Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 09.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2072 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 127, ал.2 и чл. 143 ал.2 от СК.
Ищецът твърди, че от г. с ответницата Д.Н.И. живели на съпружески начала в дома на родителите му в гр. К. От съжителството си страните имат родена дъщеря М. Я. Д., родена на ***г. Сочи, че отначало отношенията му с ответницата били добри, но впоследствие се влошили по нейна вина, тъй като И. се влияела от родителите си. По нареждане на своята майка ответницата често напускала жилището им, а след време доброволно се прибирала. Ищецът сочи, че И. се разбирала добре с родителите му и брат му, с които живеели в едно домакинство. Твърди, че на г., изненадващо ответницата събра личните си вещи и напуснала дома им, като оставила дъщеря им, тъй като не разполагала с пари и условия да го гледа. Ищецът посочва, че от раждането на детето и до сега той с помощта на своите родители е поел грижите по отглеждането му. Дъщеря му не била кърмена от майка си, а ответницата не проявявала никакви майчински инстинкти и привързаност. От напускането на семейното жилище, И. не дошла нито веднъж да види М.. Ищецът твърди, че притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Родителите му също имали добро имуществено състояние. Посочва, че ответницата, както и нейните родители са безработни и не разполагат с доходи и имущество да се издържат. Твърди, че дъщеря му М. е единствено негово и на ответницата дете.
Моли съда
да постанови решение, с което да определи местоживеенето на малолетната М. Я.
Д., ЕГН ********** при бащата, на адреса, посочен в исковата молба, който
да упражнява родителските права спрямо нея, а на майката се определи режим на
лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 12
часа, без приспиване, както и да осъди Д.Н.И. да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 90лв.,
считано от датата на завеждане на иска- г. и до настъпване на предвидените в
закона основания за нейното изменение или прекратяване. Моли съда на осн. чл. 242 ал.2 от ГПК да постанови предварително
изпълнение на съдебното решение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата. На същата е редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно призована, не се явява, за нея се явява майка й Я. Т. Ч.. Заявява, че няколко пъти ответницата е напускала жилището, в което живее с ищеца и е оставяла детето на грижите на мъжа си и неговата майка.
Заинт. страна- АСП, Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. К. редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад приложен по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Малолетната М. Я. Д., ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. К. от майка Д.Н.И., ЕГН ********** и баща Я.Д.Г., ЕГН **********(удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № г. на Община К.). Родителите не са сключвали граждански брак и не живеят в едно домакинство. Майката Д.И. е с настоящ адрес ***, а бащата Я.Г. има адрес ***.
От приложения по делото нот.
акт за покупко- продажба на недв.имот № том рег. № дело № г. по описа на Нотариус П. К. се
установява, че ищецът е собственик на следния недв.имот,
а именно: апартамент № на ….. етаж, вход
„…”, построен на основание отстъпено право на строеж върху общ. земя в кв. по плана на гр. К., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ на жилището от 70,18 кв.м.,
ведно с принадлежащото му избено помещение № с площ 3,96 кв.м. и 0,89% ид.части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, при съседи на апартамента: отдолу- М. Р., отгоре- няма,
отстрани- М. и Г. Г. и С. С..
Видно от нот.акт за
продажба на недв.имот № том рег. № дело № г. по описа на Нотариус П. К. е, че Я.Д.Г.
е собственик на ½ ид.част от апартамент № на …. етаж, находящ
се в гр. К. във вход „ …Е” на жилищна сграда- блок № , построена върху общинска
земя, което жилище се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 68,85 кв.м., ведно с принадлежащото на жилището избено
помещение № с полезна площ от 2,31 кв.м.
, както и с 0,67% ид.части от общите части на
сградата и съответната идеална част от правото на строеж върху мястото, при
съседи на апартамента: Н. А. Н. и път, както и съседи на избеното помещение: М.
И. Т. и път.
От приложения по делото нот.акт
за продажба на недвижим имот № том рег. № дело № г. по описа на Нотариус Н. Б. се
установява, че ищецът е собственик на следния недв.имот,
а именно: апартамент № , находящ се на …. етаж, вх. „….”
в жилищна сграда- блок, етажна собственост, № , построена с отстъпено право на
строеж върху общинска земя в ж.к. „ И.”, гр. К., състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 63,80 кв.м., при съседи на
апартамента: отгоре- Ж. В., отдолу- избено помещение, от изток- коридор, от
запад- И. Г. и И. И., заедно с принадлежащото на апартамента избено помещение №
с площ от 3,60 кв.м., съгласно данъчни
записвания, при съседи: от север- И. П. и И. И., от юг- И. и А. Ц., както и
заедно с 1,03 % идеална част от правото на строеж върху общинското място от
съответните идеални части от общите части на сградата.
С постановление за възлагане на недвижим имот
от г. на ЧСИ Р.М. на ищецът Г. е възложен следния недв.имот:
апартамент № , находящ се в гр. К., състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 63,80 кв.м., ведно с
принадлежащото избено помещение № и 0,75% ид.части от
общите части на сградата и 53 кв.метра идеални части от правото на строеж върху
мястото, при съседи: от север- К. Г., отгоре Р. Р., отдолу- А. П..
Видно от приложеното по делото постановление за
възлагане на недв.имот от г. на ЧСИ Р.М. е, че на
ищецът е възложен следния недв.имот: апартамент №, находящ се в гр. К., построен на основание отстъпено право
на строеж върху общинска земя, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 89,14 кв.м., ведно с принадлежащото избено
помещение № и съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, при съседи: на апартамента- Н. Р., Р. М. и
коридор, на избеното помещение: Н. Р. и М. М..
От приложения по делото нот.акт
за продажба на недв.имот № том рег. № дело № г. по описа на Нотариус П. К. се
установява, че Я.Д.Г. е собственик на следния недв.имот:
апартамент № , находящ се в гр. К., в жилищен блок на
улица „ И.” № , построен на основание отстъпено право на строеж върху общинска
земя, в кв. по плана на града, във вход „ .., на ….. етаж, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 63 кв.м., ведно с
принадлежащото избено помещение № , както и 0,77% ид.части
от общите части и 63 кв.м. ид.части от правото на
строеж върху мястото, при съседи: на апартамента: горе- К. М., долу- М. К. и Д.
И., изток- Т. Т. и запад- Ц. С., и на избеното помещение: изток- коридор,
север- Ц. С. от юг- Т. Т..
Видно от нот.акт за
покупко- продажба на недв.имот № том рег. № нот.дело № г. по
описа на Нотариус М. П. е, че ищецът е собственик на следния недв.имот: УПИ от
493 кв.м. по скица, а по документ за собственост- от 426 кв.м. в кв. по плана
на с. Д., общ. М., при граници: УПИ, УПИ и от двете
страни- улици, ведно с построените в това дворно място масивни жилищни сгради и
всички други постройки и подобрения.
От приложения по делото нот.акт
за покупко- продажба на недв.имот № том рег. № нот.дело № г. по описа на Нотариус М. П. се установява, че
ищецът Г. е собственик на следния недв.имот:
апартамент № , находящ се на …. етаж, вх. „..” в
жилищна сграда- блок „ К.”, построен върху държавна земя в гр. К., на ул. „ И.”
№ , състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
70,60 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № с полезна площ от 2,49 кв.м. и заедно с
припадащите му се 1,48 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: отгоре-
М. Й., отдолу- Б. Й. и отстрани- Б. К..
По делото са приложени 3 бр. свидетелства за
регистрация на МПС, от които е видно, че ищецът е собственик на следните моторни
превозни средства- лек автомобил, марка „ Б.” с рег. №, лек автомобил, марка „
Ф.” с рег. № и лек автомобил, марка „М.” с рег. №.
Видно от приложения по делото граждански
договор № г. е, че „ Д.” ЕООД, като възложител и Я.Д.Г., като изпълнител се
договорили изпълнителят да извърши в периода от г. до г. в удобно за него време
срещи с търговски представители договаряне на стоки и цени, зареждане със
стоки, подреждане и промотиране на стоки на обект в
гр. К., хранителен магазин, срещу възнаграждение от 6000лв.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свид. М. Й. Ч., майка на ищеца, желае да свидетелства, се установява, че сина й и Д. живеели заедно в къщата на ищеца, собственост на неговите родители. Сочи, че още когато детето било на четири месеца ответницата е избягала, като е отишла при майка си. Твърди, че впоследствие Д. отново е напускала дома и е изоставяла детето. Свидетелства, че към момента бащата на детето и тя гледат същото. Д. въобще не идвала да го вижда.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. К., в който се посочва, че на г. е направено домашно посещение на дома на Я.Г., като било установено, че малолетната М. се отглежда от баща си. За детето се полагат необходимите грижи, съобразно нуждите му. На същия ден социални работници са посетили и непълнолетната майка Д.И., която заявила, че желае да полага грижи за дъщеря си, като ще осигури всичко необходимо за отглеждането й. Ответницата твърди, че повече няма да се събира да живее с бащата на детето. В изложеното в социалния доклад се твърди, че към настоящия момент е настъпила промяна в обстоятелствата, като непълнолетната майка Д.И. се е върнала в дома на ищеца Я.Г.. Социалните работници дават заключение, че към настоящия момент за детето М. Я. Д. основни грижи е полагала нейната майка, подпомагана от нейния съжител и баща на детето Я.Г., като се твърди, че непълнолетната Д.И. отново се е върнала в дома на Д. и М. Ч..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила
на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея
две на същия член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и
144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетната М. е на навършени седем месеца.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката трайно се е дезинтересирала от родителските си задължения спрямо своята дъщеря, като след раздялата си с ищеца Я.Г., се е върнала за няколко дни в къщата на Д. и М. Ч. при своята дъщеря. Впоследствие обаче тя отново е напуснала семейното жилище и към настоящия момент живее при своите родители и от тогава не е посещавала детето, не се е обаждала по телефон, не е давала средства за издръжката му. Д.Н.И. се е самоосвободила от грижите по отглеждането и възпитанието на малолетната М. без основателна причина. Бащата Я.Д.Г. е полагал непосредствени грижи за дъщеря си от раждането й. Продължил е да я отглежда и възпитава и след напускането на ответницата. По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.
В процесният случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив- той изразява своето желание, привързаност и обич към дъщеря си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същият няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране. От друга страна майката изцяло се е дезинтересирала от родителските си права и задължения, като от г. е изоставила дъщеря си, а впоследствие отново е извършила същото.
От изложеното в социалния доклад по категоричен начин е видно, че на г., при посещение на социален работник е било констатирано, че детето М. продължава да живее в дома на ищеца и за детето се полагат необходимите грижи, съобразно неговите нужди от бащата Я.Г. и неговите родители. На същата дата/ отново видно от социалния доклад/, при извършено домашно посещение на непълнолетната Д.И., последната е споделила, че иска да се грижи за детето си, но няма да се събере да живее повече с бащата на детето- ищеца.
Съдът не възприема
изложеното в социалния доклад, че към настоящия момент е настъпила промяна в
обстоятелствата, а именно: че майката на детето Д.И. отново е заживяла при съжителя
си и баща на детето Я.Г.. Съдът кредитира свидетелските показания на свид. Ч., като непротиворечиви и обективни. По реда на чл.
176 от ГПК обяснения непосредствено пред съда даде и бащата на детето, който
също заяви, че няма промяна на обстоятелствата и че Д.И. не живее въобще при
него, нито се интересува от детето. Доказателства за обратното и за промяна на
обстоятелствата не бяха ангажирани и не се представиха от ответницата.
Напротив, в съдебно заседание майката на Д.И.- Я. Т. Ч. заяви, че ищецът Я. Г. и дъщеря й Д. не живеят заедно, както и,
че дъщеря й няма никакви доходи. Също така доказателства в тази насока не се
сочат и в изготвения от Дирекция „ Соц. подпомагане“, гр. К. соц. доклад.
Дирекцията, като заинтересована страна по делото, редовно призовани, не
изпращат представител в откритото съдебно заседание, който да потвърди за
твърдяното в приложения социален доклад „съществено изменение в
обстоятелствата“. В приложения по делото социален доклад се сочи, че последното
посещение на социален работник в дома на ищеца, както и в жилището на
родителите на ответницата, е от дата г. Съдът, с определение от г. е приел
представените с исковата молба доказателства, изготвил е проекто-
доклад по делото и е задължил Дирекция „ Соц. подпомагане“, гр. Казанлък да
изготви социален доклад относно детето М. Я. Д.. В приложения по гр.д. № г. по
описа на РС- Казанлък социален доклад не са изнесени данни за отношенията между
родителите и положението на детето М. след г. и към датата на съдебното
заседание-г., за да може съдебния състав да направи обективна преценка на
родителските качества и капацитет на всеки един от родителите. Наред с това
съдът не приема за актуални данните в социалния доклад, тъй като както беше
посочено по- горе, указанието за социално проучване по случая е възложено с
определение от г., а призовката с приложен препис от определението на съда и
препис от исковата молба е връчен на социален работник от отдел „ Закрила на
детето“ при Дирекция „ Соц. подпомагане“, гр. К. на г., като Дирекцията е имала
възможност или да направи актуално за датата на съдебното заседание проучване и
изготви доклад, или да възложи на свой представител да се яви в съдебно
заседание и изложи становище относно интереса на детето. Съдът е изпълнил вмененото му в чл. 15 т.6 от ЗЗДетето задължение, като е уведомил по надлежния ред
Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, че
следва да даде становище относно интереса на малолетното дете. Дирекция
"Социално подпомагане", гр. К. е била длъжна да изпрати представител,
който да изрази становище, а при невъзможност – да предостави доклад и като не
е сторила това, съдът не може да цени изнесеното в социалния доклад, приложен
към молба с изх. № г., тъй като в същия не се съдържа обективно становище
относно малолетното дете М. Я. Д. и родителите му Я.Д.Г. и Д.Н.И..
При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал възможността си да отглежда детето си още от самото му раждане по подходящ за него начин и при по-добри условия, с помощта на своите родители. Възрастта на малолетната и нейния пол също не са определящи в случая. По-добре за М. Д. е да остане в дома и семейната среда на бащата, където е доказано обгрижена и се чувства спокойна.
С тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция и предостави на бащата упражняването на родителските права спрямо малолетната М. Я. Д., като определи местоживеенето й при Я.Д.Г..
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между майката и детето М. се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с приспиване между дните.
ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 139/04.06.2015 г. на Министерски съвет, считано от 01.07.2015г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 380 лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под деветдесет и пет лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответницата е майка на малолетната М..
С оглед възрастта си, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетната М., която към датата на приключване на устните състезания е на навършени седем месеца, се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Майката към датата на приключване на устните състезания е на навършени шестнадесет години, т.е. непълнолетна. По делото не са събрани данни, че Д.И. страда от заболяване, което да й пречи на полага труд, макар и като непълнолетна. Няма доказателства ответницата да съжителства с друго лице.
Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близък степен на родство с малолетното дете, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че макар претендираната с исковата молба сума в размер на 90лв. да се явява недостатъчна за месечната издръжка на М. Д., но от друга страна съобразявайки изнесените в социалния доклад данни, а и от събраните по делото писмени доказателства, че понастоящем Д.И. е непълнолетна намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 90,00лв., а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от бащата. Така присъдения размер на издръжката ще се дължи от депозиране на исковата молба в съда- г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване.
Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък 129,60 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА детето М. Я. Д., ЕГН ********** да живее при бащата Я.Д.Г., ЕГН **********, на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето М. Я. Д., ЕГН ********** на бащата Я.Д.Г., ЕГН **********, като дава възможност на майката Д.Н.И., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с дъщеря си всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с приспиване между дните.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на родителите си Я. Т. Ч., ЕГН ********** и Н.А.И., ЕГН **********, всички с адрес: *** да заплаща на малолетното дете М. Я. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Я.Д.Г., ЕГН ********** **********, и двамата с адрес: гр. К. месечна издръжка в размер на 90,00лв../ деветдесет лева и 00 стотинки/, считано от г. и до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на родителите си Я. Т. Ч., ЕГН ********** и Н.А.И., ЕГН **********, всички с адрес: *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК окончателна държавна такса в размер на 129,60 лв.( сто двадесет и девет лева и 60 стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: