№ 96
гр. Велико Търново, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20224110200059 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Д. А. Д., жив. гр. ***** ****** ЕГН ********** против
НП № 21-1275-002162 от 16.12.2021г., издадено от началник на сектор ПП при ОД на МВР –
В. Търново. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП,
обосноваващи, според жалбоподателя неговата отмяна. Направено е искане в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не заема становище.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Обжалваното НП № 21-1275-002162 от 16.12.2021г., издадено от началник на сектор
ПП при ОД на МВР – В. Търново, упълномощен с МЗ 8121з- 515 от 14.05.2018г.
Същото е изготвен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№ 525455 от 29.11.2021г., съставен от АЛ. ИЛ. СП. (мл. автоконтр. Към сектор ПП при ОД
на МВР - В. Търново), в присъствието на св. Й. АТ. Т..
Контролният и орган е приел за установено от фактическа страна, че на 29.11.11г.,
около 12:45 часа, в общ. В.Търново, на първокласен път № 4, при км. 133+900, в посока на
гр. В. Търново, като водач на л.а "Хюндай", модел "Тибурон", с рег. № *******, при
1
избиране на скоростта си на движение не се съобразил с атмосферните условия, със
състоянието на пътя и превозното средство, както и с конкретните условия на видимост и на
прав, хоризонтален участък от пътя, при мокра пътна настилка, излязъл от пътя в дясно по
посоката си на движение и се блъска в бордюра, като по този начин допуснал ПТП с
материални щети.
Извършеното от жалбоподателя деяния, било квалифицирано, като административно
нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП. Актът бил съставен в присъствие н
нарушителя, предявен и приет от него на същата дата.
На основание на така съставения акт е издадено и обжалваното НП № 21-1275-002162
от 16.12.2021г., издадено от началник на сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, с което
при възприета в пълнота и идентичност фактическа обстановка, на Д. А. Д., за извършеното
адм. нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДВП, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. Същото е връчено на
нарушителя на 20.12.2021г, който в законоустановения срок е депозирал жалба срещу него
чрез административнонаказващия орган до ВТРС.
Възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитания свидетел по акта Й.Т. - служител на РУ – В. Търново, посетил ПТП и очевидец
на установяване на нарушението. които съдът кредитира като ясни, убедителни и
съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН писмени доказателства.
В хода на административнонаказателното производство и в това пред ВТРС,
нарушителят не е представил доказателства оборващи твърденията изложени от разпитаните
свидетели и отразени в издадения АУАН.
Първостепенният съд кредитира изцяло и останалите, събраните по делото писмени
доказателства - материали по адм. Нак. преписка по обжалваното НП депозирани пред ВТРС
с писмо № 127500-348/07.01.2022г. на ОД МВР В.Търново, ведно със фото снимки и
протокол за ПТП, съдържанието на които спомага до голяма степен за изясняване на
обективната истина по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира откъм правна страна
следното:
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото
писмени доказателствени материали, както и от разпита на свидетелите по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът обективира следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок
съгласно чл. 59, ал. 2, ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация.
2
Същата е депозирана пред надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Разгледана по същество същата е неоснователна.
При служебна проверка за законосъобразност на НП, включително и такава относно
акта, въз основа на който последното е издадено, не се констатираха нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административни наказания на
жалбоподателя. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в
законоустановените за това срокове; от лица имащи право на това, като при връчването им
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това мотивира съда да
приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
Настоящият състав приема, че в АУАН, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи
от обективната страна на осъществените състави на административни нарушения, както и
допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е
Аажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че
Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, за което била Аажирана административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
С цитираната разпоредба е осъществено изброяване на факторите на пътната
обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението.
Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно
пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато
движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно
произшествие. Въвежда се задължение водачите да съобразят всички конкретни фактори,
които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътнотранспортни произшествия.
От събраните по делото доказателства не се установява пътната обстановка в
3
участъка на местопроизшествието да е била усложнена поради въздействие на някакви
външни фактори измежду тези описани в разпоредбата.
Непосредствено преди реализирането на ПТП жалбопадателят, на първокласен път №
4, при км. 133+900, в посока на гр. В. Търново, като водач на л.а "Хюндай", модел
"Тибурон", с рег. № *******, при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и превозното средство, както и с
конкретните условия на видимост и на прав, хоризонтален участък от пътя, при мокра пътна
настилка, излязъл от пътя в дясно по посоката си на движение и се блъснал в бордюра, като
по този начин допуснал ПТП с материални щети.
Д. не е съобразил скоростта си на движение с мократа настилка на пътя, както и с
видимите неравности на пътя получени от деформиране на асфалтовата настилка и нейното
вдлъбване, респективно - издигане, стоящи надлъжно на платното за движение в близост до
бордюра, очертаващ края на пътното, за да бъде в състояние да спре, пред всяко предвидимо
препятствие.
Настоящият състав приема, че при тази пътна обстановка, въззивникът, като водач на
лек автомобил е имал задължението да съобрази скоростта си на движение с описаните
фактори на пътната обстановка. В хода на производството по делото скоростта на движение
на лекия автомобил управляван от жалбоподателя не е била установена, но тя, с оглед на
причинения резултат, несъмнено не е била такава, че да му позволи да премине през завоя
по безопасен начин. Въз основа на това се обективира извод, че движението с избраната от
жалбоподателя. скорост е представлявало опасност за настъпване на транспортно
произшествие.
Съобразно установената пътна обстановка, за водача на превозното средство е била
налице предвидимост на опасността находяща се в дясно, непосредствено до бордюра и
свързаните с нея последици водещи до напускане на пътното платно в дясно и поради
невъзможност да остане в рамките на същото. Тези обстоятелства не са неочаквани и
непознати явления в практика на правоспособните водачи на МПС, какъвто бил и
нарушителя. В хода на административнонаказателното производство и в това пред ВТРС,
въззивникът не е представил доказателства оборващи констатациите направени от
контролните органи и възприети от съда, както и за обстоятелства изключващи неговата
вина.
Жалбоподателят, с поведението си, сам се е поставил в положение на невъзможност
да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като не изпълнил нормативно
вменените му задължения за движение по пътищата. Той се движил със скорост,
несъобразена с всички фактори и обстоятелства, влияещи на избора на скорост на движение,
поради което не могъл да предотврати произшествието. Предвид на изложеното настоящият
състав приема, че правилно е Аажирана отговорността му за нарушение на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП.
Независимо от изложеното съдът приема, че за извършеното нарушение на правилата
4
за движение, не следва да се реализира административнонаказателна отговорност на дееца,
тъй като процесното деяние следва да се квалифицира като "маловажен случай".
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН(Изм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021г.) предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание на нарушителя, като го предупреди
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При определянето на маловажните случаи при административните нарушения, в това
число и тези по чл. 20, ал.2 от ЗДВП, следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от
ЗАНН, както и тези по чл. 93, т. 9 и чл. 14 от НК. При това за извода дали конкретно
административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите
установяващи липса или незначителност на вредните последици; характера на вредните
последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи, или
отегчаващи отговорността обстоятелства. На изследване в тази връзка подлежат и
обществената опасност на административното нарушение, при което следва да се
преценяват - времето и мястото на извършването; неговия механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по
отношение на нарушителя. Предвид на това "маловажен случай" ще е налице само ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя,
следва да се квалифицира като "маловажен случай".
Безспорно жалбоподателят Д.Д. формално е осъществил от обективна страна състава
на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП.
От събраните по делото доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен
случай. Нарушението от този вид било установено за първи път. Няма причинени
имуществени вреди, на лица, различни от самия нарушител, като нарушението не е свързано
с настъпването на каквито и да е, други, вредни последици.
На следващо място съдът приема като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, наличието на описаните деформации на пътното платно, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с реализирането на нарушението. Същите не представляват
обстоятелства изключващи отговорността на лицето за извършеното нарушение, но
предпоставят направения от съда извод за по - ниска степен на опасност на извършеното
нарушение.
5
Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия случай се
обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено
административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по чл.20, ал. 2 от
ЗДВП, поради което е налице е хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Административнонаказателният орган е следвало да предупреди - писмено
жалбоподателя, а не да налага адм. наказание.
Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като по реда на чл. 58 д, т. 2, и чл. 63, ал. 4, вр. с чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН, както и да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
По делото не са направени претенции за заплащане на реализирани по делото
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т.2, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-1275-002162 от 16.12.2021г., издадено от началник на сектор ПП
при ОД на МВР – В. Търново, с което на Д. А. Д., жив. гр. ****** ****** ****, ЕГН
**********, за извършено на 29.11.2021г., в 12,45 ч., нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и
на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от същия закон, е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200,00 (двеста) лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. А. Д., жив. гр. ******, ЕГН **********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението на съда може да се обжалва пред Административен съд – гр. В. Търново, в
14-дневен срок, от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6