РЕШЕНИЕ
№1661 13.09.2010г. гр. ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х V -ти наказателен състав
на осемнадесети август , две хиляди и десета година,
в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН ТОНЕВ
при Секретар Надя Точева , като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 4380/2010 г. по описа на ПРС, Х V –ти н.с.,
Намира
за установено следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.
Съдът
е сезиран с въззивна жалба против
Наказателно постановление № 16 – 1600579 / 13.05.2010 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с което на осн. чл. 416 ал.5 и чл.
414, ал.3 от Кодекса на труда на Д.К. Д.
ЕГН********** му е наложено административно наказание глоба в размер на 15 000 / петнадесет
хиляди/ лева за административно
нарушение по чл. 62 ал.1 връзка чл.1,
ал.2 от КТ. С бланкетната жалба се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят
Д.К. Д. , ред. призован, не се явява в с.з. За него се явява адвокат Л. М.,
ред. упълномощен, който поддържа жалбата
и иска отмяна на НП, като в тази връзка излага
становище за неправилност, като се сочат
взаимно изключващи се съображения, като от
една страна не се доказало по категоричен начин наличието на трудови
правоотношения и в този смисъл изобщо да е извършено административно нарушение, а от друга страна пък
се касаело за маловажен случай /на
административно нарушение/. С оглед на
тези съображение се иска и отмяна
на НП. Алтернативно процесуалният представител на жалбоподателя иска от
съда да измени наказателното постановление като намали
размера на административното наказание
глоба на минималния такъв.
Въззиваемата страна Д”ОИТ” – гр. П., редовно
призована изпраща представител и чрез процесуалния си представител -старши
юрисконсулта Н. К. оспорва жалбата, като
изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,
тъй като не са били допуснати в хода на административно
наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и от
събраните по делото доказателства се установило ,че действително жалбоподателят
е осъществил описаното в АУАН и НП административно
нарушение по чл. 62 ал.1 връзка чл.1,
ал.2 от КТ и с оглед на това моли да
бъде потвърдено наказателното постановление. Излагат се конкретни и подробни съображения, че не се
касаело за маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20 април 2010 г. в
кравеферма , находяща се в с. И. , общ. “Р.” област П.ска и стопанисвана от земеделския производител - жалбоподателя Д.К. Д. била извършена проверка от актосъставителя - свидетеля
Р.В.В. , заемащ длъжност “ ****“
при Д “ИТ”- гр. П. с оглед спазване
трудовото законодателство на Р.Б. Служителят на Д ”ИТ”-П., а именно
свидетеля Р.В.В., като предоставил на
работещите в кравефермата 2 души за попълване справки на основание 402,ал.1,т.3,чл.402, ал.2 от КТ, в които
работниците следвало да попълнят
включително и данни относно датата на постъпването си на работа при работодателя, като какви работели , при какво
трудово възнаграждение, при какво работно време. Такава справка била попълнена и от А.Ф.Ф. ЕГН********** като
същата отразила ,че
работодател й е жалбоподателя Д.,
отразила трудовото си възнаграждение от 350 лв., длъжността си “***” в
кравефермата, датата на постъпване на работа/ още през 2009г./, работното си
време/ осем часа/. Всичко , което отразила във въпросната собственоръчно попълнена от нея справка,Ф.
заявила и на актосъставителя св. В.. В свидетелските си показания актосъставителят
свидетелят В. е категоричен, че към момента на проверката А.Ф. извършвала
трудова дейност в кравефермата- била с работно облекло и почиствала халето. Жалбоподателят Д. след покана да представи в
дирекцията необходимата за проверката
документация се явил на 23.04.2010г. в Д
”ИТ”-П. , но трудов договор сФ. нямало сключен и такъв не бил представен на актосъставителя. С оглед на
това бил издаден АУАН с номер 16-1600579 от 13.05.2010г. , с който се констатира,
че при извършена проверка на 20.04.2010г.
на земеделски производител Д.К. Д.
ЕГН**********, с обект на контрол кравеферма
,находяща се в с. И. , общ. Р., обл. П.ска
и от представените документи на 23.04.2010г.
е установено, че работодателят Д.К. Д. на 20.04.2010г. е приел на работа А.Ф.Ф.
ЕГН********** на длъжност “***”, с
установено работно време, работно място
и уговорено трудово възнаграждение, без да има сключен с нея трудов договор в писмена форма.
констатираното нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 62 ал.1 връзка чл.1, ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и бил подписан от него без възражения ,като му бил връчен и екземпляр от същия. Въз основа
на АУАН, административно -наказващият орган, а именно Директора на Д “Инспекция
по труда”- гр. П. е издал и обжалваното от ЕТ наказателно постановление , с
което на осн. чл. 416 ал.5 и чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 15 000 / петнадесет хиляди/ лева
за административно нарушение по
чл. 62 ал.1 връзка чл.1, ал.2 от КТ.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на разпитания като
свидетел по делото актосъставител Р.В., както и от събраните писмени
доказателства: НП, АУАН, справка от 20.04.2010г. по чл. 402, ал.1,т.3, чл.402, ал.2 от КТ, оправомощителна заповед, обратна разписка. Съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя св. В., тъй като същите са логични, последователни, без вътрешни противоречия и се
подкрепят се от приетите по делото писмени
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Същата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва/
срещу което е издадено НП/, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на твърдяното административно нарушение, а разгледана по
същество се преценя като частично
основателна.
От
процесуална страна :
Съдът
констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на
административно наказание глоба на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
В
заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
От
материална страна:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят Д.Д. е извършил нарушението по чл. 62 ал.1 връзка чл.1, ал.2 от КТ на
основание и на което е издадено и процесното наказателно постановление, с което
му е наложено административно наказание в размер на 15 000 лв. на осн. чл. 416,
ал.5 и чл. 414 ал.3 от КТ, тъй като в качеството си на работодател на
20.04.2010г. е приел на работа А.Ф.Ф. ЕГН********** на длъжност “***” в кравефермата си ,находяща се в с. И. , общ. Р.,
обл. П.ска , с установено работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, без да има сключен с нея
трудов договор в писмена форма.
От събраните по делото доказателствени материали, в това
число от показанията на св. В., а също
така и от приетата като писмено доказателство
справка от 20.04.2010г., се
установява, че работникътФ. към
20.04.2010г. е била на работа на 20.04.2010г. ,респективно е била на
разположение на работодателя, като е
предоставяла своята работна сила.
По безспорен начин е установено,
че при проверката от 20.04.2010г.Ф. е
осъществявала трудова дейност в кравефермата.
В случая несъмнено се касае до
предоставяне на работна сила от страна наФ.. А разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ съответно изисква трудовият договор да бъде сключен в
писмена форма. Тоест е осъществен състава на визираното по – горе
административно нарушение. Тук следва да се посочи още и че трудовият договор
има за предмет предоставянето на работна сила (жив труд) от работника за продължителен срок, а при гражданския
договор за изработка се дължи конкретен трудов резултат (овеществен труд) за
определен срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя
работодател и е задължен да спазва трудова дисциплина, работно време и т. н., а
при договора за изработка изпълнителят
дължи само "изработването на нещо", на уговорения между страните конкретен резултат, като при това е стопански независим субект. И при двата
договора се дължи възнаграждение, което
съществено се различава по своите характеристики. Трудовото е правно
регламентирано, като има гарантиран минимален размер, като се изплаща
ежемесечно, а възнаграждението, което заплаща
поръчващият, се договаря свободно между страните. Предоставянето на трудовата
сила е предмет само на трудово правно отношение, а не и на обикновен граждански
договор за изработка или друг такъв по
ЗЗД. В настоящия казус и от гласните доказателства
– показанията на разпитания като свидетел актосъставител и от писмените
такива– попълнената от работника справка
се установява, че се касае именно до предоставяне на работна сила от страна наФ., като са налице и съответните елементи на трудовото
правоотношение, трудово
възнаграждение, работно време, място и длъжност и т. н.
Жалбоподателят Д.Д. е субект на административно-наказателна
отговорност, тъй като същият има качеството "работодател". Съгласно §
1, т. 1 от ДР на КТ : "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение".
За извършеното от жалбоподателя
Д.К.Д. нарушение разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, действаща към момента
на деянието предвижда, че работодател, който наруши разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ, се наказва с имуществена санкция ( за ЕТ и ЮЛ) или глоба (за
ФЛ) в размер от 15000 лв. АНО с НП е
наложил на жалбоподателя (ФЛ) глоба в размер на 15000 лв. След издаването на НП е последвала нова редакция на
разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ ( ДВ бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010
г.) според която нарушението по чл. 62,
ал. 1 от КТ вече се санкционира с глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. В
настоящия казус според съда са налице основание за приложение на визираната по – горе нова редакция на чл.414 ал.3 от КТ, която с оглед
разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН се явява по – благоприятен за нарушителя
закон. При съобразяване с
обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, предвид тежестта на конкретно извършеното
административно нарушение, факта, че
същото е за пръв път, съдът
намира, че следва да бъде намален размера на наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба от 15 000 (петнадесет хиляди) лева на минималния такъв от 1 500 (
хиляда и петстотин ) лв.
Според съда в конкретния казус са неприложими разпоредбите
на чл. 28 ЗАНН и на чл. 415в от КТ , последната от която
гласи, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100 лв. Анализът на разпоредбата
на чл. 415в от КТ сочи за нейна приложимост
за всички нарушения на КТ, но само
при условие те да могат да бъдат
отстранени веднага след установяването им и от тях не следва да се произтекли
до момента вредни последици за работници
и служители. В настоящия случай са неприложими разпоредбите на чл. 28 ЗАНН и на чл. 415в от КТ, понеже се касае
до полагане на труд без трудов договор с
всички произтекли от това сериозни
вредни последици за работника лишен от закрилата на КТ. При това се касае до полагане на труд без
трудов договор за един не малък по продължителност период от време, през който
работникът е бил лишен от възможност да ползва трудови и осигурителни права,
като така в справката от 20.04.2010г. по чл. 402, ал.1,т.3, чл.402, ал.2 от КТ, собственоръчноФ. е отразила, че предоставя
работната си сила на разположение на жалбоподателя Д. още от 2009г. Не
може да се подмине фактът, че самото нарушение
по чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ освен, че е лишило от възможност работникът да се ползва максимално с правата
си по Кодекса на труда, неминуемо предпоставя и невнасянето на осигуровки от
работодателя. Изводът за неприложимост на визираните разпоредби (на чл.
28 ЗАНН и на чл.
415в от КТ) следва от самия изключително важен характер на
обществените отношения, във връзка с полагането на наемния труд, които се защитават от нормите на чл.414 ал.3, вр. чл.
62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
Ето защо и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16 – 1600579 /
13.05.2010 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с
което на осн. чл. 416 ал.5 и чл. 414,
ал.3 от Кодекса на труда на Д.К. Д. ЕГН**********
му е наложено административно наказание
глоба в размер на 15 000 ( петнадесет хиляди) лева за
административно нарушение по чл. 62 ал.1
връзка чл.1, ал.2 от КТ КАТО НАМАЛЯВА
размера на административното наказание
глоба от
15 000 ( петнадесет хиляди)
лева на 1 500 ( хиляда и
петстотин ) лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд гр. П. по реда на АПК .
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
МГ