О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260123
гр. Пловдив, 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 3208 по описа на
съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г.К., в
качеството му на пълномощник на Н.Т.Т., ЕГН **********,***, против определение
№ 262377 от 22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 7670/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVII
гр.
с-в, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по
гражданското дело, върната е подадената от жалбоподателя против В.Х.В., ЕГН **********,
искова молба с вх. № 37570/02.07.2020 г. по описа на съда, и е обезсилена
заповед № 6032/02.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 10303/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
Твърди се в жалбата, че ищецът е изпълнил всички
дадени му от съда указания, за които е получил редовно връчено съобщение, като
в тази насока се сочи, че по делото не е изпращано, респ. връчвано на ищеца
съобщение за довнасяне на държавна такса в посочения от съда размер. По тези
съображения се моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно от ГПК
препис от жалбата не е връчен на ответната страна.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законен
срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна поради
следните съображения:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба,
депозирана от жалбоподателя, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че ответникът В.Х.В. дължи на ищеца сумата от
10 494 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 10303/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив. Към същата не са приложени доказателства за платена държавна
такса за исковото производство. За проверка редовността и допустимостта на
молбата, вкл. и определяне на дължимата държавна такса, е изискано и самото ч.
гр. дело № 10303/2019 г. Видно материалите по същото заявителят – ищец по гражданското
дело и настоящ жалбоподател, е внесъл по сметка на Районен съд – Пловдив сумата
от 210 лв. такса за издаване на заповедта. Размерът на същата е съобразен с чл.
12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
В тази насока правилно първоинстанционният съд с
разпореждане от 21.07.2020 г. (л. 12 от гр.дело №10303/20г.) е оставил исковата
молба без движение до внасянето на дължимата държавна такса за исковото
производство в размер на 209,88 лв., с оглед нормата на чл. 1 от
Тарифата и задължителните предписания на т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. На ищецът обаче е връчено
на 27.07.2020 г. съобщение, с което са му дадени указания за внасяне на
държавна такса по гр.дело №10303/20г. по описа на Районен съд – Пловдив в
размер на 109,88 лв. (л. 15 от гр.дело №10303/20г.). След връчването на
съобщението своевременно е депозирана молба от 27.07.2020 г. за удължаване на
срока за отстраняване на нередовностите, която е уважена и е предоставен нов 15-дневен
срок от изтичането на първоначалния едноседмичен. Новият срок е изтекъл на
17.08.2020 г., на която дата е постъпила и молба от ищеца с приложено към
същата доказателство за плащане на държавна такса от 109,88 лв. (л.17 и л. 18 от
гр.дело №10303/20г.), като е поискано и ново удължаване на срока за коригиране
на пропуските в исковата молба, което искане също е уважено. С молба от
02.09.2020 г. (л. 19 от гр.дело №10303/20г.) е представено пълномощно от ищеца
в полза на адв. К., като върху същата молба е отразено разпореждане на съдията
докладчик, гласящо „делото да се докладва след довнасяне на държ. такса от 100
лв. или след изтичане на срока затова“. На ищеца обаче не е връчвано съобщение
за довнасяне на сумата от 100 лв. за държавна такса по гражданското дело. Видно
от материалите по същото на адв. Г.К., като пълномощник на ищеца Н.Т.Т., е
връчено едно единствено съобщение с указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба, а именно това от 27.07.2020 г. на л. 15 от гражданското дело, с
което му е указано да внесе държавна такса в размер на 109,88 лв., а не 209,88
лв. Не е изпращано и не е връчвано съобщение за довнасяне на сумата от 100 лв.
или пък на цялата сума от 209,88 лв. Следователно ищецът не е следвало да бъде
санкциониран, тъй като своевременно е изпълнил всички дадени му от съда
указания. В тази насока неправилно районният съд е прекратил производството по
делото пред себе си, без да даде допълнителни указания за довнасяне на сумата
от 100 лв. до пълния размер на дължимата държавна такса от 209,88 лв.
Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна,
а атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 262377 от 22.10.2020 г., постановено по гр. дело №
7670/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с-в, с което е ВЪРНАТА
искова молба с вх. № 37570/02.07.2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ПРЕКРАТЕНО
е производство по гр. дело № 7670/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XVII гр. с-в, и е ОБЕЗСИЛЕНА Заповед № 6032/02.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 10303/2019 г.
по описа на РС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с-в за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно гореизложените мотиви.
Въззивното определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./