Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
24.03.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №212 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на А.Р.Е. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/04/1/01504/3/01/04/01 с изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен – постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснован.
Излага съображения, че АУПДВ бил издаден от некомпетентен орган, предвид липсата на данни за делегиране на правомощия от Изпълнителния директор с нарочна заповед, поради което бил нищожен.
Актът бил немотивиран, както от фактическа, така и от правна страна. Като основен мотив за издаването му се сочело неспазване на задължение на ползвателя по чл.16, ал.1, т.1 от договора за предоставяне на подпомагане, вр. чл.24, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. В жалбата се цитират посочените в чл.24, ал.1 от Наредбата три способа за доказване изпълнението на посочения ангажимент и се твърди, че в акта липсвали каквито и да било мотиви по отношение на някой от тези способи, както и че към заявките за плащане жалбоподателят бил представил надлежни доказателства за размера на обработваната земя, съгласно Наредбата.
Жалбоподателят оспорвал констатациите в контролен лист от проверка на място, извършена на 29.03.2021 г., твърди, че протокол или контролен лист от такава проверка никога не му бил връчван и той нямал възможност да възрази срещу изводите на проверяващите. Възразил бил срещу констатациите в контролен лист от проверка на място, извършена на 28.04.2021 г., като към възражение вх.№01-262-6500/59 от 26.05.2021 г. бил приложил констативен протокол от старши научен сътрудник по земеделие, инж.агроном А. Т. Т.. Административният орган оставил без последствие изричното му искане за извършване на допълнителна задълбочена проверка на насажденията, а бил извършен само допълнителен административен анализ, касаещ проверката на място. В АУПДВ липсвали мотиви как е получен посоченият в акта процент на намаление на насажденията от арония – 52,66%. Липсвали каквито и да било мотиви относно начина, по който е установено, че „техническите характеристики и/или капацитетът на активите не съответства на размера на действително обработваната от ползвателя земя предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от договора за предоставяне на помощта“. В АУПДВ формално били споменати и други договорни разпоредби, които административният орган считал за нарушени, без да са изложени каквито и да било мотиви относно фактите и обстоятелствата, довели административния орган до извода за допуснато нарушение. Не се посочвало в какво конкретно се изразява съответното нарушение – кои са закупените по проекта активи, които не се използват по предназначение, или кои са дейностите, посочени в бизнес плана, които не се изпълняват. Това препятствало правото на защита на жалбоподателя. Същият твърди, че бил изпълнявал и продължавал да изпълнява точно всичките си задължения по договора за подпомагане, в това число и поддържал необходимия размер обработвани площи с арония, и използвал всички придобити по проекта активи по предназначение.
В жалбата се твърди, че незаконосъобразно бил определен размера на сумата за възстановяване. Административният орган се позовавал на Методика по чл.48, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., която се споменавала формално, липсвало посочване на пълно наименование, дата на издаване и електронен адрес, на който същата е публикувана, а единствената публикувана на електронната страница на ДФЗ Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, била обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение №6808 от 08.06.2021 г. по адм.дело №9424/2019 г. на Върховен административен съд, обнародвано в Държавен вестник бр.32 от 16.04.2021 г., т.е. много преди откриване на процесното административно производство. В АУПДВ липсвало ясно посочване на нормативната разпоредба, която дава основание на административния орган да наложи административна санкция, респективно да иска възстановяване на вече изплатено финансиране, както и нормативната разпоредба, която регламентира начина, по който се изчислява размера на тази санкция, или сума за възстановяване. Всъщност от АУПДВ не ставало ясно дали административният орган налагал санкция, или определял административна мярка за възстановяване на изплатено финансиране. В оспорения АУПДВ липсвали каквито и да било мотиви, обосноваващи наличието на някое от конкретно изброените в чл.49 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. правни основания за отказ или възстановяване на финансова помощ.
Твърди се, че с частта му по т.1 от диспозитива на оспорения акт се отказвало изплащането на финансова помощ по заявка за междинно плащане №26/04/1/0/01504/2/01 от 07.05.2019 г., с което на практика административният орган отменял предходен влязъл в и сила административен акт, с който същата заявка за плащане била одобрена и на жалбоподателя било изплатено междинно плащане в размер на 238 714,15 лв., без да са изложени мотиви за наличието на обстоятелства по чл.99 и сл. от АПК, които да обосновават отмяната на влязъл в сила административен акт. Сочи се, че като смесил двете самостоятелни производства – по верифициране/одобряване на заявки за междинно и окончателно плащане и по издаване на АУПДВ във връзка с установени нарушения, административният орган нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като от акта не можело да се установи еднозначно мотивите за всяко от тях.
Претендира се обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявката на жалбоподателя за окончателно плащане №26/04/1/0/01504/3/01 от 05.03.2021 г.
Ответникът, Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.12.2017 г., на основание чл.42, ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №03-РД/4579 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, между Държавен фонд „Земеделие“ гр.С., и А.Р.Е., като ползвател, е сключен Договор №26/04/1/0/01504/18.12.2017 г., съгласно който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г., за изпълнение на одобрен проект №26/04/1/0/01504 „Създаване на 168,048 дка интензивна лавандула, 156 дка интензивна арония и закупуване на специализирана земеделска техника“. Първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 567 022,00 лв. съгласно Приложение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т.2 от приложенията към договора, и представлява 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.
Според чл.2, ал.1 и ал.2 от Договора, фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и относимите нормативни актове и актове от правото на Европейския съюз, като при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз, фондът прилага съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова помощ, съответно – за възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ, предвидени в този договор и приложим нормативен акт.
В чл.9, ал.1, т.т.1 – 15 от Договора са изброени обстоятелствата, при наличието на някое от които фондът има право да откаже пълно или частично плащане на финансовата помощ по подадена от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ.
Към договора са подписани анекси, като с Анекс I от м.11.2018 г. (нечетлива дата) първоначално одобрената финансова помощ се променя в размер на 567 020,48 лв. и се създава нов текст на чл.16, ал.1 от Договора, със следното съдържание:
„За периода от датата на сключването на този договор, а когато е неприложимо – от въвеждане на инвестицията в експлоатация, (до) изтичане на срока по чл.6, ал.5 от договора, ползвателят се задължава и да: т.1 обработва и доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., земеделска земя в общ размер на 301,7 дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група I, съгласно Приложение №4 към договора в общ размер от 0 дка и една или няколко култури от група II, съгласно Приложение №4 в общ размер от 301,7 дка.“
С Анекс V от 13.01.2021 г. се одобрява нова Таблица за одобрените разходи (Приложение 1) към договора, в т.11 от която е одобрен разход за Създаване на насаждение от арония – машинно-тракторни услуги, а с Анекс VI от 01.02.2021 г. се изменя чл.6, ал.1 от Договора, като ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на този договор в срок до 31.03.2021 г.
Представена е
Заявка за плащане – междинно с №26/04/1/0/01504/2/01 от дата 07.05.2019 г., за
сумата 238 714,16 лв., от земеделски производител А.Р.Е., върху която е
отразено, че е платена.
На 05.03.2021 г. земеделският производител А.Р.Е. е подал Заявка за плащане – окончателно по Договор за финансово подпомагане №26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г., с №2641001504301/05.03.2021 г., за сумата 328 306,33 лв., в която е декларирал, че цялата инвестиция е завършена, и към която са приложени изброените документи.
По делото са приложени многобройни документи във връзка с инвестицията, включително: Договор от 14.01.2020 г. между ЗП А.Р.Е. като купувач и „Ибър – СТ“ ЕООД, гр.В., като продавач, за закупуването на овощен посадъчен материал – разсад „Арония“, сорт „Черноплодна“ в количество 45 255 бр., с фирмен документ за качеството на овощния посадъчен материал, фактура за заплащането му с дата 09.11.2020 г. и Приемо-предавателен протокол от 09.11.2020 г. за предаването му между страните по договора; Договор от 10.10.2018 г. между ЗП А.Р.Е. като възложител и „Бестер“ ЕООД, гр.С., като изпълнител, за извършването на механизирани, ръчни услуги, във връзка със създаване на трайни насаждения арония – 301,7 дка в землището на с.Л., с.Й., с.Г. Д., общ.Л., по проект и одобрен технологичен порядък на възложителя, ведно с Приложение 1 – Технологична карта (количествено стойностна сметка) за механизирани и ръчни дейности, фактури за плащане от 21.02.2020 г., 24.02.2020 г., 01.10.2020 г., 32.12.2020 г., Приемо-предавателни протоколи от 01.10.2020 г. и от 23.12.2020 г. за приемане на извършена работа на изброени дейности (включително трасиране и почистване на терена, подравняване на площите, риголване, оране, дисковане, култивиране, браздене, торене, подготовка на растения за засаждане, засаждане и направа на гнезда за поливане на 301,7 дка с количество за дка – 150 и поливане след засаждане с цистерна и загърляне на растенията).
Представен е Контролен лист ОП 1-ПМ за посещение на място, Приложение №4 – Посещение на място при растениевъдство, подписан от А.Р.Е. на 29.03.2021 г., като присъствал на посещението. В Контролния лист е отразено, че Създаване на насаждение от арония, по договор – сорт Черноплодна – 45 255 броя, визуално съответства; културите, обект на инвестицията, са засадени; към момента на посещението на място няма видимо неспазена гъстота на засаждане спрямо посочената в технологичната карта; няма видимо незасадени места или множество неприхванати растения спрямо технологичната карта, и насажденията са разположени на същите парцели при сравнение с дадената скица. Контролният лист е подписан от експерти К. Я. и Р. Р., като в същия е отразена следната забележка: „При ПМ се установи съмнение, че част от насажденията от арония е осъществено с резници, на които липсват коренова система. С позволение на собственика бяха изкоренени на случаен принцип няколко от насажденията, в следствие на това се установи, че коренова система липсва“.
Изготвена е Докладна записка от Директора на Дирекция „ОППМРСР“ до Директора на Дирекция „ТИ“ в ДФ „Земеделие“, за необходимост от извършване на цялостна проверка на място на бенефициента ЗП А.Р.Е. във връзка с обработването на текуща заявка за окончателно плащане, и във връзка с посещението на място на земеделското стопанство, при което е установено съмнение, че част от насажденията от арония са осъществени с резници, на които липсват коренова система, и за да бъде установено дали инвестицията е напълно извършена и функционира самостоятелно, както и да се изследват породените съмнения за наличие на измама с цел получаване на финансиране в противоречие на мярката.
Видно от Заповеди
№430112/09.04.2021 г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат ОД
– Хасково на ДФ „Земеделие“, е разпоредено извършването на проверка на място
относно Заявление с УИН 26/230715/44360, с начална дата на проверката 09.04.2021
г. и крайна дата 09.04.2021 г. (а
след удължаване на срока – 10.05.2021 г.), възложена на експерти Я. Д., Е.С. и В. Т..
До ЗП А.Р.Е. е било адресирано Уведомително писмо изх.№01-262-6500/54 от 13.04.2021 г., като бенефициер по подмярка 4.1, във връзка с извършване на проверка на място в стопанството му, и с цел установяване спазването на договорни задължения и поети ангажименти съгласно договор за финансово подпомагане, да представи изброени в писмото документи. Адресатът е получил писмото лично срещу подпис на 13.04.2021 г. и е представил документи, сред които и писмено Пояснение от управителя на „Ибър СТ“ ЕООД, гр.В., създадено да послужи пред ДФЗ, относно предоставения от това дружество посадъчен материал от „Арония“, сорт „Черноплодна“, на А.Е.. В Пояснението с дата 22.4.2021 г. се сочи, че поради кратките срокове за производство и голямото количество растения от арония (45 255 бр.), които било необходимо да се произведат, дружеството използвало три метода на размножаване – семенно; вегетативно чрез загърляне на маточници и вкореняване на получени отводки, и вегетативно чрез вкореняване на зрели и зелени резници в палети с торф в периода март – юни 2020 г. При заготовката било извършено сортиране и окачествяване на растенията, като били предоставени само качествени и добре укоренени растения, отговарящи на изискванията за производство на посадъчен материал, и годни за създаване на насаждения от арония. Представено е и писмено Пояснение от А.Р.Е., който заявява пред ДФЗ, че част от посадъчния материал от „Арония“, произведен по метода Вегетативно – чрез загърляне на маточници и вкореняване на получени отводки, е все още в процес на събуждане, до пълното разлистване е необходимо време и очакванията са да се разлистят напълно към дата 20 май, във връзка с което очаква контрола към тази дата.
Представен е Доклад от проверка на място – Подмярка 4.1 по УИН на заявка за плащане: 26/04/1/0/01504/3/01, подписана от тримата експерти и от А.Р.Е. на 28.04.2021 г. Видно от доклада, проверката е преди окончателно плащане, за инвестиция: Създаване на 301,7 дка арония и закупуване на специализирана земеделска техника, с място на извършване на инвестицията землищата на село Г. Д., село Л. и село Й., общ.Л., обл.Х.. Отбелязано е „Не“ по раздел II „Проверка на критерии и условия за финансиране“, т.12 – Не са установени данни за намаляване на размера на площта, от която ползвателят е доказал, че добива растителни продукти и т.19, т.20, т.21, т.23 и т.27а. По раздел V „Резултат от проверката на място за фактическо съответствие на инвестиция/дейност/активи:“ „Не“ е отбелязано по букви А, В, З и И, съответно – Не са установени несъответствия/отклонения между одобрените и реално извършените/изпълнени инвестиции/дейности, обект на проверка Приложение КЛ „Проверка на земя и ТН“, Приложение „Проверка на място на активи и дейности“, Приложение „РЛ Капацитет“ и в Приложения към КЛ и Работни листове. Отбелязано е „Не“ срещу текста – Не са установени несъответствия/отклонения между реално извършените/изпълнени инвестиции/дейности и заложените по договор с ДФЗ и срещу текста – Установените несъответствия/отклонения не засягат основната цел на проекта и не променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект.
Като коментар към констатациите е вписано, че след извършен контрол на физическото изпълнение на инвестицията се установило, че така констатираните несъответствия в значителна степен засягат основната цел на проекта за създаване на жизнеспособно земеделско стопанство от 30,17 ха и закупуване на земеделска техника свързана с обработка на трайното насаждение. Констатирано е, че ползвателят не отговаря на условията за финансиране. В графата „Забележки на ползвателя/упълномощено лице“ в Доклада от проверка на място е вписано: „Не съм съгласен с констатациите от извършената проверка, касаеща жизнеспособността на растенията, желая последваща проверка от технически инспекторат София“.
От Началника на отдел РТИ гр.Х. е изготвена Докладна записка изх.№05-2-262/86 от 10.05.2021 г. до Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ в ДФ „Земеделие“, според която при извършената в периода 13 – 28.04.2021 г. проверка на инвестицията на А.Р.Е. е извършен и физически контрол на активите и дейностите съгласно одобрения проект, измерени са с GPS имотите, върху които е засадено трайното насаждения арония, като е извършено пълно преброяване на растенията; установило се различен по вид и височина посадъчен материал, като на голяма част от площите се породили съмнения за жизнеспособността на растенията и тяхното прихващане, поради пълната липса или наличие на слаба коренова система, както и без наличие на листна маса. Поради тази причина парцелите, на които се установили неприхванати резници, не били признати за насаждения от арония, а същите били измерени и отразени в съответните Приложения от Доклада от проверката като угар. Посочено е, че заложената площ по Договор с ДФЗ е 30,17 ха, изменената обработена площ е 30,0066 ха, от която за насаждение от арония са площите, засадени само с добре вкоренен посадъчен материал в добро вегетативно състояние, в размер на 14,2803 ха, а останалата обработена площ от 15,7263 ха е отнесена като угар.
До А.Р.Е. е изпратено Уведомително писмо от ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ с изх.№01-262-6500/59 от 10.05.2021 г., с което го уведомяват за констатирани несъответствия при извършената проверка на място, детайлно описани в приложения контролен доклад (доклад за проверка) и възможността да направи забележки и възражения в писмен вид в 14 дневен срок от получаване на писмото. Видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 0157WJ I, писмото е получено от адресата си на 12.05.2021 г.
Под вх.№01-262-6500/59
от 26.05.2021 г. е регистриран подаден от А.Р.Е. до Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ отговор във връзка с това уведомително писмо, в който се изразява несъгласие с
констатациите от извършената проверка на място и прави искане за повторна
контролна проверка. Сочи се, че инвестицията функционира по предназначение и се
опровергават резултатите от проверката, като се твърди, че растенията са
жизнеспособни. Прилага се Констативен протокол от експерт инж.агроном А. Т. Т.,
за извършена на 16 и 17 май по възлагане на бенефициера проверка на място на
изброени имоти в землища с.Г. Д., с.Л. и с.О., която е констатирала че
земеделските земи (ниви) са засадени с арония, като
растенията от арония са живи, с листа, които са тъмнозелени, лъскави, ситно
назъбени. Подписалият Констативния протокол експерт сочи, че в имотите е
установил единични растения, които не са се прихванали, а също така посочва, че
аронията развива сравнително плитка коренова система и растенията са засадени
така, че кореновата шийка е до почвената повърхност, а плитко разположената
коренова система обуславя нейната сравнително по-голяма взискателност към
почвената и въздушната влажност.
До А.Р.Е. е изпратено и писмо изх.№01-6500/3922 от 26.08.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.2, ал.1, във връзка с чл.24, ал.1 и чл.26, ал.1 от АПК го уведомява, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива във връзка с подробно изложени констатации, разпоредби от Договор №26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г. и установеното при проверка на място на дата 28.04.2021 г. Дадена е възможност за представяне на писмени възражения по основателността на изложените в писмото констатации и размера на публичното вземане, в 14-дневен срок от получаването на писмото. Видно от приложеното Известие за доставяне с баркод ИД PS 1618 00PMRU T, писмото е получено на 02.09.2021 г.
Под вх.№01-6500/3922 от 21.09.2021
г. е регистрирано подаденото до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Възражение
от А.Р.Е. срещу уведомителното писмо за откриване на производство по издаване
на АУПДВ.
Във Възражението се навеждат твърдения, че въпреки молбата му за последваща проверка на място, земеделският производител получил Уведомително писмо от 01.07.2021 г., че е извършен само допълнителен административен анализ, касаещ проверката на място. Подателят поддържа твърденията си, че бил направил всички необходими инвестиции съгласно поетите ангажименти по договора, и че проверяваните площи били засети с арония, като над 90 % от растенията се разлистили. Сочи, че към момента на проверката на място в месец, в който растенията били все още в процес на събуждане, и поради трите метода на производство на посадъчния материал, те се събуждали през различно време от месеца, а проверките били извършени от лица без специфични познания в областта на растениевъдството, които не отчели тези обстоятелства.
Допълнително с писмо вх.№01-6500/8922 от 08.12.2021 г. А.Р.Е. прилага и актуален снимков материал – 6 бр. (непредставен по делото), от който било видно, че растенията са живи и се развиват добре, стопанството се поддържа, моли за изпращане на проверка в стопанството на компетентни лица, запознати с технологията на отглеждане на арония и за преразглеждане на случая.
С обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/01504/3/01/04/01 с изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП; чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК; чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, се:
Отказва пълно изплащането на финансовата помощ общо в размерна 567 020,48 лева, представляваща междинно плащане №26/04/1/0/01504/2/01 и окончателно плащане №26/04/1/0/01504/3/01 по Договор №26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г. и се
Определя на А.Р.Е. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 238 714,15 лева.
Съгласно Известие за доставяне ИД PS 161800Q30R H, А.Р.Е. е получил лично срещу подпис АУПДВ 01-6500/3922#5 на 29.12.2021 г.
Жалбата срещу акта е депозирана на 12.01.2022 г., чрез ДФ „Земеделие“, където е регистрирана под вх.№01-6500/3922#6 от същата дата.
По допустимостта на жалбата съдът
приема следното:
Според чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; а също и лихвите за тези вземания.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането
на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго.
В чл.27, ал.3 от ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване
на оспорения АУПДВ редакция на нормата (в сила от 28.06.2019 г.) е предвидено, че Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът
за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация
по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че оспорването на
акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и
задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване,
предвидена в чл.148 от АПК, т.е. административният акт може да се обжалва пред
съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред.
В случая жалбата е депозирана в
14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., от адресат на акта, за който е
налице правен интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваният акт, с дата 22.12.2021 г., е обективиран в писмена форма и е издаден от административен орган, разполагащ с материална компетентност. В чл.20а, ал.5, предл.първо от ЗПЗП (в приложимата редакция, в сила от 28.06.2019 г.) е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според ал.6 (Нова) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
По делото са представени Протокол №178 от проведено на 10.06.2021 г. заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, на което Б. М. е избран за Изпълнителен директор на фонда и Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 г., с която Б. М., като Изпълнителен директор, на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3; чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 и ал.6 от ЗПЗП; чл.10, т.2, т.3, т.7 и т.13, чл.11, ал.2 и чл.13, ал.1, ал.2 и ал.4 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ делегира на заместник изпълнителния директор Б. С. А. подробно изброени правомощия във връзка с изпълнение на задълженията, вменени на Изпълнителния директор със законови и подзаконови нормативни актове по прилагане на всички мерки по ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и ПРСР за периода 2014 – 2020, включително вземането на решения за отказ от изплащане на финансова помощ. От пълномощника на жалбоподателя писмено (л.459) бяха оттеглени направените в жалбата оспорвания на подписа, положен за издател в оспорения акт, и въз основа на събраните доказателства съдът приема, че актът е подписан при от материално компетентен орган, с надлежно делегирана компетентност, поради което не е нищожен.
Като правно основание за издаването на акта в него освен чл.27, ал.3 от ЗПЗП е посочена и нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, която в приложимата редакция, в сила от 28.06.2019 г., предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото е безспорно установено, че между Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателя А.Р.Е. е сключен Договор №26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 – 2020 г., за изпълнение на одобрен проект, включващ създаване на насаждения от арония и при първоначално одобрената финансова помощ в размер на 567 020,48 лева, представляваща 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Този договор е административен и въз основа на него е извършено междинно плащане на ползвателя в размер на 238 714,15 лева (преведени на дата 10.07.2019 г. по заявка за междинно плащане №26/04/1/01504/2/01 от 07.05.2019 г.) и е подадено заявление за извършване на окончателното плащане на сумата по договора.
В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че с формулирането в обжалвания АУПДВ на диспозитив за отказ на пълно изплащане на финансовата помощ, административният орган е отменял без наличието на основания по чл.99 и сл. от АПК предходен влязъл в сила административен акт. Действително с Решение №26/04/1/0/01504/2/01/03/01 на Изпълнителния директор е одобрено изплащането на финансова помощ по Договора, по заявката за междинно плащане, но съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, няма пречка дължимостта на изплатената безвъзмездна финансова помощ като подлежаща на възстановяване да бъде установена в производството по издаване на АУПДВ. Издаването на АУПДВ в случая се извършва в отделно административно производство, при спазване правилата и реда, предвидени в Глава пета от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително не само правните, но и фактическите основания за издаването му.
Отказът за изплащане на финансовата помощ по Договора от общо 567 020,48 лева лв., в т.ч. претендирания със заявлението за окончателно плащане остатък за доплащане от 328 306,33 лв., и определянето като публично задължение на авансово изплатената сума в размер на 238 714,15 лв., са мотивирани с неизпълнение на конкретно посочени задължения от Договора.
В оспорения АУПДВ административният орган е посочил, че по повод постъпилата от бенефициера заявка за окончателно плащане е била извършена проверка на място от дата 28.04.2021 г., при която е установено, че към момента на проверката при заложени по договор 30,17 ха с култури от група II (арония), се отглеждат 14,2803 ха култури от група II (арония), или намалението на земята, която следва да се поддържа, е в размер на 52,66%, по този начин Фондът констатира, че техническите характеристики и/или капацитетът на активите не съответства на размера на действително обработваната от ползвателя земя, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от Договора. Посочено е, че съгласно чл.16, ал.1, т.1 от Договора бенефициентът се е задължил за периода, посочен в чл.6, ал.5 от Договора и анекс №I от 30.11.2018 г. към него, да обработва земеделска земя в общ размер на 30,71 ха, върху която да се отглежда културата арония, както и че съгласно чл.9, ал.1, т.5 от Договора, Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ, както и да изисква възстановяване на част или цялата помощ в случай при неспазване на задължението на ползвателя по чл.16, ал.1, т.1 от Договора.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчни за адресата на акта да стане ясно на какво основание е постановено административното разпореждане, и да се приеме този акт за мотивиран до степен да е възможно извършването на съдебен контрол върху неговата законосъобразност.
В процедурата по издаване на административния акт Зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнил и задълженията си, предвидени в чл.26 от АПК, като видно от събраните доказателства същият е уведомил адресата на акта за започването на административното производство и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство, като направи възражения по констатациите.
В нарушение разпоредбата на чл.35 от АПК обаче административният орган не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е обсъдил и проверил надлежно обясненията и възраженията, направени от жалбоподателя, с което е издал акта при нарушение на административнопроизводствените правила, което съдът приема за съществено, доколкото в случай на недопускането му би могло да се достигне до различен краен резултат от акта.
Жалбоподателят еднопосочно е твърдял пред административния орган, че е спазил разпоредбите на сключения Договор, като в предвидения в него срок е бил изпълнил всички дейности по мярката, предмет на договора, включително е обработвал земеделска земя в общ размер на 30,71 ха, върху която се отглежда културата арония. Възраженията му са били относно заключението за установени несъответствия или отклонения между реално извършените/изпълнени инвестиции/дейности и заложените по договор, основани на констатации при проверката на място, че част от насажденията от арония са осъществени с резници, на които липсва коренова система. За установяване на тези си твърдения в съдебното производство жалбоподателят ангажира агрономическа експертиза, като по делото е прието заключението на експертизата, изготвено от вещото лице инженер-агроном Л.Д..
За изготвяне на заключението вещото лице, освен запознаване с материалите по делото, и проведено проучване на технологията на създаване и отглеждане на насаждения от арония, е извършило и посещение на място в стопанството на земеделския производител, визуален оглед и измерване на имотите, намиращи се в землищата на с.Г. Д. – 42 бр., с.Й. – 8 бр., с.Л. – 6 бр. и с.О. – 4 бр. Според констативната част на заключението, на посетените парцели вещото лице е открило растения от арония със средна височина около 55 – 60 см., със симетрични елипсовидни листа със заострен връх, лъскави, ситно назъбени, тъмнозелени на цвят, на видима възраст около година и половина. Установило е, че по доста от растенията е започнал издънко-образувателния процес, а при единични растения забелязало формирани малки сферични плодчета. Вещото лице сочи, че към момента на посещението в стопанството (м.септември 2022 г.) за насажденията се полагат грижи, голяма част от парцелите са почистени от плевели и междуредовите разстояния са обработени до състояние на угар, а вътрередовите разстояния се окопавали ръчно. На повечето парцели било положено капково напояване, на някои места то работело и се извършвало поливане. В табличен вид вещото лице е представило резултатите от броенето и изчисляването на броя растения във всеки отделен парцел, като е установило общо в имотите: за с.Г. Д., измерена площ 206,29 дка – 30 843 бр. живи и 1 866 бр. неприхванати растения; за с.Й., измерена площ 27,23 дка – 3 836 бр. живи и 264 бр. неприхванати растения; за с.Л., измерена площ 41,53 дка – 5 793 бр. живи и 462 бр. неприхванати растения; за с.О., измерена площ 27,00 дка – 3 750 бр. живи и 317 бр. неприхванати растения. Според заключението общият брой установени растения е 45 264, от които 42 355 живи растения и 2 909 бр. пропаднали (неприхванати или изсъхнали) растения. Общата площ на насажденията, измерена при посещението на място през месец септември 2022 г. е 302,044 дка. Вещото лице е описало и начина на установяване и изчисляване на данните, като в табличен вид е изчислило и установения процент на неприхваналите се или загинали по някаква причина растения (6,43%), като е посочило, че този брой е незначителен и показва, че растенията са жизнеспособни.
В отговор на въпрос 2 вещото лице е посочило, че насаждението от арония е създадено в периода 09.11.2020 – 23.12.2020 г., което не било необичайна практика предвид студоустойчивия характер на аронията и температурите в района на община Любимец в този период. Посочило е, че през зимните месеци при аронията няма активно сокодвижение, т.е. растенията не нарастват, а към момента на проверката на място, извършена от служители Отдел „Технически инспекторат“ град Хасково са изминали 3,5 – 4 месеца от засаждането на посадъчния материал от резници на постоянно място. Отбелязало е, че при резниците кореновата система представлява нежни бели коренови власинки, които тепърва ще нарастват и ще формират плитко разположена коренова система без централен корен. Описало е метеорологичните условия в региона и е посочило, че при успешно презимували резници сокодвижението постепенно се активизира, което води и до бавно нарастване на растенията, през първите години след засаждането растежът на аронията е слаб, както над повърхността, така и на кореновата система, храстът започва да расте интензивно след втората година. На всички площи се установили млади растения арония, които все още не са формирали характерния за растението храстовиден хабитус.
Вещото лице дава заключение, че успешно презимувалите растения са жизнеспособни, неприхванатите растения общо за цялото насаждение, с обща площ 302,034 дка, представляват 6,43 % от всички засадени.
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 23.02.2023 г. същото поддържа заключението си, като обяснява, че съобразно особеностите на развитието на аронията, към момента на посещението на място в края на март (2021 г.), растението все още не е било влезнало в нормалната си вегетация за съответната година, и не е било коректно да се твърди, че засадените 24 124 бр. резници са били „неприхванати“ и „нежизнеспособни“. Вещото лице обяснява, че при засаждане в почвата на резник първоначално кореновата му система е „едни бели власинки, много тънки нишки“, и в същото време растението е в покой, няма активност и не се извършва процес на нарастване, съответното растение изисквало напояване, за да може да се прихване тази коренова система и да започне нормално развитие на растението.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна. Неправилно административният орган е установил неспазване на цитираните в процесния АУПДВ разпоредби от административния договор, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателя. Според изменения с Анекс V от 13.01.2021 г. чл.6, ал.1 от Договора, ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на този договор, в срок до 31.03.2021 г., а в приетия за нарушен чл.16, ал.1 от Договора е предвидено, че за периода от датата на сключването на този договор, а когато е неприложимо – от въвеждане на инвестицията в експлоатация, до изтичане на срока по чл.6, ал.5 от Договора, ползвателят се задължава и да обработва и доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., земеделска земя, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група II, съгласно Приложение №4 в общ размер от 301,7 дка.
В чл.24, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №9 от 21.03.2015 г.) е предвидено, че когато се кандидатства за предоставяне на финансова помощ за инвестиции в дейности, свързани с производство, съхранение и/или подготовка на растителни продукти за продажба и/или за нуждите на животновъдния обект, размерът на площта, от която се добиват тези продукти, се доказва чрез:
1. регистрация в Интегрираната система за администриране и контрол на кандидата, на членовете на групата/организацията на производители или на лицата, участващи в юридическото лице за колективни инвестиции; или
2. документи за собственост и/или ползване на земеделска земя и/или друг вид недвижими имоти за трайни насаждения, или за оранжерии и гъбарници, както и във всички случаи извън тези по т. 1; или
3. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на наредбата по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Възприетото от административния орган в случая нарушение на чл.16, ал.1 от Договора не е отнесено към нито една от точките, визирани в чл.24, ал.1 от Наредбата, чрез които е предвидено доказването на обстоятелството по обработване на площта в размер на 301,7 дка, което прави изводът на административния орган незаконосъобразен.
От друга страна единственото му съображение, че в изискуемия срок от земеделския производител не се обработва цялата площ от 301,7 дка, тъй като вместо насаждения от арония, част от нея е възприета за угар, се опровергава по категоричен начин от приетото по делото експертно заключение.
От прието по делото заключение на агрономическата експертиза, изготвено от вещото лице Л.Д. се установява, че засадените на цялата площ растения (култура арония) са жизнеспособни, като общо за цялото насаждение неприхванатите растения представляват 6,43 % от всички засадени. Въз основа на доказателствата, в тяхната съвкупност, може да се направи извода, че неправилно поради породили се съмнения за жизнеспособността на растенията и тяхното прихващане (поради пълната липса или наличие на слаба коренова система, както и без наличие на листна маса), за площ от 15,7263 ха, парцелите, на които се установили „неприхванати резници“, не са били признати за насаждения от арония, а отразени като угар. Опровергано е заключението в АУПДВ, че от жалбоподателя не са били изпълнени в срока по договора задълженията му да обработва земеделска земя в общ размер на 30,71 ха, върху която да се отглежда арония, а оттам и не са били налице визираните в акта основания да се отказва изплащане на финансовата помощ по Договора и да се установява публично държавно вземане.
Отделно от това, съдът възприема като основателно възражението на жалбоподателя за неяснота при определяне размера на сумата за възстановяване. В оспорения АУПДВ е извършено позоваване на Методиката по чл.48, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., която разпоредба гласи, че размерът и начинът на определяне на налаганите от РА административни санкции … се определят въз основа на Методика за отказване и намаляване на плащанията, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, след съгласуване от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА. Към датата на издаване на акта, с Решение №6808/08.06.2020 г. по адм.дело №9424/2019 г. на ВАС, обнародвано в Държавен вестник бр.32 от 16.04.2021 г., е била обявена нищожността на визираната Методика – Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от ПРСР 2014 – 2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Тоест към датата на издаване на процесния АУПДВ е липсвала валидна методика, въз основа на която административният орган да изчисли размера на неизпълнението и този на санкцията, която следва да бъде наложена.
Към датата на издаване на процесния АУПДВ е била в сила новата ал.9 на чл.27 от ЗПЗП (ДВ бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), съгласно която изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, включително по ал.7 (на която се е позовал и административният орган), касаеща издаването на АУПДВ. Такива Правила са били одобрени със Заповед №03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и обнародвани в Държавен вестник бр.77, но няма данни да са били приложени от административния орган при издаването на АУПДВ, при което не може да бъде проверена коректността на изчисляването на сумата за възстановяване, съобразно установеното неспазване.
Предвид констатираната непълнота на мотивите и издаването му в нарушение на материалния закон, оспореният акт следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и действително направени по делото разноски, платими от ответника. От страна на жалбоподателя е доказано извършването на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв. (л.41), заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 490 лв. (л.100, л.697) и заплатено по банков път (л.535, гръб) възнаграждение за един адвокат в размер на 8 200 лв. по Договор за правна защита и съдействие 0945421 от 11.01.2022 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/04/1/01504/3/01/04/01 с изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, ***, да заплати на А.Р.Е., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 8 700 (осем хиляди и седемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: