Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1689 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ТЗ.
Ищцата Д.С.К. твърди, че е съдружник
в „К.Д.“ ООД от самото му учредяване, като дяловете били разпределени между нея
и Е.С.Л.поравно. На 20.07.2018 г. получила текстово съобщение на мобилния си
телефон от съдружничката й Е.Л., че е изключена като съдружник от дружеството.
От справка в търговския регистър установила, че със заявление вх. №
20180719161421 от 19.07.2018 г. е поискано вписване на изключването й като
съдружник и съответно заличаването й в това качество от партидата на
дружеството. От приложените към заявлението документи узнала, че на 08.03.2018
г. е проведено общо събрание на съдружниците на „К.Д.“ ООД. Счита, че взетите
на събранието решения по т. 1 и т. 2 – за изключването й като съдружник и за
увеличаване на капитала са нищожни. Посочва, че съгласно чл. 137, ал. 5 ТЗ
решенията на общото събрание, които са приети в противоречие с ал. 4 на същия
член са нищожни. Твърди, че протоколът, в който са обективирани решенията на
общото събрание на ответника, проведено на 08.03.2018 г. е съставен в
обикновена писмена форма, в противоречие с императивната норма на чл. 137, ал.
4 ТЗ, поради което взетите решения са нищожни. Поддържа, че решението на общото
събрание за изключването й като съдружник е нищожно и на основание чл. 75, ал.
2 ТЗ. Посочва, че това е втори опит да бъде изключена от дружеството, като
първият бил през 2015 г. По повод взетите решения тогава, предявила иск по чл.
74 ТЗ, който бил уважен. Твърди, че
въпреки изричните указания на съда, че нарушенията следва да бъдат
индивидуализирани по време, място, начин на извършване, както и да бъдат
посочени неблагоприятните последици от тези действия/бездействия, общото
събрание, проведено на 08.03.2018 г. не се е съобразило с дадените указания на
съда. Посочва, че съдружничката й не само не е се е съобразила с указанията на
съда, но и няма ясна представа за причината за изключването й. Предвид
изложеното предявява обективно съединени искове при условията на евентуалност
като главният иск е този по чл. 137, ал. 5 ТЗ, с който да се прогласи
нищожността на решения, взети на общото събрание, проведено на 08.03.2018 г. по
т. 1, 2 и 3 и евентуален иск – по чл. 75, ал. 2 ТЗ. Претендира разноски. С
допълнителна искова молба ищцата уточнява, че с исковата молба предявява на
основание чл. 75 ТЗ иск за нищожност на решенията на общото събрание на „К.Д.“
ООД, а не иск за незаконосъобразност с правна квалификация чл. 74 ТЗ. С влязло
в сила определение, постановено на 22.03.2019 г. е върната на основание чл. 130 ГПК искова молба
в частта по предявения от Д.С.К. срещу „К.Д.“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 137, ал. 5 ТЗ вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за нищожни взетите решения на общо събрание на
„К.Д.“ ООД, проведено на 08.03.2018 г.
Ответникът „К.Д.“ ЕООД
оспорва изцяло исковете като неоснователни, евентуално погасени по давност.
Посочва, че е възможно да бъдат вписани нищожни решения на общото събрание,
като нищожността им подлежи на установяване по общия исков ред. Като достатъчно
доказателство за действителната наличност на подлежащото на вписване
обстоятелство трябва да послужи самото заявяване за вписване и приложените към
него писмени документи, когато законът предвижда представянето им като
приложения към заявлението. До отмяната им със съдебно решение по реда на чл.
74 ТЗ, съответният правен акт съществува и поражда заявените правни последици и
тъй като те съществуват, съдът не може да откаже тяхното вписване. От
изложеното счита, че взетото решение не е нищожно. Фактически наведените
основания, поради които се иска обявяване нищожност на взетите на общото
събрание решения са за незаконосъобразност и са свързани с нарушаване на
процедурата по провеждане на събранието. Посочва, че когато е опорочена процедурата
по свикване и провеждане на събранието или решенията противоречат на устава или
на императивни правни норми, те са незаконосъобразни – т.е. отменяеми, а не
нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете предвидени в
чл. 74 ТЗ, от което следва, че решенията на общото събрание са влезли в сила,
поради което е недопустимо в настоящия процес да се изследва тяхната
законосъобразност. Твърди, че е налице и законосъобразно свикване на процесното
общо събрание. В случай, че се приеме, че предявеният иск е такъв по чл. 74 ТЗ,
то същият е погасен по давност. С допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът оспорва изложеното от ищцата. Посочва, че предмет на
предходното дело е отмяна на решения на общото събрание на ответника от 15.06.2015
г., а ищцата е изключена на общото събрание на „К.Д.“ ООД, проведено на
08.03.2018 г., поради което счита искът за неоснователен.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение от 07.07.2016 г. по т.д. № 4569/2015 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав са
отменени на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решенията от 15.06.2015 г. на общото
събрание на „К.Д.“ ООД за изключване на Д.С.К. като съдружник в дружеството, за
намаляване на капитала на дружеството със сумата 2 500 лева,
представляваща номинална стойност на дела на изключения съдружник, за
увеличаване на капитала със сумата 2 500 лева, представляваща номинална
стойност на записан нов дял от съдружника Е. С.Л., и за приемане на нов
учредителен акт на „К.Д.“ ООД. С решение от 21.02.2017 г. по т.д. № 5036/2016
г. на САС е потвърдено изцяло решение от 07.07.2016 г. по т.д. № 4569/2015 г.
на СГС, ТО, VІ-15 състав. С определение от 19.10.2017 г. по т.д. № 1251/2017 г.
на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение от 21.02.2017 г. по т.д.
№ 5036/2016 г. на САС.
Приета
е като доказателство нотариална покана от Е.Л., в качеството й на управител на
„К.Д.“ ООД до Д.К., в която се посочват действия, предприети от ищцата против
интересите на дружеството и предупреждение за изключването й като съдружник в дружеството.
Поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК на 24.10.2017 г.
Представена
е нотариална покана, изпратена до ищцата Д.С.К. за насрочване на общо събрание
на 08.03.2018 г., с посочен дневен ред, като същата е връчена, съгласно
представена разписка, при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК със залепено
уведомление на 30.01.2018 г.
Представен
е дружествен договор на дружеството с ограничена отговорност „К.Д.“.
Приет
е като доказателство препис от протокол от общо събрание на „К.Д.“ ООД,
проведено на 08.03.2018 г. в присъствието на съдружника Е. С.Л.. На проведеното
събрание са взетите следните решения: по т. 1 е приет доклада на управителя
относно действия и бездействия на съдружника Д.С.К., в съответствие с отправени
предупреждения за изключването й като съдружник; по т. 2 е изключена като
съдружник Д.С.К., притежаваща 250 дружествени дяла с номинална стойност от по
10 лева всеки на обща стойност 2 500 лева; по т. 3 е взето решение за
намаляване на капитала със сумата от 2 500 лева, като се връща делът на
изключения съдружник на основание чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ и едновременно с това
на основание чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 203 ТЗ се увеличава капитала
със сумата от 2 500 лева, като съдружникът Е.С.Л.записва 250 дяла всеки по
10 лева, и новото разпределение на дяловете става – Е.С.Л.като едноличен
собственик на капитала, която притежава 500 дяла, всеки по 10 лева, на обща
стойност 5 000 лева. Дружеството продължава да съществува като еднолично
дружество с ограничена отговорност „К.Д.“. Предметът на дейност и срока,
размера на капитала, седалището и адреса на управлението, управлението на
дружеството, остават непроменени и по т. 4 е приет нов дружествен договор
/учредителен акт на „К.Д.“ ЕООД/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 75, ал. 2 ТЗ. Съобразно
чл. 75, ал. 1 ТЗ указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото
събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са
задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия
въпрос. В чл. 75, ал. 2 ТЗ е предвидено, че решения или действия на органите на
дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са
нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я прогласи.
По
прилагането на чл. 75 ТЗ съществува константна практика на Върховния касационен
съд, в която последователно и непротиворечиво се застъпва становището, че
нищожни по смисъла на чл. 75, ал. 2 ТЗ са само тези решения на общото събрание,
които са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и
при същата фактическа обстановка.
В
разглеждания случай към датата на провеждане на общото събрание на 08.03.2018
г. съдружници в дружеството „К.Д.“ ООД са Е.С.Л.и Д.С.К..
Установи
се от приетите доказателства, че с влязло в сила на 19.10.2017 г. решение по
т.д. № 4569/2015 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав са отменени на основание чл. 74,
ал. 1 ТЗ решенията от 15.06.2015 г. на общото събрание на „К.Д.“ ООД за
изключване на Д.С.К. като съдружник в дружеството, за намаляване на капитала на
дружеството със сумата 2 500 лева, представляваща номинална стойност на
дела на изключения съдружник, за увеличаване на капитала със сумата 2 500
лева, представляваща номинална стойност на записан нов дял от съдружника Е. С.Л.,
и за приемане на нов учредителен акт на „К.Д.“ ООД. На 08.03.2018 г., след влизане
в сила на предходното решение, е проведено общо събрание на дружеството-ответник
в присъствието на съдружника Е. С.Л., на което са взети същите решения за
приемане на доклада на управителя относно действия и бездействия на съдружника Д.С.К.,
в съответствие с отправени предупреждения за изключването й като съдружник; за
изключването й като съдружник, като притежаваща 250 дружествени дяла с
номинална стойност от по 10 лева всеки на обща стойност 2 500 лева и за
промяна в капитала на дружеството.
С
влезлия в сила съдебен акт решението на общото събрание на съдружниците на „К.Д.“
ООД от 15.06.2015 г. за изключването на ищцата като съдружник е отменено по
съображения от първата инстанция, че конкретни действия или бездействия на
ищцата, които да са индивидуализирани по време, място и начин на извършване,
както и с посочване на конкретните неблагоприятни последици, настъпили за
дейността на дружеството като пряка и непосредствена последица от тях, не са
описани в протокола за приемане на решението за изключването й като съдружник в
дружеството, както и поради недоказаност на нарушенията. Въззивната инстанция е
допълнила, че не се установява връчване на писменото предупреждение по чл. 126,
ал. 3 ТЗ; че не се съдържа каквото и да е конкретика за констатирани нарушения
от съдружника на законовите му задължения или за конкретни действия в нарушение
на интересите на дружеството и че не е доказано Д.К. да не е изпълнявала
задълженията си за съдействие за осъществяване на дейността на дружеството.
Видно
е от изложеното в приложената по делото нотариална покана от 07.09.2017 г.,
което напълно кореспондира с отразеното в протокола от проведеното на
08.03.2018 г. общо събрание, че ищцата е предупредена незабавно да започне да
изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на
дружеството, в качеството си на съдружник в дружеството; да започне да
контролира търговската дейност според предмета на дейност на дружеството,
осъществявайки пряко наблюдение върху изпълнението на сключените договори,
което ще доведе още клиенти и ще носи приходи. Да подпомага да се намалят
разходите във връзка с дейността на фирмата. Да започне да посещава офиса и
т.н. Заявено, че от края на 2010 г. се е дезентересирала от дейността на дружеството,
което продължава и до настоящия момент, че от края на 2010 г. досега не е
положила никакви грижи и усилия, както и личен труд и че от края на 2010 г. не
е съдействала нито за намиране на клиенти, нито за сключване на поне един
договор. Поискано е да спре да действа против интересите на дружеството и да
спре да разпространява факти и обстоятелства от „кухнята“ на дружеството без да
има достъп до реалната информация, с което уронва добрия търговски имидж на „К.Д.“
ООД.
С
оглед на така събраните данни настоящият съдебен състав приема, че в решението
от 08.03.2018 г. за изключване на ищцата като съдружник не са посочени различни
нарушения на Д.К. от тези, при които е отменено решението за изключването й
като съдружник на общо събрание от 15.06.2015 г. Двете производства са при
еднаква фактическа обстановка и описаните неконкретизирани нарушения са едни и
същи. Не са наведени нови факти и обстоятелства за предприети действия от
страна на ищцата в нарушение на задълженията й, които да са след проведеното на
15.06.2015 г. общо събрание.
При
безспорно установеното обстоятелство, че по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ, с влязло
в сила решение е отменено за същите нарушения атакуваното решение за изключване
на ищцата като съдружник от „К.Д.“ ООД, съдът намира, че последващото решение
на общото събрание от 08.03.2018 г. за повторно изключване на Д.К. като
съдружник за същите нарушения, които отново са неконкретизирани и осъществени
през 2010 г., без да са посочени такива, възникнали след взетото решение на
15.06.2015 г., се явява нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ТЗ.
Предвид
изложените съображения предявеният иск по чл. 75, ал. 2 ТЗ се явява основателен
и следва да се уважи, тъй като решението на общото събрание от 08.03.2018 г. за
изключване на ищцата като съдружник е взето в противоречие с влязло в сила
решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищцата, която своевременно заявява
искане за тяхното присъждане и на която следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1 080 лева, от които 80 лева за държавна такса и 1 000 лева
за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че се дължи 1 000 лева от
договореното възнаграждение от 2 000 лева, тъй като не е направено разграничение
по кой от исковете какво възнаграждение се дължи и доколкото са два иска,
единият от които е върнат поради недопустимост, настоящият съдебен състав
счита, че следва да присъди половината хонорар.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ взетите решения на общо събрание на
съдружниците на „К.Д.“ ЕООД, проведено на 08.03.2018 г. по т. 1, т. 2 и т. 3, а
именно: за приемане доклада на управителя относно действия и бездействия на
съдружника Д.С.К., в съответствие с отправени предупреждения за изключването й
като съдружник; за изключване като съдружник на Д.С.К., притежаваща 250
дружествени дяла с номинална стойност от по 10 лева всеки на обща стойност
2 500 лева и за изменение в капитала на дружеството, по предявения иск с
правно основание чл. 75, ал. 2 ТЗ от Д.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „К.Д.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.Д.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ул. „*******, да заплати на Д.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1 080 лева /хиляда
и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението да се изпрати заверен препис на Агенцията по
вписванията, на основание чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: