Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр.Кюстендил,
31 .
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ -мл.съдия
при участието на секретар Мая Стойнева
в присъствието на прокурора Бойко Калфин
като разгледа докладваното
от съдия
Георгиева ВНОХД № 329
по описа на съда
Производството
е въззивно и е по гл.ХХІ от НПК
Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС)
по въззивна жалба от адв.Е.Й., като защитник
на подсъдимия Й.В.А., с ЕГН ********** срещу присъда №34/04.06.2019 г., постановена по НОХД № 1722/2018 г. по описа на Кюстендилски
районен съд.
Оплакването за неправилност се мотивира с пространни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата, както и за нейната необоснованост и явна
несправедливост. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.З вр. с чл.334, т.2 от НПК за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан по обвинението, за което е осъден от първоинстанционния съд и се
отхвърли гражданския иск.
По време на
въззивните съдебни прения
прокурорът и частният обвинител-граждански ищец, чрез адв.Д., са пледирали за потвърждаване на присъдата, а адв.Й.
–за уважаване на въззивната жалба на подсъдимия.
Подсъдимият
е молил да бъде оправдан.
КнОС, след преценка на жалбата, доводите на страните и
доказателствата, и след служебна
проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, счете
присъдата за правилна предвид следните
съображения:
С обжалваната първоинстанционна
присъдата, КнРС постановил, както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й.В.А.- роден на *** ***, ****, ***, ****,
със *** образование, ***, ***, за
виновен в това, че на 07.05.2018г. в гр.** пред кафе „***“ (намиращо се до общински паркинг над магазин „***“), чрез удар с юмрук в областта на лицето и последващо
падане на земята върху ляво рамо, е причинил средна телесна повреда на К.В.С.
***, изразяваща се във фрактура на лява ключица (многофрагментална разместена, наложила оперативно лечение), причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на
ляв горен крайник – престъпление по чл.129, ал.2, пр.4 във вр. с ал.1 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК му
налага наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, като отлага изпълнението му за изпитателен срок от 3 (три) години.
ОСЪЖДА
подсъдимия да заплати на К.В.С., с ЕГН **********
сумата от *** (***) лева- представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на инкриминираното в обвинителния акт деяние,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието –
07.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на *** (***) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на деянието, израяващи се в сторени разноски за лечение, ведно със
законната лихва върху самата, считано от датата на деянето –
07.05.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния претендиран размер от 10 000 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди, отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА
подсъдимия да заплати сторените по
делото разноски, както следва: *** лева- по сметка на РУ –
гр.Кюстендил, *** лева- по сметка на Районен съд – Кюстендил за вещо
лице, както и *** лева- държавна такса за уважените размери на
гражданските искове.
ОСЪЖДА подсъдимия
да заплати на Д. Н.Д., в качеството му на процесуален представител на
гражданския ищец и частен обвинител, адвокатско възнаграждение в размер на *** лева.”
КнОС констатира, че КнРС е постановил
присъдата си, след като е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените
правила, регламентирани в НПК. Провел е прецизно съдебно следствие, по време на което е
събрал по предвидения в НПК ред необходимите
и достатъчни за пълното, всестранно и обективно изясняване на
обстоятелствата по делото доказателства. Последните е анализирал задълбочено и всестранно, като е преценил според
действителното им съдържание . Въз основа на същите е приел фактически обстоятелства, които ясно, детайлно и точно е изложил в мотивите
на присъдата. Те кореспондират със
събраните по делото доказателства, поради което КнОС изцяло ги споделя и
не намира за необходимо да ги
преповтаря, като ще маркира следното, относно установените по делото фактически обстоятелства:
На 6-7 май 2018г.,
за времето от 19:00ч до 07:00ч., пострадалият
свидетел С. бил на смяна в кафе „***“ в
гр. ***. В интеревала между 05:30ч. и 06:00ч. в заведението пристигнал
подсъдимият със свидетелите С. и В.. Подсъдимият бил познат на пострадалия
свидетел като клиент на заведението, който все бил недоволен от обслужването
му. В заведението имало маси за
клиентите. И този път подсъдимият започнал
с претенции, недоволство и обидно мнение относно сръчността на пострадалия свидетел. Искал лично да влезе в обособеното за работа
на св.С. работно помещение, за да провери, дали действително пържолите
са свършили, както св.С. му бил заявил.
Накрая поръчал кюфтета и застанал в зоната за клиенти, но точно пред вратата, свързваща
работното помещение на св.С. с нея. Тъй
като пречел на св.С. да излиза, той помолил
неколко подсъдимия да застане на др.място. Подсъдимият му заявил, че може да стои където си пожелае,
тъй като си е платил и не пожелал да
се премести. Малко след това пострадалият
свидетел отворил широко вратата, свързваща работното му помещение с залата за
клиенти, опрял ръка в тялото на подсъдимия, в областа под шията, и го изблъскал
до
масите за клиенти. Казал му, че там са масите за сядане, пуснал го и
се върнал назад, за да продължи да изпълнява задълженията си. Веднага след това подсъдимият свил в юмрук дясната си длан и с него нанесъл
удар в лявата част на лицето на пострадалия
свидетел. В резултат на това св.С. изгубил
равновесие и паднал в помещението за
клиенти върху лявото си рамо. Останал да лежи на земята, а подсъдимият и
свидетелите си тръгнали. След като лежал няколко секунди на земята св.С.
успял постепенно да се изправи и продължил работата си. Скоро,обаче, започнал
да изпитва силни болки в рамото, които не му позволил да работи. Около 07.00 часа пристигнала колежката
му-св. М., а подсъдимият си тръгнал и
потърсил медицинска помощ в спешния център при МБАЛ“****“-
гр.****. След преглед от травматолог било установено, че има фрактура на лява ключица.
На 10.05.2018г.
му била направена оперативна интервенция,
за нуждите на която св.С. закупил
комплект медицински изделия за ключица на стойност *** лева.
Според изготвената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р В.Н., пострадалият св.С. е
получил следните травматични увреждания – фрактура на лява ключица
(многофрагментна, разместена, наложила оперативно лечение), както и мекотъканна
контузия в областта на лицето. Уврежданията са получени по механизма на удари с
или върху твърд предмет и е възможно това да е станало по начина, посочен от
пострадалия – нанесен удар с юмрук в областта на лицето и последващо падане на
земята върху ляво рамо, при което се чупи ключицата. Фрактурата е причинила
трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, като за пълното
възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е посочен 2-3
месеца.
От изготвената от вещото лице В. П. видеотехническа
експертиза на записи от камерите в заведението
е видно, че представения компакт диск, съдържа пет файла
от охранителните камери на заведението от 07.05.2018г. В кадър
№2 (с вкодирано време – 05:51:18) се вижда как лицето зад шубера изблъсква
единия от младежите. По същото време от кадрите, заснети от камера 2,
разположена в работното помещение, е видно следното: в кадър №15 (с вкодирано
време – 05:51:17) лице 1 се опитва да затвори вратата на работното помещение; в
кадър №16 (с вкодирано време – 05:51:19) лице 1 отваря вратата и избутва лице
2. Връщайки се обратно на кадрите от камера 1 е видно, че: в кадър №4 (с
вкодирано време – 05:51:19) след изблъскването лице 2 свива в юмрук дясната си
ръка и от следващите кадри се вижда как замахва и удря лице 1.
Изложените
фактически обстоятелства не се различават от приетите от
КнРС. Те правилно са установени въз основа на показанията на пострадалия св. С., св.д-р Е. Л. и св.М., дадени пред КнРС; отчасти от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите С. и св.В. (дадени в хода на съдебното следствие
и тези от досъдебното производство, приобщени от първоинстанционния съд по реда
на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 НПК, както и отчасти от писмените
доказателства-лист за преглед на постр.св.С., изд. на 05.07.2018 г. и
Допълнителен лист към него, експертиза на пострадалия, фактура за закупени
медицински изделия за ключица от 11.05.2018 г., както и от справка за съдимост на подсъдимия,
СМЕ на в.л. д-р Н. и съдебно-техническа експертиза.
Правилно КнРС е
констатирал безспорна и категорична установеност от доказателствата по делото на времето, мястото и лицата в присъствие на които подсъдимият ударил
пострадалия, в резултат на което той
паднал върху лявото си рамото. Тези факти са установени от показанията на св.С., както и от обясненията
на подсъдимия и свидетелите С. и В..
Правилно и обосновано КнРС е дал вяра на показанията на пострадалия свидетел С., според
които след нанесен му от подсъдимия удар с юмрук в лицето паднал на лявото си рамо и почувствал болка в
него, като това станало непосредствено след като преди това бил изблъскал подсъдимия с ръка, опряна в
тялото му, до масите за клиенти, тъй като стоял на място, от което му пречел да си
изпълнява задълженията и не желаел да се премести въпреки молбите му за това.
Тези показания са ясни, категорични, убедителни и логични. Относно избутването
на подсъдимия от св.С., те се
потвърждават от видезаписите от
камерите в заведението, представляващи част от техническата експертиза, както
и от обясненията на подсъдимия и
свидетелите С. и В..
Правилно КнРС е дал вяра и на показанията на
пострадалия св.С., според които
нанесения му удар от подсъдимия не е предхождат от обиди от страна на
него спрумо подсъдимия. Правилно КнРС е изключил от доказателствения материал,
като недостоверни, обясненията на подсъдимия и показанията на приятеля му-свидетеля
С., според които пострадалия св.С. обиждал
подсъдимия, преди той да му нанесе удар в лицето. Така приема КнОС, защото
достоверността на този факт е опровергана от показанията на св.С., както и на
св.В., които не са установили наличие на такива, като св.С. изрично е отрекъл
да е обиждал подсъдимия, а св.В. е заявила на съд. и досъд.п-во, че подсъдимият
е обиждал пострадалия.
Правилно и обосновано КнРС не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия и на показанията на приятеля му –св.С., депозирани по
време на съдебното следствие, според които подсъдимият ударил пострадалия
свидетел, за да се защити и тъй като той го бил хванал за „гушата“, според подсъдимия, а според св.С.-„за
шията“. Достоверността на твърдяното от двамата относно мястото, за което
постр.св-С. бил хванал подсъдимия по категоричен начин е опровергана от
показанията на пострадалия свидетел, от показанията на св.В., както и от
видеозаписите от камерите в заведението, на които ясно се вижда, че постр.св.С.
не е хващал подсъдимия за шията, а го е
изблъсква назад, с ръка, опряна в гърдите, в областта по-близо до шията.
Предвид гореизложеното КнОС изцяло дава
вяра на показанията на св.С. относно причината за
съприкосновението му с подсъдимия, като приема, че е посочената от свидетеля, а
именно-единствено да отстрани
подсъдимия от мястото на което стоял и
му пречел при придвижването от работното му помещение към залата за клиенти, а
не и да го нарани или увреди.
Правилно КнРС е кредитирал показанията на св.
М. и св.д-р Л., възприели състоянието на пострадалия свидетел непосредствено
след случая-първо-св.М., на която се оплакал, че го боли ръката след сбиване в
заведението, а след нея и св. д-р Л., на който се оплакал, че го боли рамото и
след направена му снимка било установено, че е счупена ключицата му.
Въз основа на правилно установените фактически
обстоятелства, КнРС е дал вярна правна
квалификация на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.129, ал.2 от НК.
КнОС изцяло споделя правните съображения на КнРС за осъществяване на неговите обективни и субективни признаци.
Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действие, изразило се
в удряне на пострадалия св.С. в лицето и
последвалото му в резултат на това падане и счупване на лявата ключица. Престъплението е резултатно и
е довършено с настъпване на счупването, което трайно е затруднило
движението на левия горен крайник на
пострадалия. Налице е причинна
връзка между действията на подсъдимия и причинения противоправен резултат, като
телесното увреждане се отнася към медико-биологичния
признак „трайно затрудняване на движението на
горен крайник”, поради което
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, по см.на чл.11, ал.2 от НПК,
както е приел ДнРС, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, не ги е
искал. Този извод се налага от
обективираното от самия подсъдим поведение, от което следва извод, че е съзнавал и
е допускал, че удряйки пострадалия със замах и сила, можеща да
причини падането му е възможно да възникне настъпилото травматично увреждане.
По горните съображения, КнОС счита, че правилно ДнРС е признал подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Доводите в
жалбата и допълнението към нея КнОс намира за неоснователни, по гореизложените
съображения, както и предвид следното:
Оплакванията
за допуснати съществени процесуални нарушения от КнРС при разглеждане на делото
и постановяване на присъдата не намират опора в данните по делото. КнРС е бил
изключително прецизен при осъществяване на съдопроизводствената си дейност,
която е в съответствие с предвидените в НПК правила. Съдът е провел задълбочено
съдебно следствие, по време на което е изяснил в пълнота всички относими към
предмета на делото обстоятелства. Затова не може да се сподели оплакването в
жалбата за допуснати нарушения от съда на правилата по чл.13, 14 и чл.107, ал.5
от НПК. Съдът е дал е възможност на подсъдимия
да упражни правото си на защита в най- пълна степен. Недопускането на
исканата психолого-психиатрична
експертиза не сочи на извод за предубеденост у съда от изхода на делото,
каквато защитата е съзряла, доколкото това
не е довело до неизясняване на обстоятелствата по делото. Този извод
КнОС прави и след назначаване и изготвяне по време на въззивното съдебно
средствие на такава експертиза, изводите
на която не дават основание за промяна на приетите от КнРС фактически и правни
изводи.
По
изложените съображения от КнОС относно оценъчната дейност на КнРС и
собствения анализ на доказателствата, КнОС намира за абсолютно неоснователни
оплакванията в жалбата за едностранчиво кредитиране на доказателствата, поради
игнориране на едни и превратно тълкуване и изопачаване на други.
Мотивите на
присъдата отговарят на всички изисквания за същите. Структурирани са в
съответствие с приетия подход и модел в съдебната практика. Приетите за
установени фактически обстоятелства съдържат детайлно и хронологично изложение
на всички съставомерни факти. Те са изведени въз основа на задълбочен анализ и
точна оценка на доказателствата. Съдържат изброяване на доказателствата, въз основа на които са
приети фактическите обстоятелства, както и посочване на кои от тях и защо съдът е дал вяра, кои е
изключил от доказателствения материал и защо. С това съдът е изпълнил
задължението си по чл.305, ал.3 от НПК. Мотивите са изготвени професионално.
Упреците на защитата към същите са абсолютно неоснователни.
Липсата на
справка от Дирекция „Национална система 112“ на МВР, която да констатира наличието на
данни за съобщаване на пострадалия за мястото, час и причинител на извършеното
инкриминирано деяние, не се отразява на верността на приетите от съда
фактически и правни изводи. Тази справка не представлява доказателство или
доказателствено средства, събрано по реда на НПК, поради което въз основа на
данните в същата не може да се направи фактически или правен извод. Затова наличието
или липсата й е без всякакво значение за
предмета на делото.
Представената по делото медицинска епикриза не
е сред доказателствата, въз основа на които по делото са установени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. Затова преценката
й като диспозитивен или удостоверителен документ относно тези факти, с което се
е занимала защитата в жалбата, е ирелевантно и не налага обсъждане.
Правилен е изводът
на КнРС, според който подсъдимият не е действал при усл.на неизбежна отбрана. Така приема
КнОС, тъй като гореизложените фактически
обстоятелства не дават основание за преценка на действията на подсъдимия по
причиняване на увреждането на
пострадалия като осъществени при
условията на неизбежна отбрана по см.на чл.12 от НК и
тълкуването му, дадено с Постановление № 12/ 29.XI.1973 г. по н. д. №
11/73 г. на Пленума на ВС относно правото на неизбежна отбрана.
В случая избутването на подсъдимия от пострадалия св.С., от едно
място до друго в заведението (от врата до маса), с цел да може пострадалия свидетел да ползва вратата, като свободно я отваря и
затваря, за което било пречка
местоположението на подсъдимия (не пожелал да го промени, въпреки молбата на
пострадалия за това), не представлява непосредствено и противоправно нападение,
което пряко да застрашава или накърнява
личността ( телесната
неприкосновеност ) или законните права на подсъдимия. Нанесеният
удар от подсъдимия на пострадалия свидетел, не би могъл да се прецени
като действие, извършено при усл.на неизбежна отбрана, защото към момента на нанасянето му пострадалият
свидетел се е бил отдалечил от подсъдимия и е бил преустановил действията си по
отношение на него, т.е. не е било налице непосредствено противоправно нападение
от страна на пострадалия към подсъдимия, на което подсъдимият да има право да
се защити, като му нанесе процесния удар.
По горните съображения, КнОС счита, че
изложените в жалбата доводи за наличие на неизбежна отбрана не кореспондират с
установените по делото фактически обстоятелства. Не може да бъде възприето и
твърдението в жалбата за констатирано по
делото наличие на „душене от пострадалия
на подсъдимия“, поради което той да е нанесъл удар на пострадалия, за да се защити.
Категорично е установено от техническата експертиза и видеозаписа в нея, както
и от показанията на пострадалия свидетел и св.В., че такова поведение по
отношение на подсъдимия не е осъществено от пострадалия. Неправилно се твърди в жалбата и че
пострадалият имал обидно поведение към подсъдимия, доколкото тези обяснения на
подсъдимия и на приятелят му-св.С. категорично са опровергани от показанията на
пострадалия свидетел и тези на св.В., които не са били повлияни от алкохол, за
разлика от подсъдимия и св.С., не са имали конфликтно и неуважително поведение въпросната вечер, за
разлика от подсъдимия и показанията им са последователни, взаимнодопълващи се
почти изцяло и потвърдени от видеозаписите от камерите в заведението относно
извършените действия, в см. на телодвижения
от подсъдимия и пострадалия
свидетел.
Не намират опора в доказателствата твърдението
в жалбата за изживяно от подсъдимия
чувство на страх и паника поради заплахата
за сигурността и физическото му
оцеляване, доколкото липсват данни, даващи основание за извод в тази насока. Този
извод следва и предвид изводите на вещите лица от психологопсихиатричната
експертиза, според която „действията на подсъдимия съответстват на импулсивния
жизнен стил на младежката възраст и са повлияни от алкохолното опиянение, което
е било в степен да не може да си спомня с точност последователността на събитията“.
Направеният анализ на останалите
доказателствата в жалбата, според КнОС е
неправилен, тъй като е избирателен, не е насочен към установяване на
обективната истина по делото, а единствено към изключване на наказателната
отговорност на подсъдимия.
Присъдата не е явно несправедлива, защото наложеното
наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно
то е определено при усл.на чл.54 от НК.
КнРС е отчел всички относими към индивидуализацията на наказанието
обстоятелства. Размерът му -1 г .лишаване
от свобода, с 3 годишен изпитателен срок,
е ориентиран към минималния, предвиден за престъплението, т.е. определен
е при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства. Липсват
основания за допълнително намаляване на наказанието, поради което не следва да
се коригира санкционната част на присъдата.
Правилно КнРС е приел, че такова по
вид и размер наказание следва да съдейства за постигане целите на наказанието
по чл.36 от НК, като на подсъдимия то ще
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а на
остналите членове на обществото-предупредително-възпиращо.
Правилно КнРС е приел, че предявените граждански искове намират правното си основание
в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е
причинил другиму. Обоснован е
изводът за категорична установеност по
делото на извършено от подсъдимия противоправно и виновно деяние, което е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат-травматичното увреждане на пострадалия свидетел-граждански ищец,
изразило се във фрактура на лявата му ключица, наложила оперативна интервенция
и претърпените в резултат на това имуществени и неимуществени вреди от гр.ищец.
КнРС е определил справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Сумата от *** лв. е достатъчна да репарира претърпените от
гр.ищец болки и страдания в резултат на причиненото му от подсъдимия увреждане. Правилно
при определянето й съдът е отчел вида
на увреждането и последиците от него.
Правилно е уважен
и предявения граждански иск за имуществени вреди. Установено е по делото по
категоричен начин, че поради причиненото от подсъдимия на пострадалия
травматиично увреждане, гр.ищец е заплатил за лечението си сумата от 490 лева, за която е дакупил комплект
медицински изделия, ползвани при
извършване на направената му оперативна
интервенция
Правилно КнРС е
присъдил, че дължимите суми за обезщетение за неим.и имуществени вреди,
претърпени от гр.иск се дължат ведено със
законната лихва, считано от
датата на увреждането - 07.05.2018г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на
делото правилно, на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени и сторените по
делото разноски.
Правилно подсъдимият е осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на повереника на гражданския ищец и частен обвинител
в общ размер на сумата от 2 330 лв., изчислен съгласно Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите в
жалбата за преклузия и недължимост на възнаграждението на повереника са
ирелевантни за наказателния процес, в който при осъдителна присъда въпросът за сторените по делото
разноски се решава съгласно разпоредбите на чл.189,
ал.3 от НПК, предвиждащ, че когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане.
По изложените съображения и на осн.чл.338 и
чл.334, т.6 НПК, Кюстендилски окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №34/04.06.2019 г., постановена
по НОХД № 1722/2018 г. по описа на Кюстендилски районен съд .
Решението не може да се обжалва или
протестира. Правилността му подлежи на проверка от Софийски апелативен съд, по реда на глава
ХХХІІІ НПК „Възобновяване на
наказателни дела” по искане на осъдения или главния прокурор в 6-месечен
срок, считано от обявяването му, чрез
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/