Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241 07.07.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно
дело № 47 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „МИНИ МАРИЦА
ИЗТОК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Раднево, ул.“Георги
Димитров“ № 13, представлявано от И.М.Ч.– изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв.Ц., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-349-0114126/ 07.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-202/ 16.12.2022г. на
Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и
в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва обективираните в
обстоятелствената част на оспорената заповед факти, като твърди, че в случая не
е било съобразено технологично необходимото време за въвеждане на покупката във
фискалното устройство и издаване на фискален бон за нея, както и
обстоятелството, че представителят на НАП, извършил контролната покупка не е
изчакал издаването на фискален касов бон, а е излязъл от обекта. На следващо
място счита, че обжалваният административен акт се явява постановен при
несъобразяване с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният
срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези,
произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната
административна мярка, още повече, че в случая се касае за обект, който се
ползва като почивна станция на работещите в дружеството и освен това е
определен като част от приетата с Решение на МС № 317/ 20.05.2022г. Програма за
хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна
закрила в Република България. По подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-349-0114126/ 07.11.2022г да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с
оглед установеното в търговския обект нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр.
с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-349-0114126/ 07.11.2022г., при мотивирано определяне продължителността на срока
на мярката съобразно тежестта на нарушението и съблюдаване на принципа на
съразмерност.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 28.10.2022г. в 11:06 часа, служители на ГД „Финансов
контрол”, отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, съвместно със служители на
МВР, Миграция и социално подпомагане, са извършили проверка в обект,
представляващ Почивна станция на „Марица Изток“, находящ се в с.Старозагорски минерални
бани.
Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА, №
0114126/л.56 и сл. по делото/, съставен на основание съставен на основание
чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката преди легитимация е била извършена
контролна покупка на единична стоя на стойност 35лв., платена в брой на Ц.К. П.
от Д.М.П., за което не е издаден фискален бон от ФУ в обекта.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
ФК-349-0114126/ 07.11.2022г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – хотел ПС“Марица
Изток“, находящ се в с.Старозагорски минерални бани, стопанисван от „Мини
Марица Изток“ ЕАД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна
обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка
се основават на констатациите от извършената на 28.10.2022г. проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – хотел – ПС „Марица Изток“,
находящ се в с.Старозагорски минерални бани, при която е установено, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
Нарушението е установено при извършена контролна покупка преди легитимация на
единична стая на стойност 35 лева, платени в брой на Ц.К. П. от Д.М.П., за
която не е издаден фискален бон от фискално устройство с инд.№ DT556998
и фискална памет 02556998, регистрирано в НАП с № 4343406/ 26.09.2019г. Така
извършеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, като същото се доказвало от установената
положителна касова наличност в размер на 60лв., разпечатка от КЛЕН, от която
било видно, че контролната покупка в размер на 35лв. не е отразена във ФУ.
Заповедта за налагане на ПАМ е била обжалвана по
административен ред пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
който с Решение № ГДФК-202/ 16.12.2022г. е отхвърлил като неоснователна
жалбата.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ, както и съставен АУАН №
F685940/ 22.11.2022г.
В хода на съдебното производство като свидетели са
разпитани Д.М.П., А.Т.Ч., Т.Д.Т. и Ц.К.П..
В показанията си св.П. заявява, че той лично е извършил контролната
покупка. Отишъл е на рецепцията на хотела, платил се стая на стойност 35лева,
поискали са му лична карта и след като са му върнали рестото и личната карта е
напуснал хотела. След това заедно със служители от Икономическа полиция отново
са влезли в обекта , легитимирали са се и са предприели съответните действия.
Колегата му Ч. е извършил засичане на касата
и след като е била направена разпечатка от ФУ /Х отчет/ за налични
текущи плащания, е било установено, че за текущия ден нямало никакви продажби ,
отчетени от ФУ и съответно се потвърдила липсата на неиздаден фискален бон за
контролната покупка. Св. Ч. потвърждава, че колегата му П. е извършил контролна
покупка за един брой нощувка, при която не е бил издаден касов бон. При
извършената впоследствие проверка съвместно със служители от други институции,
било установено, че колегата му е вписан в регистъра с адресите, но софтуерът,
който управлявал ФУ не бил стартиран. От показанията на св.Т. – управител на ПС
„Марица Изток“ се установява редът за регистрация и настаняване на клиенти в
хотела, а именно: първо
се изисква лична карта на клиента, която се прекарва през устройство – четец на
лични карти, и данните автоматично се
въвеждат в компютъра и съответно в Единната система за туристическа информация
/ЕСТИ/, в която са регистрирани всички хотели. Дава се и постоянна справка към
МВР за настанените лица в хотелската база. Касовият апарат бил свързан към
програмата, като данните от личната
карта от четеца се вкарват в компютърната програма, а фискалното устройство е
вързано към тази програма. Не било възможно да се издаде фискален бон, без да
се въведе личната карта през четеца да се обработят данните през компютърната
програма. Плащането можело да става по банков път и в брой. Когато плащането е
в брой, клиентът заявявал дали желае да му бъде издаден само касов бон или иска
да му бъде издадена и фактура. От прочитане на личната карта до издаването на
касов бон се изисквало време да се въведат данните по настаняването и начина на
плащане, не ставало за секунди. Заявява, че е запознат с конкретния случай, тъй
като са му били искани обяснения от Изпълнителния директор на дружеството.
Извършил е преглед на записа от камерата, монтирана на рецепцията, а също така
е изискал сведения от служителката на рецепцията, като е констатирал, че
лицето, което е дошло, дава парите и не изчаква касовия бон да му бъде
разпечатан. Програмата била така направена, че предварително трябва да се знае
дали клиентът иска фактура или само касова бележка, тъй като ако се приключи
обработката и впоследствие не можело да се издаде фактура. В конкретния случай
лицето не било казало дали иска фактура или само касова бележка, платило си е
цената на нощувката и е излязло навън. Служителката на рецепцията не е
предприела действия по издаване на касова бележка, тъй като клиентът й бил
казал, че идва от някакъв семинар в друг хотел и е предположила, че ще иска
фактура, за да може да оправдае командировъчните. Преди да плати е представил документ
за самоличност и е бил регистриран в системата ЕСТИ, което се потвърждавало от
представените по делото документи. Администраторката нямала оторизация да
изтрива въведени данни в програмата, а в случая клиентът бил регистриран,
поради което липсвал какъвто и да е умисъл да се усвоят парите. Свидетелката Ц.П.,
заемаща длъжността „администратор хотел“
на ПС „Марица Изток“ заявява, че проверяващият се е представил за клиент и е
заявил, че е на семинар в друг хотел и иска да си наеме стая. Попитал е какви
стаи предлагат и е пожелал да си вземе
самостоятелна стая. Поискала е да си подаде личната карта през четеца за данни,
дала му е ключа и той е извадил 50 лв. да заплати. Тъй като е нямало пари в
брой в касата е отишла в съседна стая и е извадила от портмонето си 14 лв., за да му върне ресто. През това време
програмата още е вкарвала данните от личната карта. Клиентът си е взел личната
карта и е „ изчезнал“ през вратата. Обяснява технологията по регистрация - в
програмата трябвало да се провери дали има въведени три имена, ЕГН, дата на
раждане, номер на лична карта и къде е издадена, тъй като понякога четецът
пропускал някои от данните, тя извършвала проверка дали всичко е въведено. След
това се прави резервация, защото в случая клиентът нямал предварителна такава.
Резервацията се извършвала в хотелската
програма „Фиделио” и имало определени действия, които се следват, като се
отразява настаняването от кога до кога е, тип стая, дали двойна или самостоятелна,
след това се въвеждал номера на стаята, дава се потвърждение за резервацията,
след това „настаняване“, което означава, че човекът е настанен в хотела. Тъй
като е било заплатено на момента /„нощен одит“/, трябвало ръчно да се въведе
„отчисление“. Трябвало е да се въведе бутон „дневни начисления“, след това
„междинна сметка“, следва „плащане“, след което се въвежда „в брой“, „с карта“
или „по банка“ и след това да се отрази дало клиентът иска само касов бон или
да се издаде фактура. Пояснява, че са свързани четецът с програмата и с касовия
апарат, като нямало възможност да се издаде фискален бон без да са извършени
описаните действия. Това отнемало няколко минути. В конкретния случай клиентът
не си изчакал бележката, а си е взел рестото и веднага излязъл. Помислила е, че
е излязъл за да вземе багажа си и не е приключила, а е изчакала, защото не го
била питала дали иска да му бъде издадена фактура. Ако се издадяла само касова
бележка, а клиентът искал и фактура, трябвало да се анулира всичко от
програмата и да се направи нова резервация. През това време в хотела са влезли
около 20 човека и са се представили за служители от Миграция, „Икономическа
полиция“ и НАП, като са й разпоредили да спре всичко и да се отдръпне, като не
са й казали защо се извършва проверка в обекта.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/
25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени
началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.22 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ е
издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
посочено правното основание за упражненото правомощие и фактическото основание за
осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна
мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото
извършване. Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство.
В
случая на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата
да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са
регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4
от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че
неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира
във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните по делото доказателства се опровергава извършването
на твърдяното нарушение
по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от дружеството
жалбоподател обект – ПС „Марица Изток“. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Т. и П., тъй като те са
безпротиворечиви, последователни и логически свързани, същите се подкрепят и от
приетите по делото писмени доказателства, представени от жалбоподателя. От
показанията на тези двама свидетели се установява, че в почивната станция,
стопанисвана от „Мини Марица Изток“ ЕАД, находяща се в с.Старозагорски
минерални бани, е въведена и функционира система „Фиделио“ за хотелско
настаняване, чрез която се генерира информация относно клиента и предоставената
услуга, като автоматично се издава фискален бон от свързаното към системата ФУ.
Всъщност това обстоятелство не се оспорва от ответника по делото, предвид
изрично направеното изявление на пълномощника му в открито съдебно заседание /л.115/. В случая
неиздаването на фискална касова бележка не се дължи на неправомерно
бездействие, а се основава на не оказаното съдействие от лицето, извършващо
контролната покупка за да бъде финализиран процеса по продажбата на услугата –
наем на единична хотелска стая, а именно да даде информация дали желае да му
бъде издадена и фактура. Няма факти, които да сочат че се касае за защитна
версия на жалбоподателя, тъй като не е спорно, че всяка извършена продажба на
такава услуга в проверявания обект, се регистрира чрез въведения софтуер.
Следвало е в хода на извършената проверка контролните органи на НАП преди да
пристъпят към формиране на извод, че се касае за съзнателно неиздаване на
документ за извършената продажба да се уверят, че с поведението си не са
станали причина за създалата се ситуация. Органите по приходите са длъжни да действат обективно и
безпристрастно при извършването на проверки, и едва когато се убедят, че действително се касае за формирана
практика по неиздаване на съответния документ за продажба да пристъпят към
прилагане на следващата се административна принуда, защото тя е съразмерна и
законосъобразна само тогава, когато има предмет. Предметът на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1, б.“а“ ЗДДСС е преустановяване на
установена в търговския обекти практика по укриване на приходи чрез не издаване
на фискален бон. В конкретния случай не се установява наличието на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагане на ПАМ по чл.186, ал.1т.1, б.“а“ от ЗДДС, поради което обжалваната заповед се явява постановена при неправилно
приложение на материалния закон.
Отделно от това е необходимо да се отбележи, че срокът на наложената
ПАМ е необоснован, като при определянето му е
нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. Съображенията за това са следните:
Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с: 1. тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
дефинирани като такива, свързани с неотчитане на приходи; с препятстване
контролната дейност на приходната администрация и непозволяващи установяването
на фактически реализирания оборот; 2. Местоположението на търговския обект и разнообразието на предлаганите услуги
/хотел, в който се предлагат СПА процедури на достъпни цени/; 3. За да се
защити държавния интерес, като се предотврати възможността от извършване на
нови нарушения, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещо да неправилно
определяне на дължимите налози и 4. Целите на налаганото ограничение - промяна
в начина на извършване и в организацията на дейността в търговския обект и в
начина на отчитане на дейността, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане вреди за фиска.
Очевидно е,
че така изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на
налаганата ПАМ, от една страна са бланкетни и не изпълняват изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, а от друга страна по никакъв начин не кореспондират с
конкретни фактически констатации, релевантни за определянето на срока на
ограничението.
Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните
с наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, не обосновават кое налага срока на прилаганото
ограничение да бъде 14 дни. По-голямата част от
изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда -
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия
вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова
дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. Действително
регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки и услуги от
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно
неизпълнението на това задължение, законът в разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б. „а” от ЗДДС предвижда като материалноправна предпоставка за постановяването
на заповед за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“. Но за
мотивиране на срока на налаганата ПАМ във всеки един конкретен случай, не
е достатъчно само да бъдат посочени целите, за постигането на които е
регламентирано прилагането на ограничението в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1,
б. „а” от ЗДДС, съотв. не е достатъчно да бъде обосновано съществуването на
нормативно установеното материалноправно основание за налагане на ПАМ, при
посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1
от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ последица
- нерегистриране и неотчитане на приход от продажби. При определяне
продължителността на срока, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
изхождайки от възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да
бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност,
е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата,
но установяването и на други обстоятелства, индициращи нееднократно извършване
на констатираното нарушение. В случая наличието на такива обстоятелства нито е
обосновано в обжалваната заповед, нито е доказано по делото. Изложените общи
съждения относно държавния интерес за спазването на фискалната дисциплина и
реда за отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги в търговския обект
чрез издаване на фискални касови бележки и относно целите на налаганата ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС по никакъв начин не могат да обосноват
необходимостта от прилагане на наложената със ЗНПАМ № ФК-349-0114126/
07.11.2022г. принудителна административна мярка за определения със заповедта 7
дневен срок. Липсата на конкретни и относими фактически основания за
определената продължителност на срока на ПАМ, представлява нарушение на
изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Не на последно следва да бъде съобразено Решение на
СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21 по преюдициално запитване, отправено в
рамките на производство по дело: МV – 98 срещу Началник на отдел „Оперативни
дейности“ гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, по спор относно
наложена мярка запечатване на търговски обект, в който е извършена продажба на
стока без да се издаде фискална касова бележка. Съгласно посоченото решение,
чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение
на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства
на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и
мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производството, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение. В случая определеният 14 дневен срок на
действие на наложената ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъп
до обекта, очевидно не преследва единствено превантивна цел, още
по-малко такава, свеждаща се само до поправяне на вредата, причинена с
нарушението. Поради което процесната ПАМ не може да бъде определена като обезпечителна мярка, а в съответствие с
разрешението, дадено в т. 43 – т.47 от Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело
С-97/21, наложената ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС следва се
квалифицира като санкция с наказателноправен характер по см. на чл.50 от ХОПЕС, както от гл.т на тежестта й (имаща за
последица преустановяване на
търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от 14
дни), така и предвид обстоятелството,
че освен превантивна цел, тази ПАМ има и репресивна цел (дефинирана в
обжалваната заповед като такава да „въздейства върху антифискалното поведение
на лицето и да се коригира констатираната противозаконна практика в дейността
на проверяваното лице“). От доказателствата по делото се установява, че
след издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, със
съставен АУАН № F685940 от 22.11.2022г. срещу „Мини Марица Изток“ЕАД е
образуването административнонаказателно производство по реда на ЗАНН за
извършеното нарушение на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, като от фактическа и правна страна административно
наказателното обвинение е идентично с
описаното в обжалваната заповед нарушение, възприето като материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС. Съгласно практиката на СЕС, принципът
ne bis in idem забранява кумулирането на санкции и на
процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по см. на
чл.50 от ХОПЕС, като съобразяването на
принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС,
изисква прилагането на ограниченията
само ако са необходими за постигането на легитимни цели, като породените от
мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В този
смисъл, ако и в случая към датата на издаване на обжалваната заповед за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, все още да не е било
образувано административнонаказателното производство срещу „Мини Марица
Изток“ЕАД, респ. да не е била налице хипотезата на кумулиране на процедури за
търсене на отговорност и налагане на санкции с наказателноправен характер, това не освобождава решаващия
административен орган от задължението да извърши преценка дали продължителността
на ПАМ е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси
на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения, съотв. дали засягането на права и законни интереси на търговеца в
степента, в която биха били засегнати при прилагането на процесната ПАМ, е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и
е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда. В контекста
на разрешението, дадено с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по
дело С-97/21,
правоприлагащият орган е бил длъжен да извърши и преценка дали тежестта на
санкцията няма да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на
пропорционалността, вкл. при разглеждането на тежестта на мярката от гл. т на
кумулираното й действие със санкцията по чл.185 от ЗДДС, която санкция, при
действащата национална правна уредба, ще бъде наложена за същото това
нарушение при приключването на паралелно развиващото се отделно производство за
реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда
на ЗАНН. В случая такава преценка не е извършена, като според съда обжалваната
заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчнозадълженото
лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
Това обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена
в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК и съотв. на
целта на закона.
Фактическата
и доказателствена необоснованост на необходимостта от прилагане на наложената
със ЗНПАМ №
ФК-349-0114126/ 07.11.2022г. принудителна административна мярка обуславя извод
за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като основание за
неговата отмяна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
тежест на Националната агенция за приходите следва да бъде възложено
заплащането на сумата от 1250 лева, представляваща внесена държавна такса в
размер на 50 лева и 1200 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Раднево, ул.“Георги Димитров“ № 13, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-349-0114126/
07.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-202/ 16.12.2022г. на Директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „МИНИ МАРИЦА
ИЗТОК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Раднево,
ул.“Георги Димитров“ № 13, сумата от 1 250лв.
/хиляда и двеста и петдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: