№ 8509
гр. *** 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110133479 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от "***" ЕООД против „****“
АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума за главница в общ размер на 2 903,13 лв.,
начислена с фактури № ****/31.08.2015 г. и № *****/01.09.2015 г. за периода
24.07.2015 г. – 31.08.2015 г. относно обект с адрес: гр. *** ****, ресторант, с
клиентски № ****, както и сумата от 2 031,97 лв. – лихва за забава по фактурите за
периода 16.09.2015 г. – 27.09.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди с исковата молба и уточнителна молба от 24.02.2023 г., че с
посочените фактури му е начислена сума, която не дължи. Не спори да е потребител на
ел. енергия по договор с ответника относно обект с адрес: гр. *** ****, ресторант, с
клиентски № ****, *** като през 2015 г. да е доставяна ел. енергия. Сочи, че сумите са
погасени по давност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК /получил книжата най-рано на 09.09.2022
г. по и-мейл, 09.10.2022 г. е неделя, писмен отговор от 10.10.2022 г. – пощ.кл./
депозира писмен отговор на исковата молба. Излага, че ищецът е потребител на ел.
енергия по съществуващо между страните облигационно отношение. Сочи, че сумата
по фактурите е начислена по редовен реален отчет на уредите, настъпил е падежът за
заплащане на задълженията. Сочи, че не е станал повод за завеждане на делото,
понеже не е претендирал сумите. Не спори, че е изтекъл тригодишен срок от падежа на
фактурите. Сочи, че оспорването за давност е сторено за пръв път с исковата молба;
сумите не са претендирани по принудителен ред. Претендира разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.
По предявения иск с правно основание с правно основание 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже размера на претендираните от него вземания, вкл. че
1
ел. енергията е остойностена по обявените от КЕВР цени въз основа на реален отчет на
СТИ, което мери в класа си на точност и е минало изискуемите проверки, както и че
фактурираното количество ел. енергия е технически възможно да премине през СТИ.
С приетия доклад по делото при липса на възражения на страните и с оглед
твърденията в исковата молба като безспорно е отделено, че през 2015 г. ищецът е
потребявал ел. енергия за стопански нужди относно процесния имот: обект с адрес: гр.
*** ****, ресторант, с клиентски № ****, като между него и ответното дружество
съществува облигационно отношение по продажба на ел. енергия; че с фактури №
****/31.08.2015 г. и № *****/01.09.2015 г. са му начислени суми във връзка с
извършен отчет на СТИ в имота, като са фактурирани доставени количества ел.
енергия; размера на вземанията. Ответникът не спори, че е изтекъл тригодишния
срок, с който законът свързва изтичането на погасителната давност, като не са
настъпили основания за спирането или прекъсването й.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за В и К
услуги е 30 дни след датата на фактуриране. Според задължителното тълкуване,
дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на ответника за доставка на В и К услуги съставляват периодични
плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три
години. Следователно за процесния период вземането за главницата и лихвата е
погасено по давност. С оглед на изложеното до тук исковете са основателни.
По разноските. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е станал
повод за завеждането на делото и моли отговорността за разноските да бъде
разпределена съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Налице е първата предпоставка
на сочената разпоредба, а именно в срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал
исковете.
За да се прецени дали е налице втората предпоставка е необходимо да се
изследва извънпроцесуалното поведение и на двете страни по спора. При предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
дадена сума на ответника поради погасяването на вземането по давност, спорът между
страните е относно обстоятелството дали кредиторът признава, че вземането е
погасено по давност или не и се домогва до принудителното му събиране. Поради това
ответникът би бил повод за завеждане на делото, ако разполага с изпълнителен титул
или възможност за друга извънпроцесуална принуда; ако е предприел действия по
принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Подобна
готовност за предприемане на действия по принудително изпълнение не съставлява
изпращането на фактура до ищеца с информация за задълженията му. Във фактурата
не съдържат по - особени изявления. Освен това, извънсъдебната покана до длъжника
да плати /каквато в случая не е налице/, дори със предупреждение, че могат да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск
за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл са
2
Определение № 66/12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, Трето
ГО и Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС,
Четвърто ГО.
Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност
вземания. Кредиторът е пределно наясно, че тези вземания са погасени по давност, но
продължава да се надява да получи плащане. Според чл. 118 ЗЗД ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла. Ответникът не би могъл да отпише счетоводно погасените си по давност
вземания, без изрично позоваване на давност от длъжника. В случая няма данни, а и
ищецът не твърди да се е позовал извънсъдебно на погасителна давност. Не са
налице данни / а липсват и подобни твърдения/ за отказ на ответника да приеме
плащане на непогасените по давност по - нови задължения.
Поради това съдът намира, че в конкретния случай са налице и двете
кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът не е дал повод
за завеждане на иска и го е признал в срока по чл. 131 ГПК, поради което разноските
следва да бъдат възложени на ищеца. На ответника се дължат разноски в размер на 100
лв. - минималния размер на възнаграждението съгласно НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** ЕООД ЕИК ****, с адрес: гр.
*** ул. „***“ № ***, против **** АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** ********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
чрез принудително изпълнение на ответника **** АД сума за главница в общ
размер на 2 903,13 лв., начислена с фактури № ****/31.08.2015 г. и №
*****/01.09.2015 г. за периода 24.07.2015 г. – 31.08.2015 г. относно обект с адрес: гр.
*** ****, ресторант, с клиентски № ****, ***, както и сумата от 2 031,97 лв. – лихва за
забава по фактурите за периода 16.09.2015 г. – 27.09.2022 г., поради изтичането на
тригодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА *** ЕООД ЕИК ****, с адрес: гр. *** ул. „***“ № ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК на **** АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** ********, сумата от 100 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3