Присъда по дело №575/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 21
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20211200200575
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Благоевград, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
СъдебниБорис Христов

заседатели:Елена Христова
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора Станислава Йорданова Арабаджиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело от общ
характер № 20211200200575 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Д. М., роден на ... г. в гр. С., с постоянен
адрес гр. С., ул. „А., българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
30.10.2019 г. около 22:20 часа на ПП-1 Е-79 в километър 383+500, като
правоспособен водач, управлявайки в посока от гр.С. към гр. К. товарен
автомобил влекач марка и модел „Д... с прикачено полуремарке марка и
модел „В...., е нарушил чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за движението по
пътищата като е превишил скоростта на движение, сигнализирана с пътен
знак В26, поставен в района на километър 382+500, въвеждащ забрана на
пътните превозни средства да се движат със скорост по-висока от 60 км/ч, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ал. Б., с ЕГН
**********, деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание посочените
разпоредби и чл. 373, ал.2 НПК в случая на чл. 372, ал.4 НПК при условията
1
на чл. 58а, ал. 1 НК във вр. с чл. 54, ал.1 НК го ОСЪЖДА да изтърпи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, като го оправдава
за извършено нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и за нарушение на
чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила, изпълнението на наложеното на
подсъдимия Й. Д. М. наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 343г в сл. на чл. 343 НК във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 и
във вр. с чл. 58а, ал.5 от НК от НК ЛИШАВА подсъдимия Й. Д. М. от правото
да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
ОСЪЖДА подс. Й. Д. М. да заплати в полза на ОД на МВР-Бл. сумата
от 881,84 /осемстотин осемдесет и един лева и 84 стотинки/ лева, направени
разходи в досъдебното производство, като и сумата от 5 /пет/ лева, държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок,
считано от днес, пред АС - С..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Окръжна прокуратура - Благоевград е обвинила Й. Д. М., че е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на
30.10.2019 г. около 22:20 часа на ПП-1 Е-79, на километър 383+500, като правоспособен
водач, категории С, СЕ, АМ, В, ТКТ, ВЕ, управлявайки товарен автомобил влекач марка и
модел „ДАФ 95 ХФ 430“ с рег. № С 68 25 НС с прикачено полуремарке марка и модел
„Ванхол 3 Б 0021“ с рег.№ С 49 42 ЕК, в посока от гр.С. към гр. К., е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а именно: в
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, съгласно които: ал. 1: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: …“ и ал. 2 „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“, като е превишил скоростта на движение /управлявал със скорост 85 км/ч/,
сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ забрана на пътните превозни средства да се
движат със скорост по-висока от 60 км/ч, поставен в района на километър 382+500; в
нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП , съгласно която „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, не е съобразил своето поведение с
пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, регламентиран
в чл. 47 от ППЗДвП, поставен в района на километър 383+500, въвеждащ забрана на пътните
превозни средства да се движат със скорост по-висока от означената – 60 км/ч, като е
управлявал със скорост 85 км/ч; в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, навлизайки в зоната на завой, не е намалил скоростта на движение /85 км/ч,
при критична скорост за преминаване на завоя 80 км/ч/, загубил е контрол върху
управлението на автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение; в нарушение на
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне;“ и на чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП , съгласно който
"Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат“, движейки се на пътно платно с двупосочно движение с две пътни
ленти, е пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл в лентата за насрещно
движение, при наличието на насрещно движещ се товарен автомобил-влекач марка и модел
„Волво ФХ“ с рег.№РК 8110 ВС с прикачено полуремарке „Кьогел СН 24“ с рег.№РК
0817ЕН, управляван от правоспособния водач М.Ал. Б., в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на М.Ал. Б. ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград,
поддържайки обвинителната си теза (както за фактическата обстановка, така и за правната
квалификация), изразява становище за виновност, поради което и прави искане за
1
определянето на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал.1 от НК в
размер, определен при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Аргументира същия, акцентирайки на значителната тежест на нарушенията
на правилата за движение, които пряко са причинили произшествието – деянието на подс.
М. е силно укоримо, защото той, въпреки че е професионален шофьор с дългогодишен стаж,
е управлявал с превишена скорост автомобил, който е бил с много голям товар, по път, за
който е всеизвестно, че се характеризира с изключително засилен трафик и с концентрация
на пътни произшествия, в тъмната част на денонощието, и то точно при навлизане в завой.
Освен това предлага, основано на чл. 66 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ да се отложи, но едновременно с това продължителността
на лишаването от право да е с две годни по-дълга.
Повереникът на частните обвинители Ст. Ст. М. и Ал. Б. М. като настоява за
осъждането на подсъдимия, също счита, че наказването на М. трябва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК, но за разлика от прокурора настоява за ефективно
изтърпяване на лишаването от свобода, защото отлагането не е оправдано при
съобразяването на обстоятелството, че то има за резултат смъртта на млад човек, който по
никакъв начин не е допринесъл за него.
Защитникът с пледирането си очертава, че спорен е само въпросът за размера на
наказанието и начина на изтърпяването му, тъй като първо изтъква, че посочената
многобройност на смекчаващите обстоятелства, налагат определянето на наказанието
лишаване от свобода под предвидения минимум, като многобройността е формирана от
следните обстоятелства: в коректния участък от пътя няма знаци, редуциращи скоростта на
автомобилите с зависимост от тонажа им по път с конкретния релеф; пълното съдействие на
подсъдимия при разследваното и съжалението му; тежкото му здравословно състояние след
произшествието и напредналата му възраст, която е дори изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство; фактът, че той е дългогодишен шофьор, който не е
наказван за тежки произшествия. Освен това оспорва и основателността на искането на
частното обвинение, защото резултат за обществото и лично за подсъдимия не би могъл да
се постигне с това 70-годишен подсъдим да се поправя в затвора. Относно срока на
отнемане на свидетелството за правоуправление изтъква, че следва да се намали, защото
подсъдимият живее извън С.-град и се налага да ползва лекия си автомобил, за да се
придвижва до здравни учредения.
Картината на деянието, описана в обвинителния акт, е разкрита в пълната й
степен съгласно процесуалното признание на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и надлежните доказателствени материали, събрани на досъдебното производство,
по отношение на които съдът е преценил, че подкрепят направеното самопризнание, и тя е
следната:
Подсъдимият Й. Д. М. от 1972 година е правоспособен водач на моторно
превозно средство, притежаващ категории С, СЕ, АМ, В, ТКТ и ВЕ / като категория С и Е
са придобити съответно през 1972 и 1976 година/. Съгласно справката за нарушител е
2
наказван през 2018 год. с наказателно постановление за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДВП
и на чл. 123, ал.1 т.3 от същия / тъй като е бил участник в пътнотранспортно произшествие,
в което са причинени само имуществени вреди/ с лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца. Не е осъждан, тъй като единственото му осъждане за кражба, с присъда в
сила от 27.02.1967 година на лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за
срок от 3 години, и свързаните с него последици, са заличени по силата на 86, ал.1, т.1 от
НК още през 1970 година.
Към 30.10.2019 г. той работел като шофьор в „ЛЮДАНИ“ ЕООД, гр. С., на
автомобил-влекач марка и модел „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“ с регистрационен № С6825НС,
собственост на дружеството. Около обяд на този ден потеглил от гр. Разград с влекача, към
който било прикачено полуремарке марка и модел „Ванхол 3Б0021“ с регистрационен №
С4942ЕК, собственост на „СТАРТОС ТРАНСПОРТ КО“ ООД, гр. С., натоварено с 24 тона
глюкозо-фруктозен сироп, предназначен за гр. Килкис, Р Гърция.
Около 22.20 часа, по тъмно и сухо време, се движел по ПП І - Е79 в Креснеското
дефиле в района на километър 383+500 в посока гр. Благоевград – гр. К. / в този участък
пътното платно е с асфалтово покритие, двупосочно с две пътни ленти, разделени с
единична непрекъсната осева линия/ със скорост 85 км/ч. От дясната страна по посоката на
движение на товарния автомобил към тази дата е бил поставен пътен знак В26/ „Забранено е
движение със скорост по-висока от означената“, регламентиран в чл. 47 от ППЗДвП/,
въвеждащ забрана за пътните превозни средства да се движат със скорост по-висока от 60
км/ч.
По същото време в лентата за насрещно движение в обратна посока със скорост
65 км/ч се движел товарен автомобил – влекач марка и модел „Волво ФХ“ с регистрационен
№ РК8110ВС с прикачено полуремарке марка и модел „Кьогел СН 24“ с регистрационен №
РК0817ЕН, управляван от пострадалия М.Ал. Б., шофьор в „ТРАНС –КОРЕКТ“ ЕООД, гр.
Перник. Зад него се движел лек автомобил марка „Опел Зефира“, с водач Иван Стойчев
Атанасов и пътник на предната дясна седалка - Николай Борисов Николов.
В условията на движение на крива в десен завой със скорост от 85 км/ч., при
суха пътна настилка, центробежната сила, породена от движението в завоя, превишаваща
силата на сцепление с пътя на товарния автомобил, превозното средство, управлявано от
подсъдимия, губи страничната си устойчивост, отклонява се наляво, навлиза в лентата за
насрещно движение и удря челно насрещно движещия се т. а. „Волво ФХ“, управляван от
Б.. В резултат на удара последният изпада от автомобила и трупът му остава да лежи върху
банкет, отделящ пътното платно от обходен път.
След удара предната част на т.а. „ДАФ“ остава разположена перпендикулярно на
пътното платно, насочена към реката, а прикаченото полуремарке е обърнато и лежи върху
платното на лявата си страна, като предната му част е насочена към гр. Сандански. Товарен
автомобил „Волво и полуремаркето му са върху пътното платно, насочени с предните си
части към гр. Благоевград. Двата товарни автомобили и полуремаркета им са напълно
деформирани.
3
Свидетелят Иван Атанасов, като възприема удара на товарните автомобили
предприел спиране на лекия автомобил, който той управлява, в намиращата се вдясно
отбивка и веднага подал сигнал на телефон 112 за автопроизшествието.
Пристигналият екип на ЦСМП – гр. Благоевград транспортирал трупа на
пострадалия Б. за извършване на аутопсия, както и подсъдимия Й.М. в МБАЛ – Благоевград
за оказване на медицинска помощ.
При направения оглед на местопроизшествието е избрана посока от гр.
Сандански към гр. Благоевград, за ориентир - ръб на скална стена, находящ се вляво от
пътното платно в посока към гр. Благоевград; фиксирани са местоположението и
характеристиките на: участъка на настъпване на ПТП; хоризонталната маркировка;
местоположението на двете МПС, участвали в ПТП, както и на трупа на пострадалия Б. и на
и части от превозните средства.
Съгласно съдебно-медицинска експертиза на труп при огледа и аутопсията на
трупа на М.Ал. Б. е установена автомобилна травма - /вътре в автомобила с изпадане от
него/(на мястото на водача) политравма - /черепно и гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна
травми с множествени открити и закрити счупвания на плоски и дълги кости до частична
ампутация на левия долен крайник от нивото на таза и седалището му изразяващи се в: рани
и множество охлузвания предимно по изпъкналите части на лицето и по главата,
кръвонасядане и разкъсване на меки черепни покривки, многофрагментно счупване на
черепния покрив и черепната основа повече към тилната част и в дясно с надлежащо
разкъсване на твърда мозъчна обвивка, кръвоизливи на мека мозъчна обвивка и в мозъка с
размачкване и контузия в задни части на главния мозък и почти изцяло на малкия мозък и
мозъчния ствол; счупване на трети шиен, първи, втори и девети гръдни прешлени с изразени
размествания и нарушаване на конфигурацията на гръбначния стълб, прекъсвания на
гръбначния мозък разкъсване на аортата и долна куха вена пред счупването на девето ребро,
счупвания на ключици и ребра в съседство; обширни охлузвания в областта на гръдния кош
и корема двустранно, по-изразени в ляво, многофрагментни счупвания на гръдната кост и
ребра двустранно с разкъсвания на плеврални листове, белите дробове и сърцето, разкъсване
на двата диафрагмални купела, наличие на по около 100 мл. кръв в гръдни и коремна
кухини; разкъсвания на далака и черния дроб, контузия на бъбреците с разкъсване на левия
бъбрек, пролабс и контузия на чревни бримки в долната част на коремната кухина при таза
отпред и в ляво, разкъсване на пикочния мехур; многофрагментни счупвания на таза с
раздробяване и липса на части от него отпред и ляво, където се установява обширно
разкъсване с липса и размачкване на тъкани и счупване на кости от горната част на таза до
долни части на бедрата и частична пълна ампутация на левия долен крайник на нивото на
таза и седалището с размачкване на меките тъкани, множествени охлузвания рани и
кръвонасядания по долните крайници; множествени открити и закрити счупвания на костите
от левия горен крайник с рани и обширни охлузвания по него, охлузвания и по десния горен
крайник; леко изразени левостранна хипертрофия на миокарда и стеатоза на черния дроб;
изразена анемия на вътрешните органи.
4
Смъртта на Б. се дължи на остра кръвозагуба с недостатъчност на мозъчни
функции, от установената тежка, несъвместима с живота, множествена (поли-травма)
черепно и гръбначно- мозъчна, гръдна и коремна травма, с открити счупвания на кости до
размачкване частична ампутация на долни крайници на и над нивото на таза. Същата е
настъпила много бързо, почти моментално, и е била неизбежна, поради установените тежки
и несъвместими с живота травматични увреждания.
Всички установени травматични увреждания са получени приживе,
непосредствено преди настъпването на смъртта, което личи от вида на кръвоизливите и
кръвонасяданията.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари на тялото с и върху
твърди тъпи и ръбести предмети, каквито са части от автомобилната кабина, някои от които
разместени, и елементи на земната повърхност. Същите добре отговарят да са получени по
начин, посочен в предварителните сведения при ПТП в автомобил, на мястото на водача, с
данни за изпадане от автомобила. Нараняванията по главата, тялото и крайниците в ляво
могат да се получат и при изпадането от автомобилната кабина и удари върху предмети от
заобикалящия терен. „При падане от движещо се превозно средство, какъвто е и конкретния
случай обикновено се наблюдават травматични увреждания, подобни на падане от високо
при което се получават удари на части от тялото в земната повърхност и сътресение на
тялото." При падането върху главата останалата част от тялото е оказала натиск и довела до
установеното счупване на прешлени в горната и шията и гръдния кош. Разположението на
травматичните увреждания сочи, че ударът е бил предимно отпред и в ляво. Нараняванията
по гърдите и ръцете отговарят да са получени от твърд тъп предмет какъвто е и волана на
автомобила.
При аутопсията не са установени болестни увреждания и изменения, които да
имат отношение към причината за смъртта. Не се установяват и травматични увреждания,
които да не могат да се обяснят с горепосочения механизъм на ПТП - челен удар в
автомобил с изпадане от него.
Съгласно медицинско изследване и подсъдимият М. е бил телесно увреден при
рязкото спиране на автомобила вследствие на удрянето в друг автомобил и продължаващо
инерционно движение на тялото му напред и нагоре, като е констатирано счупването на
гръдната кост, което му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за около
два месеца и черепно-мозъчната травма – скалп на главата и мозъчно сътресение без пълна
загуба на съзнанието му, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно автотехническата експертиза скоростта на движение на т.а. „ДАФ ФТ
95 ХФ 430“ в района на произшествието е 85 км/ч, като тя е определена от записа от
тахографскта му шайба. Скоростта на движение на другия процесен товарен автомобил -
т.а. „Волво ФХ“ е била 65 км/ч. Основано на сравняването на критичната скорост за
движение в завоя без загуба на странична устойчивост 80 км/ч с определената скорост на
движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, причината за загубата на
страничната устойчивост на превозното средство и навлизането в лентата за движение, заето
5
от т.а. „Даф“ , е само движенето на превозното средство със скорост по-висока от
критичната на завоя.
Експертът е категоричен, че от техническа гледна точка водачът на т.а. „Даф“ –
подсъдимият М. при конкретните пътни условия, е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, при движение със скорост в рамките на разрешената за
превозно средство с прикачен състав.
Експертът е определил, че опасната зона за спиране на т.а. „Волво ФХ“ при
движение със скорост 65 км/ч е 81,64 м, а пътят, който е изминал от момента на навлизане
на т.а. „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“ в лентата за насрещно движение е 19,33 м. Направил е извод,
че водачът на т.а. „Волво ФХ“, движейки се със скорост 65 км/ч непосредствено преди ПТП,
от момента, когато т.а. „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, не
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
В кръвната проба, взета от подсъдимия не е констатирано наличие на етилов
алкохол /видно от протокол за химическа експертиза № 436/06.11.2019 г./. В тази от трупа на
Марио Б. е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0.09 промила, за която вещото
лице е предположило в химическа експертиза № 466/09.12.2019 г., че отчетеният резултат
може да се дължи на обмяна на веществата в организма, ендогенен алкохол. След
допълнителното изследване на кръвта, съдебният медик е приел, че в близките часове и
непосредствено преди смъртта си, пострадалият Б., не е бил алкохолно повлиян, защото
установеното наличие на етилов алкохол е в границите на физиологичната норма,
значително под границата за лека степен на алкохолно опиване, която е 0,5 промила, и
защото то може да се обясни както с лабораторна грешка, така и с разложителен процес.
Фактът на извършване на деянието, авторството му, механизмът на
осъществяването и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което е било
извършено, се установяват по безспорен начин не само поради съгласието на подсъдимия с
фактите, изложени в обвинителния акт, а поради това, че достоверността на това съгласие,
под формата на признание, се подкрепя от доказателствените материали, събрани на
досъдебното производство. Именно тази преценка следва да бъде мотивирана /липсата на
спор по фактите, изложени в обвинителния акт от прокурора, рамкиращи предмета на
доказване, обезсмисля само събирането непосредствено от съда на доказателства за тяхното
установяване, но не и от мотивиране/, тъй като същата е и условие за допустимост на самата
диференцирана процедура, която пък от своя страна има основно значение за определянето
на наказанието. Признанието на подсъдимия, включващо вярност на конкретния факт за
движение на управлявано от него моторно превозно средство с конкретната скорост от 85
км/ч, непосредствено преди настъпването на удара се подкрепя напълно от данните,
записани на тахографската шайба на влекача, констатирани от вещото лице, и от изводите,
направени от него при цялостното му изследване на механизма и причините за настъпване
на произшествието в заключението му. От своя страна този технически експертен извод за
причината довела до загубата на странична устойчивост на превозното средство,
управлявано от подсъдимия, и навлизането му в лентата за насрещното движение, изцяло
6
съответства и на преките възприятия на св.Николов и на св. Атанасов, че й камионът с
цистерната, движещ се срещу тях, при острия завой се е наклонила към тяхното платно за
движение, навлязъл е в него и се е ударил челно в кабината на влекача пред автомобила, в
който те са пътували.
Признанието за факта, че за подсъдимия, като водач на МПС е имало
ограничение на скоростта за движение с пътен знак също е подкрепено. Макар и огледният
протокол да не съдържа данни за забраната за движение със скорост над 60 км/ч, такива са
събрани чрез документите, установяващи и онагледяващи схемата на организация на
движенето в района и времето на процесното пътно произшествие. Те не са обсъждани от
експерта, тъй като писмените доказателства са събрани след изготвянето на техническата
експертиза, но фактът за сигнализирането с пътен знак има значение за правната преценка
за това каква е разрешена скорост, и в случая не води до промяна на експертния извод, че
ако водачът на т.а. „Даф“ – подс. М. при конкретните пътни условия се е движел със
разрешената скорост – такава под 60 км/ ч, то удрянето не би настъпило, защото той е
направен в рамките на величина на разрешената скорост от 70км/ ч., която е математически
по-голяма.
В протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,
еднопосочно са отразени данните за видимост, положението и състоянието на пътното
платно, като същите са в основата на изводите и на вещото лице по автотехническата
експертиза, изясняваща причините за ПТП, които съответстват на процесуалното
признание.
В подкрепа на изложените в обвинителния акт обстоятелства за нараняванията,
получени от пострадалия при произшествието, както и за причинната връзка между тях и
смъртта му е изготвената съдебномедицинска експертиза.
По обвинението за извършено престъпление, повдигнато с внесения в съда
обвинителен акт:
Извършеното от Й.М. е соченото от прокурора престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в” пр.1 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Подсъдимият е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП, защото е управлявал пътно
превозно средство със скорост от 85 км/ч, която е над разрешената максимална,
сигнализирана с пътен знак В 26 „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената“, регламентиран в чл. 47 от ППЗДвП, сочещ забрана за движение със скорост
по висока от 60 км/ч.
Превишаването на разрешената скорост е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия резултат – удрянето челно в друго насрещно движещо превозно средство,
причиняващо травматични увреждания на неговия водач, довели до неговата смърт като
пряка и непосредствена последица, тъй като е доказано, че ако подсъдимият се бе движил
със максимално позволена за този участък от пътя скорост от 60 км/ч, ударът на автомобила,
управляван от него, не би настъпил. Това е така, защото обективно установените факти за
7
механизма на произшествието сочат загуба на странична устойчивост на превозното
средство, която е причината за забраненото навлизане в лентата за насрещната движение,
която обаче загуба е само защото избраната скорост за движене от подсъдимия е по-висока
от критичната скорост за дадената крива на завоя. Именно поради това следва да се приеме,
че резултатът в случая не е настъпил от съчетаното действие на различни фактори, а само от
превишаването на скоростта. Описаните последици не са настъпили в резултат и на друго
самостоятелно допуснато от водача нарушение на чл.20, ал.1 и на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
защото:
Има неуправляемо движение на автомобила, но то не се дължи на недопустимо
бездействие на водача поради различни причини, нарушили реакциите му при управление,
обхващащо се от правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Има отклоняване от движението му с
навлизане в лентата за насрещно движение, но това забранено преместване, както вече се
посочи, е крайната последица от превишаването на скоростта.
Не може да има самостоятелно нарушение на чл. 6 , т.1 , пр. 3 от ЗДвП, както и
такова на чл. 63, ал.2, т.1 от Правилника за приложението, защото първата разпоредба е
обща на тази на чл. чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а втората пък е идентична с нарушението на чл.16,
ал.1, т.1 от същия.
По изложените съображения съдът прие, че освен инкриминираното на
подсъдимия нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, останалите нямат отношение към
съставомерността на извършеното от него и те не запълват бланкетната диспозиция на чл.
343 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3, предл.1 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това, защото е управлявал товарен
автомобил с прикачено полуремарке, натоварено с 24 тона глюкозо-фруктозен сироп с
превишена скорост в пътен участък, характеризиращ се със засилен трафик на автомобили, в
зоната на десен завой, в тъмната част на денонощието. Имал възможност и е бил длъжен да
предвиди, че поради умишлено допуснатите от него нарушения на правилата за движение, с
деянието си може да причини ПТП с настъпване на вредоносен резултат /в т.ч. смърт на
някой от участниците в движението/.
След приложението на закона логично се преминава към произнасяне по
разногласието на страните по повод определянето на размера на наказанието на подсъдимия
и начина на изтърпяването на лишаването от свобода, тъй като от една страна се настоява
от защитника за законова възможност при осъдителна присъда по чл. 373, ал.2 от НПК да се
приложи чл. 55 от НК, на което се противопоставя и частното и държавното обвинение, а и
между тях има несъгласие за приложението на чл. 66 от НК.
Слизането под предвидения минимум на наказанието лишаване от свобода не е
оправдано в случая, защото:
Доказаният факт, че подсъдимият е дългогодишен професионален шофьор, който
8
не е наказван за тежки произшествия, не е основание той да се ползва от правото на
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието. Принципно трайното правилно отношение на дееца към правилата, и в
конкретност точно тези, регулиращи пътното движение, имат отношение за преценката на
конкретната му степен на обществена опасност, защото това са качества на личността му,
проявени в поведението преди извършването на престъплението, което са наказва. В случая
обаче няма обстоятелство, което да обуславя много ниска степен на обществената опасност
на личността на подсъдимия, защото той е извършил престъплението само осем месеца след
лишаването му от право да управлява МПС поради виновност за причиняването на
транспортно произшествие с материални вреди.
Напредналата възраст на подсъдимия – 72 години към датата на деянието, също
не е самостоятелно смекчаващо обстоятелство с изключителна тежест на плоскостта на
значимите за вината обстоятелства. Не само защото тя е фактор, който съдебната практика
почти еднозначно не приема за силно извинителен, но защото макар и напредналата възраст
на подсъдимия, и по-точно сигурно съпътстващите я промени в реакциите и вниманието му,
и в конкретния случай да са способствали за извършването на деянието, те са обаче и
пренебрегнати от дееца рискови фактори, защото се касае до управление на товарен
автомобил с цистерна от 24 тона, по тъмно и по път, който е изключително натоварен.
Поради това напредналата възраст, влошено здравословно състояние на подсъдимия поради
нея, както и това, че и той е бил увреден при произшествието, са смекчаващи отговорността
обстоятелства без изключителен характер.
Положителната обществена характеристика на подсъдимия, която включва и
липсата на обсъждания, обаче определя ниска степен на обществена опасност на личността
му. Такава характеристика му дава и искренето му разкаяние, доказващо ново положително
отношение към обществените интереси. Няма основателност в довода на защитника, че
недобра организация на движение в конкретния участък, поради това, че по пътя няма
знаци, редуциращи скоростта на автомобилите с зависимост от тонажа им по път с
конкретния релеф, е извиняващо подсъдимия обстоятелство, защото то би имало значение
при несъобразна скорост, но не и при неразрешена.
Тя обаче тонова не е достатъчна за приложението на привилегията в хипотезата и
на многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, защото не е налична и
втората кумулативно дадена предпоставка на института на смекчената наказателна
отговорност по чл. 55 от НК - несъразмерност на най-леката предвидена в закона
наказателна санкция, която в случая е лишаване от свобода от 2 години. Допуснатото
превишаване на скоростта е много тежко нарушение на правилата за движение, тъй като
вероятността от загубата на устойчивост в завоя е била почти сигурна, защото тя е по
отношение на влекач с цистерна натоварена с 24 тона, по време на ограничена видимост по
път с множество завои, и то от водач на 72 години. Тази конкретна тежест на нарушението е
обстоятелство, което не позволяват приложението на чл. 55 от НК спрямо него.
Тежкото нарушение на правилата за движение обаче не надделява значително над
9
наличните смекчаващи обстоятелства, което налага размер на лишаването от свобода малко
под средния му предвиден размер, а именно – от 3 години. Поради предвиденото законово
намаляване с 1/3, основано на чл. 58а, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода с продължителност от 2 години.
На тази напреднала възраст интензитетът на наказателната принуда спрямо
подсъдимия не е необходимо да е голям, като със сигурност положително въздействие може
да бъде постигано и без изолирането му от обществото. Въпреки, че законът поставя
ударението върху целта за индивидуална превенция - "поправянето на осъдения", при
решаване на въпроса за условното осъждане трябва да се отчете и въздействието, което то
ще окаже върху останалите граждани. Целта и на генералната превенция в случая също
може да се постигне чрез условно осъждане, дори и при съобразяване с динамиката на този
вид престъпления, защото, за да се въздейства предупредително и възпиращо върху
останалите граждани, е достатъчно да се определи изпитателен срок от 3 години, което ще
даде възможност на подсъдимия да продължи със своя нормален живот, като в същото
време той ще остане под заплахата при евентуално следващо нарушение, да изтърпи и
отложеното наказание.
С присъдата си съдът постанови и лишаване на подсъдимия от право да
управлява МПС за срок 3 години. При определяне срока на това наказание съдът взе
предвид изложените по-горе индивидуализиращи обстоятелства, както и това, че се налага
наказание, което е свързано с лишаването от свобода ( арг. от чл. 49 ал.1 НК), и на водач,
който все пак и преди това е бил наказан за нарушаване на правилата за движение.
Предвид разпоредбата на чл.189 НПК с присъдата съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски по водене на наказателното производство.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10