№ 124
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200026 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Г. Р. от гр. В. Търново, представлявана по пълномощие
от адв. Б. от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДв.П вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П и на основание чл. 179, ал. 3 вр.
чл. 187а, ал. 1 от ЗДв.П й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност, поради
заплатена в срок винетна такса за конретното МПС. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата и претендира изцяло отмяната на обжалваното НП
поради липса на осъществен състав на нарушението както от обективна, така и от
субективна старана. Претендира и направените по делото разноски за един авкота в размер
на 300 лева.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
електронния фиш като правилен и законосъобразен, като също претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Административнонаказателното производство е инициирано с издаването на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ гр. София. Със
същия на жалбоподатиля е вменено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДв.П вр. чл. 102,
ал. 2 от ЗДв.П за това, че на 25.01.2021 г. в 09:05 часа, е установено нарушение №
B9D1A027CF3B52C7E053031F160A6864, с ППС лек автомобил "****", с регистрационен
номер ** ** ** *, с обща техническа допустима максимална маса 1880, брой оси 2,
категория ППС: ЕВРО 2, в община Велико Търново, по път I - 5, км 107+250, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187 а, ал. 1
от ЗДвП и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Нарушението e било установено с устройство № 20532, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I - 5, км 107+250.
Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка,
такава е била заплатена на 24.04.2020 г. - винетка № 20042460597634 за сумата от 97 лева,
Категория - К3, за ППС с рег. № ** ** ***, валидна от дата 24.04.2020 г. до 23.04.2021 г.
/23:59 ч.; Електронна тол система - Интелегинтни трафик системи - АД чрез пратньор ОМВ
България ООД - стр. от 10-12 включително от делото/.
От представеното заверено копие на декларация за активиране на електронна
винетка, подписана от лицето ** се установява, че същият собственоръчно е
отразил/посочил като рег. № на л.а. /правилния такъв/, а именно - А 52 23 М Х, като е
отразил начална дата на валидност - 24.04.2020 г., но служителят при ОМВ България
погрешно е въвел посдния знак от номера, а именно вместо правилно декларирания номер А
52 23 МХ, е отразен А 52 23 МК. Също така се установява, че деклараторът /**/ не е
потвърдил съвпадението/тъждествеността на собственоръчно отразените от него в
декларацията данни с тези в електронния вариант и не е положил подпис на мястото за
"декларатор", а единствено в частта и за собственоръчно деклариране на данните.
От представеното копие от СР МПС Част I /стр. 13 от делото/ се установява, че
собственик на порцесното МПС е жалбоподателя Л.Р., а и не съществува спор между
страните по делото, относно собствеността напроцесния автомобил. Същото сочи, че Р. е
собственик на л.а. с рег. № ** ** ** *, също така и преложена справка за нарушение на стр.
19.
Видно от представената декларация на стр. 10 се установява, че лицето ** на
24.04.2020 г. е попълнил коректно рег. номер на л.а., за който е и заплатил годишна винтена
такса в размер на 97 лева - ** ** ** *, но служител на оператора - партньор на Интелигентни
трафик системи - АД, е въвел погрешно последния знак - вместо павлино отразената буква
"Х" е въвел буква "К". В случая явно се касае за техническа грашка при въвеждането на
данните за регистрационен номер на лекия автомобил от трето лице - служител при ОМВ
2
България ООД.
От приложения снимков материал /стр. 20 и 21/ се установява, че л.а. с рег. № ** **
** * се е движел по път, включен в обхвата на платената пътната мрежа и по конкретно - път
І - 5, км 107+250, намаляващ километър, за който при въззивника е отразено, че "няма
валидна винетка" /стр. 18/.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
Съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение нормативна уредба -
Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, е предвидено, че се заплащат
такси за преминаване по платената пътна мрежа, с която се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни
последици за всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - за движение на ППС с обща
технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, се дължи заплащане на
винетна такса. В чл. 10 а, ал. 7 от ЗП е предвидено, че това са МПС, които имат най - малко
четири колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които имат най - малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на ППС-то. Санкционната разпоредба на
чл. 179, ал. 3 от ЗДв.П, предвижда административно наказание глоба за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В разпорредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че "При установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице".
За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата
дефиниция по чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е извършено виновно.
Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е извършено административното нарушение
на чл. 139, ал. 6 от ЗДв.П, е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач,
3
собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство, че автомобилът се е движел по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В конкретния случай, от обективна страна, категорично е установено, че към дата -
21.01.2021 г., е била заплатена годишна винетна такса за ППС с рег. № ** ** ** *. При
закупуването на винетен стикер лицето /**/ декларира регистрационния номер и
категорията на превозното средство. Техническата грешка при посочването на последния
знак от рег. № А 52 23 МХ на превозното средство или неправилното отразяване - в
конкретния случай от служител при оператора ОМВ България ООД, не може да бъде
вменено във вина на собственика и/или лицето, което управлява ППС-то и в този смисъл не
е тъждествено, не се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за заплащане
дължима винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл
липсва умисъл за осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е било
уверено, че след като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за лек автомобил с рег № **
** ** *, е изпълнило добросъвестно задължението, което законът му вменява. Не е спорно,
че в чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние предвижда, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Следва да се отчете, че към момента на нарушението - 25.01.2021 г., законът не
съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса /при неправилно
деклариране или допусната техническа грешка/ - новите разпоредби са в сила едва след
19.03.2021 г.. Дори нещо повече - изрично е отразено в т. 24, изречение 2 от Общи правила е
предвидено, че "не подлежат на възстановяване суми, събрани за пътни превозни средства,
когато не са правилно декларирани неговата категория, държавата по регистрация,
емисионен клас или регистрационният номер". В този смисъл самата публична
администрация /към момента на нарушението/ създава условия за допускане на грешки от
собствениците и водачи на автомобили, с които ще се обогати и за едно и също превозно
средство ще получи два и повече пъти заплащане на винетни такси. При това положение ,
след като не е предвидено връщане на заплатена винетна такса, то във всеки случай, при
който е констатирано разминаване между регистрационен номер и категория на превозното
средство, следва да бъде разгледан от контролните органи/респективно
административнонаказващия орган и да бъде признато заплащане на винетна такса за
конкретния автомобил. В този смисъл административно наказващият орган е следвало да
съобрази начина на закупуване на винетки, възможностите на системата, наличието на
техническа грешка и получаването на паричните средства от административния орган и да
приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя. Като не е извършил това е налице
4
неправилно приложение на материалния закон.
На следващо място - сочената норма обаче, не би могла да обоснове
административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДв.П, още повече, че от
доказателствата по делото категорично се установи, че жалбоподателя е собственик
единствено на МПС, л.а. - "****", с рег. № ** ** ** *, и поражда задължението за
съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати наново винетна
такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. В случая обаче данните са
били декларирани абсолютно вярно/коректно - собственоръчно отразени от лицето ** - стр.
10. Ако се приеме противното, то лицето би понесло административнонаказателна
отговорност за грешката в декларирането на данните, а не за самото административно
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДв.П, тъй като предвижда задължение за водача за
заплащане на винетна такса, което самият той добросъвестно е изпълнил. В този смисъл
аргументирането на административнонаказващият орган на сочената норма, противоречи от
една страна на действителния смисъл на разпоредбата, а също така и на целта на закона.
Освен това и към настоящия момент единственият вид винетна такса от категория КЗ и
стойността й е еднаква, независимо от категорията на превозното средство. На
административно наказване по този текст, биха подежали единствено лица, които
съзнателно /умишлено/ не са заплатили дължимата такса и въпреки това, съзнавайки това
обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В този смисъл и при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК,
жалбоподателката следва да съзнава общественоопасният характер на деянието - че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици,
чието настъпване иска/или допуска, но в настоящия случай, е безспорно установено от
доказателствата по делото, че същата е имала знание, че е закупена винетка за процесния лек
автомобил и е заплатена в полза на бюджета /електронна годишна винетка/. Категорично е,
че е съзнавала, че е закупена именно за този автомобил. Изложеното от фактическа страна,
налага извод и при субсидиарното приложение на чл. 14, ал. 1 от НПК за изключване на
наказателна отговорност на дееца, определена от констатираното незнание на
действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административното
нарушение.
На следващо място, съдът приема, че дори и да се подходи строго формално и се
приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение от обективна страна
и субективна страна, то ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, с която на
жалбоподателката е наложено административно наказание, тъй като и в този случай
нарушението извършено от нея, следва да се квалифицира като маловажен случа по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай, е заплатена винетна такса за превозното средство,
макар и с неправилно посочен регистрационен номер - последния знак от рег. номер на л.а. -
А 5223 МК, което очевидно се дължи на техническа грешка при въвеждането от трето лице -
служител при оператора ОМВ България ООД, а видно от декларация за активиране на
5
електронна винетка - стр. 10 от делото - собственоръчно изписаните абревиатури на рег.
номер на л.а. са - А 5223 МХ, от лицето **. Доколкото Р., собственик на процесния лек
автомобил, е проявила съобразено със закона поведение, като е заплатена за същото винетна
такса, случаят очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията от този вид,
извършени поради незачитане на законовите изисквания и съзнателно незаплащане на
такава. От установената фактическа обстановка не би могло да се формира извод за наличие
на умисъл за извършване на нарушението. Освен това сумата от 97 лева, представляваща
винетна такса е била заплатена и е постъпила в бюджета на въззивника, поради което и от
деянието не са настъпили никакви вредни последици.
Поради това и предвид всички особености на случая съдът намира, че същият
дотолкова се отличава от обичайните нарушения на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, че се
налага единствено възможния извод за маловажност на нарушението. Наложеното наказание
очевидно не съответства на тежестта на извършеното и не може да бъде счетено за
справедливо - обстоятелство, което обуславя отмяната на обжалваното наказателно
постановление и поради неприлагането на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид това и след като административнонаказващият орган не е извършил
описаната по - горе преценка за наличие на маловажен случай, съответно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то същото се явява още едно основание за отмяна на
атакувания ЕФ.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски: Съдът намира, че при
този изход на делото същото е основателно. В настоящия случай са направени разноски от
жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Същото
не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
и с оглед основателността на жалбата и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и направените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника адв. Б. - възнаграждение от 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 от ЗДв.П вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П и на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1
от ЗДв.П на Л. Г. Р. с ЕГН ********** от гр. В. Търново е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на Л. Г. Р. с ЕГН
********** от гр. В. Търново сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен
съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7