Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 06.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………………...… в открито
заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Красимира
Николова…………..……..………..………и в присъствието
на прокурора…………………………………………………………………..………като разгледа докладваното
от съдия И В А
Н О В А т.д.№ 97 по описа за
2019 год., взе предвид следното:
Предявени са два иска с
правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за сума в размер на 350 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 3 994.40 лева –
обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ
– А.Д.Т. твърди, че на 04.06.2018 год. е
станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Б.М.В., който като
водач на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ** ** ** ** е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост му е причинил телесни повреди, изразяващи се в контузия
на главата, разкъсно контузна рана в областта на челото, контизионен оток в
дясна слепоочна област, фрактура на
дясна теменна кост, фрактура на задната стена на синуса на решетъчната кост,
травматичен кръвоизлив под и над
твърдата обвивка на мозъка, травматичен кръвоизлив под меката обвивка на
мозъка, контузия на гръдния кош, фрактура на едно ребро вляво, фрактура на
гръдната кост, набиране на кръв и въздух в гръдната кухина, контузия на белия
дроб, колекция на кръв в средностението, кръвоизлив в сърдечната торбичка, набиране на въздух под
кожата, контузия на гръбнака, фрактура на тялото на 10 – ти гръден прешлен,
травматична дискова херния на нивото на гръдни прешлени 4 и 5, статична долна
пареза, с необратим и траен характер, уточнени с молба вх.№ 263471 от
07.12.2020 год. С молба, представена в
съдебно заседание, проведено на 04.11.2019 год., са изложени твърдения и за
това, че в резултат на травмите, получени от ПТП, ищецът е получил и захарна
болест Диабет тип 2. Било образувано досъдебно производство № 307/2018 год. по
описа на РУ – Харманли. След пътния инцидент, пострадалият Т. бил откаран в СО
на МБАЛ „Хасково“ АД, където бил реанимиран и впоследствие приведен в
Отделението за анестезия и интензивно лечение. На 07.06.2018 год. е бил преместен
в ОАИЛ - Неврохирургично отделение. С оглед общото му тежко състояние на същия
ден е бил транспортиран и приет по спешност за лечение в Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.София, където на 12.06.2018 год. е
бил опериран. На 26.06.2018 год. е
постъпил на лечение в ВМА БПЛР Банкя, Отделение за ФРМ на неврологични
заболявания. Лечението е продължило в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина на „СБПЛР – Любимец“ ЕООД – гр.Любимец. На 25.09.2018 год. отново бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.София, където му е била извършена
операция – поставена титаниева мрежа за покриване на дефекта, фиксирана с
винтове. За проведеното лечение и диагностични процедура направил разходи в
размер общо на 3 994.40 лева. И
понастоящем придвижването му било затруднено. Нараняванията причинили загрозяване на външния му вид.
Настъпили промени в емоционалното и психическото му състояние – станал
раздразнителен, неспокоен и тревожен. Към момента на настъпване на пътното
произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от
виновния водач, на основание на който претендира застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 350 000 лева, съгласно изменение на иска,
допуснато с определение от 03.11.2020 год., необходими за репариране на
търпените болки и страдания от причинените
травматични увреждания и претърпения от това стрес, ведно с обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3 994.40 лева – разходи за проведено
лечение и диагностични процедури. Претендира още законна лихва, считано от 04.06.2018 год., а
при условията на евентуалност – от 17.01.2019 год. – по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди и считано от подаване на исковата молба –
по отношение на обезщетението за имуществени вреди, както и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД -
гр.София – оспорва иска. Поддържа,
че вина за настъпилото ПТП има ищеца, който като водач на товарен автомобил,
марка „Ифа“, модел „В 50 Л“, с рег. № * ** ** ** е нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1,
чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Заявява възражение за съпричиняване,
допуснато от ищеца поради допуснато неправилно боравене с органите на
управление на превозното средство и непоставен предпазен колан, неспазване на
медицинските предписания и на нередовно провеждане на медицински процедури, на
неадекватност на лечението. Позовава се на прекомерност на претендираното
обезщетение и на случайно събитие.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
В
хода на разглеждане на делото – след подаване на исковата молба и преди
приключване на устните състезания, с решение № 99 от 30.09.2020 год.,
постановено по НАХД № 337 / 2020 год. по описа на Районен съд - Харманли, Б.М.В.
е признат за виновен в това, че на 04.06.2018 год. в землището на село Иваново, Община
Харманли, при управление на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с
рег.№ ** ** ** **, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на А.Д.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, дължащо се на травма на главата; разстройство на
здравето, временно опасно за живота, дължащо се на травма на белите дробове и
средностението; трайно затруднение в движението на врата, дължащо се на счупване
на бодлестите израстъци на шийни прешлени 6 и 7; трайно затруднение в
движението на снагата, дължащо се на счупване на тялото на гръден прешлен 10,
травматична дискова херния между гръдни прешлени 4 и 5 и счупване на първо
ребро вляво – престъпление по чл.343,
ал.1, б. „б”, предл.2-ро,вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78
а, ал.1, вр. чл.343, ал.1, б. Б, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Решението е влязло в законна сила на 15.10.2020
год.
Видно
от приетата като писмено доказателство по делото Проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ е, че към датата на настъпване на пътното
произшествие – 04.06.2018 год. е бил в
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № BG / 07/117001816103, със срок на действие – 16.07.2017
год. до 15.07.2018 год., между ответното застрахователно
дружество и собственика на МПС с ДКН ** ** ** **, управляван от виновния водач
– Б.В..
С
молба вх.№ 18197 от 17.10.2018 год., подадена от пълномощник на ищеца е
направено искане за заплащане на застрахователно обезщетение, доказателства за
определяне и изплащане на което не се представят. От страна на ответника е
представено писмо от 17.01.2019 год., адресирано до ищеца и пълномощника му,
съдържащо отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради
непредставяне на изискани от застрахователя документи.
Като
писмено доказателство по делото е прието
експертно решение от 19.02.2019 год., издадено от „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД,
видно от съдържанието на което е, че на ищеца е определена 75 % трайно намалена
работоспособност – пожизнено за установено общо заболяване „Епидурален
кръвоизлив. Счупване на свода на черепа, закрито. Спастична долна парапареза –
средна степен“.
По
искане на ищеца по делото бе назначена медицинска експертиза. От заключението на вещото лице Е.
– съдебен лекар, представено след извършен преглед на пострадалия и след
запознаване с представените от ищеца и изискани по реда на чл.192 от ГПК,
документи, съдържащи се в медицинските досиета – истории на заболявания,
изпратени от „СБПЛР – Любимец“ ЕООД – гр.Любимец, Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Анна“ – АД – гр.София и МБАЛ – Хасково,
приети като писмени доказателства, се установява, че ищецът е получил следните
увреждания – контузия в областта на главата - разкъсно контузна рана в областта
на челото, контузионен оток в дясната слепоочна област, пукнатина на дясната
теменна кост, пукнатина на задната стена на синуса на решетъчната кост,
травматичен кръвоизлив под и над твърдата обвивка на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, контузия на гръден кош – счупване на
1-во ребро в ляво, счупване на гръдна кост, набиране на кръв и въздух в
гръдната кухина, контузия на белия дроб, колекция от кръв в средностението,
кръвоизлив в сърдечната торбичка, набиране на въздух под кожата, контузия на
гръбнака – счупване на бодлестите израстъци на 6 и 7 шийни прешлени, счупване
на тялото на 10 – ти гръден прешлен, травматична дискова херния на нивото на
гръдни прешлени 4 и 5, спастична долна пареза. Описаните увреждания били
причинени по механизъм на действие от твърд, тъп предмет и можело да се получат
при автомобилна травма. Причинено било разстройство на здравето, временно
опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на травмата на
главата. Към момента опасността за живота, свързана с тази травма била
преодоляна. Причинено било разстройство на здравето, временно опасно за живота
по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на травмата на белите дробове и
средностението. Опасността за живота, свързана с тази травма също била
преодоляна. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на врата по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупване на
бодлестите израстъци на шийни прешлени 6 и 7. Срокът на неработоспособност за
физически труд е определен от експерта на 1.5 – 2 месеца. Причинено било трайно
/за повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата по смисъла на чл.129
от НК, което се дължало на счупване на тялото на гръден прешлен 10,
травматичната дискова херния между гръдни прешлени 4 и 5, счупването на
гръдната кост и счупването на първо ребро вляво. Затруднението продължавало и понастоящем,
дължащо се на травматичната дискова херния между 4 и 5 гръдни прешлени. Причинено
било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение
в движението на десния и на левия крак, което се дължало на спастична
пара пареза, като последица от травмата на гръбнака. Затруднението било за цял
живот. На ищеца било прилагано консервативно лечение, включително мероприятия
по поддържане на жизнените функции. Допълнително било проведено оперативно
лечение – трепанация на черепа и евакуация на вътречерепен хематом. Последвала
пластика на черепната кост. Срокът на активно лечение е бил приключил. Налице
била остатъчна парапареза на долни крайници, която била пожизнена.
Претендираните разходи за лечение били съвместими с получените травми от ПТП и
последиците от тях. Нямало специфични увреждания, които да доказват, че
пострадалият по време на ПТП е бил с поставен предпазен колан. Не се
установявали заболявания, които да се отразят на развитието на травмите,
получени при ПТП. Липсвали данни пострадалият да е бил недобросъвестен при
изпълнение на предписаните му лечебни и възстановителни процедури. От
допълнителното заключение на вещото Е. се установява, че появата на захарен
диабет след травмата е само една теоретична възможност, която не намирала
своето потвърждение. Даваните на ищеца перорални препарати се прилагали при
лица с инцидентни покачвания на кръвната захар, без оформена разгърната картина
на „захарен диабет“.
От
устния доклад на вещото лице Е., даден в съдебно заседание, проведено на
27.01.2020 год. се установява, че липсвали клинично обективни данни за
травматичен шок. Водещи били мозъчно черепната и шийната травми, които давали
картина на тежко общо състояние. Направената на ищеца операция се изразявала в
отваряне на черепната кухина, която експертът определя като животоспасяваща –
без извършването й шанса да оживее бил много малък. Налице били поражения в
гръбнака – комбинирано увреждане на централно и периферно ниво на двигателната
активност. Благодарение на проведената рехабилитация, състоянието на ищеца се
подобрило до частична пареза, от която за в бъдеще нямало шанс да се
възстанови. Прогнозата е определена като сериозна и тежка. При ищеца били
налице инцидентни покачвания на кръвната захар, които били овладени. Експертът не изключва хипотезата на стрес
диабет, определено като дистрес – неспособност на организма да се справи с
атаките на външната среда. Нямало доказателства обаче, че при ищеца е отключен
стрес диабет. Обяснява, че пострадалият е претърпял едно неравномерно и
хаотично движение вътре в купето, но категоричен отговор за това дали е бил с
поставен предпазен колан или не, експертът не дава.
От
заключението на вещото лице Д., представено по допуснатата съдебно –
психологическа експертиза се установя, че при ищеца е налице посттравматичен
стрес, причинен в резултат на станалото ПТП. В момента пострадалият е бил в
психодискомфорт. Нивото на психична устойчивост било ниско и това не помагало
пострадалият да се справи с емоционалната травма от катастрофата. Появилите се
при ищеца промени се изразявали в психична и соматична слабост, уморяемост,
раздразнителност, емоционална нестабилност, неустойчиво внимание, променливо,
полярно настроение, намалена мисловна продуктивност, егоистичност, състояние на
обърканост при най-малки затруднения. Описаните от експерта промени в
психиката, оставали трайни. Вещото лице Д. е категорична, че захарният диабет
се е отключил в резултат на дистреса, преживян от ищеца при ПТП. Психично
заболяване при ищеца не било установено, което не означавало, че не е налично –
диагнозата се поставяла от психиатър. Ищецът не бил провеждал лечение при
психолог или психиатър.
В
заключението, представено преди спиране на делото до приключване на
наказателното производство, по допуснатата автотехническа експертиза, приетият
от автоексперта като най-вероятен механизъм на настъпване на ПТП, е описан по
следния начин: На 04.06.2018 год. около 16.15 часа по път III – 808 в землището на с.Иваново се е движел товарен автомобил
„Ифа W 50L“, с ДК№ * ** ** **, с водач А.Д.Т.. Автомобилът се е движел
в посока от с.Иваново към с.Славяново със скорост 70.39 кв./ч., при добра
видимост, по сух асфалтов участък от път с двупосочно движение и низходящ
наклон. В същия момент в насрещната лента на процесния завой се движел лек
автомобил „Рено Клио“ с ДК № ** ** ** **, управляван от Б.М.Д.. На км. 12 + 110,
при движение в плавен ляв завой, въпреки наличието на видимост върху „Рено
Клио“ и техническа възможност да предотврати процесното ПТП, товарният
автомобил „Ифа“ с лявата си страна навлиза до около 0.20 м. вляво от осовата
линия в лентата за насрещно движение. В същия момент, въпреки наличието на
видимост за водача и техническа възможност да предотврати процесното ПТП, лекият
автомобил „Рено Клио“ се движел със скорост 72.64 кв./ч. по траектория,
приближаваща се до около 0.20 м. от самата осова линия. При тази пътна ситуация
е настъпил удара между двете МПС по ъгъл около 10 градуса между тях – с предния
си ляв ъгъл „Рено Клио“ се удря в задната лява джанта на насрещно движещия се
„Ифа“, при който и двамата водачи не са реагирали. По характер ударът е
определен като кос страничен, почти приплъзващ. В резултат на удара, лекият
автомобил „Рено Клио“ се е завъртял на
140 градуса около предния си ляв ъгъл в посока обратна на часовниковата стрелка
с изместване на 8 м. и се установил в предния си десен ъгъл в левия край на пътното платно и предна част –
в посока запад. При тази ротация с транслация, от деформирани части на л.а по
асфалта се получили следи, разположени изцяло в лентата за движение на „Рено“.
Като МПС, с 4 пъти по-голяма маса, т.а „Ифа“ не се е изместил странично, но в
резултат на силния удар лявата част на задния мост се изместила назад, ресорните
скоби се скъсали и карданният вал се разединил. Въртящият се преден край на
карданния вал паднал на земята вдясно от платното и забождайки се оставил три
дълбоки следи. Водачът Т. завъртял рязко волана надясно в опит да се разминат.
Така десните задни гуми навлезли в десния банкет и оставили следа в утъпканата
трева, а левите задни гуми оставили дълга следа от протриване. Въртящият се
заден край на по-дългата предна част на карданния вал се въртяла и влачила,
оставяйки множество остъргвания по асфалта и разпилени по цялото платно стъкла,
метални елементи и ПВС детайли. Вероятно по инстинкт, при опит да върне
товарния автомобил в своята дясна лента, водачът е реагирал с ляв завой и после
с десен волан, но реакцията му е била непремерена и неуспешна. Преобръщане на
камиона не е имало. Така на около 60 м. след мястото на удара, товарният
автомобил „Ифа“ излиза вдясно от края на пътното платно, навлиза с предния си
десен ъгъл в дълбоката около 1.5 м. канавка и с десния си ъгъл кабината се
„забива“ върху отсрещния скат на канавката. В резултат на инерцията, камионът
отново стъпва на колелата си и заема положението, както е намерен при огледа.
Като причини за настъпване на процесното ПТП, от техническа гледна точка,
вещото лице Х. посочва липсата на реакция от двамата водачи за осигуряване на
минимално необходимото странично разстояние между тях за безопасно разминаване
и частичното навлизане на товарния автомобил „Ифа“ с лявата си страна до 0.20
м. в лентата на насрещно движение в момент, когато по нея се е движел лекия
автомобил „Рено“ по траектория, приближаваща се на около 0.20 м. до осовата
линия, без да я достига. Единствената реакция на водача на товарния автомобил
след удара е опити с десен, ляв и отново десен волан да върне автомобила в неговата
дясна лента. Реакцията е определена от експерта като правилна, но закъсняла,
инстинктивна, непремерена и неуспешна. За водача на камиона сблъсъкът с лекия
автомобил е бил предотвратим, тъй като една от техническите причини за удара
между двете МПС е липсата на реакция от двамата водачи за осигуряване на необходимо
странично разстояние за безопасно разминаване, въпреки наличието на взаимна
видимост и техническа възможност за недопускане на ПТП. Моделът на „Ифа“ W 50 L е бил
произвеждан в периода 1967 – 1990 год. През този период предпазните колани не
са били задължителни и не са влагани при производството на тези автомобили.
Нямало данни за допълнително монтирани предпазни колани.
В устния си
доклад, вещото лице Х. посочва, че ударът между двете превозни средства е
настъпил до 20 см. навътре в лявата пътна лента, в която се е движел лекия
автомобил „Рено“, изхождайки от всички обективни данни – следи, установени в
протокола за оглед на местопроизшествие. Категоричен е, че в резултат на удара
между двете МПС е нямало преобръщане на товарния автомобил „Ифа“, управляван от
ищеца.
По
делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от
страните свидетели. От показанията на свидетеля Б.В. се установява, че на
04.06.2018 год. като водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ** ** ** **,
на прибиране към гр.Стара Загора на десен завой видял, че срещу него се движи
камион, който частично бил навлязъл в неговата лента за движение. От там
насетне нямал спомен за случилото се. Когато се осъзнал установил, че
управляваният от него автомобил е ударен в лявата страна – охлузен от мигача до
вратата, по която имало дълбока деформация. Успял да излезе през счупеното
стъкло на вратата. В камиона се возили трима човека и всички били контактни,
включително и шофьора. Свидетелят споделя, че от удара нямал счупвания по
тялото, а само наранявания. Пътното платно било сравнително тясно – междуселски
път, с две ленти за движение и маркировка, която трудно се виждала. След удара,
когато се осъзнал, камионът още е бил в движение, излизайки извън очертанията
на пътя. Свидетелят твърди, че не е видял товарния автомобил да се преобръща.
От показанията на свидетелката А.Т. – съпруга на ищеца се установява, че узнала
за пътния инцидент от сина си. Състоянието на съпруга й било критично. От
болницата в гр.Хасково е бил транспортиран до УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София,
където му била направена пункция на белия дроб. Няколко дни го държали в кома.
След това била извършена операция на главата – за премахване на хематома, при
която изрязали и част от костта. След като излязъл от 10 – дневната кома,
съпругът й бил напълно неадекватен – нямал спомен за нищо. Имал счупени два
прешлена на гръбнака. През времето, когато е бил в кома получил атрофия на мускулите, което наложило транспортирането
му до гр.Банкя да бъде извършено с линейка, тъй като не можел да стои седнал в
колата. Около месец и половина, пострадалият е бил напълно обездвижен, а
грижите били поети изцяло от нея. Свидетелката го хранела, къпела, сменяла
памперси. Невъзможността да се справя сам предизвикала отчаяние и притеснения у
съпруга й, който често свидетелката чувала да плаче. Ищецът споделял, че е
„пълна разруха“ и няма смисъл да живее. От залежаването се появила рана на
кръста, която се наложило да изчистят оперативно, свързана с много болки. След
приключване на рехабилитацията в гр.Банкя, първоначално съпругът й ползвал количка, а след това с много усилия и
настояване от страна на свидетелката, започнал да става по малко. Освен в краката, чувствал слабост и в ръцете,
която продължавала и понастоящем. В момента трудно се движел. Все още имал рана
на петата на единия крак. След пътния инцидент, съпругът й се затворил в себе
си, отказвайки да общува с познати и приятели. Преди катастрофата работел в
полицията, а след пенсионирането си се занимавал със земеделие. С камиона, при
управление на който станал и пътния инцидент, си изкарвал допълнително доходи. Камионът
бил негова собственост, закупен една година преди катастрофата. След инцидента
се страхувал да кара кола. Отказвал да посещава психиатър или психолог.
Чувствал се непълноценен от това, че не може да изкарва доходи, с които да
подпомага семейството си. Преди катастрофата, съпругът й нямал здравословни
проблеми. Нямал никакви спомени за това как е настъпило ПТП. В тази насока са и
показанията на свидетеля Д. Т. – син на ищеца, от които се установява още, че за пътния инцидент е разбрал от баща
си, който му се обадил по телефона, обяснявайки му къде е станала катастрофата.
По пътя баща му се обадил 4 – 5 пъти, като не помнел за предишните си
обаждания. Когато свидетелят пристигнал на местопроизшествието, баща му вече го
нямало там – бил откаран до болницата в гр.Харманли. Камионът си бил на гумите,
но извън очертанията на пътя. Имало следа от гориво или някаква теч от камиона,
с дължина от около 50 метра. Когато отишъл до болничното заведение, баща му се
оплаквал се от болки в гърдите и главата, които много го притеснявали. От
болницата в гр.Харманли го транспортирали до гр.Хасково. От направения скенер установили хематом от дясната страна в главата. Имал три счупени
прешлена на гръбнака. Установен бил кръвоизлив и в белия дроб. От болницата в
гр.Хасково бил откаран до УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София, където лекарите ги
уведомили, че състоянието му е много тежко и има реална опасност за живота. На
следващия ден привели баща му в медикаментозна кома, продължила около 10 дена.
Бил извършен дренаж на белия дроб. След като го извадили от кома, успял да
познае само сина си, но не и съпругата си. Била извършена операция на главата.
До края на болничното лечение бил на легло, а след това не можел да стои в
седнало положение, което наложило да наемат частна линейка, която да ги откара
в гр.Банкя. И в момента баща му се оплаквал от болки в главата, краката и
гърдите. Раздвижването му причинявало болки. Отслабнал над 20 килограма. След
инцидента отпаднал психически – нямал желание за нищо. Нуждата от грижи била постоянна.
От
показанията на свидетеля Х.К. се установява, че по време на пътния инцидент се
е возел отпред в кабината на камиона,
управляван от ищеца. Отивали в гората да товарят дърва. Това им бил четвъртия
за деня курс. Видял, че срещу тях се движи
лека кола, навлизайки в тяхната лента за движение, където настъпил и удара. Твърди,
че на този участък от пътя е нямало завой. Ищецът не успял да го избегне. След
удара товарният камион се преобърнал три – четири пъти. Всички, които се возили
в камиона били с поставени предпазни колани. Свидетелят твърди, че имал само
натъртвания – без счупвания. След инцидента, свидетелят успял за излезе сам от
кабината. По-нататък в показанията си споделя, че вследствие на удара изхвърчал
от камиона заедно със свидетеля А.М., от показанията на който се установява,
още, че се е возел по средата – между ищеца и свидетеля К., без предпазен
колан. Твърди, че ищецът и другия пасажер са били с поставени предпазни колани.
На завоя камионът се блъснал с лека кола, която карала в тяхното платно.
Камионът се озовал в едно дере. Тримата били на земята, в кръв. Леката кола се
забила в лявата страна на камиона. След удара „Ифата“ паднала в дерето,
намиращо се от дясната им страна на пътя. Няма спомен дали камиона се е обръщал.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на
исковите претенции се съдържа в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно
която обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди могат да се претендират пряко от застрахователя, с който
собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – в случая Б.В. е имал
сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Безспорно по делото е установено, че от страна на ищеца е била отправена
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, каквото не е било
определено и изплатено от ответника. Посочените фактически обстоятелства, които съдът възприема
от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника,
обуславят допустимостта на иска.
Разгледани
по същество, исковете се явяват
основателни и частично доказани по размер, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на 04.06.2018 год. в резултат на нарушение
на правилата за движение, допуснато от Б.М.В. и по непредпазливост са били
причинен средни телесни повреди на ищеца, за което е била ангажирана отговорността на водача В. с влязло в сила
решение № 99 от 30.09.2020 год.,
постановено по НАХД № 337 / 2020 год. по описа на Районен съд - Харманли, което
има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда,
предвид задължителните в тази насока указания, дадени в т.15 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, според
които с решението по чл.78 а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг
въпроси, по които с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината,
като деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно
нарушение и решението по чл.78 а от НК, с което е наложено административно
наказание е приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по
чл.78 а от НК, фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред
и постановеното от наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила по
чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно
е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от
причинителя на вредата и ответното
дружество по отношение на превозното средство, с което е настъпило произшествието. С настъпване на застрахователното събитие за
застрахователя се е породило задължението да заплати на увредения, спрямо който
застрахования е отговорен, застрахователно обезщетение, което не е сторено.
Неизпълнението на това задължение обуславя основателност на претенцията,
предявена на основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Изхождайки
от вида и степента на причинените на ищеца в резултат на пътния инцидент,
увреждания и времето за тяхното възстановяване, съдът счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 200 000 лева. В тази насока съдът цени заключението на
вещото лице Е., според което в резултат на ПТП, на ищеца са били причинени
следните увреждания: контузия в областта на главата - разкъсно контузна рана в
областта на челото, контузионен оток в дясната слепоочна област, пукнатина на
дясната теменна кост, пукнатина на задната стена на синуса на решетъчната кост,
травматичен кръвоизлив под и над твърдата обвивка на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, контузия на гръден кош – счупване на
1-во ребро в ляво, счупване на гръдна кост, набиране на кръв и въздух в
гръдната кухина, контузия на белия дроб, колекция от кръв в средностението,
кръвоизлив в сърдечната торбичка, набиране на въздух под кожата, контузия на
гръбнака – счупване на бодлестите израстъци на 6 и 7 шийни прешлени, счупване
на тялото на 10 – ти гръден прешлен, травматична дискова херния на нивото на
гръдни прешлени 4 и 5, спастична долна пареза. Към момента опасността за
живота, свързана с травмата на главата, на белите дробове и средностението,
била преодоляна. Срокът на неработоспособност за физически труд, определен по
отношение на затрудненията в движението на врата, дължащо са на счупване на
бодлестите израстъци на шийни прешлени 6 и 7, е определен от експерта на 1.5 –
2 месеца. Затруднението в движението на снагата, дължащо се на счупване на тялото на гръден
прешлен 10, травматичната дискова херния между гръдни прешлени 4 и 5,
счупването на гръдната кост и счупването на първо ребро вляво, продължавало и
понастоящем. Затруднението в движението
на десния и на левия крак, дължащо се на спастична пара пареза, като последица
от травмата на гръбнака, било за цял живот. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита и установеното при ищеца
заболяване „декомпенсиран неинсувлинозависим захарен диабет – тип 2“, ценейки
представената от ищеца и приета като писмено доказателство епикриза, издадена
от Отделение по ендрокринология към Многопрофилна болница за активно лечение „Medline Clinic“ – гр.Пловдив, в подкрепа на която
е и заключението на вещото лице Д., представено по допуснатата съдебно –
психологична експертиза. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
прилаганите по отношение на ищеца консервативно и оперативно лечение, включващо
мероприятия по поддържане на жизнените функции, трепанация на черепа и евакуация
на вътречерепен хематом, последвала пластика на черепната кост. В подкрепа
основателността на иска, съдът цени и показанията на свидетелите А.Т. и Д. Т.,
от които се установява, че наред с търпените от травматичните увреждания болки
и страдания, ищецът и понастоящем изпитвал страх и тревожност, като начинът му
на живот коренно се е променил. В тази насока е и заключението на вещото лице Д.,
представено по допуснатата съдебно – психологическа експертиза, от което се
установява, че при ищеца е налице
състояние на посттравматичен стрес.
От
определения по-горе размер от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 120 000 лева,
отчитайки допуснато от него съпричиняване в размер на 40 %, по следните
съображения: Като безспорно съдът приема, че ищецът като водач на товарен
автомобил „Ифа W 50L“, с ДК№ *
** ** **, е управлявал превозното средство без поставен предпазен колан, с
което е допуснал нарушение на правилото, визирано в нормата на чл.137 а, ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съгласно която водачите и пътниците в
моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази насока съдът
цени заключението на вещото лице Х., в частта, в която е прието, че моделът на
автомобила, управляван от ищеца е произвеждан
в периода 1967 год. – 1970 год., през който предпазните колани не са
били задължителни и не са били влагани при производството, а данни за
допълнително монтирани такива, не били налице. В подкрепа на този извод са и приложените
в ДП № 307/2018 год. по описа на РУП – Харманли, протокол за оглед на
веществени доказателства от 17.07.2018 год. и приложен към него албум, съдържащ
осем снимки на товарния автомобил, собственост на ищеца, от които не се установява
наличието на монтирани предпазни колани. Посочените доказателства не бяха
оспорени от страна на ищеца. Като изолирани и взаимно противоречащи, съдът не
цени показанията на свидетелите К. и М., посочени от ищеца относно това дали
последният е бил с поставен предпазен колан. Свидетелят К. твърди, че всички
намирали се в кабината на камиона са били с поставени предпазни колани, но не
дава логично обяснение как въпреки поставения колан е „изхвърчал“ от превозното
средство. Липсата на достоверност на дадените от него показания съдът преценя и
с оглед твърдението му, че на пътния участък, на който е настъпило ПТП, е
нямало завой, което се опровергава от всички останали събрани по делото
доказателства. Показанията на двамата свидетели са напълно противоречиви и
относно това дали в резултат на удара, камионът се е преобърнал или не. В
показанията си свидетелят М. признава, че се е возил без предпазен колан, както
и това, че такива били поставени от ищеца и от свидетеля К.. Показанията на
посочените двама свидетели, че ищецът е бил с поставен предпазен колан се
явяват в противоречие освен със заключението на вещото лице Х. и с намиращите
се в досъдебното производство материали, още и със заключението на вещото лице Е.,
според което няма описано увреждане от групата на така наречените специфични
увреждания, което да доказва, че пострадалият по време на ПТП е бил с поставен
колан. В устния си доклад вещото лице Е. заявява, че поддържа изцяло
заключението си, независимо от дадените допълнителни уточнения относно последвалата
липса на категоричност за това дали пострадалият е бил или не с предпазен
колан.
Отчитайки
степента на съпричиняване, допуснато от страна на ищеца, съдът приема, че
същият е допуснал нарушение и на правилото, визирано в нормата на чл.44, ал.1
от ЗДвП, според която при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства, ценейки в тази насока заключението на вещото лице Х.
в частта, в която експертът приема, че една от техническите причини за удара
между двете МПС е липсата на реакция от
двамата водачи за осигуряване на необходимо странично разстояние за безопасно
разминаване, въпреки наличието на взаимна видимост и техническа възможност за
предотвратяване на станалото ПТП. Съдът счита, че заключението в тази му
част не се явява в противоречие със
заключението на вещите лица от състава на тройната автотехническа експертиза,
назначена на досъдебното производство и възприета от наказателния съд,
доколкото в същото липсата на техническа възможност за предотвратяване на удара
е обосновано с дължината на опасната зона за спиране. В заключението си вещото
лице Х. също посочва, че от гледна точка на опасна зона за спиране, водачът на
товарния автомобил е нямал техническа
възможност да избегне удара.
Ценейки
заключението на вещото лице Х. в частта, с която експертът приема, че реакцията
на ищеца след удара, изразяваща се в опити с десен, ляв и отново десен волан да
върне автомобила в неговата дясна лента, е определена като закъсняла,
инстинктивна, непремерена и неуспешна, съдът приема, че от страна на ищеца е
допуснато и нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според която
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съдът
не цени заключението на вещото лице Х. в частта, с която е прието, че станалото
на 04.06.2018 год. ПТП е настъпило по вина на ищеца в резултат на допуснато от
него нарушение на правилата за движение, визирани в нормата на чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП, според която на пътно платно с двупосочно движение – с две пътни
ленти, на водача на пътното превозно средство е забранено да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне,
въз основа на която норма ответникът обосновава възражение за съпричиняване,
допуснато от страна на ищеца, зачитайки в тази насока силата на присъдено нещо,
формирана с решение № 99 от 30.09.2020 год., постановено по НАХД № 337/2020
год. по описа на Районен съд – Харманли, в мотивите на което е прието за
установено, че нарушение на посочената правна норма е допуснато, но не от
ищеца, а от другия участник в ПТП – водачът Б.В..
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответника възражение за съпричиняване,
допуснато от страна на ищеца, обосновано с твърдения за това, че пострадалият е
управлявал превозното средство след употреба на алкохол, което съдът намира за
опровергано от приложения към досъдебното производство протокол № 487 от
07.06.2018 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
в кръв и урина, от съдържанието на който се установява, че в изпратената за
изследване проба кръв, взета от ищеца, не се доказва наличието на алкохол. Твърдението
на ответника за проведено от ищеца ненавременно и неадекватно лечение, се
опровергава от заключението по допуснатата съдебно медицинска експертиза.
Като
частично основателен следва да се уважи и иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 396.64 лева – разходи за проведено лечение
във връзка с уврежданията, причинени от станалото ПТП, като за разликата до
предявения размер от 3 994.40 лева, искът следва да се отхвърли, отчитайки
допуснатото от страна на пострадалия 40 % съпричиняване. В подкрепа основателността
на иска съдът цени приетите като писмени доказателства фактура № ********** от
03.07.2018 год. за сума в размер на 162 лева; фактура № ********** от
27.09.2018 год. за сума в размер на 3 200 лева; фактура № 3625 от
10.10.2018 год. за сума в размер на 500 лева; фактура № 964 от 18.10.2018 год.
за сума в размер на 132.40 лева и приложени към тях фискални бонове,
представени от ищеца и неоспорени от ответника. Необходимостта от извършване на
разходите за лечение и проведени диагностични процедури, удостоверени с
посочените по-горе фактури, се потвърждава и от заключението по допуснатата
съдебно медицинска експертиза.
По отношение на претендираната от ищеца законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането – 04.06.2018 год., а при условията на евентуалност – считано от
17.01.2019 год., следва да се отбележи
следното:
Процесното
ПТП е станало на 04.06.2018 год. Ищецът е заявил писмена претенция пред
застрахователя на 17.10.2018 год., видно от молба вх. № 18197 от 17.10.2018
год. и уведомително писмо с рег. № 18197 / 2 от 17.01.2019 год., изходящо от
ответника и адресирано до ищеца, съдържащо отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. За периода от датата на деликта до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на основание
чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застрахователния договор. При това положение
прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане от застрахователя на обезщетение
за забава за периода от 04.06.2018 год. до 17.10.2018 год., се явява
неоснователен. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
17.10.2018 год. до изплащане на обезщетението. Доколкото обаче искането за
присъждане на законна лихва, заявено при условията на евентуалност се
претендира, считано от 17.01.2019 год., същото следва да бъде уважено така,
както е предявено.
С
оглед изхода на спора в полза на адвокат М. следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 2 396.64 лева – възнаграждение за адвокат, дължимо на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за осъществено процесуално представително на ищеца, определено
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от
исковете. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
556.11 лева – съразмерно на отхвърлената част от исковете от общо направените
такива в размер на 850 лева, включващи 200 лева – възнаграждение за вещо лице
по допуснатата медицинска експертиза, 200 лева – възнаграждение за вещо лице по
допуснатата автотехническа експертиза и 850 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от Закон за правната помощ и
чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда сумата
в размер на 4 895.87 лева – държавна такса и 288.92 лева – възнаграждения за вещи лица,
съразмерно на уважената част от исковете от общо заплатените от бюджетните
средства на съда 835.60 лева, включващи 200 лева – възнаграждение за вещо лице
по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, 200 лева – възнаграждение за
вещо лице по допуснатата автотехническа експертиза, 150 лева – възнаграждение
за вещо лице по допуснатата допълнителна съдебно медицинска експертиза и 285.60
лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно психологическа
експертиза.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Искър, бул.“Христофор Колумб“
№ 43 да заплати на А.Д.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4 –
адвокат Р.М. сумата в размер
на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на контузия в
областта на главата - разкъсно контузна рана в областта на челото, контузионен
оток в дясната слепоочна област, пукнатина на дясната теменна кост, пукнатина
на задната стена на синуса на решетъчната кост, травматичен кръвоизлив под и
над твърдата обвивка на мозъка, травматичен кръвоизлив под меката обвивка на
мозъка, контузия на гръден кош – счупване на 1-во ребро в ляво, счупване на
гръдна кост, набиране на кръв и въздух в гръдната кухина, контузия на белия
дроб, колекция от кръв в средностението, кръвоизлив в сърдечната торбичка,
набиране на въздух под кожата, контузия на гръбнака – счупване на бодлестите
израстъци на 6 и 7 шийни прешлени, счупване на тялото на 10 – ти гръден
прешлен, травматична дискова херния на нивото на гръдни прешлени 4 и 5,
спастична долна пареза, декомпенсиран неинсувлинозависим захарен диабет – тип 2
и посттравматичен стрес, дължимо по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с полица № BG / 07/117001816103, за настъпило на 04.06.2018 год.
застрахователно събитие – пътно – транспортно произшествие, станало по вина на Б.М.В.
при управление на МПС марка „Рено“,
модел „Клио“, с ДКН ** ** ** **, ведно със законната лихва, считано от
17.01.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата част – за разликата до предявения размер
от 350 000 лева и за присъждане на законна лихва за периода от 04.06.2018
год. до 17.10.2018 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Искър, бул.“Христофор Колумб“
№ 43 да заплати на А.Д.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4
– адвокат Р.М. сумата в размер
на 2 396.64 /две хиляди триста
деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ лева – обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и
проведени диагностични процедури, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 17.06.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата част за разликата до предявения размер от
3 994.40 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Искър, бул.“Христофор Колумб“
№ 43 да заплати на Р.И.М. ************, с адрес на
кантората – гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1,
ет.4 сумата в размер на 3 977.93
/три хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство на А.Д.Т., ЕГН ********** ***, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН ********** ***, с
адрес за призоваване – гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4 –
адвокат Р.М. да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Искър, бул.“Христофор Колумб“
№ 43 сумата в размер на 556.11
/петстотин петдесет и шест лева и единадесет стотинки/ лева – разноски по делото – съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Искър, бул.“Христофор Колумб“
№ 43 да заплати сумата в размер на 4 895.87 /четири
хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева – държавна такса и 288.92 /двеста осемдесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки/ лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, които
суми да се приведат по сметка на Окръжен съд - Хасково.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: