Решение по дело №14409/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4225
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20181100514409
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 12.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IIвъззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов  в.гр.дело № 14409 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Инициирано е по въззивна жалба на ищеца Л.Г.З., ЕГН ********** срещу решение № 465636 от 07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 73243/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Л.Г.З. срещу В.Г.Б. иск с правно основание чл. 195 вр. чл. 193 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1630 лева, представляваща заплатена цена по договор за продажба на тротинетка с двигател с вътрешно горене 71 куб. см.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л.Г.З. е осъден да заплати в полза на В.Г.Б. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Срещу решение № 465636 от 07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 73243/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в е постъпила въззивна жалба от ищеца Л.Г.З., с която се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. В жалбата се излагат твърдения, че след като е приел, че ответникът В.Г.Б. не е страна по договора, по който се претендира спорното материално право, първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищеца да поправи исковата си молба, или да прекрати производството, поради това, че иска е недопустим, а не да отхвърля същият като неоснователен. Поддържа се, че наличието на договорни отношения между В.Г.Б. и Л.Г.З. се установява от събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка се посочва, че в товарителницата на Еконт експрес от 06.08.2014 г., с която тротинетката е доставена на купувача, като изпращач е посочен В.Г.Б., както и че ищецът е платил цената на тротинетката по банкова сметка *** В.Б. в А.Б.Б., видно от представена по делото вносна бележка. Поддържа се, че по делото е представен договор за покупко-продажба № 181 от 05.08.2014 г., като с приетата от първоинстанционния съд съдебно-графологическа експертиза  се установило, че положения подпис на мястото за продавач е именно на В.Б.. В тази връзка се посочва, че независимо от факта, че на договора има печат на фирма Т.М.ЕООД, не може да се направи заключение, че продавач на тротинетката е тази фирма, тъй като договарянето е извършено между В.Г.Б. и Л.Г.З., плащането е извършено по сметка на В.Б. и в превозния документ като изпращач е посочен В.Б.. Посочва се също, че печатът на фирма Т.М.ЕООД доказва само, че отстраняването на недостатъци на вещта в гаранционния срок ще се извършва от тази фирма. Навеждат се съображения, че по делото е доказан фактът, че процесната тротинетка е показала дефекти и недостатъци в процеса на употребата ѝ, като се посочва, че това се установява от представените по делото товарителница № ********* и № *********/21.05.2015 г. на Еконт екпрес, в които е бил посочен дефект на тротинетката.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявеният от ищеца иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата В.Г.Б. не е депозирал отговор на същата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивникаадв. М., поддържа въззивната жалба по съображенията изложени в нея и моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу решение № 465636 от 07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 73243/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното: съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивните материалноправни норми. В тази връзка неоснователно е възражението, че в случай, че първоинстанционният съд е приел, че ответникът В.Г.Б. не е страна по договора, по който се претендира спорното материално право, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството, поради това, че иска е недопустим, а не да отхвърля същия като неоснователен. В тази връзка следва да бъде посочено, че съществуването на претендираното от ищеца с исковата молба материално право по отношение на ответника е въпрос по съществото на спора, т.е. такъв по основателността на иска, а не по неговата допустимост и по него съдът дължи произнасяне с решението си.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че е предявен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на продажната цена по сключен договор за покупко-продажба от 05.08.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

За да се уважи заявената претенция по чл. 195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор между страните, т.е. валидно възникнала облигационна връзка между страните; 2) продадената вещ да е с недостатъци; 3) недостатъците да са съществени, т.е. такива, които съществено намаляват цената на вещта или неговата годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление 4) ищецът да не е знаел за недостатъка при продажбата и 5) наличие на едностранно изявление от ищеца-купувач получено от ответника-продавач за развалянето на договора. Вина на продавача не се изисква. Необходимостта от кумулативно наличие на посочените предпоставки означава, че липсата дори на една от тях е основание за отхвърляне на иска.

За установяване на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба с твърдяното в исковата молба съдържание, което да обвързва страните по спора в настоящото производство е представен договор за покупко-продажба № 181 от 05.08.2014 г., с предмет тротинетка модел „ТМ -2 speed“, цвят – 71 черен. Видно от същия купувач по договора е ищецът Л.Г.З., а за продавач е положен подпис и печат на фирма Т.ЕООД.

По делото е изготвена и приета, в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите на продавач и след двете дати в договор за покупко-продажба № 181 от 05.08.2014 г. са положени от В.Г.Б..

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага единствен правилен и законосъобразен извод, че страните в настоящото производство не са обвързани от твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение по договор за продажба, като аргументите за това са следните:

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба № 181 от 05.08.2014 г. купувач по същия действително е ищецът Л.Г.З., но продавач не е В.Г.Б., а представляваното от него Т.ЕООД. Действително от съдебно-почерковата експертиза се установява, че ответникът В.Г.Б. е подписал договора за продавач, но това е станало не в лично качество, а в качеството му на управител, едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството Т.ЕООД, доколкото освен подписа на Б. е положен и печат на горепосоченото дружество, а и самият договор е изготвен на бланка на дружеството. По делото не са представени други доказателства, установяващи обстоятелства около сключването на договора, поради което съдът установява своите изводи единствено на представените по делото такива. От страна на ищеца са наведени твърдения, че предложение за сключване на процесния договор е отправено от страна на ответника чрез публикувани лично от него обяви в интернет, за които обстоятелства обаче не се съдържат доказателства в кориците на делото. Възраженията, че наличието на договорни отношения между В.Г.Б. и Л.Г.З. се установява от събраните по делото писмени доказателства, а именно товарителницата на Еконт експрес от 06.08.2014 г., с която тротинетката е доставена на купувача, и в която като изпращач е посочен В.Г.Б., както и платежно нареждане, с което ищецът е платил цената на тротинетката по банкова сметка *** В.Б. в А.Б.Б., се явяват неоснователни според настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че цената по договора е преведена по сметка с титуляр В.Б. не е в състояние да установи, че договора е сключен с него в лично качество, доколкото същия е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството продавач.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не е налице първата предпоставка за ангажирането на отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на продажната цена по сключен договор за покупко-продажба от 05.08.2014 г., а именно наличие на валидно възникнала облигационна връзка между страните по спора. Доколкото не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск, въззивният съдебен състав намира, че не следва да разглежда и да се произнася по наличието на останалите предпоставки.

По изложените съображения, доколкото изводите на първата и въззивната съдебни инстанции съвпадат, решението на Софийски районен съд, ГО, 49 състав следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена без уважение.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата страна. Същата не е поискала присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, поради което и не следва да ѝ бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, IIвъззивен състав

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 465636 от 07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 73243/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

                                      

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

                

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                           

                                                                                                       2.