О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
……….
гр.Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети август две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
т.дело № 99 по описа за 2016 година,
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила
е молба вх.№ 5060/27.06.2017 г. /с пощенско клеймо от 23.06.2017 г./ от Национална
агенция за приходите /за краткост НАП/, гр.София, ул.”Княз Дондуков” № 52,
представлявана от В.П., директор на Дирекция „Държавни вземания” за изменение
на постановеното решение по т.д.№ 99/2016 г. на ОС-Ловеч, в частта за
разноските. Моли съда да измени решението си постановено по същото дело, в
частта за разноските, с което НАП е осъдена да заплати сума в размер на 132,64
лева – държавна такса за разглеждане на иска с правно основание чл.694,ал.1 от ТЗ и чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
В
молбата твърди, че от данните по делото се установява, че предмет на иска е
установяване поредност на вземания за данъци върху
недвижимите имоти и такси битови
отпадъци, установени с Акт за установяване на задължения за местни данъци и
такси по данни от декларация № 107-173/20.01.2016 г., издаден от Община Плевен,
които били публични по смисъла на чл.162,ал.1т.1 и т.3 от ДОПК. На следващо
място в молбата е изразено становище, че НАП е създадена със ЗНАП като
специализиран държавен орган към Министъра на финансите и съгласно чл.2,ал.2 от
същия закон е юридическо лице на бюджетна издръжка, на основание чл.3,ал.1,т.10
от същия закон, агенцията представлява държавата в производството по
несъстоятелност. Позовава се на разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, приложим на
основание чл.621 от ТЗ, че държавата и държавните учреждения
са освободени от държавни такси, освен по искове за частни държавни вземания и
права върху вещи частна държавна собственост.
С
разпореждане на съда от 28.06.2017 г. препис от молбата е изпратена на
ответните страни на основание чл.248,ал.2 от ГПК, на които е указано за
възможността в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
писмен отговор. Съобщението заедно с препис от молбата е връчено на ответника
„Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ чрез процесуалния му представител адв.Тодор
Трифонов на 31.07.2017 г. и лично на синдика на несъстоятелния длъжник „Нафтекс
Петрол” ЕООД /н/ - М.И.Н. на 03.07.2017
г. В указания едноседмичен срок не е постъпил писмен отговор.
Депозираната по делото молба за изменяне на постановеното решение № 28/23.05.2017
г. по т.д.№ 99/2016 г. по описа на ЛОС е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Безспорно
се установява от данните по делото, че с решение № 28/23.05.2017 г. по
настоящото дело, ЛОС е отхвърлил като неоснователен предявения от НАП гр.София, ул.”Княз Дондуков” № 52, представлявана от В.П. - директор на Дирекция „Държавни
вземания” срещу „Нафтекс Петрол” ЕООД, /н/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, х-л „Ловеч, ул.”Търговска” № 12, установителен
иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ във вр.
с чл.124,ал.1 от ГПК, за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, на публични вземания
в общ размер на 13263,65 лв., от които 11779,93 лв. - главници и 1483,72 лв. - лихви, начислени
до 27.07.2015 г., включени
в одобрен от съда по несъстоятелността
Списък на приети вземания на кредитори на
„Нафтекс Петрол" ЕООД /н/,
с горните данни, по чл.687, ал.2, във връзка чл.686, ал.1, т.2 от ТЗ като обезпечени със запори, наложени
с Постановление, изх. №
С160029-022-0006084/05.05.2016 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП-София ГДО, вписано в ЦРОС под № 2016071503040. Със същото решение отхвърлил искането на „Нафтекс
Петрол” ЕООД, /н/, за присъждане на разноски
по делото за адвокатско възнаграждение,
като неоснователно и осъдил НАП гр.София, да заплати на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд
– Ловеч държавна такса в размер на 132,64 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.694,ал.7,
изречение трето ТЗ, при предявяване на установителен иск не се внася
предварително държавна такса, а ако искът бъде отхвърлен, както е в настоящия
случай, разноските са за сметка на ищеца. Искът по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ е
специален в производството по несъстоятелност и с него, когато е предявен от
кредитор на несъстоятелния длъжник се цели установяване на съществуването на
неприето вземане или несъществуването на прието вземане или поредността
на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, както е в настоящия
случай. В нормата на чл.620 от ТЗ, са регламентирани правилата за държавните
такси и разноските в производството по несъстоятелност. Тази разпоредба е
включена в раздел І на част ІV „Несъстоятелност” на ТЗ, който е озаглавен „Общи
разпоредби” . В раздела са уредени освен материалноправните
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност и процесуални
въпроси: компетентен съд, обжалваемост на актовете на
съда по несъстоятелността, призоваване и съобщения в производството по
несъстоятелност и таксите и разноските. Според правилото на чл.621 ГПК,
доколкото в тази част няма правила, които са в отклонение от нормите на ГПК,
то субсидиарното
приложение на кодекла е за неуредените процесуални
въпроси. Разпоредбата на чл.694,ал.7, изр.трето от ТЗ също е от процесуален
характер и въпросът за отговорността за разноски, ако искът бъде отхвърлен са
за сметка на ищеца, какъвто в случая е НАП. Съгласно цитираната разпоредба задължението
за ищеца да заплати държавна такса произтича от отхвърлената претенция, поради
което в тежест на ищеца следва да бъде възложена държавната такса, съответна на
отхвърления размер на претенцията.
Ето
защо, в случая е неприложимо правилото на чл.621 от ГПК във вр.
с чл.84, т.1 от ГПК. В този смисъл е съдебната практика – опр.№
28 от 03.02.2016 г. по т.д.№ 978/2014 г. на ОС-Перник, решение № 1263/20.06.2016
г. по т.д.№ 1617/2016 г. на САС и др.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че кредиторът, който е предявил установителен иск по
чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ, дължи заплащането на държавна такса и на разноски по
смисъла на чл.694,ал.7, изр.последно от ТЗ и искането по чл.248 от ГПК следва
да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национална агенция за приходите гр.София, ул.”Княз Дондуков” № 52,
представлявана от В.П., директор на Дирекция „Държавни вземания” за изменение
по реда на чл.248 от ГПК на решение № 28/23.05.2017 г. постановено по т.д.№
99/2016 г. по описа на ОС-Ловеч, в частта за разноските – чрез изменението му.
Определението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: