Р
Е Ш Е Н И Е № 260480
гр. Пловдив, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2867 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск по чл. 269 от ДОПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Г.Н.Е., ЕГН
**********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., е предявил срещу
„Инжстрой“ АД, ЕИК *********, и срещу НАП – София положителен установителен иск
за собственост на недв. имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 269 от ДОПК,
представляващ ПИ с идентификатор 56784.553.32 по КККР на гр. ***, с площ от
12 545 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване – за друг вид застрояване; № по предходен план – УПИ V-2144 от кв. 2 по плана на кв. *** на гр. ***, при
граници: 56784.553.200, 56784.553.31, 56784.553.13 и 56784.553.16.
Твърди, че
от края на 2013 г. е собственик на описания недв. имот по силата на 10-годишно
давностно владение, като собствеността му е потвърдена с влязло в сила решение
по гр.д.№ 2232/2017 г., ПОС, 15 гр.с., спрямо ответника „Инжстрой“ АД, ЕИК
*********. На 08.11.2018 г. ищецът получил съобщение за провеждане на търг с
тайно наддаване за същия недв. имот по изп.д.№ 16140002709/2014 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – *** за събиране на вземане на длъжника „Инжстрой“АД.
Счита, че
с провеждането на търга се нарушава правото му на собственост върху процесния
недв. имот, установено с влязлото в сила съд. решение, поради което като трето
лице спрямо образуваното изп. производство е подал на 08.11.2018 г. жалба до
Директора на ТД на НАП – ***, която е оставена без уважение. Съобщението за
това ищецът е получил на 29.11.2018 г. и в 30-дневния срок по чл. 267, ал. 2,
т. 4 от ДОПК е предявил настоящия положителен установителен иск.
Ето защо, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношението на двамата ответници –
взискател и длъжник по цит. изп. дело, че е собственик на процесния недв. имот
на основание 10-годишно давностно владение през периода 2003 – 2013 г.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства.
Ответникът „Инжстрой“ АД –
Пловдив, ул. Кукленско шосе 12, ЕИК *********, не е взел
становище по иска и не е ангажирал доказателства.
Ответникът Национална Агенция за Приходите – София, бул. Княз Дондуков 52,
чрез юрисконсулт В.П., със съд. адрес:***, не е подал отговор и не е ангажирал
доказателства.
В последващи писмени становища заявява, че предявеният иск е недопустим,
поради липса на правен интерес за ищеца, поради което моли съда да постанови
решение, с което да прекрати производството по делото, ведно с присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото
не се спори, че срещу ответника „Инжстрой“ АД е инициирано изп. дело №
16140002709/2014 г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – *** за
събиране на публични задължения на длъжника, като изпълнението е насочено върху
подробно описания в исковата молба недвижим имот и с цел обезпечаване
събирането на публичните вземания органът по принудително изпълнение е наложил
с Постановление изх.№ 2709-000238/18.09.2014 г. възбрана върху същия ПИ с
идентификатор 56784.553.32 и по отношение на него е обявена публична продажба
чрез търг с тайно наддаване, което се установява и от приложените съобщение
изх.№ С180016-178-0027833 от 26.10.2018 г. на ТД на НАП – ***, жалба вх.№
РД-16-3929/08.11.2018 г. на Г.Е. и Решение № 493/22.11.2018 г. на Директора на
ТД на НАП – ***.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че с влязло в
сила на 29.03.2018 г. Решение № 219/21.02.2018 г. по гр.д.№ 2232/2017 г., ПОС,
15 гр.с., е признато за установено по отношение на ответника „Инжстрой“ АД, че
ищецът Г.Н.Е. е собственик на процесния недв. имот.
По делото е разпитан
свидетеля Е.Д.Д., показанията на който съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че „Г. там стопанисва едно място, което
представлява един голям двор, около 10-12 дка, в който няма постройки, има само
един гараж на колелета, фургон за преобличане на работници. Знам, че някъде от
2003 г. Г. стопанисва този двор, тогава правеше оградата, която минава покрай
моя гаража, заграждаше самото мястото, ние тогава се и запознахме, като правеше
оградата. Г. използва мястото като склад от самота начало, има строителни материали,
тухли. Направи големи панели за път, за да се влиза, защото всичко беше в кал.
…Не ми е известно някой друг да е идвал и да се представя за собственик, само
Г., той си вкарва там материали, виждаме се през 2 – 3 седмици…“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Тъй като по делото не се спори, че ищецът се намира във владение на
процесния недв. имот – ПИ с идентификатор 56784.553.32, което се установява и от
кредитираните гласни доказателства, както и че собствеността на същия имот се
оспорва чрез насочване на принудително изпълнение върху него от ТД на НАП – ***
по изп.
дело № 16140002709/2014 г., съдът намира, че за ищеца е налице
правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 269 от ДОПК, а направеното от ответника НАП –
*** възражение за прекратяване на производството, поради липса на правен
интерес за ищеца, е неоснователно и следва да се остави без уважение, в който
смисъл е и Определение № 124/01.04.2020 г. по в.гр.д.№ 110/2020 г., ПАС, 2
гр.с.
Искът по чл. 269 от ДОПК е предявен от и срещу надлежни страни – ищецът се
явява трето лице, претендиращо самостоятелни права върху недв. имот, а ответниците
са взискател и длъжник по изпълнението, като е спазена процедурата по чл. 267,
ал. 2, т. 4 от ДОПК, поради което искът е процесуално допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да се уважи положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
собственост на недвижим имот, следва да се установи, че ищецът е собственик на
вещта на посоченото от него правно основание, както и че ответникът също
претендира да е собственик на процесната вещ, поради което да е налице
оспорване на собствеността от негова страна, като спорната вещ се намира във
владение на ищеца. Последното не е спорно по делото и се установява и от
събраните гласни доказателства, поради което е налице една от предпоставките за
уважаване на установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК -
спорната вещ (ПИ с идентификатор 56784.553.32) се намира във владение на ищеца
Г.Е.
Ищецът претендира, че е собственик на порцесния недв. имот на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност през периода 2003 – 2013 г. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а разпоредбата на чл. 83 от ЗС създава оборима презумпция относно периода на владението, тъй като който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже противното. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението от своя страна е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а разпоредбата на чл. 69 от ЗС също създава оборима презумпция, според която
се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
От събраните по делото доказателства не се опровергаха законовите
презумпции на чл. 83 и чл. 69 от ЗС, поради което и като взе предвид
кредитираните свидетелски показания и приложеното съдебно решение по гр.д.№ 2232/2017 г.,
ПОС, 15 гр.с., съдът намира, че ищецът Г.Е. се легитимира по отношение на
двамата ответници като собственик на процесния недв. имот на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79,
ал. 1 от ЗС през периода 2003 г. – 2013 г., тъй като е владял процесния недв.
имот явно, непрекъснато и необезпокоявано.
Въпреки това, предявеният специален положителен установителен иск за собственост на недв. имот
по чл. 269 от ДОПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен,
тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 453, т. 2 от ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори в изпълнителното производство не могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи
на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В случая няма спор, че наложената по искане на НАП възбрана е вписана на 19.09.2014
г., докато ИМ по гр.д.№
2232/2017 г., ПОС, 15 гр.с., за собственост на процесния недв. имот по
отношение на длъжника „Инжстрой“ АД е вписана на 02.11.2017 г., а ИМ по
настоящия спор за собственост – на 21.01.2019 г., поради което на основание
чл. 453, т. 2 от ГПК правото на собственост на ищеца Г.Е. върху процесния
недв. имот, предмет на изпълнение по изп.д.№ 16140002709/2014 г. на ТД на НАП – ***, установено в
посочените съдебни производства, не може да се противопостави както на взискателя
НАП – ***, така и на присъединилите
се кредитори, поради което
предявения установителен иск за собственост по чл. 269 от ДОПК следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
НАП – София направените от последния разноски по съдебното производство -
юрисконсултско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
претендираното юрисконсултско възнаграждение от 9 881,46 лв. (л. 111) е
основателно, тъй като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №
4/06.01.2006 г., максималният размер на юрисконсултското възнаграждение е 450
лв.
Ето защо, следва да бъде осъден ищеца на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати на ответника НАП – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Н.Е., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., срещу
„Инжстрой“ АД – Пловдив, ул. Кукленско шосе 12, ЕИК *********, и срещу Национална Агенция за Приходите – София, бул. Княз Дондуков 52, със съд.
адрес:***, чрез юрисконсулт В.П., положителен установителен иск по чл. 269 от ДОПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за собственост на недв. имот, представляващ ПИ с
идентификатор 56784.553.32 по КККР на гр. ***, с площ от 12 545 кв.м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване; № по предходен план – УПИ V-2144 от кв. 2 по плана на кв. *** на гр. ***, при
граници: 56784.553.200, 56784.553.31, 56784.553.13 и 56784.553.16, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, съгласно чл. 453, т. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Е., ЕГН
**********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., да заплати на НАП – София, бул. Княз Дондуков 52, със съд. адрес:***, чрез юрисконсулт
В.П., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП сумата 450
лв. (четиристотин и петдесет лв.) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ..………………
/М. Бедросян/