РЕШЕНИЕ
№ 1460
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501996 по описа за 2022 година
Делото е на повторно разглеждане от въззивния съд след
отменителното решение на ВКС постановено по т.д.№ 400/2021г. по описа на
ВКС – ТК-ІІ ГО, с което е отменено решение по в.гр.д.№ 149/2020г. по описа
на ОС-Пловдив на основание чл.293, ал.1 и 3 ГПК и делото върнато на ново
разглеждане от друг състав.
В производство по чл.258, ал.1, вр с чл. 294 , ал.1 и сл. ГПК
делото се явява висящо по въззивна жалба на „Агро – тера груп“ ЕООД,
с.*****, представлявано от управителя Ц. И. П., чрез адв. Ц.С. против
Решение № 4161/31.10.2019 по гр.д.№ 2654 / 2018г. по описа на ПРС- ХІХ
гр.с., с което са отхвърлени предявените против „Балкан Биосерт“ ООД - гр.
**** и адрес на управление – *****, представлявано от управителя К. П. К.,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 23 001,07 лв. като обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на последното по
сключен помежду им на 22.10.2015 г. Договор за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични
1
продукти № 2980 да въведе коректно данните от извършени през 2016 г.
проверки в „Система за въвеждане на данни от външни институции“,
създадена и поддържана от Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което
от страна на последния не е изплатено заявеното от „Агро - Тера Груп“ ЕООД
финансово подпомагане за кампания 2016 г. по мярка 11 Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., в пълен размер от 34 315,53 лв., като му е наложена санкция в размер
на 23 001,07 лв., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 1 638,90 лв. – обезщетение за забава от 12.05.2017 г. до
22.01.2018 г., както и е осъдено дружеството да заплати на „Балкан Биосерт“
ООД, ЕИК *****, сумата от 2 630 лв. разноски по производството. Поискано
е обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните
последици за присъждане на разноски.
От въззиваемата страна „Балкан Биосерт“ ООД- гр. **** и
представлявано от управителя К. П. К., чрез адв. Х. М., е депозиран писмен
отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендират се разноски.
ЗАД „Армеец” АД- гр., в качеството му на трето лице – помагач
на страната на ответника „Балкан Биосерт“ /понастоящем въззиваема страна/,
чрез юрк. Р. Л., налице е писмен отговор, за неоснователност на въззивната
жалба. Претендират се разноски.
С постановеното решение на касационната инстанция решението на
въззивният съд е отменено като неправилно поради отклонение на правилото
по чл.236, ал.2 ГПК поради непроизнасяне по част от възраженията на
страните, вкл. по такива, свързани с предпоставките за намаляване или
отпадане на обезщетение в хипотезата на чл.83 ЗЗД, както и поради
отхвърляне на главните искове, произнасяне по евентуалните обратни искове.
При първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция не са
били налице доказателствени искания, не са ангажирани и при настоящото
разглеждане на делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ
2
на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. По същество
са направени оплаквания за неправилност и необоснованост по изложените
аргументи: По сключения договор между страните от 22.10.2015г., изменен с
анекси от 13.05. и 28.09.2016г. е заявено от ищеца неизпълнение от страна на
ответника, в резултат на което предявеният иск от ищеца е за обезщетяване
на причинена вреда, изразяваща се в неизплатена част от претендирана сума
по подадено от ищеца Заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода / ПРСР/
2014г. – 2020г. в размер на 23 001,07 лв от общо претендираната сума от
34 315, 53 лв и първата задържана от ДФЗ като санкция спрямо ищеца
заради констатирано несъответствие между заявената култура в ИСАК/
Интегрирана система за администриране и контрол/ и подадената
информация за установена култура от извършена проверка на място от страна
на контролния орган „Балкан Биосерт“ ООД. Заявеното неизпълнение на
сключения между страните договор от ответното дружество се изразява в
допусната от последното грешка при заявяване в ДФЗ на съответните култури
на ищеца , което в качеството на контролиращо лице е посочило културата
– люцерна за всички заявени парцели, вместо правилните люцерна и
изкуствени ливади – смесени насаждения. Съгласно посочен от
жалбоподателя текст на чл.10 от сключения Договор за контрол и
сертификация, като част от подлежащия на осъществяване контрол и
проверка и завършване на процедурата за кандидатстване от страна на „Агро
- Тера Груп“ ЕООД по мярката 11 Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода / ПРСР/ 2014г. – 2020г. е посочено от
жалбоподателя задължението на контролния орган за въвеждане на данните
от извършената проверка на ищеца в СВДВИ / Системата за въвеждане на
данни от външни институции/ , което въвеждане представлява контролираща
мярка, без която заявлението на ищеца няма да е редовно и ищцовото
дружество не би било одобрено , съответно не би получило финансиране по
посочената мярка.
В тази насока се мотивира становището, че в първоинстанционното
производство е доказано по категоричен начин, че в резултат на допуснатата
от ответника грешка при въвеждане на данните от проверката на ищеца през
2016г. в СВДВИ е нанесена значителна вреда на ищеца в причинно-
3
следствена връзка с неизпълнение задължението на ответника по сключения
помежду им договор, поради което е изпълнен фактическият състав на чл.79,
ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
неизпълнение. При постановяване на обжалваното решение съдът не е
обсъдил всички доказателства, поради което е постановил неправилен и
необоснован акт, вкл. поради това, че е постановено единствено въз основа на
изпратените от ДФ “Земеделие“ документи, касаещи подаденото от ищеца
заявление за подпомагане за 2016г. по описаната ПРСР, въз основа на които е
преценено за недоказано твърдението на ищеца, че неплащането на заявената
от ищеца сума в пълен размер от ДФЗ се дължи на неточно изпълнение , а
поради неспазване на базови изисквания от Методика за намаляване и
отказване на плащания по Мярката 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР
2014г – 2020г. утвърдена на основание чл.13 от Наредба №4/ 24.02.2015г. на
МЗХ. В тази насока поддържа се от ищеца, че допуснатата от ответника
грешка при въвеждане на данни в СВДВИ представлява именно неспазване на
базови изисквания от цитираната Методика , което е видно от представените
по делото писма и в резултат на това е наложената на ищеца санкция чрез
удържане на процесната сума от 23 001,07 лв , тъй като подадената
информация от контролиращото лице „Балкан биосерт“ ООД сочи на култура
люцерна за всички заявени от ищеца парцели.
Оспорен е като неправилен изводът на районния съд, че нито към датата на
подаване на ИМ, нито към датата на получаване на плащането от ДФЗ на
сумата от 11 314,46 лв , ищецът е бил информиран за изплатената му
финансова помощ, с насрещното възражение на жалбоподателя, че
независимо от това, в хода на производството са събрани достатъчно на брой
доказателства, от които видно кога ищецът е информиран, че не получава в
пълен размер финансовата помощ. С оглед на това се формулира пренесеният
пред въззивната инстанция основен спорен въпрос относно отговорността на
„Балкан Биосерт“ ООД по сключения с ищеца Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и
търговия с биологични продукти от 22.10.2015г, изменен с посочените по-
горе Анекси, по което облигационно правоотношение е налице неизпълнение
от това дружество и нанесена значителна вреда на ищцовото дружество, а
обстоятелството дали конкретният адм.акт е обжалван или не - не е от
значение за решаване на спора.
4
Потвърдителното решение на въззивния съд при първото разглеждане на
спора е отменено от касационната инстанция като е прието наличието на
безспорно установен сключен валиден договор между главните страни за
контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване
и търговия с биологични продукти от 22.10.2015г , с последващи анекси, по
силата на който „Балкан Биосепт“ ООД се е задължил да осъществява
контрол и да издаде сертификат за спазване на правилата за биологично
производство на земеделски култури, които са индивидуализирани в
приложение към договора и отглеждани от ищцовото дружество, срещу
заплащане на възнаграждение от последния като клиент по договора; при
безспорност е установено, че договорът е продължил действието си и след
22.10.2016г. , съобразно клауза в него по чл.3.2, раздел I, с посочени изрични
основания: Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008, ведно с
всички техни изменения и допълнения, Закона за прилагане на общата
организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, и чл.40, ал.5 от
Наредба №1/ 2013г. за прилагане на правилата на биологично производство
на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти,
продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху
производството и етикирането; прието е, че задълженията на ответното
дружество са изяснени в първоинстанционното производство , като те
включват задължения за осъществяване на контролни мерки съгласно
изискванията и стандартите на европейското и българското законодателство
в тази област, както и задължение за предоставяне на данни от проверките
на компетентните държавни органи. Последното задължение е подробно
регламентирано в чл.49 от Наредба №1 от 24.02.2015г и включва реда за
неговото реализиране през съответната календарна година – чрез въвеждане
до 30 октомври на годината на данни за извършените проверки в СВДВИ,
изпращане на разпечатка от въведените данни в МЗ, и за отстраняване на
допуснати технически грешки при въвеждане на данните до 31 декември на
съответната година, за която се отнасят.
Отбелязано е, че спорът между страните за това дали въвеждането на
посочените данни в СВДВИ е право или задължение на ответника, в
качеството му на контролиращ орган, е решен в първоинстанционното
производство, а въз основа на събраните по делото доказателства, вкл.
изпратената на основание чл.192 ГПК преписка от ДФЗ – РА, безспорно
5
установена допуснатата при въвеждане на данните в СВДВИ от ответното
дружество техническа грешка, изразяваща се в неточно подадена информация
в електронната система на ДФЗ – РА относно видовете насаждения в три от
масивите на ищеца, включени в депозираното от него заявление за
подпомагане, която не е била отстранена в рамките на предвидения в
цитираната наредба краен срок, а депозираните искания и на двете страни в
средата на следващата година - 2017г. са се явили преклудирани и поради
това не са били уважени от ДФЗ. В този смисъл е прието наличието на
признание от страна на ответника за допуснатата техническа грешка и
неспазването на срока за нейното отстраняване, обективирано в приетото
писмо от 22.05.2017г. Независимо от това отчетени са безспорните факти по
делото, че на 15.05.2017г. ищцовото дружество е получило по банков път от
ДФЗ сумата 11 314,46 лева, по-малко от дължимата 34 315,53 лева по
подаденото заявление за подпомагане, както и обстоятелството, че
получената субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020г. съставлява общата оторизирана сума за кампания 2016г., отразено в
уведомителното писмо от 12.11.2018г. на зам.изп.директор на ДФЗ, изпратено
до бенефициента, в което не са налице данни за неговото връчване. От
таблиците в писмото е установено, че финансовото подпомагане на ищеца е
отказано за парцелите, за които ответникът е допуснал грешка при подаване
на информацията в СВДВИ относно отглежданата върху тях сертифицирана
култура, както и че неспазването на базовите и другите изисквания е било
установено чрез извършване на административна проверка или проверка на
място от Техническия инспекторат към РА, чрез препращане към Методиката
за намаляване и отказване на плащания по мярката „Биологично земеделие“
от ПРСР за периода 2014 – 2020г. , както и чрез възпроизвеждане н
обяснителната част на таблицата на основанията за намаляване на субсидията
при неспазване на базовите изисквания в направление „Биологично
растениевъдство“ , предвидени в раздел V от Методиката относно
основанията за намаляване и отказване на плащания по заявена субсидия,
вкл. при констатирано разминаване между декларираната и установена
култура за даден земеделски парцел, в която връзка в таблицата са отразени
санкционираната площ / в хектари/, редуцираната със сумата 23 001,07 лв
субсидия и общият размер на оторизираната сума от 11 314, 46 лв, вече
изплатена на земеделския производител, потвърдено от ССчЕ по делото. Въз
6
основа на тези фактически констатации е прието твърдените от ищеца
правнорелевантни факти, от които произтича спорното материално право
за доказани, а предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.82 ЗЗД е
преценено като основателно. Не е основателна тезата относно
възможността за изясняване на действителната причина за отказа за плащане
от страна на ДФЗ само в рамките на административното производство при
евентуално обжалване на този отказ, а искането на ответника за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение отказа на ДФЗ –
РА е преклудирано.
На основание чл.294, ал.1 ГПК постановеното решение на касационната
инстанция с решаващите мотиви е обвързващо въззивният съд, които се
споделят относно основателността на предявената от ищеца „Агро-тера груп“
ЕООД, със седалище и адрес на управление : обл.*****, представлявано от
управителя Ц. И. П. против „Балкан Биосерт“ ООД за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца в пряка причинна
връзка с установеното неточно изпълнение на основание чл.79, ал.1, вр. с
чл.82 ЗЗД от ответното дружество по сключен между страните по сключения
договор между страните от 22.10.2015г., изменен с анекси от 13.05. и
28.09.2016г. по договорното задължение на ответника, съобразно р.ІІІ, чл.10
от основния договор за предоставяне на данни от проверките на
компетентните органи , в процесния случай чрез въвеждане на точни данни от
тези проверки в специалната система за това СВДВИ / Системата за
въвеждане на данни от външни институции/. Предявеният иск е доказан по
своето основание.
Следва определяне на конкретния размер на претендираното обезщетение за
обезвреда на основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД при новото
разглеждане на делото след връщането му от ВКС с оглед въведените в
процеса спорни въпроси за произнасяне по възражения на ответното
дружество , вкл. при съобразяване указанията на касационната инстанция за
изследване наличието на предпоставки за намаляване или отпадане на
обезщетението в хипотезата на чл.83 ЗЗД , вземайки предвид и факта, че
искането на ответника за проверка верността на данните от извършената през
2016г. проверка е била отправена до ищеца след като те вече са били
въведени в СВДВИ.
7
В тази насока преценката относно наличие на основание за намаляване или
отпадане на отговорността на ответника по правилата на чл.83, ал.2 ЗЗД е
свързана освен с указаната от районния съд / с протоколно определение от
06.11.2018г., доказателствена тежест за установяване твърдението, че ищецът
е разполагал със собствен достъп до въвежданата от контролния орган
информация в СВДВИ, свързан с възможността за проверка за наличие на
технически грешки в тази система, но и с наличието на корелиращо на тази
възможност задължение за ищеца да извършва последващ контрол относно
точното изпълнение на установените в р.ІІІ, т.10 задължения на ответното
дружество като контролен орган съобразно р.І, т.1 от договора по реализиране
на контролни спрямо ищцовото дружество мерки по този договор, вкл.
относно подлежащите на въвеждане данни до държавните органи, свързани с
извършените от това дружество проверки по р.І, т.1 от договора за спазване
правилата на биологичното производство за земеделски култури, които
изрично са индивидуализирани в Приложение №1 към договора / л.77, т.І по
делото/. Видно от р.ІІІ, т.8 от процесния договор относно задълженията на
клиента – за ищцовото дружество не е предевидено задължение за
последваща проверка на изготвяна от ответното дружество документация с
отразените данни в резултат на извършваната проверка, вкл. чрез
въвеждането им в СВДВИ. За изготвянето и въвеждането на съответните
данни във връзка със спазване изискванията и правилата на биологично
производство по р.ІІІ, т.8.6. е предвидено в задължение на ищцовото
дружество осигуряването на възможност на ответника за преглед на
необходимата документация, достъп до съответното оборудване, както и
съответните земеделски земи, зони и др.места за производство, персонал и
подизпълнители. В тази насока от показанията на разпитания по делото св.Г.
Х.в, кмет на населеното място, в околността на което се намират
земеделските земи на ищцовото дружество в качеството му на арендатор , се
установя осигуреното съдействие от страна на свидетеля при посещение на
представители на контролния орган - ответното дружество за посочване
местоположението на проверяваните места във връзка с проверка относно
спазването на изискванията и правилата на биологично производство на
земеделските култури, вкл. за процесната 2016г, за която се отнася
процесното установено неточно изпълнение на ответника. На следващо място
действително дори и да се приеме, че за ищеца ако и да е била налице
8
възможност за достъпа до отразените от ответното дружество данни,
въведени с адресат държавния орган, от разпитания по делото св.Л. Л. Л.,
представител на ответното дружество, се установява, че след въвеждането на
процесните данни в СВДВИ е бил изпратен и имейл по електронната поща
файл с нанасенит данни за обработваните земи и култури от ищеца „Агро –
Тера Груп“ ЕООД, но на лицето Г. Х.в, за който се установява по делото, че
същият е бил в контакт по повод извършваната проверка на зем.земи на
арендатора. За това лице обаче не се установява да е бил служител или
надлежен представител на ищцовото дружество, а както същият е разпитан и
показанията му не се явяват оборени, същият е изпълнявал длъжността Кмет
на населеното място, в околността на което се намират земеделските земи на
арендатора. При така събраните писмени и гласни доказателства
следователно не се установяват такива фактически и правни действия от
страна на ищцовото дружество, които да обуславят правния извод за
неизпълнение на облигационно задължение по процесния договор,
ангажиращо отговорността му за причинените вреди от неточно въведените в
СВДВИ данни във връзка с обработваните от ищцовото дружество
земеделски площи и вид на отглежданите култури, което да доведе до
намаляване или отпадане на отговорността за обезщетяване на тези вреди от
ответното дружество.
При тези фактически и правни изводи предявеният от ищеца иск за
присъждане на установената по безспорен начин по размер вреда в размер на
23 001,07 лв, явяваща се редуцираната от предвидената субсидия от общият
размер на оторизираната сума за санкционираната площ / в хектари/, което се
явява установено и потвърдено от назначената и приета ССчЕ по делото /
л.103, т.І по делото/ , се явява доказан и по размер в исковия претендиран
такъв и следва да се присъди, ведно с претендираното обезщетение за забава
на установеното парично задължение по акцесорния иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за периода 12. 05.2017г до 22.01.2018г. в размер на 1 638,90 лв.
По предявените от ответното дружество „Балкан Биосерт“ ООД при
условията на евентуалност от уважаване на главния и акцесорния иск на
„Агро – Тера Груп“ ЕООД, обратни искове против конституираното по
делото трето лице ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение, включващо сумата 23 001,07 лв , както и сумата от 1 638,90 лв
9
за уважената претенция по акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за периода от
12.05.2017г – 22.01.2018г. , както и законната лихва върху присъдената
главница от депозиране на ИМ в съда до изплащане на вземането, както и
присъдени суми за разноски, ведно с разноските по предявения евентуален
обратен иск.
Предявените обратни искове се основават на съществуването на
застрахователно правоотношение с ответника по тези искове - ЗАД „Армеец“
АД по застрахователни полици №№ 1526813100000493693/ 08.10.2015г.,
действаща за периода 13.10.2015г – 12.10.2016г., застрахователна полица №
1626813100000545362/ 12.10.2016г , действаща през периода от 13.10.2016г –
12.10.2017г. и застрахователна полица № 1726813100000607572/ 06.10.2017г.,
действаща за периода от 13.10.2017г. до 12.10.2018г, които са представени по
делото / л.17 – 19, т.І по делото/ .
С ОИМ на ответника по предявените в условията на евентуалност обратни
искове „ЗАД Армеец“ АД / л.42 , т.І по делото/ същите са оспорени като
неоснователни въз основа на възражението, че събитието, за което
отговорността на Балкан Биосерт ООД следва да бъде ангажирана, не е
застрахователно и не попада в обхвата на покритието по застрахователна
полица 00545362/ 12.10.2016г на основание чл.8 от ОУ. Възражението се
основава на мотива, че дадено събитие е застрахователно тогава, когато за
настъпването му е налице застрахователен риск , а именно който е обективно
съществуваща вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно , неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или трето ползващо се лице , по смисъла на
пар.1, т.3 от ДП на КЗ. Процесното вредоносно действие не може да бъде
квалифицирано като покрит риск, тъй като осъществяването му зависи от
волята на застрахования. Оспорен е и акцесорният иск като се възразява по
началната дата на периода на претенцията с оглед ТР №3/ 1995г. на ОСГК на
ВКС , в което е прието, че от деня на поканата могат да се претендират лихви
като обезщетение за закъсняло изпълнение на задължението, а в случая
липсва покана. В проведеното на 09.01.2019г. в първоинстанционното
производство ответникът по обратните искове е уточнил възражението с
оспорването да е налице застрахователно събитие по която и да е от трите
посочени застрахователни полици, с оглед разпоредбата на чл.429, ал.4
10
Кодекса за застраховането.
В проведеното по делото с.з. на 09.01.2019г. в първоинстанционното
производство е отделено като безспорно обстоятелството, че на датата
11.10.2016г. е допусната процесната техническа грешка.
По направеното възражение на ответното застрахователно дружество ищецът
по предявените при условията на евентуалност обратни искове „Балкан
Биосерт“ ООД е направил насрещно възражение, изхождайки от установената
по делото безспорно дата на събитието – допусната техническа грешка при
въвеждане на данни в СВДВИ – датата 11.10.2016г. , на която дата е
възникнало и застрахователното събитие, поради което застрахователното
обезщетение по обратния иск се дължи по застрахователната полица№
1526813100000493693/ 08.10.2015г., както и при условията на евентуалност ,
ако се приеме, че застрахователното събитие е настъпило с изтичането на
срока по чл.49, ал.3 от наредба №4/ 2015г. за отстраняване на допуснати
грешки, т.е. на 31.12.2016г., или че не се дължи по други причини, то се
претендира като дължимо по № 1626813100000545362/ 12.10.2016г , както и
на трето място при условията на евентуалност, ако се приеме, че
застрахователното обезщетение се дължи от датата на писмената претенция
по смисъла на раздел І, т.І от Общите условия на ответното ЗД, то същата е
предявена от „Агро Тера Груп“ ЕООД към „Балкан Биосерт“ ООД с писмо
изх.№ 008/ 11.12.2017г., получено и входирано в дружеството „Балкан
Биосерт“ ООД с вх.№ 10518/ 12.12.2017г , или че не се дължи по други
причини, то следва да бъде присъдено по застрахователна полица №
1726813100000607572/ 06.10.2017г. Поради което независимо от коя от
горепосочените хипотези се приеме, че е възникнало застрахователното
събитие, е налице застрахователно покритие. Оспорва се и формулираното
от ответното застрахователно дружество възражение, че и претенцията и
вредоносното събитие и вредите следва да са настъпили по времето на
действието на една и съща полица. На този довод на застрахователното
дружество, ищецът по обратните искове основава възражението си на Раздел
І, т.1.1. от Общите условия към застрахователните полици, в които не се
установява подобно кумулативно изискване. При условията на евентуалност
ако се приеме от съда, че посочената по смисъл разпоредба на Раздел І.1.1. от
Общите условия към застрахователните полици е този, който е изложен от
11
застрахователя, то тогава се иска прогласяването й за нищожна, което
възражение е формулирано в проведеното с.з. на 09.01.2019г. като
противоречаща на разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, в противоречие и с
добрите нрави.
Въззивният съд при настоящото разглеждане на делото намира, възражението
на ответника по предявените при условията на евентуалност доводи за
неустановено покритие на застрахователното събитие за неоснователно.
Формулираният текст на Раздел І, т.1.1 от ОУ на „Гражданска отговорност на
юридически лица“ предвижда предмета на застраховката - а именно относно
заплащане на всички суми, които Застрахованият бъде законно задължен да
заплати на основание писмени претенции на трети лица, предявени през
периода на валидност на застраховката като обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило след началната дата на настоящата застраховка на
територията на Република България в резултата на описаната в полицата
дейност на застрахования, в рамките на договорените лимити за
обезщетение. От така посочения текст не се установява изискване за
кумулативно проявление както на събитието, така и на предявената претенция
едновременно в периода на действие на застрахователното правоотношение
само в рамките на действие по една от трите застрахователни полици,
каквото изискване не е въведено и със законовата разпоредба на чл.429, ал.1
КЗ. В конкретния случай видно от представените полици: №№
1526813100000493693/ 08.10.2015г., действаща за периода 13.10.2015г –
12.10.2016г., застрахователна полица № 1626813100000545362/ 12.10.2016г ,
действаща през периода от 13.10.2016г – 12.10.2017г. и застрахователна
полица № 1726813100000607572/ 06.10.2017г., действаща за периода от
13.10.2017г. до 12.10.2018г, които са представени по делото, периодите
действалото на застрахователно правоотношение между страните са се
застъпвали, поради което както към момента на застрахователното събитие,
така и към момента на предявената от ищеца по първоначалния иск „Агро –
Тера груп“ ЕООД , е било налице застрахователно покритие за целия период
от 08.10.2015г до 12.10.2018г. С оглед на това това формулирано възражение
на ответника по обратните искове се намира за неоснователно. Не така обаче
се разглежда възражението на последното , основано на текста на р.ІІ
Изключения, т.8 от Общите условия / л.45, т.І по делото/ , с което е
предвидено застраховката да не покрива отговорност, произтичаща от : „
12
отговорност, поета от застрахования по договор, която не би възникнала на
друго правно основание, както и отговорност на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение, вкл. и при неточно
изпълнение“ . Настоящият случай е именно такъв, доколкото претендираното
обезщетение е на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД, поради неточно
изпълнение на договорно задължение от ответното дружество. В тази насока
и разпоредбата на чл.429, ал.1, т.2 КЗ предвижда , че застрахователят с
договора за застраховка „ Гражданска отговорност“ – „ може да се задължи
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на
негово договорно задължение, като е предвидено с разпоредбата на чл.429,
ал.4 КЗ условието : „ за отговорността за пропуснати ползи в резултат на
неизпълнение на договорно задължение застрахователят да може да осигури
покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено
друго“ . Следователно съобразно законовата разпоредба на чл.429, ал.1, т.2
КЗ за застрахователя съществува законова възможност , а не задължение за
осигуряване на покритие на отговорност за неизпълнение на свое договорно
задължение, което с настоящите описани ОУ на застраховката „Гражданска
отговорност на юридически лица „ обаче изрично е изключена , поради което
за ищеца по обратните искове не е налице валидно договорно основание за
предявяването им. Не се твърдят и обстоятелства за наличие на
кумулативните предпоставки в особената хипотеза на чл.429, ал.4 КЗ. Поради
това предявените обратни искове се явяват недоказани по своето основание и
като такива следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят
разноски по Списък за разноски по чл.80 ГПК за първоинстанционното
производство / л.353 , т.ІІ/ в общ размер от 3086 лв, както и за въззивното
производство по списък по чл.80 ГПК / л.57/ по въззивното производство/ в
общ размер на 2493 лв, както и за касационното производство в общ размер
2030 лева, от които 30 лв – ДТ и 2000 лева – адв.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се дължат
разноски.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4161/ 31.10.2019г. постановено по гр.д.№ 2654/ 2018г
по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с. , с което е отхвърлен
предявеният от „Агро-Тера груп“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес в
с.*****, представлявано от управителите Ц. И. П. и Н.Е. П. заедно и
поотделно против „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление – район „*****, представлявано от управителя К. П. К., искове
с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата
от 23 001.07 лв като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на
задължението на последното по сключен помежду им на 22.10.2015г. Договор
за контрол и сертификация на биологично производство, преработка,
означаване и търговия с биологични продукти № 2980 да въведе коректно
данните от извършени през 2016г. проверки в системата за въвеждане на
данни от външни институции, създадена и поддържана от Държавен фонд
„Земеделие“, в резултат на което от страна на последния не е изплатено
заявеното от „Агро-Тера груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания
2016 г по мярка 11 „ биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г в пълен размер от 34315,53 лева,
като му е наложена санкция в размер на 23 001,07 лв, а също и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 638,90 лв –
обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г. като неоснователни и
ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ***** да заплати на основание чл.82
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД на „Агро-Тера груп“ ЕООД, ЕИК ***** сумата
23 001,07 лв / двадесет и три хиляди и един лева и 07 ст./, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на
„Балкан Биосерт“ ООД по сключен с „Агро-Тера груп“ ЕООД на 22.10.2015г.
Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка,
означаване и търговия с биологични продукти № 2980 да въведе коректно
данните от извършени през 2016г. проверки в системата за въвеждане на
данни от външни институции, създадена и поддържана от Държавен фонд
„Земеделие“, в резултат на което от страна на ДФЗ не е изплатено заявеното
от „Агро-Тера груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016 г по
мярка 11 „ Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските
14
райони за периода 2014 – 2020г в пълния му размер от 34315,53 лева, като му
е наложена санкция в размер на исковата сума, КАКТО И ДА МУ заплати
сумата 1 638,90 лв / хиляда шестстотин и тридесет и осем лева и 90 ст./ –
обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г, ВЕДНО СЪС законната
лихва върху главницата 23 001,07 лв, считано от подаване на исковата молба
25.01.2018г. до окончателното й изплащане, КАКТО И на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 3086 лв / три хиляди и осемдесет и шест лева / разноски за
първоинстанционното производство, КАКТО и сумата 2493 лв / две хиляди
четиристотин деветдесет и три лева/ - разноски за въззивното производство,
КАКТО и сумата 2030 лева / две хиляди и тридесет лева / - разноски за
касационното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК ***** против „ЗАД
Армеец“ АД, ЕИК ***** обратни искове за заплащане на застрахователно
обезщетение, включващо сумата 23 001,07 лв , за присъдено обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Балкан Биосерт“
ООД по сключен с „Агро-Тера груп“ ЕООД на 22.10.2015г. Договор за
контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване
и търговия с биологични продукти № 2980 да въведе коректно данните от
извършени през 2016г. проверки в системата за въвеждане на данни от
външни институции, създадена и поддържана от Държавен фонд „Земеделие“,
в резултат на което от страна на ДФЗ не е изплатено заявеното от „Агро-Тера
груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016 г по мярка 11 „
Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г в пълния му размер от 34315,53 лева, като му е
наложена санкция в размер на исковата сума, КАКТО за сумата 1 638,90 лв
– обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г, ведно със законната
лихва върху главницата 23 001,07 лв, считано от подаване на исковата молба
25.01.2018г. до окончателното й изплащане, ведно с присъдените суми за
разноски, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „ЗАД
Армеец“ АД, ЕИК *****.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16