Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия гр.д. №15400/ 2017 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с искане съдът
да признае за установено по отношение на К.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес ***,
че дължи на Я.Т.К., с ЕГН **********, с адрес ***, п.к. 2700, ул.“******, че
същата дължи на ищеца сумите в размер на 73500 лв. (седемдесет и три хиляди и
петстотин лева), представляващи общата сума от сбора на 14000 лв.
(четиринадесет хиляди лева) - неприсъден от съда остатък от сумата в размер на
15000 лв., която сума е платена по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот нотариална заверка на подписите, с peг. № 1241/08.02.2013 г. на
Помощник-Нотариус А.Б., при Нотариус И.К., с район на действие - Районен съд
Благоевград, вписана с рег.№ 241 в НКРБ, съответно на 22.10.2012 г. - платени
5000 лв. и на 08.11.2012 г. - 10000 лв. и 59500
лв. (петдесет и девет хиляди и петстотин лева) - неприсъден от съда остатък
от сумата в размер на 60000 лв., която сума представлява договорена неустойка в
т.4.1. от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот нотариална
заверка на подписите, с peг. № 1241/08.02.2013 г. на Помощник-Нотариус А.Б.,
при Нотариус И.К.,с район на действие - Районен съд Благоевград,вписана с рег.№
241 в НКРБ, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена по ч.гр.д. №14903/2017 г. на СРС, 28 състав.
ИЩЕЦЪТ- Я.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.Б.,
твърди, че на 08.11.2012 г. с
ответницата К.Б.К. чрез пълномощника й Б.Б.В., са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите,
с peг. № 1241/08.02.2013 г. на помощник-нотариус А.Б., при Нотариус И.К., с
район на действие - Районен съд Благаевград, вписана с рег.№ 241 в НКРБ.
Излага, че съгласно този договор ответницата се задължила да продаде на ищеца
недвижим имот, представляващ „жилище, апартамент” с идентификатор
№04279.610.30.1 за сумата в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като до
25.12.2012 г. следвало да се сключи и окончателния договор във формата на нотариален
акт. На 22.10.2012 г. е платена сумата от 5 000 лева, представляваща вноска за
покупката на съответния недвижим имот, а в деня на подписване на предварителния
договор още 10 000 лева. Тъй като до сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижимият имот не се стигнало по вина на К.Б.К., той
отправил изрична нотариална покана до нейния пълномощник, получена от него на
04.03.2013 г., съгласно която на 07.03.2013г. ответната страна трябвало да се
яви пред нотариус И.К., за да се сключи окончателния договор, но това не се
случило. Навежда, че впоследствие разбрал, че ответницата е продала недвижимия
имот на трето лице с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт вх. № 2929 от 01.08.2013 г., Акт № 200, том IX, дело
№1226/2013 г. на Службата по вписванията. С оглед установеното, намира, че от
нейна страна е налице пълно неизпълнение на предварителния договор и поради
тази причина, тя следва да възстановени всички платени до момента по договора
суми. Излага, че за посочените суми е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което е уважено и в негова полза е издаден изпълнителен лист на основание чл. 417 и
404-409 ГПК, въз основа на заповед за изпълнение парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 08.02.2017 г., издадена по гражданско дело №
64200 по описа за 2016 г. на СРС, 87 състав, с които ответникът К.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес ***, е
осъдена да му заплати следните суми:
- сумата от
1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща част от подлежаща на връщане сума в
размер на 15 000 лв., платена по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от дата 08.11.2012 г., с нотариална заверка на подписите, ведно
със законната лихва за периода от 10.11.2016 г. до изплащане на вземането;
- сумата от
500.00 лв. (петстотин лева) - представляваща част от дължимата по т.4.1. от
договора неустойка в общ размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва за
периода от 10.11.2016 г. до изплащане на вземането;
- сумата от
1850.00 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по
делото, а именно: 50 лв. държавна такса и 1800 лв. възнаграждение за адвокат.
Навежда, че заповедта за изпълнение парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.02.2017 г., издадена
по гражданско дело №64200 по описа за 2016 г. на СРС, 87 състав е влязла в
закона сила.
Впоследствие е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и за остатъка от дължимата
му сума, по което е образувано гр.д. № 19903/17 г. по описа на СРС, което също
е уважено от съда, но в срок длъжникът е подал
възражение, предвид което за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск. Моли съдът да осъди ответника да му заплати 14
000 лв. (четиринадесет хиляди лева) - неприсъден от съда остатък от сумата в
размер на 15 000 лв., която сума е платена по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот нотариална заверка на подписите, с peг. №
1241/08.02.2013 г. на Помощник-Нотариус А.Б., при Нотариус И.К., с район на
действие - Районен съд Благоевград, вписана с рег.№ 241 в НКРБ, съответно на
22.10.2012 г. - платени 5000 лв. и на 08.11.2012 г. - 10000 лв. и 59 500 лв.
(петдесет и девет хиляди и петстотин лева) - неприсъден от съда остатък от
сумата в размер на 60 000 лв., която сума представлява договорена неустойка в
т.4.1. от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот нотариална
заверка на подписите, с peг. № 1241/08.02.2013 г. на помощник-Нотариус А.Б.,
при Нотариус И.К.,с район на действие - Районен съд Благоевград, вписана с
рег.№ 241 в НКРБ, съгласно заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, издадена по ч.гр.д. №14903/2017 г. на СРС, 28 състав.
ОТВЕТНИКЪТ- К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: ***, оспорва предявения
иск като напълно неоснователен. Прави възражение за нищожност на предварителния
договор на основание привидност, заобикаляне на закона и добрите нрави, противоречие
със закона. Евентуално прави възражение за унижощаемост на същия поради грешка,
евентуално измама и заплашване. Прави възражение за изтекла в нейна полза
давност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
приложеното към делото
гражданско дело №64200 по описа за 2016 г. на СРС, 87 състав и ч.гр.д.
№14903/2017 г. по описа на СРС, 28 състав и съдържащите се в него доказателства-изпълнителен лист издаден на 21.02.2017 г.
от Софийски Районен съд, 87 състав, издаден на основание чл. 417 и 404-409 ГПК,
въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 08.02.2017 г.,
издадена по гражданско дело №64200 по описа за 2016 г. на СРС, 87 състав- се установяват фактическите
твърдения, изложени в исковата молба относно образуваното заповедно
производство пред СРС и постъпилото възражение от ответницата, което е
обосновало предяваването на настоящия
иск.
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – оригинал от 08.11.2012 г., сключен между Я.Т.К., ЕГН **********, и Б.Б.В., пълномощник на К.Б.К..
В т.1.1 е посочена продажната цена на имота- 60 00 лв. В т.1.3 е отразено, че сумата 10 000лв. ще бъде
изплатена в деня на подписването на предварителния д-р и ще служи като разписка
за получената сума, а останалата сума от 50 000лв. ще бъде изплатена след
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на недв. имот, предмет на
предварителия договор. Видно от т.1.4 от предварителния договор, страните се
задължават да сключат окончетелен договор до 25.12.2012г. В т 4.1 е
уговорено в случай, че продавачът не
изпълни задълженията си по настоящия договор дължи неустойка в размер на
продажната цена. Видно от договора,
върху същия има нотариална заверка на
подписите от 08.02.2013 г.
Видно от разписка от 22.10.2012
г. пълномощника на продавача –Я. Т.К., е
получил от купувача Б.Б.В.
сума от 5000 лв.,
представляваща вноска за закупуване на процесния имот по предв. Договор.
Представен е нотариален акт №94, том I, per. № 4127, дело № 86 от 2013 г. установяващ, че ответницата К.Б.К. е собственик на имота, предмет на процесния
предварителен договор от 08.11.2012г.
Видно от нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 94, том I, per. №
4127, дело № 86 от 2013 г. по описа на Нотариус М.Г.-К., Нотариус с район на
действие, района на Районен Съд - Благоевград, вписан в Служба по вписванията -
Благоевград с вх. per. № 2929 от 01.08. 2013г. лицето
Г.К.Б., пълномощник на К.Б.К., е продал на 01.08.2013г. жилище , апартамент апартамент” с идентификационен №04279.610.30. (ап. 3, ет. 2. ) на Б.Л.Н..
С представения нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 72, том I, per. №
1230, дело № 60 от 2014 г., по описа на Нотариус И.К., нотариус с район на
действие - района на PC - Благоевград се установява, че Б.Л.Н. е продал жилище,
апартамент апартамент” с идентификационен №04279.610.30.1.1, ап. 3,
ет. 2., на Ц.А.С.на 07.02.2014 г.
Представено е удостоверение
за скллючен граждански брак №********** от 27.08.2016г., от което е видно, че А.Т.К.е
сключил граждански брак с Ц.А.С.на 27.08.2016 г., т.е почти две години след
придобиването й в собственост на
недвижимия имот, предмет на предварителния договор.
По делото са събрани гласни
доказателства:
Свидетелката В.Б.К., сестра на ответницата К.Б.К.,
сочи, че от сестра си знае, че
е заплашвана от
ищеца. Договорът лично с ищеца Я. не е сключен от нея, а от
сина й като пълномощник. Твърди, че в договора има уловка, че, ако до 25.12.2012 г. няма Акт 16, синът й трябва да
даде продажната цена на купувача Я., макар че Акт 16 никой от тях не го издава.
След това Я. не купил апартамента, а лично той посочил да го купи известен
футболист в гр. Благоевград- Г.Г..Изтъква,
че някакви софиянци, един от тях с прякор „магарето", сплашили племенника й, който живеел в един от апартаментите, поради което
дошъл да живее при нея. Знаела, че лично Я.
се е обаждал да каже на племенника й, че не
може да докаже от къде има парите, поради което посочва
апартаментът да бъде продаден на Б., а той след това щял да си го вземе от Б.. В началото на месец септември 2013
г. апартаментът е купен от лицето Б., след което на
следващата година, в началото на месец февруари 2014 г., апартаментът се купува
не от Б., не от Я., а от неговата по това време приятелка Ц., която в момента му е съпруга и те живеят във въпросния
апартамент. Свидетелката изтъква: „Тогава за какви пари той се жали и как е
излъган“. Предполага, че нейният
племенниик, който е сключил с ищеца предварителния договор, е бил заплашван,
тъй като носът му бил счупен точно в това време. Твърди, че ищецът Я. Кокалов и
нея я заплашва. Счита, че това е някаква схема за измама, предварително направена. Сочи, че на ищеца Я. дала помещение за офис в същата
сграда. И до ден днешен не й плащал. Спечелила делото и го изгонила. Твърди, че
синът на сестра й бил намушкан в годината преди предварителния договор.
Свидетелят М.И.А.( приятел на ищеца) сочи, че познава ищеца Я. от повече от 10 години. По-рано Я.К.
отворил застрахователен офис, искал там да си купи и апартамент в същата сграда.
Наемодателят, където му дал помещението за застраховки, муказал, че има
апартамент в същата кооперация, където е офисът. Сочи, че наемодателят е бил Б.,
фамилия не му знае. Б.е казал на Я., че има апартамент и Я. бил много радостен,
че там ще закупи жилище. Сега Я. живеел в същото жилище, което му било
предложено да закупи. Със семейството си живеел там. Не знае на кого е това жилище.
Знае, че Я. закупил това жилище. Това, което му споделял било 2012 година, а
кога го е закупил, не знае. През 2012 година му казал, че е подписал договор за
продажба и бил сигурен, че жилището си е негово. След това той му споделил, че
това жилище не го е закупил, че имал някакви проблеми. Я. в момента живеел в
това жилище. Знае, че правел преговори за закупуването на жилището с Б., който
се представял за собственик на апартаментите и офиса. Конфликти между Я. и Б.не
знае да е имало. Не знае към момента те в какви отношения са. Не знае за какви
пари е закупил апартамента ищецът. Когато купил апартамента, единствено с него
споделил следното: „важното е, че апартаментът е мой, а дали съм го платил два
или три пъти...".
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК -
за съществуване на вземането, е процесуално допустим, по основателнотта на
същия съдът взе предвид следното:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си
срещу вземането.
От представения по делото предварителен договор с нот.
заверка на подписите се установява, че същият е сключен между ищеца и
пълномощника на ответницатта- нейния син. Същата не оспорва пълномощното,
дадено на сина й.
Оспорванията на ответницата са относно
действителността на договора и погасяване на вземанията на същия поради изтекла
в нейна полза погасивна давност.
По отношание на
поддържаното от ответната страна възражение за погасяване на вземанията по
давност, съдът намира това възражение за неоснователно. Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК в
производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК е допустимо въвеждането
на правопогасяващи възражения за плащане. Съгласно тълкуването, дадено в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.)
не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл. 116 в ЗЗД. В мотивите на същия тълкувателен акт към т. 14, ОСГТК на ВКС
възприема становището, че новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Но - тя се прекъсва с предявяване на иска за
съществуване на вземането, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, давността не се счита за прекъсната с подаване на заявлението. В
контекста на това тълкуване, в настоящия случай следва да се приеме за
неоснователно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност на
вземането. Безспорно е,
че това вземане е изискуемо след дата 25.12.2012г.., тъй като на тази дата, видно
от т.1.4 от предварителния договор, страните се задължават да сключат
окончетелен договор. От тази
дата до датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2017 г.г. не е изтекъл петгодишния срок за
погасяване на вземането. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече
от момента, в който вземането е изискуемо.
По възраженията
на ответницата за нищожност на предварителния
договор на основание привидност, заобикаляне на закона и добрите нрави, противоречие
със закона съдът е длъжен да разгледа всеки едно от тях поотделно и в
светлината на събраните по делото доказателства.
В тежест на ответницата
(тъй като тя навежда това възражение) е да докаже само, че действителната воля на страните, които са
участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него и не следва да се
установяват и доказват какви всъщност са били действителните отношения между страните.
Съгласно чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни. Привидни са договорите,
сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно
съгласие договорът да не породи правните си последици, а само да се създаде
привидност, че са настъпили последиците му, както и договорите, сключени при
относителна симулация - с които се прикриват други съглашения, чиито правни последици
са целени от страните. Между страните по делото в настоящия случай не е спорно
и от представената
разписка за платена сума по предварителния договор в размер на 5 000лв. се
установява, че ищецът и ответницата чрез нейния пълномощник в
лицето на сина й са желали
последиците на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба.
Симулативен е договорът, от
който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен,
независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация)
или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад
нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е предмет на иска с
правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Такъв иск, както и възражение (за разкриване на симулацията) не е предявен. За доказване на симулативността обикновено
служи т. нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ,
съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи
симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога
във времето е съставен обратния документ - преди, по време или след сключването
на привидния договор- важно е той несъмнено да
разкрива общата воля на страните по този договор. По
делото не е ангажирано писмено доказателство, което да има характер на
"обратно писмо", нито са ангажирани писмени доказателства,
съставляващи начало на писмено доказателство.
С оглед на това се налага изводът, че
разпоредителната сделка не е привидна и като
такава не е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
Така
стоят нещата и относно възраженията на ответницата, че предварителният договор
нищожен поради заобикаляне на закона и
противоречие със закона.
Най-тежката форма на недействителност- нищожност, поради противоречие на закона, е
налице, когато сделката има непозволено основание или забранен от закона
предмет. Не всяко нарушение на закона води до нищожност като правна последица,
нито може да се направи извод, че когато не е посочено изрично в закон,
последиците от нарушаване императивна норма на закона непременно се изразяват в
нищожност. В настоящия случай, ответницата не е посочила в отговора си какво
точно нарушение на закона, коя законова норма е нарушена с процесния
предварителен договор. С оглед съдържанието на същия настоящият съдебен състав не намери
основание да приеме, че противоречи на закона.
Основанието за
нищожност поради заобикаляне на закона е частна хипотеза на противоречието на
закона, като при нея участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна
цел и за да я постигнат си служат със сделки, които сами по себе си не са
забранени, тъй като с тях могат да се постигнат правомерни резултати, т. е. при
заобикаляне на закона има не само обективно правонарушение, но и намерение да
се използват позволени средства за постигане на забранени цели, т.е. желаят
настъпването на правни последици, които ще отстранят предвидени в закона
ограничения или ще доведат до отпадане на предвидени в закона права на лица,
неучастващи в сделката, поради което и настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от
ответницата заобикаляне на закона, което да представлява не само обективно
правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане
на забранени цели.
По силата на чл.
26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Предпоставките и хипотезите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в него указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или мораторна),
вида на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова
част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящият случай, преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските правоотношения,
уговорената неустойка, размерът на която е размерът на продажната цена,
води до несправедливия правен резултат ищецът
да получи имуществена облага от насрещната страна, коята да доводе до неоснователно богатяване на
същия. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване, като нарушава принципа за справедливост и насочва на извода, че
неустойката по т.4.1
от процесния предварителен договор излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента
на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на купувача
за сметка на продавача.
Тъй като
уговорената клауза за неустойка в т. 4.1 от предварителния договора за покупко-продажба на недвижим имот нарушава добрите нрави, то същата е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, поради което възражението
на ответницата, посочено в писменият отговор, е
основателно. Така предявеният иск на ищеца, с който иска да бъде прието за
установено, че ответницата му дължи неустойка в размер на 59 500лв. (като частичен от 60 000лв.), колкото е продажната цена
на имота, уговорена в т. 4.1. в предварителния договора за
покупко-продажба на
недвижим имот, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изложеното съдът приема, че задължението за
процесната сума е валидно възникнало само за сумата 14 000 лв. и вземането на ищеца спрямо ответника
съществува само за тази сума предвид представените писмени доказателства :
разписка от 22.10.2012 г. за получени от пълномощника на ответницата сума в
размер на 5 000лв., представляваща вноска за закупуване на процесния
недвижим имот, предмет на предварителния договор, както и отразеното в т.1.3 от предварителния
договор, че сумата от 10 000 лв. е изплатена в деня на подписване на
предварителния договор, който служи като разписка за получената сума.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от иска. С оглед
уважената част от иска ищецът има право на 1 512.38 лв. от направени
7 940лв. С оглед отхвърлената част на иска ответницата има право на 2 263.01
лв. от направени 2 800лв. След компенсация ищецът следва да заплати на
ответницата 750.63 лв.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на Я.Т.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, по иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК сума в размер на 14 000 лева (четиринадесет хиляди лева), представляваща неприсъден от съда остатък от сумата в размер на 15000
лв., която сума е платена по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот нотариална заверка на подписите, с peг. № 1241/08.02.2013 г. на
Помощник-Нотариус А.Б., при Нотариус И.К., с район на действие - Районен съд
Благоевград, вписана с рег.№ 241 в НКРБ, съответно на 22.10.2012 г. - платени
5000 лв. и на 08.11.2012 г. - 10000 лв. съгласно Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.
№14903/2017 г. на СРС, 28 състав.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Я.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: ***, с правно
основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно установяване съществуването на
паричното вземане, предявено в заповедното производство и в образуваното въз
основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело- сумата от 59 500 лв. (петдесет и девет хиляди и
петстотин лева) - неприсъден от съда остатък от сумата в
размер на 60000 лв., която сума представлява договорена неустойка в
т.4.1. от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот нотариална
заверка на подписите, с peг. № 1241/08.02.2013 г. на Помощник-Нотариус А.Б.,
при Нотариус И.К.,с район на действие - Районен съд Благоевград,вписана с рег.№
241 в НКРБ, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена по ч.гр.д. №14903/2017 г. на СРС, 28 състав, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Я.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 750.63
лв. (седемстотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направените разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: