Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.12.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №1909/2018г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с кумулативно съединени искове с
правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ с искане за присъждане на обезщетения за
причинени имуществени и неимуществени вреди.
ИЩЦИТЕ- С.В.А.,
ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********, чрез законния си представител М.А.Д.,
ЕГН: **********, чрез адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5,
твърдят, че са пострадали при ПТП, настъпило на 15.06.2017 г., около 16,30 ч.,
на ул. „Студен кладенец“, в района на спирка „Райска градина“ в гр. София.
Излагат, че на посочената дата са се намирали на пътното платно и са били
блъснати от неизвестен водач и автомобил, който се движел на заден ход. Ищците
твърдят, че ПТП е настъпило в резултат от виновното поведение на неизвестния
водач на МПС, като по случая било образувано и наказателно производство, което
обаче към момента е спряно, тъй като не е установен извършителя на
престъплението. Излагат, че в резултат от процесното ПТП са им причинени
телесни увреждания. На С.А. са причинени следните увреждания - закрито счупване
на дисталната фаланга на палеца на десния крак, контузия и изкълчване на
дясното ходило, оток, охлузване и кръвонасядане в областта на десния крак -
дясно ходило и дясна глезенна става, повърхностна травма на главата, контузия в
поясната област, разкъсно-контузна рана на петия пръст на дясната ръка,
кръвонасядания на двете подбедрици. След настъпване на събитието е прегледана в
спешното отделение към „УМБАЛСМ Пирогов" ЕАД, където е приета с масивен оток
на дясното ходило и палпаторна болезненост, множество охлузвания и наранявания
по десния крак. След извършване на необходимите изследвания и рентгенографии е
установена фрактура на дисталната фаланга на палеца на десния крак. За
възстановяването й е поставена гипсова шина с цел обездвижване на крайника,
която е следвало да носи за период от 21 дни. Дадени са указания да спазва
хигиенно-диетичен режим, като й е назначена и медикаментозна терапия. Лечението
й е продължило в домашни условия, като в резултат фрактурата в областта на
десния крак /дисталната фланга/ е изпитвала трудност при движение, невъзможност
да се придвижва самостоятелно и необходимост от постоянна чужда помощ при
обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. След инцидента и по време на
възстановителния период имала главоболие, болезнени и ограничени движения в
лумбалната област. На 11.07.2017г. е установен оток, болезнена и накуцваща
походка, ливиден цвят и ограничени движения в областта на дясното ходило.
Лечението й е продължено, като е следвало да бъде проведена рехабилитационна
терапия с нискочестотно магнитно поле и провеждане на лечебна физкултура. До
този момент пълно възстановяване на фрактурата не е настъпило и тя продължава
да изпитва болка при придвижване, натоварване на крайника и промяна на времето.
Освен изложеното тази ищца навежда, че преживеният стрес от катастрофата е
станал причина за негативни емоции, довели до силно главоболие, проблеми със
съня и кошмари. Изпитва страх като е на пътя и се стряска при всеки шум от
моторно-превозно средство. Силните негативни изживявания, предизвикани от
пътно-транспортното произшествие, продължават и до днес при спомена за
случилото се. Ищцата излага, че за нея са налице и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи, реализирани за лечението й в размер на 154.38 лв.
Ищцата М.Д. твърди, че в резултат от
описаното ПТП са и причинените следните телесни увреждания - контузия на очната ябълка и околоочната
област, контузия на дясна скула, кръвонасядане във външната част на дъгата на костта
- 2,5 см. След произшествието е прегледана от лекар специалист, като след
консултацията е назначено медикаментозно
лечение на раните по лицето. Следвало е да спазва хигиенно диетичен режим и е
имала и съпътстваща силна болка в областта на раните и ограничени движения на
долната челюст. В резултат на произшествието е изпаднала в силно стресово
състояние, имала кошмари и често изпитвала неосновано безпокойство. Излага, че
и към момента все още не е преодоляла напълно преживяното събитие и продължава да
е напрегната и раздразнителна. Освен посочените неимуществени вреди, ищцата
твърди, че е реализирала и разходи за своето лечение, които са в размер на 45
лв. Ищците заявяват, че са сезирали ответника с искане за определяне и
изплащане на обезщетение, но последният постановил отказ, предвид което за тях
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендират да им
се присъдят следните обезщетения:
- 30 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените на С.В.А. вследствие на гореописаното ПТП неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на отказа направен от Г. Ф. - 31.01.2018 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 154.38 лева, представляващи
обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на извършване на всеки отделен разход до окончателното изплащане;
- 10 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените на М.Б.Д. вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетение - 31.01.2018 г.
до окончателното изплащане и 45.00 лева, представляващи обезщетение за
причинените й вследствие на процесното ПТП имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на извършване на разхода - 22.06.2017г. до
окончателното изплащане. Претендират разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф., *** оспорва иска по основание и размер.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и
противоправно поведение у водача, причинно следствената връзка между ПТ и
настъпилите вреди. Намира претендираното обезщетение е прекомерно.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От представения по
делото заверено копие от образуваното по процесното произшествие
досъдебно производство №11240 по описа на СРТП-ОР-СДВР се установяват
твърдените в исковата молба обстоятелства относно мястото, датата и механизма
за процесното ПТП, при което са пострадали ищците.
Представени са и
документи от образуваната пред ответника преписка-претенция за
изплащане на обезщетение- молба с вх. № 24-01-792/12.12.2017г.
г., по описа на Г. Ф. - заверено копие; писмо с изх. № 24-01-792/31.01.2018 г.
по описа на Г. Ф. - заверено копие, от които е видно, че ответникът е отказал да изплати
обезщетение на пострадалите.
Представени са и
медицински документи за проведено лечение на ищците, които са от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания. Обсъдени са от СМЕ и представените фактури за
извършени разходи от ищците по лечението им.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо лице- травматолог, ценено от съда
изцяло като неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че
ищцата С.А. е получила следните травматични увреждания
: контузия на десния глезен и стъпало; закрито счупване на палеца на дясното
стъпало; контузия на главата; контузия на поясната област. Ищцата М.Д. е
получила следните травматични увреждания : контузия на очната ябълка и
околоочната област; кръвонасядане на дясната скула. Вещото лице сочи, че описаните
травматични увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП. Приложено е
консервативно лечение както следва : С.А. е прегледана на 15 06 2017 г и са
установени описаните по-горе травми, направена е превръзка и шина, изписано е
лекарство с рецепта. За счупването на па- леца на стъпалото е носила гипс 21
дни. След свалянето му е провела физиотерапия 10 дни. М.Д. е прегледана на 15
06 2017 г и са установени описаните по-горе травми. Детето е насочено за
домашно лечение. С.А. е претърпяла болки и страдания с по-голям интензитет за
около 7 8 дни, болки с умерен интензитет за около 1 месец, след което болките
са намалявали постепенно за около 2 месеца. Ищцата би могла да изпитва болки в
основата на палеца на дясното ходило при влажно и студено време понастоящем. М.Д. е претърпяла болки с
по-голям интензитет за 4-5 дни, след което болките са намалявали постепенно за
около 15 дни, няма да има оплаквания в бъдеще. Възстановителният период при С.А. е продължил около 2 месеца, а при М.Д. 10-12 дни. Вещото лице сочи, че няма
медицинска документация, приложена в делото за настъпили усложнения и наличие
на остатъчни последици от травмите, получени при процесното ПТП. Такива не се
установили и при извършения преглед на 19 11 2018 г
По делото е прието изаключение на АТЕ, неоспорена от страните, според което
механизмът на процесното ПТП е следният: на 15.06.2017 г., около 16.30 ч., А. и внучката и М. ***,Д Войвода" към ул,
„Райска Градина", в гр. София. Времето е било ясно и слънчево. След като
достигнали до площада пред магазин за хранителни стоки, те решават да пресечат
площада отдясно наляво. Пред магазина имало паркирани автомобили. Пресичайки
между два автомобила, пострадалите
спряли за да изчакат
преминаването на таксиметров автомобил, който се
движел с посока към ул. „ Студен кладенец". В този момент водачът на л.а., който се е намирал от лявата
им страна предприел маневра на заден ход и
бутнал потърпевшите, които паднали на пътната настилка. Вещото лице изтъква, че причината за възникване на ПТП има чисто
субективен характер и се изразява в това, че водачът е маневрирал със занижено внимание, като трябвало да се убеди в
безопасното извършване на маневрата или да осигури лице за помощ при тази
маневра.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са допустими и основателни.
Ищците твърдят, че имат вземане спрямо ответника, тъй
като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени
вреди, когато неимуществената вреда е
причинена от неидентифицирано моторно превозно средство. Следователно искът се
основават на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две
групи факти: възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание
на чл.45 ал.1от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е
причинено от неидентифицирано превозно средство. Видно от ангажираното
доказателство- заверено копие от образуваното по процесното произшествие досъдебно производство №11240 по описа на СРТП-ОР-СДВР, същото е безспорно установено.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от
деликвента(неизвестен) е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ.
Претърпените
от ищците вреди, изразяващи се в болки и
страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на неизвестния
извършител, са установени по несъмнен начин от залючението
на СМЕ.
С оглед
заключението на СМЕ съдът приема, че са неоснователни възраженията относно
прекомерна завишеност на претенцията. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. С
огледзаключението на СМЕ, както и предвид общото икономическо състояние в
страната и установените размери на средната и минималните работни заплати,
претенцията не е завишена по размер, поради което исковете следва да се
установят изцяло.
Отговорността на Г. Ф. не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от
законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. Обезщетението, което Ф.ът е длъжен да плати, покрива само
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Г. Ф. се изчисляват
и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредба та на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ
предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията
към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Доколкото не се установява от ищците датата по чл. 497, т. 1 КЗ и доколкото ответникът
носи тежестта от непредставяне на изискани от съда /и ищеца/ доказателства
съгласно чл. 161 ГПК, то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на
вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази
по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по чл. 496 КЗ, т.е. с изтичане на
тримесечния срок от предявяване на претенцията. Няма спор между страните, че Г.т Ф. се е произнесъл по
подадената молба от ищците от 12.12.2017г .на
31.01.2018г. В случая се
установява, че ГФ е отказал да изплати обезщетение за предявения в настоящото
производство размер. С оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата върху
обезщетението следва да бъде определена от датата на изтичане на тримесечния
срок за окончателно произнасяне от страна на Ф.а или от 12.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. (В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г.
по т. д. № 1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по
т. д. № 1537/2014 г., ТК, ТО на ВКС и др.).
От представените писмени доказателства за извършени разходи при проведено
лечение, обсъдени детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че
исковете за имуществените вреди следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с
представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че
само ищците имат право и същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК- 750
лв. Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от искове приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 735.98 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1 157.98
лв., както и 300лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на С.В.А., ЕГН: **********, чрез
адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5, по искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
30 000 лв /тридесет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху
тази сума от 12.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 154.38 лева, представляващи
обезщетение за причинените й имуществени вреди.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на М.Б.Д.,
ЕГН: **********, чрез законния си представител М.А.Д., ЕГН: **********, чрез
адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5, по искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
10 000 лв /десет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази
сума от 12.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 45 лева, представляващи обезщетение за причинените й
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на С.В.А.,
ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********, чрез законния си представител М.А.Д.,
ЕГН: **********, чрез адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5, на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по делото в размер на 750 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на адвокат Ц.
Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 1 735.98 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
***, да заплати по сметка на СГС дъравна такса в
размер на 1
157.98 лв., както и 300(триста) лева разноски
за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: