Решение по дело №1381/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 448
Дата: 8 октомври 2024 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20244430201381
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Плевен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20244430201381 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от адв. П. Х. от *** в качеството й на пълномощник
на П. К. К. с ЕГН ********** против НП № 8717/19.06.2024г., издадено от ***
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от
ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и
на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева. Моли съда за намаляване размера на наложената глоба до минималния
такъв, предвиден в закона, като излага конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. В постъпилата по делото молба, посредством процесуалния
си представител, моли съда да се измени издаденото наказателно
постановление по изложените в жалбата съображения.
1
Ответникът по жалбата – *** отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован, не се представлява, но
изразява писмено становище по съществото на делото, в което моли за
потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА

На 20.05.2024г. жалбоподателят П. К. К. управлявал като извършвал
превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка „Волво“ с
peг. № *** и полуремарке с три оси с peг. № ***. На същата дата около 17:46
часа К. бил спрян на път І-3, км.100, на отбивна площадка, на 500 м преди
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока гр. Долни Дъбник – гр. Плевен за
проверка от екип на АПИ, в хода на която длъжностните лица – А. М. А. и Н.
М. А. установили, че ж-лят П. К. извършва превоз на пшеница. При
проверката длъжностните лица констатирали още, че водачът извършва
превоз на товари с МПС с две оси, с полуремарке с три оси, като при
направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** № *** и ролетка
*** (5м), е установено следното:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
12,365 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11,500 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като
превишаването е с 0,865 тона;
2. При измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31,085 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл.7, ал. 1, т. 3,
2
буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) ,като превишаването е с 7,085
тона.
Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение
бланков № 0010153/20.05.2024г. и издадено въз основа на него НП №
8717/19.06.2024г. на *** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е било наложено
административно наказание: глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Видно от показанията на свидетеля Н. М. А., които съдът
кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа, същият е категоричен и последователен в
показанията си, че ж-лят е управлявал превозното средство с претоварване на
задвижващата втора единична ос от 12,365 тона или претоварване на оста от
над 800 килограма, а на трета и четвърта ос на полуремаркето – 31,085 тона,
при максимално допустими 24 тона на трите оси, като липсва индиция за
неговата заинтересованост. Тези показания подкрепят изцяло събраните по
делото писмени доказателства, а именно НП № 8717/19.06.2024г., издадено от
*** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, кантарна бележка /л.10-13/; Акт за установяване на административно
нарушение бл.№ 0010153/20.05.2024г. на л.14-15, копия на талони на ППС
част ІІ /л.16-18/; пътен лист № 0002058 на л.17; товарителница /л.19-20/; №
825/30.06.2022г. на л.13 и заповеди на АНО на л.21-24 от делото – всичките
неоспорени, като АУАН е с презумптивна доказателствена сила, която не е
опровергана.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Движещите се по
3
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението.“. Това изискване точно
е регламентирано в чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В тази
разпоредба /предложение 3/ е посочено, че: „Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите
маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища – за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m е 24
t.“. В настоящия случай, съгласно писмените доказателства по делото и
измереното разстояние между осите – 1,32 м, сумата от претоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 31,085 тона, т. е. претоварване с 7,085 тона.

От друга страна, според чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС „Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6,
ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища – за единична ос, зaдвижвaщa ППС при
условията на чл.6, ал.1, т.2 и 3, е 11,5 t.“. Тоест, в конкретния случай отново е
налице претоварване на посочената ос на ППС при измерените 12,365 тона, а
именно превишаване с 0,865 тона.
Следователно правилно е прието, че водачът, след като е претоварил
управляваното от него ППС, не е спазил изискванията на чл.139, ал.1, т.2,
предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, като не са налице изложени уважителни причини,
поради които го е сторил. Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
4
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП,
във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, за което междувпрочем не се спори и от страна на жалбоподателя,
видно от изложеното в жалбата.
Същевременно съдът намира за необходимо да отбележи, че процесното
нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства,
сочещи, че това нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите от този вид. Законодателят, имайки предвид, че се касае за
обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето
на всички участници в движението на пътя, а не само за конкретно лице, за да
въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил
този състав на нарушение и съответно завишен размер на санкцията. В този
смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Не е установено също така наличието на обстоятелство, което да е обусловило
уважителни причини за процесното неизпълнение, поради което и не са
налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Съдът счита, че в административнонаказателното производство не са
допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, в конкретност
АУАН е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, като при издаването на
атакуваното НП са спазени тези на чл. 53 от ЗАНН.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът,
преди да предприеме превоза на товара е следвало да извърши проверка и се
увери, че параметрите на ППС с товар и/или без товар не надвишават
максимално допустимите норми посочени в Наредбата. В резултат на
неизпълнението на вменените му от Закона задължения жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и
обосновава ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Административнонаказващият орган правилно е приложил действащата
5
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно тази на чл.177, ал.3, т.1,
предл.3 от Закон за движение по пътищата, която е относима и съобразно
която: „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.“.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че
жалбоподателят няма данни да е наказван друг път за подобен вид нарушения
– същото е за първи път, както и, че от нарушението няма настъпили вредни
последици. Действително вредата е хипотетична и за обществото като цяло
при евентуално ПТП, но такова не се е случило. Отегчаващи вината
обстоятелства не са установени. В случая наказанието от 2500 лв. е
безпричинно и необосновано завишено. Това налага НП да бъде изменено,
като бъде намален размера на наказанието глоба до предвидения в закона
минимален размер от 500 лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е
достатъчно да окаже своето възпитателно и поправително въздействие спрямо
жалбоподателя и превантивно такова по отношение на останалите водачи на
ППС.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва
да бъде изменено в горния смисъл.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8717/19.06.2024г., издадено от
*** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на жалбоподателя П. К. К. с ЕГН ********** от *** за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от
ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 2500
6
/две хиляди и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7