О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №2588
гр.Бургас, 15.11.2019 г.
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в закрито
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно
дело № 2609 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.144о т АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на „Тропи
Къммодити“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1113, ул. “Елемаг“ № 19, бл. 309, ет. 15, ап.56, представлявано от В.С.,
подадено чрез адв. В.С., с която се иска допълване на Определение № 2398 от 30.10.2019г.,
постановено по адм.дело № 2609/2019 г. по описа на Административен съд гр.
Бургас, в частта за разноските.
Молителят сочи, че в хода на
производството по оспорване законосъобразността на действия на органите по
приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, обективирани в протокол № 022601360120_3/10.10.2019г.,
потвърдени с решение № 124/16.10.2019г. на директор на ТД на НАП-Бургас,
своевременно е поискал присъждане на разноски, които е доказал в размер на
2210лв.(държавна такса и адвокатски хонорар), но съдът е пропуснал да се
произнесе по това искане.
Във връзка с подадената молба, по
делото е постъпило становище от процесуалния представител на ответника.
Последният счита, че искането на първо място е недопустимо, тъй като не са
налице правни основания за допълване на вече постановено определение.
Алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и иска същото да бъде намалено съобразно действително положените
усилия на защитата при упражняване на процесуалните права.
Съдът намира, че искането е допустимо. Направено
е от страна по делото и в срока, регламентиран с нормата на чл.248, ал.1, пр.
второ от ГПК.
Действително в случая се касае до искане за
допълване на определение, а не на решение, но с оглед характера на
производството и изискуемият от закона акт, с който съдът окончателно решава
спорът не съществува процесуална пречка последният да бъде допълнен по реда
на чл.248 от ГПК.
Разгледано по същество искането е частично
основателно.
С определението, чието допълване
в частта за разноските се иска, са отменени действия на органите
по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск, обективирани в протокол № 022601360120_3/10.10.2019г.,
потвърдени с решение № 124/16.10.2019г. на директор на ТД на НАП-Бургас.
Съдът е пропуснал да се произнесе по искането на
дружеството- жалбоподател за присъждане на разноски, в размер на
2210лв.(държавна такса и адвокатски хонорар).
Такива, с оглед изхода на спора, без съмнение следва да
бъдат присъдени. Не подлежи на обсъждане дължимостта на сумата от 50 лв.,
представляваща внесена държавна такса.
Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение обаче,
следва да бъде редуциран, тъй като възражението на ответника за прекомерност на
тази претенция, заявена в размер на 2160лв.,
е основателно.
Делото, по което е осъществено процесуално представителство
не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е в закрито съдебно
заседание, а действията, чрез които представителните права са упражнение се
свеждат до изготвяне на жалба и представяне на документи от счетоводството на
дружеството. При това положение, заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно.
Обстоятелството, че с обжалваните действия е определено
обезпечение в конкретен размер, не води до различен извод, тъй като предмет на
оспорване в производството по чл. 127ж във вр.с чл. 41, ал.3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс не е размерът на обезпечението, а
самите действия по обезпечаване на доказателства, предприети от органи по
приходите в дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в
съответния протокол. Следва да се има предвид, че определеното от органите по
приходите и внесено от задълженото лице обезпечение подлежи на възстановяване
след приключване на фискалния контрол.
Поради това, адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер, указан в нормата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес- 500лв.
Предвид изложеното и
на основание чл. 248, ал.3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд
- гр. Бургас, четвърти състав,
О П Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 2398 от
30.10.2019г., постановено по адм.дело № 2609/2019 г. по описа на Административен
съд гр. Бургас в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Бургас
да заплати на „Тропи Къммодити“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1113, ул. “Елемаг“
№ 19, бл. 309, ет. 15, ап.56, представлявано от В.С. сума в размер на 550
(петстотин и петдесет)лв., представляваща разноски по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: