Решение по дело №179/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

7745

Година

9.10.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.30

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Г. С. Я., против А. Н. К., с ЕГН [ЕГН].

Навежда се в молбата, че ответникът е осъден да заплати на [фирма] по щета № сумата от 1 599,06 лева, представляваща изплатено без основание застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" (полица № с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г.) във връзка с ПТП, станало на 17.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с мораторна лихва за забава по чл.86 във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД за период от три години преди датата на подаване на заявлението, а именно сума в размер на 489, 34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.05.2012 г. до 07.05.2015 г. (денят, предхождащ датата на подаване на заявлението), както и сторените по делото разноски. Твърди се, че ответникът е депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, с което обосновават правния интерес от настоящето производство.

Твърди се, че съгласно Протокол за ПТП с № / 17.06.2010 г., съставен от С.- Б., на 17.06.2010 г. водачът З. И. С., управлявайки л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се по път в посока [населено място] (срещу автосервиз А.), допуска ПТП, като при извършване на маневра ляв завой не пропуска изпреварващия го лек автомобил марка „", модел „Т." с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от А. Н. К., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети. Управляваният от З. И. С. л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован в [фирма] на основание застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г., с оглед на което въз основа на Уведомление за щета от 18.06.2010 г. от А. Н. К., с Ликвидационен акт от 28.07.2010 г. [фирма] е определило да се изплати на собственика на лек автомобил марка „", модел „Т." с [рег.номер на МПС] - А. Н. К., застрахователно обезщетение за нанесените на автомобила щети при ПТП, станало на 17.06.2010 г., в размер на 1599,06 лв., която сума с преводно нареждане от 29.07.2010 г. му е била изплатена.

Твърди се, че за реализираното на 17.06.2010 г. ПТП първоначално на водача З. И. С. е бил съставен АУАН № / 17.06.2010 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № / 25.06.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б.. С влязло в сила на 04.01.2011 г. съдебно решение № / 15.12.2010 г. по н.а.х.д. № /2010 г. по описа на РС-Б., съдът е отменил Наказателно постановление № / 25.6.2010 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., което е било издадено на водача З. И. С. във връзка с ПТП от 17.06.2010 г., като е приел, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно З. И. С. е виновен за инцидента. Напротив, събрани били доказателства, от които се установява, че не З. И. С., а именно ответникът А. Н. К. е извършил неправомерни действия (нарушил е правилата за движение по пътищата, в т.ч. неспазване на дистанция и несъобразяване със съответните правила от водачите на движещите се МПС-та след автомобила на С.), поради което е възникнало ПТП-то на 17.06.2010 г.

Навежда се, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определена застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 257 от Кодекса за застраховане обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В случая обаче след плащане на застрахователно обезщетение въз основа на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, е постановен и влязъл в сила съдебен акт, в който е прието, че водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована в [фирма], въз основа на което [фирма] е изплатило застрахователно обезщетение, не е доказано да е виновен за настъпилото ПТП на 17.06.2010 г. С оглед на това се прави довод, че доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, а в случая същата не е доказана, то това обуславя правен интерес за предявяване на иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата, която е била неоснователно изплатена на А. Н. К. като застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност във връзка с ПТП, станало на 17.06.2010 г., и с която сума същият се е обогатил неоснователно, тъй като не е имал право да я получи. За да е налице основанието за предявяване на иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, законът е постановил изискването за предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване и спестяване /Постановление № /28.05.1979 г. по гр. дело № /79 г. на Пленума на ВС/. В случая е налице начална липса на основание за изплащане на обезщетението; налице е неоснователно обедняване на застрахователя и неоснователно обогатяване на ответника за сметка на застрахователя, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същ юридически факт.

Твърди се, че на ответника са изпратени регресни покани изх. № № 92-1591/ 21.02.2011 г., 92­1591/ 16.07.2012 г. за възстановяване на неправомерно платената сума, получени лично от него, но до настоящия момент същата не е възстановена.

Твърди се, че е образувано заповедно производство за претендираните суми, като е подадено възражение от длъжника, което обуславя правния интерес от настоящето производство.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането [фирма] към ответника А. Н. К., ЕГН: [ЕГН], адрес: [населено място] произтичащо от Щета № , във връзка с връщане на парична сума и възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност", включващо сумата от 1599.06 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки) - главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.05.2015 г.) до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 489.34 лева, считано от 07.05.2012 г. до 07.05.2014 г., ведно със законната лихва от 08.05.2015 г. до окончателното плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове. Навежда се, че не оспорва обстоятелството, че на 29.07.201 Ог. ищецът е платил на ответника сумата 1599,06лв., с посоченото основание за плащането- застрахователно обезщетение по щета № / 2010 г. Навежда се, че застрахователното обезщетение е получено от ответника при наличие на основание за това. Плащането на застрахователното обезщетение се основава на чл. 226 КЗ, регламентиращ, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението направо от застрахователя. Предпоставките на фактическия състав на хипотезиса на нормата на чл. 226 КЗ, регламентиращ ангажиране отговорността на застрахователя са: валидна застраховка „Гражданска отговорност" за виновния водач на автомобила, с който е причинено ПТП при застрахователното дружество; настъпване на застрахователно събитие- ПТП, в резултат на противоправно и виновно деяние на деликвента; претърпени вреди и причинна връзка между вредите и механизма на деянието. Между страните не е налице спор относно съществуването на първите две предпоставки- наличие на валидно застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователно събитие. За да съществува основание за плащане на застрахователно обезщетение, следва да се установи, че деянието на застрахованият е противоправно и виновно. Считам, че деянието на застрахования от ищеца водач на МПС е противоправно. Механизмът на ПТП се установява от Протокол за ПТП № от 17.06.2010г„ съставен от С "ПП" - Б., се установява, че механизмът на ПТП е следния: З. И. С., като водач на лек автомобил марка „, модел „" с рег.№ , собственост на [фирма] движейки се по път в посока от [населено място] към [населено място]/срещу автосервиз А./ извършил маневра завой на ляво, като не е пропуснал изпреварващия го автомобил марка „", модел „Т." с per. [рег.номер на МПС] , управляван от водача А. К. , в резултат на което е реализирано ПТП. Изложеното обуславя извод, че с поведението си водачът на л.а. м. е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо поведението на водачите при предприета маневра „ляв завой". Установява се, че водачът на л.а. м. „" е предприел маневрата „ляв завой", за да навлезе в крайпътна територия. При това положение като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия, ищецът е бил длъжен да пропусне превозното средство, движещо се по пътя, който той напуска. Нарушено е общото правило на чл. 25 ЗДвП, което установява какви действия следва да извърши водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра. Оспорва се от ответника, съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, няма обвързващ характер и на общо основание в гражданското производство съдът може да преценява самостоятелно извършил ли е деецът противоправно деяние и виновно ли е поведението му. Следва да се посочи и, че отмяната на наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С., не обуславя априори нито липсата на противоправност на поведението му, нито противопрано и виновно поведение на ответника. Следователно вредоносният резултат не би настъпил, ако застрахованият в ипщовото дружество, при предприетата прошка на посоката си на движение, бе изпълнил задълженията си да не създава опасност за останалите участници в движението. Оспорва се твърдението, че ответника се е движел с несъобразена скорост.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.

Ответникът се явява лично и с надлежен процесуален представител, оспорва иска по основание и размер.

Установява от представените писмени доказателства, намиращи се в кориците на ч.гр. дело № / 2015г. по описа на РС - Б., че ищецът в настоящето производство е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника- длъжник, вследствие на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Въз основа на подадено възражение от ответника- длъжник, е образувано настоящето производство за установяване вземането на ищеца и основанието за това.

От събраните в хода на процеса писмени доказателства се установява, че между ищеца и собственика З. И. С. на л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], е сключен договор за застраховка с [фирма] на основание застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г..

Видно от протокол за ПТП с № / 17.06.2010 г., съставен от С. - Б., на 17.06.2010 г. водачът З. И. С., управлявайки л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се по път в посока [населено място] (срещу автосервиз А.), допуска ПТП, като при извършване на маневра ляв завой не пропуска изпреварващия го лек автомобил марка „", модел „Т." с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от А. Н. К., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети. Видно от уведомление за щета от 18.06.2010 г. от А. Н. К., с Ликвидационен акт от 28.07.2010 г. [фирма] е определило да се изплати на собственика на лек автомобил марка „", модел „Т." с [рег.номер на МПС] - А. Н. К., застрахователно обезщетение за нанесените на автомобила щети при ПТП, станало на 17.06.2010 г., в размер на 1599,06 лв., която сума с преводно нареждане от 29.07.2010 г. му е била изплатена. Видно от АУАН № / 17.06.2010 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № / 25.06.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., че е реализирано на 17.06.2010 г. ПТП от водача З. И. С., като с влязло в сила на 04.01.2011 г. съдебно решение № / 15.12.2010 г. по н.а.х.д. № /2010 г. по описа на РС-Б., съдът е отменил Наказателно постановление № / 25.6.2010 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., което е било издадено на водача З. И. С. във връзка с ПТП от 17.06.2010 г.. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно З. И. С. е виновен за инцидента, а напротив, събрани били доказателства, от които се установява, че не З. И. С., а именно ответникът А. Н. К. е извършил неправомерни действия (нарушил е правилата за движение по пътищата, в т.ч. неспазване на дистанция и несъобразяване със съответните правила от водачите на движещите се МПС-та след автомобила на С.), поради което е възникнало ПТП-то на 17.06.2010 г. Видно от регресни покани изх. № / 21.02.2011 г., / 16.07.2012 г. до ответника, последният е поканен да възстанови на застрахователя неправомерно платената сума, получени лично от него.

Установява се от удостоверение от 22.08.2013 г. от З. „И. Б.“, че А. К. към датата на ПТП от 17.06.2010 г. е бил с валидна полица гражданска отговорност.

Съдът като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка – по аргумент от чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Установява от представените писмени доказателства, намиращи се в кориците на ч.гр. дело № / 2015 г. по описа на РС - Б., че ищецът в настоящето производство е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника- длъжник, вследствие на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в размер на 1599.06 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки) - главница, което вземане произтичаща от Щета № , във връзка с връщане на парична сума и възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.05.2015 г.) до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 489.34 лева, считано от 07.05.2012 г. до 07.05.2014 г., ведно със законната лихва от 08.05.2015 г. до окончателното плащане. Въз основа на подадено възражение от ответника- длъжник, е образувано настоящето производство за установяване вземането на ищеца и основанието за това.

На 27.03.2010 г. е сключен договор между ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “” № , представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г.- Изпълнителен директор и З. И. С. е сключен договор за застраховка с [фирма] на основание застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № на л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г..

Съгласно протокол за ПТП с № / 17.06.2010 г., съставен от С. - Б., на 17.06.2010 г. водачът З. И. С., управлявайки л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се по път в посока [населено място] (срещу автосервиз А.), допуска ПТП, като при извършване на маневра ляв завой не пропуска изпреварващия го лек автомобил марка „", модел „Т." с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от А. Н. К., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети. Установява се от уведомление за щета от 18.06.2010 г. от А. Н. К., с Ликвидационен акт от 28.07.2010 г. [фирма] е определило да се изплати на собственика на лек автомобил марка „", модел „Т." с [рег.номер на МПС] - А. Н. К., застрахователно обезщетение за нанесените на автомобила щети при ПТП, станало на 17.06.2010 г., в размер на 1599,06 лв., която сума с преводно нареждане от 29.07.2010 г. му е била изплатена. Установява се от АУАН № / 17.06.2010 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № / 25.06.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., че е реализирано на 17.06.2010 г. ПТП от водача З. И. С., като с влязло в сила на 04.01.2011 г. съдебно решение № / 15.12.2010 г. по н.а.х.д. № /2010 г. по описа на РС-Б., съдът е отменил Наказателно постановление № / 25.6.2010 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., което е било издадено на водача З. И. С. във връзка с ПТП от 17.06.2010 г.. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно З. И. С. е виновен за инцидента, а напротив, събрани били доказателства, от които се установява, че не З. И. С., а именно ответникът А. Н. К. е извършил неправомерни действия (нарушил е правилата за движение по пътищата, в т.ч. неспазване на дистанция и несъобразяване със съответните правила от водачите на движещите се МПС-та след автомобила на С.), поради което е възникнало ПТП-то на 17.06.2010 г. Ответникът е поканен да върне полученото застрахователно обезщетение, което се установява от регресни покани изх. № № / 21.02.2011 г., / 16.07.2012 г. до ответника, като последния е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то - 17.06.2010 г..

Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор, поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи относно основателността на исковите претенции.

От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.

Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй като е образувано заповедно производство за установяване спорно ли е вземането, в което производство е издадена заповед за производство, има подадено възражение от длъжника, което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Ищецът се позовава на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като е получил застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, след като виновно е причинил ПТП, което обуславя липса на основание за плащането. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Като източник на облигационни задължения, неоснователното обогатяване е от категорията на юридическите факти, които не са правни сделки, т.е. то е извъндоговорен източник на облигационни задължения. Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Целта на института на неоснователното обогатяване чрез системата от правни норми, които регулират отношенията между обогатилия се и обеднилия се, не е да се поправи причинената вреда (както е при непозволеното увреждане), а да се сложи край на неоснователното получаване или обогатяване. При последното е без значение по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага - без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е. виновно, затова не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и липса на правно основание, тъй като задължението за реституция при неоснователното обогатяване не съставлява имуществена санкция за нарушено задължение или за непозволено увреждане. Под правно основание се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира – това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с обратна сила на съществувалото към момента на получаването на имуществената облага основание – прекратително условие, разваляне на договор, унищожаемост. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – без основание – получаване без основание или при първоначална липса на основание. Фактически е дадено нещо при липса на сключен договор или при нищожен договор, но едната страна е престирала фактически, мислейки че изпълнява валидно договорно задължение. От посочения фактически състав възниква по силата на закона правото на престиралия, който има качеството кредитор по това законово правоотношение, да иска от обогатилото се лице, което има положение на длъжник, да върне даденото от него. Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде основателна претенцията, ищецът следва да докаже, че е платил на ответника сума без основание.

На 27.03.2010 г. е сключен договор между ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “” № , представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г.- Изпълнителен директор и З. И. С. е сключен договор за застраховка с [фирма] на основание застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № на л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], с валидност от 27.03.2010 г. до 26.03.2011 г.. Съгласно протокол за ПТП, на 17.06.2010 г. водачът З. И. С., управлявайки л.а. марка „", модел „" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се по път в посока [населено място] (срещу автосервиз А.), допуска ПТП, като при извършване на маневра ляв завой не пропуска изпреварващия го лек автомобил марка „", модел „Т." с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от А. Н. К., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети. Установява се от уведомление за щета от 18.06.2010 г. от А. Н. К., с Ликвидационен акт от 28.07.2010 г. [фирма] е определило да се изплати на собственика на лек автомобил марка „", модел „Т." с [рег.номер на МПС] - А. Н. К., застрахователно обезщетение за нанесените на автомобила щети при ПТП, станало на 17.06.2010 г., в размер на 1599,06 лв., която сума с преводно нареждане от 29.07.2010 г. му е била изплатена. Установява се от АУАН №/ 17.06.2010 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № / 25.06.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., че е реализирано на 17.06.2010 г. ПТП от водача З. И. С., като с влязло в сила на 04.01.2011 г. съдебно решение № / 15.12.2010 г. по н.а.х.д. № /2010 г. по описа на РС-Б., съдът е отменил Наказателно постановление № / 25.6.2010 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., което е било издадено на водача З. И. С. във връзка с ПТП от 17.06.2010 г.. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило. В настоящия случай, е налице основание на имуществената придобивка на ответника, когато я е получило, тъй като то я е получило на 29.07.2010 г. на основание застрахователното правоотношение, което е било валидно до отмяната на Наказателно постановление № / 25.06.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Б., със съдебно решение, влязло в сила на 04.01.2011 г., поради което, искът се явява неоснователен.

По иска за лихви:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презюмира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази, невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техният размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността ( аргумент от изр. 2 от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните, затова се нарича още законна лихва, макар и неточно, при наличие на забавено изпълнение.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение ден, ако такъв е определен, а ако този ден не е определен, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай, се явява неоснователен главния иск., като неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователност на акцесорния иск за лихви.

По иска за разноски по делото, при този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно уважената част от исковете.

При гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Г. С. Я., против А. Н. К., за приемане за установено, че съществува вземане в полза на ищеца, произтичащо от Щета № , във връзка с връщане на парична сума и възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност", включващо сумата от 1599.06 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки) - главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.05.2015 г.) до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 489.34 лева, считано от 07.05.2012 г. до 07.05.2014 г., ведно със законната лихва от 08.05.2015 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от К. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Г. С. Я., да заплати на А. Н. К., сумата от 413.05 лв. (четиристотин и тринадесет лева и 05 стотинки), представляващи разноски за преписи от документи и възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: