика, но неодобрено от съда по несъстоятелността на ответника, за трудово възнаграждение, за периода преди и след обявяване на несъстоятелността на „С.П.” ООД, дължимо на основание договор за управление от 01.06.2007г. и по трудов договор от 20.06.2011г.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на 28.02.2017 год. на назначения, с определение №20 от 11.01.2017г. постановено по настоящото дело, особен представител на ответника „С.П.” ООД /н./, адв. Д.Д. от САК с указанията по чл.367-370 от ГПК /вкл. и по чл.368 от ГПК/ и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор. С него е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск и по обстоятелствата, на които се основа.
По допустимостта на
предявения иск, в отговора се излага следното:
Поддържа се, че предявения иск е с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ в неговата редакция към ДВ, бр.38, 2006г. и към момента на предявяване на иска законът е предвиждал възможността кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, да предяви установителен иск за съществуване на вземането си. Поддържа се още, че със ЗИД на ТЗ от ДВ, бр.105 от 2016г., в сила от 01.01.2017г. обаче, разпоредбата на чл.694, ал.2, т.2, предвижда възможността за предявяване на установителен иск от кредитор, в случаите, когато вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ, по възражение на длъжника или на друг кредитор. Сочи се, че в настоящия случай не е налице възражение на длъжника или кредитор относно включването в списъка на приетите вземания на вземането на ищеца и че като цяло списъкът на синдика не е одобрен от съда по несъстоятелността.
С оглед на изложеното, се прави искане съдът служебно да се произнесе по допустимостта на предявения иск.
По основателността на предявения иск, в отговора се излага следното:
Сочи се, че от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че ищецът претендира трудово възнаграждение за периода от 20.06.2011г. до 15.01.2014г. или след прекратяването на дейността на ответното дружество на 02.05.2011г., датата на която е постановено решението на съда по несъстоятелността, за обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността същото.
С оглед на това, че вземането на ищеца е възникнало след датата, на която е открито производството по несъстоятелност и е прекратена дейността на длъжника, се поддържа, че същото не представлява разноски по смисъла на чл.723, т.3 от ТЗ и като вземане възникнало след тази дата подлежи на удовлетворяване по реда на чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ.
Ето защо, особеният представител на ответника, счита, че правилно и законосъобразно, съдът по несъстоятелността, с определение №606 от 13.10.2016г., не е одобрил списъка на служебно приетите от синдика вземания за трудовите възнаграждения на ищеца. Поддържа, че ищецът разполага с други правни възможности за защита на правата си, но не и със специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на синдика на „С.П.” ООД /н./ - Е.Б.В., на 03.02.2017г., на основание чл.694, ал.4 ТЗ, с указанията по чл.367-370 от ГПК /вкл. и по чл.368 от ГПК/ и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск като е изложил следното становище:
Счита предявения иск допустим, с доводи, че към момента на предявяването му законът е предвиждал при изключване на вземане от списъка на приетите от синдика вземания с определението на съда по несъстоятелността постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, съответният кредитор да предяви установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ.
По основателността на иска излага следното:
Счита предявеният иск основателен, като твърди, че от представените по делото от ищеца писмени документи се установявало, че с Д.П. е бил сключен договор за управление от 01.06.2007г. и трудов договор за изпълнение функциите на счетоводител от 20.06.2011г., последният прекратен на 15.01.2014г. Твърди, че до края на 2012 год., при наличието на парични средства, трудовото възнаграждение е било изплащано на ищеца, след разрешение на съдията – докладчик по делото за несъстоятелност на „С.П.” ООД /н./, а от 2013 год. до прекратяването на договора, е било отлагано произнасянето по исканията на синдика за изплащане на дължимите суми и същите са останали неизплатени.
В отговора се твърди още, че след удостоверяването от НАП, че действалият до 15.01.2014 год. трудов договор е прекратен, било отказвано плащане на основание – прекратяване дейността на длъжника. Синдикът, твърди, че мотивите за сключването на процесния трудов договор с ищеца са били не за осъществяване на дейност, а с цел запазване, управление и попълване масата на несъстоятелността на „С.П.” ООД /н./
С оглед на изложеното счита, че предявеният установителен иск е основателен и следва да се уважи.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът Д.Б.П. е представил допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника „С.П.” ООД в несъстоятелност, съдържащи се в отговора на исковата молба като неоснователни, необосновани и недоказани.
По твърденията и възраженията на ответника „С.П.” ООД в несъстоятелност, излага следното:
Оспорва изложените в отговора на исковата молба, от особения представител на „С.П.” ООД /н./, съображения за недопустимост на предявения иск, като неправилни. Счита същия допустим, с доводи, че заведеният положителен установителен иск е от кредитор на несъстоятелното дружество, с неприето в производството по несъстоятелност вземане, качество, което ищецът придобил с постановеното от съда по несъстоятелността определение по чл.692 ТЗ.
Поддържа, че независимо от въведената от особения представител на ответника регламентация на процесуалните предпоставки за завеждане на установителни искове от страните на производството по несъстоятелност – длъжник и кредитори, законът не цели ограничаване техните възможности.
Ищецът Д.Б.П. поддържа още, че единствената възможност на кредитора в производството по несъстоятелност да защити с влязло в сила решение правото си да бъде удовлетворено вземането му е по пътя на установителния иск.
Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането му, поради обстоятелството, че до определението по чл.692, ТЗ не е имал причина да подаде възражение срещу списъка, изготвен от синдика, а едва с определението на съда по несъстоятелността, с което е изключено вземането от списъка с приетите вземания е придобил качеството на кредитор с неприето вземане и налице към момента.
Не оспорва становището на особения представител на „С.П.” ООД /н./, че законът предвижда възможността синдикът да удовлетвори вземанията на ищеца по реда на чл.658, ал.1, т.9 ТЗ. Сочи, че от представените с исковата молба писмени доказателства, както и от тези, които прилага с допълнителната искова молба се установявало, че въпреки исканията на действащите синдици, същите не са платени на падежа, поради което поддържа, че за него е налице правен интерес по пътя на установителния иск да защити правото си за удовлетворяване на неговите вземания.
Оспорва наведените от особения представител на „С.П.” ООД /н./ съображения за защита на правата му по друг ред и заявява, че по същите ще вземе становище по същество в о.с.з.
Препис от допълнителната искова молба и приложенията е връчен на особения представителна на ответника „С.П.” ООД /н./- адв. Д.Д. от САК на 27.04.2017г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК до 11.05.2017г. (вкл.) не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Препис от допълнителната искова молба и приложенията е връчен на Е.В. синдик на „С.П.” ООД /н./ на 18.04.2017г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК до 02.05.2017г. (вкл.) не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Д.Б.П. е предявил иск по чл.694 ТЗ за установяването съществуването и дължимостта на неприети вземания в производството по несъстоятелността на „С.П.” ООД в несъстоятелност.
Исковете са допустими и неоснователни.
С договор за управление и контрол от 01.06.2007г. „С.П.” ООД е възложило на Д.Б.П. да управлява и представлява дружеството срещу месечно възнаграждение от 800лв.
С решение №816 от 29.12.2008г. е открито производство по несъстоятелност на „С.П.” ООД.
С решение №53 от 02.05.2011г. „С.П.” ООД е обявен в несъстоятелност.
С трудов договор от 20.06.2011г. синдикът на „С.П.” ООД в несъстоятелност е възложил на Д.Б.П. упражняването на дейността главен счетоводител.
Със заповед №1/10.01.2014г. на синдика на „С.П.” ООД в несъстоятелност е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д.Б.П., считано от 15.01.2014г.
Синдикът на „С.П.” ООД в несъстоятелност е включил вземания в размер на 17173,75лв., произтичащи от неизплатено трудово възнаграждение за месеците 09.2010г.- 01.2014г. с поредност чл.722 ал.1 т.3 ТЗ в списъка на служебно приетите вземания, обявен по партидата на дружеството на 06.04.2016г.
С определение №606 от 13.10.2016г. по т.д.№1069/2008г. на СОС, обявено на 14.10.2016г. е съдът по чл.692 ТЗ не е одобрил списъка на служебно приетите вземания, обявен на 06.04.2016г. Искът е предявен в срока по чл.694 ал.1 ТЗ на 21.10.2016г.
По делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която ищецът е бил осигурен за всички социални рискове, като не се представят месечни извлечения от разходните сметки и хронология за сметки за банки и каса, не се представя месечно извлечение от оборотните ведомости, от които биха могли да се установят начислени и изплатени трудови възнаграждения. Не се представя исканата справка за изразходвани суми от разплащателната сметка в ОББ. За периода октомври 2012г. януари 2014г. неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 10871,27лв.
Съдът приема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентна и задълбочена и кореспондираща с представените писмени доказателства.
Исковите претенции след уточнението им са с две основания-договор за управление от 01.06.2007г. за възнаграждения в общ размер 6018,23лв. за периода септември 2010г.-юни 2011г. и по трудов договор №3/20.06.2011г.-януари 2014г. в общ размер на 11155,52лв.
Договорът за управление на търговско дружество има смесен характер, той съдържа елементи от договора за поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за извършване както на материални, така и на правни действия. Договорът за управление е регламентиран в ТЗ, докато трудовият договор е уреден в КТ. Ето защо договорът за управление не е трудов. (В този смисъл и определение №365 от 31.08.2017 на ПАС по в.ч.т.д.№449/2017г.) Доколкото в чл.687 ТЗ е уредено изготвянето на списък на вземанията на работници и служителиот трудово правоотношение от синдика, за които не е необходимо предявяване на вземанията им, то по отношение на лицата, които упражняват функциите и правомощията по договор за управление или договор за контрол е необходимо да предявят в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ своите претенции. По делото не се установява ищецът да е предявил вземането си по договора за управление от 01.06.2007г. за възнаграждения в общ размер 6018,23лв. за периода септември 2010г.-юни 2011г. в тези срокове, ето защо синдикът не може да ги включва с този списък, поради което и отказът на съда по несъстоятелността да ги одобри с определение №606 от 13.10.2016г. по т.д.№1069/2008г. на СОС е законосъобразно. Съгласно чл.688 ал.1 изр. последно ТЗ вземане възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват след срока по чл.688 ал.1 ТЗ. Включването им би означавало заобикаляне на императивна норма на ТЗ.
По отношение на претенцията по трудов договор №3/20.06.2011г.-януари 2014г. в общ размер на 11155,52лв. Трудовият договор е сключен от синдика след обявяването на „С.П.” ООД в несъстоятелност и прекратяването на дейността на търговеца с решението №53 от 02.05.2011г. по чл.710 ТЗ. Прекратяването на дейност на търговеца е идентично със закриването на предприятието по чл.328 КТ, което е основание за прекратяване на трудовите правоотношения, а не на сключването на нов такъв. Синдикът в кръга на правомощията си довършва започнатите търговски сделки и прекратява договорите, съгласно чл.644 ТЗ. Сключването на фиктивен трудов договор без изпълняването на реална трудова функция с бившия управител на дружеството, от което да възникнат вземания в полза на същия, увреждат масата на несъстоятелността и интересите на останалите кредитори и кореспондира на правилото на чл.632 ал.6 ТЗ, което е приложимо по аналогия, при което също е прекратена търговската дейност и е обявен длъжника в несъстоятелност. Договорът е нищожен, съгласно чл.26 ЗЗД, не поражда задължения за страните и неплатежоспособният длъжник „С.П.” ООД в несъстоятелност не дължи плащане по него. Ето защо и тази искова претенция е неоснователна.
Ищецът Д.Б.П. следва да понесе дължимата държавна такса в размер на 171,74лв., на основание чл.694 ал.7 ТЗ.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.694 ТЗ на Д.Б.П., ЕГН ********** и адрес: *** за признаване за установено по отношение на длъжника „С.П.” ООД в несъстоятелност с ЕИК . и адрес: гр. С., бул. „Асен Йорданов” № 12 съществуването на вземания в размер на 6018,23лв. (шест хиляди и осемнадесет лева и двадесет и три стотинки), представляващи възнаграждения по договор за управление от 01.06.2007г. за периода септември 2010г.-юни 2011г. и в размер на 11155,52лв. (единадесет хиляди сто петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляващо възнаграждение по трудов договор №3/20.06.2011г. за периода юни 2011г.-януари 2014г.
Решението е постановено при участието на синдика на „С.П.” ООД в несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл.694 ал.7 ТЗ
Д.Б.П., ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
171,74лв. (сто седемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща държавна такса.
На особения представител адв.
Д.Д.Д. на ответника „С.П.” ООД в несъстоятелност да се изплати възнаграждение в размер на
1051,07лв., внесени по особената сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати и приложи по т.д. №1069/2008г. по описа на Софийски окръжен съд.
СЪДИЯ: