МОТИВИ към присъда от 04.10.2021г.
по НОХД № 1799/2021г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Н.Р.Ш.
- ЕГН ********** ***, за това , че в периода от 05.05.2016г. до 31.10.2017г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
и поддържала заблуждение у Ю. Т.М., Д.П.П., А.В.С. и С.П.
С., Б.В.В., И.Н.С., Д.И.А., П.К.П., Д.Ж.Г., Й. Г.Й., Н.
К. Ш., и с това им причинила имотна вреда, на обща стойност сумата от 3930.00
лв. (три хиляди деветстотин и тридесет) лева: в периода от 05.05.2016г. до 21.05.2016г. в гр. Варна с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Ю. Т.М. и с това й
причинила имотна вреда в размер на сумата от 500 лв.; на 11.08.2016г. в гр.
Варна с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у Д.П.П. и с това й причинила имотна
вреда в размер на сумата от 400 лв.; в периода от 14.11.2016г. до 02.12.2016г.
в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у А.В.С. и С.П. С. и с това им причинила имотна вреда в размер на
сумата от 520 лв.; в периода от 22.11.2016г. до 08.12.2016г. в гр. Варна с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Б.В.В. и с това му причинила имотна вреда в размер на сумата от
500 лв.; в периода от 22.11.2016г. до 29.11.2016г. в гр. Варна с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у И.Н.С. и с това
му причинила имотна вреда в размер на сумата от 500 лв.; в периода от 14.06.2017г. до 03.07.2017г. в
гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у Д.И.А. и с това й причинила имотна вреда в размер на сумата от
300 лв.; на 05.10.2017г. в гр. Варна с цел да набави за бе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у П.К. П.и с това й причинила имотна вреда в
размер на сумата от 150 лв.; на 11.10.2017г. в гр. Варна с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Д.Ж.Г. и с това й
причинила имотна вреда в размер на сумата от 400 лв.; на 16.10.2017г. в гр.
Варна с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у Й. Г.Й. и с това й причинила имотна вреда в размер на сумата от
300 лв. и в периода от 12.10.2017г. до 31.10.2017г. в гр. Варна с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Н. К. Ш. и с
това й причинила имотна вреда в размер на сумата от 360 лв. - престъпление
по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В настоящото
наказателно производство бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове
за претърпени в резултат на деянията имуществени вреди от страна на пострадали
както следва : от св.Д.П. в размер
на 300лв. в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата, от св.С.
С. за сумата от 520лв. в едно със законната лихва от датата на извършване
на деянието до окончателното изплащане на сумата, от св.П.П. в размер на 150лв. в едно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумата, от св.Д.Г. в размер на 400лв. в едно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата и от св.Б.В. в размер на 500лв. в едно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумата.Посочените свидетели бяха конституирани в качеството им на граждански
ищци в процеса, а съобразно направеното искане св.Д.П. и св.П.П. лично и чрез процесуалният си представител бяха конституирани и в качеството си на частни
обвинители.
Производството по делото се проведе
по реда на чл.371 т.1 от НПК, като от страна на подс.Ш., нейният
защитник и участвалите в разпоредителното заседание граждански ищци бе дадено
съгласие да не се провежда разпит на вещите лица З.Д.и д-р Р.Б., изготвили съдебно-графологична и съдебно-психиатрична експертиза в
хода на досъдебното производство.Съдът , като взе предвид, че експертните
заключения са направени по реда, предвиден в НПК, одобри изразеното съгласие и
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва заключенията на
експертизите.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
предявеното против подс. Ш. обвинение
като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от
субективна страна със събраните в хода на предварителното и съдебното
производство безпротиворечиви и категорични доказателства. Прокурорът излага
становище, че безспорно за всички пострадали е установено, че подс.Ш. ги е
въвеждала в заблуждение, че има намерение да им даде под наем жилища, че в
последствие това не се е случило и че тя е задържала парите, които са й били
дадени.Поради това и пледира подс.Ш. да бъде призната за виновна и да й бъдат
възложени направените по делото разноски.
Повереникът
на гр.ищеци и частни обвинители Д.П. и П.П. - адв.Сн.Л. се присъединява към становището на ВРП
относно обективната и субективна
съставомерност на деянието, като прави самостоятелен анализ на събраните
писмени и гласни доказателства.Адв.Л.
пледира показанията на
пострадалите да бъдат кредитирани, като счита, че обясненията на подс.Ш.
са защитна теза.По отношение на св.П. тя излага становище, че същата безспорно
е била заблудена относно възможността да наеме предложението й жилище, тъй като
по това време за него са били сключени договори и с други пострадали- св.Н.Ш. и
св.Д.Г.. По отношение на св. Дияна П. адв.Л.
също счита , че са извършени действия по възбуждане и поддържане на
заблуждение, доколкото по делото е доказано, че тя не е провеждала разговори
със собственика на жилището, което е искала да наеме за дъщеря си.Поради това и
пледира подс.Ш. да бъде призната за виновна, да й бъде наложено наказание в
предвидените от закона граници, а предявените граждански искове да бъдат
уважени в цялост.Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Останалите граждански ищци не
ангажират становище относно изхода на делото.
Подс.Н.Ш. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител.В хода на досъдебното производство тя се е възползвала
от правото си да не дава обяснение. В хода на съдебното следствие подс.Ш. дава
подробни обяснения за отношенията си с всеки един от пострадалите и със
собствениците на жилищата, които е отдавала под наем.Тя сочи, че дълги години
се е занимавала с отдаване на жилища под наем, че в хода на работата си се е
съобразявала с предпочитанията на бъдещите наематели като винаги е разполагала
със свободно жилище, което да може да им предостави в случай , че с това което
са одобрили, има някакъв проблем.Подс.Ш. обяснява
още, че всеки един от бъдещите наематели е подписал заявка за търсене и
договор, в който изрично са били описани условията, при които следва да се
регулират техните отношения.Подсъдимата не отрича, че не е върнала част от
парите на пострадалите, като обяснява, че една част от тези суми , по силата на
договорите, остават за нея за направени разходи, а за другата част, сочи че е
била притеснявана по телефона и заплашвана.
В личната си защита подсъдимата изразява становище, че по делото не е
доказано тя да се е обаждала от името на св.К.Г. на пострадалите, че във всички
договори е вписвала личните си данни и не е крила самоличността си, както и че
е върнала част от парите на пострадалите, което не е била длъжна да направи
съгласно сключените договори. В последната си дума подс.Ш. моли за оправдателна присъда.
Процесуалният представител на подс. Ш. – адв.
Н.Чернев, излага становище, че от всички събрани по делото доказателства
става ясно, че отношенията между
подсъдимата и пострадалите са гражданско-правни и не е налице извършено
престъпление по чл.209 от НК.Поради това и пледира тя да бъде призната за невиновна
по предявеното й обвинение, а гражданските искове да бъдат отхвърлени. .
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Св.А.Г. притежавал строителна фирма
„Гайдарджини” ЕООД
и през 2009г. построил жилищна сграда на ул.“Хараламби А.“ 25. Сградата
била на четири етажа, като на всеки етаж имало обособени двустайни и тристайни
жилища.Последният етаж бил с две мансарди, които били с приблизително еднакви
размери и разположение на помещенията вътре. Първоначално на партерния етаж
било обособено помещение за банков офис. В последствие обаче то било
преустроено и били обособени жилищни площи. Св.Г. бил продал част от жилищата,
а други били негова и на фирмата му
собственост.Мансардно жилище в сградата притежавал негов близък приятел- Г.С., който не живеел в гр.Варна.Св.Г. се
познавал с подс.Н.Ш., която имала офис в съседство и се занимавала с отдаване
на жилища под наем. През 2013г. той я упълномощил да отдава под наем фирмените
му и лични имоти, включващи жилищата в сградата на ул.“Хараламби А.“ № 25,
както и такива, които били собственост на фирмата, на неговата съпруга и майка,
да изготвя предварителни договори , ако жилището предстои да се освободи от
съответната дата, да изготвя договор за наем, ако жилището е свободно, да
изготвя приемо-предавателни протоколи, да инкасира
ежемесечно наемите и да ги предава чрез квитанция за платен наем и да съгласува
със собственика всички аспекти по отношение на сключване на договорите. В
изпълнение на постигнатите между тях уговорки, подс.Ш. намирала наематели за
жилищата, сключвала договори с тях, а
получените парични суми като капаро , депозит и наеми предавала на св.Г., като
част от сумата на първия наем и депозита
останали за нея.Подсъдимата разполагала с ключове за жилищата и имала
грижата относно тяхното наемане и освобождаване. Св.Г. не се интересувал от
самоличността на наемателите и рядко контактувал с тях.Той бил предоставил на
подс.Ш. ключовете на жилището и на Г.С..Нито
той, нито дъщеря на С.- св.К.Д.,
контактували с наемателите.
В изпълнение на направените уговорки подс.Ш.
започнала да отдава под наем жилищата на св.Г. ***, както и това на неговата
майка на ул.“Преспа“ № 10. Част от лицата, закупили жилищата в сградата, също
ползвали нейните услуги.
Подс.Ш. публикувала
обяви за свободни жилища в сградата на ул.“Хараламби А.“ № 25 като през 2016г.
и 2017г. тя разполагала с няколко телефонни номера, които използвала за
осъществяване на дейността си. Когато получела обаждане от евентуален наемател
тя му предлагала да се срещнат на ул.“Г.Бенковски“, която била в близост до
ул.“Хараламби А.“, с цел по-лесна ориентация.Подс.Ш.
първоначално се интересувала какви са показалите, на които трябва да отговаря
търсеното жилище като район, площ, наемна цена , период на наемане, лица, които
ще живеят в него и др. След това бъдещият наемател попълвал „ заявка за
търсене“. Подс.Ш. показвала на някои от желаещите да
наемат жилище клип на същото , като разяснявала , че има на разположение и
други свободни жилища. На други наематели пък направо им отключвала жилищата и
им ги показвала. След това, подсъдимата и наемателя подписвали предварителен договор, а в
последствие и окончателен, в който се посочвали правата и задълженията на
страните по договора. В договорите подс.Ш. вписвала своите имена и лични данни
. Ако предлаганото и харесано от наемателя жилище не било свободно в момента на
сключване на договора, се оставяло капаро, което се приспадало от наема.
Св. Ю. М. си търсила
квартира в гр.Варна и на 05.05.2016г., по обява във вестник „Позвънете", се
обадила на телефонен номер 0888 56 41 37 и се свързала с подс. Ш.. Разбрали се
да се срещнат и да разгледа апартамент, намиращ се на ул. „Хараламби А."№25.
Когато пристигнала на посочения адрес нямало никой и за това св.М. решила да
позвъни на подс.Ш..В момента, в който взела телефона си да я набере, видяла че
от отсрещния тротоар идва жена, за която разбрала, че е подсъдимата.Тя от своя
страна обяснила, че е искала да види и прецени човека, който иска да наеме
жилището. След това подс.Ш. завела св.М. и й показала апартамент на втория етаж
в сградата, който се отдавал под наем.Наемната цена била 250лв. Подс.Ш. обяснила на свидетелката, че в момента в
апартамента живеело момче, което предстои да го освободи.Св.М. видяла, че
жилището изглеждало обитаемо, като имало обувки и дрехи.След като разгледала
апартамента, свидетелката го харесала и поискала да го наеме. Тъй като нямала в
себе си пари, тя отишла до близък банкомат и изтеглила. След това с подс.Ш.
сключили предварителен договор за наем/ т.1, л.79 от ДП/. В него било посочено,
че срокът за ползване и наемните условия ще бъдат уточнени на 21.05.2016г., на
която дата наемателят трябва да разполага с остатъка от депозита.Св.М. дала
сумата от 250лв. като част от депозита, което било вписано в договора. .
Няколко дни по-късно подс.Ш. провела разговор със св.М., като й казала, че на
момчето му се налага да остане още няколко дни в жилището , което налагало
нанасянето да се отложи.Св.М. казала, че ще изчака. След 21.05.2016г.
свидетелката отишла при подсъдимата да сключат окончателния договор за
наем.Тогава тя пак разгледала апартамента на втория етаж, в който продължавало
да има следи от живеещи в него хора.Подс.Ш. я
успокоила, че дори и да има някакво забавяне с това жилище, има апартамент на
горен етаж, който може да й отдаде под наем.Св.М. се съгласила и с това условие,
и дала на подс.Ш. сумата от 250лв. за първия наем, за което й била издадена
квитанция. Свидетелката трябвало да се нанесе на 01.06.2016г, като срокът на
договора за наем , вписан в него, бил от 01.06.2016г. до 01.09.2016г. В
договора било посочено , че се отнася за гарсониера на ул.”Хараламби А.” № 25.
Тогава обаче се наложило да бъде в болницата при майка си. Св.М. провела
няколко разговора с подс.Ш., в които не могли да се уточнят, тъй като връзката
била лоша. На 03.06.2016г. майката на свидетелката починала.Това наложило тя да
се заеме със снабдяване със смъртен акт, организиране на погребение и др.За
кратко била и извън града.Когато се върнала установила, че има известие от „Спиди“, че има писмо за нея.То било от подс.Ш., която я
уведомявала , че договорът се счита за развален и тъй като парите били дадени
на два пъти, щели да бъдат върнати по същия начин.В последствие свидетелката получила
още няколко пратки от подс.Ш., като в едната от тях имало бележка, в която било
посочено, че св.М. е некоректна и тъй като договорът й за наем е само за три
месеца, подсъдимата счита, че тя не е сериозен наемател .
В
последствие подс.Ш. върнала на св.М. сумата от 100лв.
На 11.08.2016г. св.Д.П. , чиято дъщеря била приета в гр. Варна да учи
в ИУ-Варна се свързала по обява за даван апартамент под наем във вестник
„Позвънете" на телефон ********** с подс.Ш., с цел да се видят и
евентуално да наемат жилището. То се
намирало на ул. „Хараламби А." №25.При срещата си със св.П. подс.Ш.
й показала клип на жилището.Свидетелката го харесала, но казала, че ще разгледа
и други обяви и ако реши да го наеме, ще се върне.Така по-късно същият ден св.П.
отново се срещнала с подс.Ш. и поискала да разгледа реално
жилището.Свидетелката била с дъщеря си –св. И.П., като двете видели мансардно
жилище и го харесали. Подс. Ш. обяснила, че следва да се заплатят два наема като
капаро или сумата от 500лв. Св.П. имала
обаче само 400лв., но подсъдимата я е успокоила,, че не е голям проблем и че
може остатъка от 100лв. да ги дадат след
като дойдат да се настаняват. Така св. П. и подс.Ш. подписали предварителен
договор/т.1,л.124 от ДП/ и свидетелката дала сумата от 400лв., което било
вписано в договора. Подсъдимата обяснила на св.П., че отдава под наем и
жилище в района на пазар „Чаталджа“,
което е по-близо до Техническия университет.То било от две стаи и наемът бил
300лв.Жилището се освобождавало през м.11.2016г.Св.П. й отговорила, че ще си
помисли за това жилище и ако решат в последствие да преместят дъщеря й
там.Уговорката между жените била, че настаняването ще бъде на 05.09.2016г. Подс. Ш. отново
обяснила, че тя не е собственик на жилището, а собственик е неин братовчед,
както и че при настаняването задължително щели да присъстват собствениците, за
да се запознаят с наемателите си и те щели да подпишат съществените оригинални
договори.
В началото на м.09.2016г. св.П. се
обадила на подс.Ш. да потвърди за нанасянето на 05.09.2016г. Подсъдимата й
отговорила, че дъщерята на свидетелката не може да се настани на тази дата, тъй
като жилището се нуждае от освежаване и трябва да претърпи ремонт.Така двете се
уговорили новата дата за настаняване да е 11.09.2016г., което било почивен ден
и било удобно за св.П..В петъчната вечер свидетелката получила телефонно
обаждане от жена, която се представила като г-жа К.Г.-съпруга на собственика на
апартамента.Тя казала, че от подс.Ш. е разбрала, че нанасянето ще е на
10.09.2016г.Св.П. й казала, че уговорката е за 11.09.2016г. След това жената
казала, че ще уточни нещата с подсъдимата и пак ще се обади.На следващият ден
св.П. получила съобщение, че има пратка за нея в „Спиди“,
която станало ясно че съдържа документи.Малко по-късно й се обадила отново
жената, представила се като г-жа Г., която й казала , че мъжът й е болен и не
могат да пътуват до гр.Варна.Св.П. се ядосала, защото учебната година започвала,
а тя нямало къде да настани дъщеря си.Тогава жената й казала , че дадените пари
ще й бъдат възстановени.На следващият ден св.П. получила пратката, в която
имало бележка, че договорът се прекратява.В последствие получила от подс.Ш.
сумата от 100лв., но останалите пари не й били върнати.
На 22.11.2016г. св. И. С.
отишъл на оглед с цел наемане на апартамент на ул. „Хараламби А."25. Там
се срещнал с подс.Н.Ш., която обяснила, че отдаваните под наем жилища не са
нейни, а на роднина. След това показала на св.С. апартамент, който той харесал. Свидетелят подписал предварителен договор с
подс.Ш., като дал сумата от 125лв. В него било записано, че ако при огледа на имота,
наемателя не одобри битовите условия , внесената сума ще му се върне в пълен
размер.Срокът за ползване на жилището и уговарянето на наемните условия следва
да се осъществи на 29.11.2016г. На тази дата св.С. дал на подс.Ш.още
375лв. Тя от своя страна му казала, че след като мине фирма за почистване на
апартамента, ще му се обади до няколко дни , за да се нанесе. Това обаче не се
случило. В последствие, във „фейсбук“ група св.С. видял, че подс.Ш. била описана като
измамничка и че лъже хората след като им
вземе парите, че апартаментите не могат да се заемат по различни причини и след
това спира да си вдига телефона. На 05.01.2017 той изпратил писмо на подс.Ш., в
което поискал дадената от него сума от 500лв. да му бъде върната, тъй като не
му било предоставено за ползване жилището по договора.Подсъдимата не върнала на
св.С. никакви пари.
През м.ноември 2016г. св.Б.В. и тогавашната му приятелка си
търсели квартира, тъй като били напуснали общежитието на военно-морското
училище.В „ ало.бг“ те видели обява за жилище, което
се отдава под наем, намиращо се в района на Колхозния пазар. На 22.11.2016г. св.В. звъннал на посочения
номер за контакт и се свързал с подс.Ш..Двамата се уговорили да се видят още
същия ден във връзка със жилището. След като се видели подс.Ш. обяснила, че в
предлаганото жилище в момента има наематели, които обаче предстои да го
освободят и са дали съгласие да бъде показвано на други желаещи.Така св.В.
разгледал жилище на четвъртия етаж в сградата на ул.“Хараламби А.“ № 25, което
се състояло от две стаи една до друга, коридор и сервизно помещение.Личало си ,
че апартамента се обитава, тъй като имало разпръснати дрехи, пълен пепелник и
други.Св.В. харесал жилището и поискал да го наеме.Тогава с подс.Ш. слезли на
партерния етаж, където жилище притежавала дъщерята на подсъдимата, която пък го
използвала като офис, а в определени моменти го отдавала и под наем. Там св.В.
попълнил съответните документи, сред които и предварителен договор от
22.11.2016г. / т.1, л.115/В него не било посочено конкретно жилище, което да е
предмет на договора. Било посочено, че срокът за ползване и наемните условия ще
се договорят на 06.12.2016г. Св.В.
платил сумата от 150 лв. , което било вписано в договора. Уговорката била да
изчака наемателите да го освободят до 04.12.2016г, а до 06.12.2016г фирма ще
дойде да изчисти и може да се нанесе на 07.12.2016г. След това св.В. подържал
връзка през два-три дни с подс.Ш. , като началото на месец декември тя
обяснила, че трябва да се удължи времето за чистене на апартамента, тъй като се
нуждае от ремонт. Разбрали се, тъй като забавянето било по вина на наемодателя,
да му се поемат разноските за съхранението на багаж от собствениците на апартамента,
като за целта обаче заплатят още 375лв. Подсъдимата разяснила, че собствениците
трябва да си дойдат от София, защото там живеят и самите те да се уверят в
изправността на апартамента и лично те да дадат ключа. Така на 08.12.2016г св.В.
заплатил още 375лв.
След това св.В. и подс.Ш. поддържали
връзка по телефона, а багажът се съхранявал в склад.След известно време
подсъдимата уведомила свидетеля, че апартамента е запориран и не може да бъде
нает. За това му предложила други два апартамента, като при осъществената между
тях среща му ги показала на клип.Св.В. харесал жилище в близост до пазар
„Чаталджа“ и поискал да наеме него. В последствие нещата обаче доста се
забавили, свидетелят разбрал, че няма да може да наеме жилище и поискал подс.Ш.
да му върне дадените пари.Тя отговорила, че ще ги върне, но не конкретизирала
дата.Известно време след това пращала съобщения на свидетеля, че ще получи
парите на следващия или на последващия ден.Тя изпращала пратки по „Еконт“, които обаче не съдържали паричната сума, а бележки
с обяснения защо не връща парите.В крайна сметка, в един телефонен разговор
подс.Ш. казала, че няма да върне парите на св.В. защото той и приятелката му
били нетърпеливи.
Св.С. С. и св.А.С. били приятели и си търсили квартира.На 14.11.2016г. св. С. видяла обява във
вестник „Позвънете" за даван под наем апартамент в района на „Колхозния
пазар“, на ул.“Хараламби А. „ № 25 .На посочения телефонен номер ********** тя
се свързала с подс.Ш. и била уговорена среща, на която свидетелите видели
въпросното жилище- двустаен мансарден
апартамент, намиращ се на последния етаж в сградата на ул. „Хараламби А."
№25, което харесали. Подс. Ш. казала, че ако искат да
го наемат трябва да оставят капаро, тъй
като имало и други желаещи, като жилището щяло да бъде свободно от 05.12.2016г.
Св.С. се съгласила.Тогава всички слезли на партера , в жилището на подс.Ш.. Тя обяснила на свидетелите, че апартаментът ,
който са харесали, не е нейна собственост, а на нейни роднини, които живеят в
гр.София, както и че отдава и други жилища под наем в сградата. Св.С. /И./ дала
на подс.Ш. сумата от 200лв. , представляваща капаро за апартамента, като тя й
издала разписка. След това на 02.12.2016г. подсъдимата сключила договор за наем
/ т.1, л.133 от ДП/ със св.С. и св.С. /И./,
в който не бил посочен адрес на
жилището, което ще се наема, а била посочен период от 11.12.2016г. до
11.12.2017г.. При подписването на договора била дадена сумата от още 320лв., за
доплащане на наема и депозита, а подс.Ш. издала разписка на името на св.С..
Няколко дни по-късно св.С. /И./ провела телефонен разговор с подсъдимата, в
който Ш. обяснила, че ще се наложи апартамента да се освежи след като предните
наематели се изнесат, поради което и нямало да могат да се нанесат на
посочената в договора дата.Св.И. приела това обяснение за закъснението и била уточнена нова дата за нанасяне.Ден
преди нея подс.Ш. се обадила на св.С. и й казала, че на апартамента ще се прави
оглед от кредитори, тъй като е ипотекиран и трябвало още да се
изчака.Свидетелката и приятелят й се съгласили отново да изчакат.След това обаче
подсъдимата ги уведомила, че апартамента е запориран и не може да се отдава под
наем.Тогава св.С. и св.С. поискали да им предложи друго жилище.Подс.Ш. им показала клип на друго жилище в района на пазар
„Чаталджа“, което те не харесали и поискали да им бъдат върнати
парите.Подсъдимата се съгласила и им казала, че първо трябва да говори със
собствениците на жилището , а свидетелите трябвало да получат писмо от тях.След
няколко дни св.С. получила писмо по пощата с уведомление, че договорът им е
прекратен.Тогава се обадила на подс.Ш. да поиска отново връщане на
парите.Подсъдимата й казала, че тези пари вече не били в нея и нямало как да й
ги върне.Телефонните разговори между двете продължили, като св.С. била доста
настоятелна.Подс.Ш. пък спряла да отговаря на
позвъняванията й.След известно време св.С. получила пратка по „Спиди“, съдържаща споразумение между двете страни.Тя
провела и разговори със жена, която се представила като собственик на
апартамента, който глас бил различен от този на подс.Ш..В крайна сметка св.С.
разбрала, че няма да си получи парите и заедно със св.С. подали жалби в
полицията.Те публикували информация за поведението на подсъдимата и в
социалните мрежи.
Тези публикации, както и друга
информация за некоректно поведение от страна на подс.Ш. при отдаване на
жилищата под наем, станали достояние и на св.Г..За това на 24.02.2017г. той оттеглил даденото й пълномощно да отдава под наем
собствените му и фирмени имоти, да изготвя предварителни договори и договори за
наем.След като разбрала това, подс.Ш. върнала на св.Г. ключовете за неговите
жилища, които отдавала под наем .
На 14.06.2017г. св. Д.А. по
обява във вестник „Позвънете" за даван апартамент под наем, се свързала по
телефона с подс. Ш. на посочения в обявата номер - **********.Двете жени си
уговорили среща и св.А. разгледала предлаганото жилище, което било на първия
етаж в сградата на ул.“Хараламби А.“ № 25 и се състояло от малка стая , тераса
и сервизно помещение.Свидетелката видяла, че вътре има котка и куфар.Св.А.
харесала жилището и поискала да го наеме.Тя и подс.Ш. подписали договор, в който за дата на нанасяне
била посочена 01.07.2017г.Св.А. оставила
капаро от 100лв., а подсъдимата я уведомила, че ще получи ключа за жилището от
собствениците му на 01.07.2017г.Няколко дни по-късно подс.Ш. се чула със св.А.
и й казала, че трябва да заплати и депозит в размер на един наем.Двете се
срещнали пред МОЛ-Варна, където свидетелката работела.Тя предала на подсъдимата
сумата от 200лв., за което получила разписка.Няколко дни преди уговорената дата
за нанасяне от телефонен разговор с подсъдимата св.А. разбрала, че собствениците
на жилището са катастрофирали , че са ранени и са в болница и не могат да
пристигнат в гр.Варна да й дадат ключа.Поради това се наложило свидетелката да
изчака с настаняването. Такова в крайна сметка не се осъществило.Свидетелката
споделила за случилото се със свой близък , който също се обадил на подс.Ш. за
да търси жилище под наем. На уговорената среща подсъдимата му показала същото
жилище, което била показала и на св.А.. Така тя разбрала, че има нещо нередно и
подала жалба в полицията.В последствие подс.Ш. върнала на св.А. сумата от
200лв.
През месец октомври 2017г св. Й. Й. видяла обява във вестник „Позвънете",
брой №100/10.10.2017г. за отдаване под наем на
обзаведена боксониера и се обадила на посочения телефонен номер **********.
Свързала с подс.Ш., която се представила
като „Н.Р.“, и двете си уговорили среща на ул. „Георги Бенковски" №72.
След това подс.Ш. показала на свидетелката жилище на първи етаж, което тя не харесала.Тогава
подсъдимата й казала, че има друг апартамент в същата сграда, който обаче не
бил свободен в момента, но следвало да бъде освободен до 01.11.2017г. Подс.Ш. обяснила, че не е удобно да бъде направен оглед,
като показала на св.Й. клип на таблета си.Свидетелката харесала жилището.Тогава
подс.Ш. й казала, че тъй като има голям интерес към него , трябва да остави
300лв. депозит , за да бъде запазен и да подпишат предварителен договор. Сумата
от депозита щяла да се приспадне от първия наем.Св. Й. се съгласила и на 16.10.2017г. с подс.Ш. подписали
предварителен договор.Свидетелката й дала 300лв. като депозит, като това било вписано в предварителния
договор. Няколко дни по-късно по телефона със св. Й. се свързала жена, която се
представила като „Екатерина“ и казала,
че апартамента, за който е заплатила депозит в размер на 300 лева , е неин, но
наемателите няма да го освободят до 01.11.2017г. и не можела да каже кога
въобще ще бъде освободен. За това , ако свидетелката не можела да чака
освобождаването, щял да й бъде върнат дадения депозит за наем. След този разговор св. Й. се обадила на
подс.Ш. за да уговорят връщане на сумата,след което получила чрез куриер
съобщение от „Дивидент" ДЗЗД, датирано от 02.11.2017г., без подател, че
сумата ще й бъде изплатена чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес" на следващия работен ден до 18:00 часа в офиса на ул. „Неофит
Рилски" №22, град Варна. При посещение в посочения офис се оказало, че в „Еконт Експрес" не е предавана никаква сума за нея и
последвал нов разговор с подсъдимата.
Св.Й. получила следващо съобщение от
09.11.2017г., в което беше написано с ръкописен текст без подпис, че по свое
желание е продължила срока на договора и отказа й от него нарушавал финансовите
интереси на наемодателя, както и че ако продължи да ги притеснява по телефона,
това е достатъчно за завеждане на наказателно дело от частен характер.Св. Й.
провела нови разговори с подсъдимата по
телефона , като единствения резултат бил , че получила нови съобщения без подател и подпис, като например Протокол
от 10.12.2017г., с който я уведомявали и предупреждавали, какво я очаква, ако не се откаже да иска връщане на платените
от нея 300 лева. През месец ноември св.Й. получила на няколко пъти текстови съобщения от различни
телефонни номера - 0876 027 067 и 0877 019 248, във връзка с това че парите ще
и бъдат върнати. В средата на месец ноември се нея се свързала жена от
стационарен телефон 02/8293004, която се представила само като адвокат на Н.Р.,
като не си казала имената, и отново много учтиво я помолила да не притеснява
никого и че парите ще и бъдат върнати в срок, което така и не се случило.
На 05.10.2017г. св.П.П. си търсила квартира
в гр. Варна. Във вестник „Позвънете" видяла обява за боксониера, която се
намирала на ул. „Хараламби А." № 25 и се обадила на телефонния номер
оставен за контакт **********.Отговорила жена, която се представила, като Н.Р.
, която била подс.Ш.. Тя разяснила на свидетелката, че квартирата ще се освободи на 01.11.2017г. и
П. се съгласила да изчака до тогава , като поискала да направи оглед на
квартирата. Подсъдимата й казала, че ще провери кога е удобно да я огледа и ще
й върне обаждане.След кратко двете отново се чули и се уговорили да се видят на
адреса около 18.00ч. Когато се срещнали подс.Ш. показала на св.П. жилище, което
се намирало на партерния етаж от лявата
страна, в посока вътрешния двор на кооперацията. Това била боксониерата,
собственост на дъщерята на подсъдимата.Когато влезли вътре, св.П. видяла, че то
изглеждало като обитаемо- имало домашни чехли, бял пухкав котарак, чинийки с
храна .Подс.Ш. казала, че момчето и момичето, които
го ползват, го освобождават и са прибрали по-голяма част от багажа си.Докато
обаче не си вземели всичко, тя нямало как да пусне друг наемател там.Тъй като
размерът на наема от 150лв. съответствал на възможностите на св.П. , тя решила,
че иска да наеме жилището, като преценила и че ще може да изчака до
01.11.2017г. За това и бил подписан предварителен договор.На св.П. й направило
впечатление, че в него няма данни за собственика на жилището .За това и накарала
подс.Ш. да впише данните от личната си карта.Свидетелката й дала сумата от
150лв., което било вписано в договора и парите били част от депозита за
апартамента.Двете жени се разбрали да се чуят към края на м.октомври, за да
може в началото на м.11.2017г. св.П. да се нанесе в жилището. В края на
м.октомври подс.Ш. позвънила на свидетелката и й казала, че багажът на предните
наематели все още не бил изнесен и я попитала дали има възможност да изчака още
ден или два.Св.П. се съгласила.На следващият ден обаче тя получила пратка от „Еконт“, в която имало бележка, че договорът за наем се
разваля, тъй като подсъдимата не можела да й предостави жилището в срок до
първо число на месеца.В бележката пишело още, че дадените от нея пари ще й бъдат
върнати след един месец.Св.П. изчакала да мине месеца, след което позвънила на
подс.Ш. да я попита дали ще си получи парите.Подсъдимата й казала, че няма
проблем , ще й върне парите, но в кантората на нотариус Ш., като посочила ден и
час , който бил 17,05ч.Свидетелката обаче се усъмнила, че по това време
нотариалната кантора работи.За това се обадила в кантората на нотариус Ш.и
разбрала, че няма записана среща за този ден и час.Трябвало обаче в присъствие
на нотариус да се подпише декларация, от която да било видно на собствениците
на апартамента, че свидетелката няма претенции към тях.Тогава св.П. се обадила
на подс.Ш. и възмутена я попитала защо й уговаря среща във време, в което
кантората не работи и какви декларации иска да подписва при положение, че тя не
е влизала да живее в жилището. Поискала да приключат отношенията си колегиално,
като нормални хора.След известно време св.П. получила обаждане от жена, която
се представила като И.Д.-колежка на подс.Ш. .Тя й казала, че собствениците на
жилището са пристигнали , че св.П. ще се срещне с тях и ще си получи парите,
като за целта подсъдимата допълнително щяла да се свърже с нея. След време св.П.
получила пратка чрез „Еконт“.В нея имало декларация, в която трябвало да се
попълни, че е получила парите си и след като изпратела декларацията, щяла
реално да ги получи.Тогава св.П. се усъмнила, че има нещо нередно в това и се
опитала отново да се свърже с подс.Ш. лично и чрез други хора.Известно време
след това свидетелката получила нова пратка чрез „Еконт“,
която съдържала искова молба от подс.Ш. против нея до ВРС, в която подсъдимата
искала свидетелката да й заплати 2 000лв. В пратката имало и писмо от
подсъдимата, чийто текст св.П. възприела като заплашителни.За това тя се
консултирала с адвокат и когато и неговите опити да се свърже с подс.Ш. и да я
мотивира да върне парите на свидетелката не успели, П. подала жалба до органите
на МВР.
През месец октомври 2017г. св.Н.
Ш. също си търсила квартира в град Варна и по обява в интернет се обадила на телефонния номер за
контакт 0892 748624, като насреща отговорила подс.Ш..Свидетелката искала да
наеме стая в апартамент При проведения телефонен разговор подс.Ш., като
разбрала, че свидетелката не е ученичка или студентка, й предложила
да наеме боксониерата, намираща се на партерния етаж на ул. „Хараламби А."
№25, ет.1 Обяснила й, че то ще се освободи от 01.11.2017г., а св.Ш. й казала,
че не може да си позволи наем, по-висок от 200лв. Двете жени се уговорили
и се срещнали на ул. „Хараламби А." №25. Подсъдимата
показала на св.Ш. жилището, в което имало следи от хора и бяла котка, като й
казала, че наемната цена е 180лв. Свидетелката се съгласила с обявените условия
за наем и след нова среща, на 12.10.2017г. с подс.Ш. сключили
предварителен договор. В него били попълнени личните им данни.Св.Ш. заплатила
капаро в размер на 100лв., което било отбелязано в договора. На 31.10.2017г. свидетелката и подсъдимата
отново се срещнали. Бил подписан договор за наем на боксониерата за срок от
12 месеца, считано от 02.11.2017г. и наемна цена в размер на 180 лева.
Тогава св. Ш. дала останалата част от първия наем плюс депозит, всичко в размер
на 360 лева, за което получила разписка. Подс.Ш.
обяснила на свидетелката , че ще получи ключ от боксониерата от собствениците,
след като се приберат от град София.Тогава свидетелката отново огледала
жилището и видяла, че все още има следи от това, че в него се живее.
Впоследствие св.Ш. получила обаждане
от номер 0876 027067 от жена, която се представила като братовчедка на
подс.Ш. от гр.София и собственик на
боксониерата. Тя обяснила, че допълнително ще се свърже със св. Ш., за да се
изяснят окончателния срок, за който жилището ще бъде отдадено под наем, понеже
имала намерение да бъде обявено за продан. След още няколко дни, отново се
обадила жената, представяща се за собственик и казала, че се отказва да отдава
боксониерата под наем, защото вече е обявена за продажба, а заплатените от св.Ш.
пари в размер на 360 лева ще ги получи в рамките на един месец. В същото време
на 08.11.2017г. свидетелката получила писмо на служебния и адрес, с подател
фирмата, която фигурира като страна в договора за наем от 31.10.2017г. - ДЗЗД
„Дивидент", в което пишело, че ще й бъдат върнати парите , които е дала
като депозит при сключване на договора за наем. Свидетелката изчакала срока,
който й бил определен. На 04.12.2017г. тя получила ново писмо, в което й била
определена среща на 12.12.2017г. в 17 .00часа на ул.
„И. Вазов" 17 в гр.Варна. Св.Ш.
вече не вярвала, че ще й бъдат върнати парите, още повече, че след консултация
с адвокат, разбрала, че има и други хора, на които подс.Ш. дължала пари. Междувременно, в рамките на месец, докато изчаквала да се
свърже с нея подсъдимата или
собственичката от град София, по мобилното приложение „вайбър"
получавала няколко на брой съобщения относно това, че ще и бъде върната паричната
сума в размер на 360 лева, а също и закани към нея във връзка с подаването на
жалби в прокуратурата и в полицията. Съобщенията били изпратени от ********** и
********** . Така дадените пари от пострадалата не й били върнати.
Св.Д. Г. имала дъщеря – св.Г.Г., която била студентка в гр.Варна. За това в началото на
м.10.2017г. тя започнала да й търси квартира в гр.Варна.На 11.10.2017 във вестник „Позвънете" намерила обява за
жилище. Тя се обадила на посочения в
обявата телефон, като разговаряла с подс. Н. Ш.и си уредили среща в гр.Варна в
14:00 часа, на ул. „Хараламби А."
25. Предлаганото жилище била боксониерата на партерния етаж. Св.Г. и дъщеря й
го огледали и го харесали.В жилището си личало , че живеят хора, като имало и
една котка, а на терасата имало простир с дрехи. Св.Г.
решила да го наеме, като трябвало да заплати сумата от 200лв. за наем за
м.ноември и 200лв. депозит.Свидетелката се съгласила и сключила с подс.Ш. договор за наем. Уговорили се, че
апартаментът ще бъде нает от 01.11.2017г., като дадената от св.Г. сума от
400лв. не била вписана никъде и за нея тя не била получила разписка. Двете жени се разбрали около 27-28.10.2017г.
да се чуят по телефона и да се разберат кога св.Г. ще получи ключовете, за да
може дъщеря й да се нанесе в жилището. В последствие обаче св.Г. получила
писмо, че жилището ще се продава , поради което и сключеният договор за наем не
може да се изпълни, с оглед на което пък и същия се прекратявал.След това
свидетелката звъняла многократно на подс.Ш. за това да й бъдат върнати
парите.Подсъдимата й определила дата през м.11.2017г. в 18.00, но св.Г. била на
работа и не можела да дойде.За това и след като не получила парите си обратно,
тя подала жалба в полицията.
В хода на образуваното досъдебно
производство, към което били обединени всички проверки и производства,
образувани по повод подадени срещу подс.Ш. жалби от наематели, била назначена и
изготвена съдебно-графологична експертиза, чието
заключение бе присъединено на основание чл.371 т.1 от НПК и прочетено на
основание чл.283 от НПК. Вещото лице е изследвало предварителни договори в оригинал и копие и
разписки , предоставени от св.П., св.В., св.А.С., св.Й.Й.,
св.Ю.М., св.Г., св.Ш., св.И.С., св.А., св.П.П. и др.
От заключението на експертизата е видно, че От него се установява, че
ръкописният текст, изпълнен в договорите , както и подписите за „ наемодател” ,
респективно „изпълнител” в договорите, както и в разписките, са изпълнени от
подс.Ш., което не се отрича и от самата нея.
На подс.Ш. в хода разследването
била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение бе
приобщено към доказателствата по делото на основание чл.371 т.1 от НПК, което
съдът кредитира.От него се установява, че подсъдимата не страда от психично заболяване и към периода на
инкриминираното деяние е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
За изясняване на
обективната истина в хода на досъдебното производство са били изискани справки
от мобилните оператори, от които се установява какви телефонни номера е
ползвала подс.Ш. в инкриминирания период.
Подс. Н.Р.Ш. е родена на *** г. в гр. Шумен, живее в гр.Варна,
българска гражданка, с висше образование, разведена.С присъда по НОХД №
719/2005г. на РС-Шумен тя е била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.206 ал.1 от НК.Било й е наложено наказание от 3 месеца
„Лишаване от свобода”, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3
години.Присъдата е влязла в сила на 07.02.2007г., като считано от 08.02.2010г.
подсъдимата е била реабилитирана на основание чл.86 ал1. т.1 от НК.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по
делото- отчасти от обясненията на подс.Ш.,
от показанията на св. А.Г., св. И.П., св.Д.П., св.Д.А., св.Ю.М., св.С. С. /И./,
св.Д.Г., св.П.П., св.Н.Ш., св.Б.В. и св.К.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, тези
от досъдебното производство на св.И.П., св.Д.А., св.С. С. /И./, св.Н.Ш., св. Б. В.,св.А.С. , св.И.С., св.Й. Й. и св.К.И., приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 , т.2 и т.5 от НПК, от
проведените в хода на съдебното следствие очни ставки между подс.Ш. и св.В.,
св.Д.П., св.П.П. и св.С. С. /И./, от служебно
изисканите и приобщени справки от Агенция по вписванията, договор за наем,
копие от пълномощно, бланка за разписка и др., както
и с писмените доказателства по ДП
№ 195 /2017г. на І РУ - Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- жалби,
протоколи за доброволно предаване, предварителни договори , договори за наем и
разписки в оригинал и копия, справки от мобилни оператори, справка за съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви ,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подс. Н.Р.Ш.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода от
05.10.2017г .до 31.10.2017г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала
заблуждение у П.К.П., Д.Ж.Г. и Н. К. Ш.
и с това им причинила имотна вреда както следва : на П.К.П. в размер на 100лв.,
на Д.Ж.Г. в размер на 400лв. и на Н. К. Ш. в размер на 360лв., всичко на обща
стойност 910лв.
За да направи този извод съдът обсъди
всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.На
първо място следва да се отбележи сериозният доказателствен дефицит на
досъдебното производство, свързан с това, че в хода на разследването не е било
установено кои точно жилища е предлагала под наем подс.Ш..Опит за изясняване на
това важно обстоятелство, свързано с предмета на делото, бе направен в хода на
съдебното следствие, като част от свидетелите успяха да опишат приблизително
къде се е намирал апартамента, който са искали да наемат в сградата на
ул.”Хараламби А.” № 25. От показанията на св.Г. и от обясненията на подс.Ш. и
отчасти от справките от Агенция по вписванията стана ясно, че сградата е на
четири етажа, че на последният етаж е имало два мансардни апартамента, единият
от които е бил собственост на св.Г., а другия на Г.С., който подсъдимата също е
отдавала под наем, както и че почти всички апартаменти в сградата са били
ипотекирани, а в последствие продадени. От своя страна пострадалите, с
изключение на св.П., св.Ш. и св.Г., които с категоричност са искали да наемат
боксониерата, намираща се на партерния етаж на сградата, която видно от
показанията на св.Г. е със статут на ателие и е собственост на дъщерята на
подс.Ш., не могат да конкретизират кое точно жилище са искали да наемат.Св.И.П.
и св.Д.П., както и св.С. С. /И./ и св.Б.В. в показанията си в хода на съдебното
следствие сочат, че са искали да наемат мансарден апартамент, св.Д.А. разказва
за жилище на първия етаж, а св.Ю. М.- за жилище на втория етаж.В показанията си
от досъдебното производство св.И.С. не описва конкретно жилище, а само посочва
сграда на ул.”Хараламби А.” без номер.Св.Й. Й. също в показанията си в досъдебното
производство сочи, че е искала да наеме апартамент в пет етажна сграда на
ул.”Георги Бенковски” № 72, което се потвърждава от показанията на приятелят й
св.К.И., също от досъдебното производство, приобщени към доказателствата по
делото.Доказателства за това, че подс.Ш. въобще е предлагала жилище на този
адрес , по делото няма. Данни за това
кои жилища са били предлагани на посочените свидетели не могат да бъдат
изведени и от приложените по досъдебното производство предварителни договори и
договори за наем, тъй като в тях не е посочено жилището, за което те са били
сключени, като само в договора, подписан от св.Ал.С. е вписан адрес ***”.Поради
това , доколкото от показанията на св.Г. стана ясна етажността
на сградата , броя на апартаментите на
етаж и обстоятелството, че подс.Ш. е отдавала доста от тях под наем,
включително и такива, които са били собственост на други хора, което се
потвърждава и от обясненията на подсъдимата, то липсата на индивидуализация на
конкретните жилища, които посочените по – горе пострадали са искали да наемат,
прави невъзможно да се установи дали подс.Ш. ги е въвела в заблуждение , за да
получила имотна облага.Съпоставяйки датите, на които са били подписвани
договорите и приблизителните описания на жилищата, които свидетелите дават, не
може с категоричност да се докаже твърдението в обвинителния акт, че подс.Ш. изначално е знаела, че не
може да предостави жилище под наем и въпреки това е сключвала договори и е
вземала парични суми за капаро, депозит и наем. Св.Д.П., св.А., св.М. и , св.С.
/И./ в показанията си в хода на съдебното следствие сочат, че жилищата, които
са огледали , са били заети от други хора, както и че са били уведомявани от
подс.Ш. за датата, на която ще бъдат освободени. Доколкото тези жилища не са
били установени в хода на досъдебното производство, то не е било установено и
дали действително наемателите не са освободили жилищата.Това обстоятелство е
важно, тъй като в сключените със свидетелите договори изрично е била предвидена
възможност наемодателят се откаже от
сделката по субективни или обективни причини, като в този случай е длъжен да
върне внесената сума чрез банков превод. В този смисъл всички обяснения, които
се твърди че е давала подс.Ш. за катастрофирали собственици, запорирани жилища
и др., както и това, че се е представяла като Н.Р., което не е забранено , по
никакъв начин не могат да обосноват извод за изначална невъзможност за
изпълнение на договорите за наем . По делото безспорно се установи, че част от
пострадалите са разговаряли по телефона със жена, представяла се като „К.Г.”-съпруга
на собственика на жилището, което са щели да наемат. Същите тези пострадали са
категорични, че гласът на тази жена не е бил гласът на подс.Ш..Съдът установи и
призова за разпит св.К.Г.Д.- дъщеря на Г.С., който е бил собственик на единия
мансарден апартамент.Тази свидетелка отрече да е имала каквато и да е
комуникация с наемателите, и посочи , че е имала редки срещи с подсъдимата, при
които е получавала дължимия наем.При анализ на тези свидетелски показания съдът счита, че не може
да се докаже по безспорен и категоричен начин, че именно подс.Ш. се е обаждала
на бъдещите наематели с обяснения за това защо не могат да се нанесат в
уговорения срок от името на друго лице.Между пострадалите и подс.Ш. е имало
договорни отношения, които не са били изпълнени- подсъдимата не е предоставила
в срок жилище под наем.За това и те са имали право да поискат да им бъдат
върнати дадените парични суми за депозит, капаро и наем , но не и в пълен
размер, тъй като в договорите е посочено, че 50 % от внесения депозит остават в
полза на упълномощения представител на собственика за консултации, оглед/ времезагуба/, консултации и др. На част от пострадалите –
св.С. С. /И./ и св.Ал.С., на св.В. и на
св.П., подсъдимата е предложила други свободни имоти, които обаче те не са
харесали. В показанията си всички пострадали сочат, че са останали недоволни
единствено от това, че парите им не са били върнати след прекратяване на
договорите.Това обаче не означава, че същите преди сключване на договорите са
били въведени в заблуждение, доколкото такива доказателства по делото не се
събраха, а дали прекратяването на договорите е било правомерно не е предмет на
настоящото производство. За пострадалите е била налице правна възможност да
поискат връщане на парите въз основа на сключените договори по съдебен ред, от
което те не са се възползвали. В този смисъл обясненията на подс.Ш. за
съдържанието на проведените между тях разговори и изпращаните декларации и
искови молби, са житейски обясними и доколкото тези действия са били предприети
след като част от пострадалите са били изключително настойчиви в желанието си
да им бъдат върнати паричните суми , то от тях не може да бъде изведен
престъпен умисъл от страна на подсъдимата при първоначалното сключване на
договорите. С оглед на изложеното до тук съдът прие, че обвинението предявено
на подс.Ш. за това, че е възбудила и поддържала заблуждение у св.Ю.М., св.Д.П.,
св.А.С. и св.С. С. /И./, св.Б.В., св.И.С., св.Д. А.и св.Й. Й. , не е доказано
от обективна страна.
Същевременно с това , обсъждайки
събраните по делото доказателства, съдът
прие, подс.Ш. е възбудила и поддържала заблуждение у св.П.П., св.Н.Ш. и св.Д.Г., с което им причинила имотна вреда.
Този извод съдът прави въз основа на съдържанието на приложените по делото
договори за наем и показанията на тези свидетелки. От тези доказателства се
установява, че подс.Ш. е предложила на трите пострадали едно и също жилище-
боксониерата на партера, собственост на дъщеря й , по едно и също време.
Подсъдимата е сключила с трите жени договори последователно на 05.10.2017г., на
11.10.2017г. и на 12.10.2017г., като те е следвало да се настанят съответно на
01.11.2017г. и на 02.11.2017г. В този смисъл , от обективна страна подс.Ш. е
знаела, че не може да предостави под наем това жилище едновременно и на трите
жени , но въпреки това е сключила договори и е взела съответните парични суми
от тези три пострадали. Поради това съдът намери, че подс.Ш. е осъществила
състава на престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по отношение на св.П.,
св.Ш. и св.Г..
Обект на престъплението е
гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и
съзнателно взето решение.Нарушени са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи - в конкретния
случай с деянието е засегнато правото на пострадалите свободно да се
разпореждат със свои парични средства чрез въвеждането им в заблуждение относно
предназначението на тези парични средства. У св.П., св.Ш. и св.Г. са били сформирани неправилни представи
относно условията за разпореждането с парите, които са били дадени като капаро
и депозит за наем на жилище, което обективно не е било възможно да бъде
отдадено под наем по едно и също време и на трите.
От
обективна страна за деянието са характерни два предмета на посегателство -
върху физическо лице и върху имущество. В случая подс. Ш. е въздействала върху пострадалите свидетели
пряко и непосредствено без да има фактическа власт върху движимите вещи /пари/,
намиращи се в тяхно владение, формирайки у
тях неправилна представа относно условията за разпореждане с парите.
Изпълнителното
деяние се изразява в противоправното мотивиране
на пострадалите да се разпоредят с
парите, намиращи се в тяхна фактическа власт и именно вследствие на това
измамените са се разпоредили с паричните си средства, предавайки ги във владение на подс. Ш..
С
действията си подс. Ш. е въвела в
заблуждение св. П., св.Ш. и св.Г. относно условията, при които ще дадат парите
си. Видно от показанията им е, че тя ги
е убедила, че паричните суми са предназначени за капаро и депозит, респективно
наем, на жилище.
.
Налице е
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда,
осъщественото разпореждане с имущество и сформираните неправилни представи
относно това разпореждане.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс.Ш. е
съзнавала обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е
настъпването на съставомерните последици и е целяла
именно тяхното настъпване- да набави за себе си имотна облага. Подсъдимата е
действала, знаейки че не може да отдаде
под наем едно и също жилище на три различни жени по едно и също време. Тя е
предвиждала, че пострадалите,
вследствие на създадените у тях
неправилни представи , ще извършат акт
на разпореждане със свое имущество - пари и че в резултат на това разпореждане
тяхното имущество ще бъде увредено за сметка на имуществото на
подсъдимата. Нейната цел е била именно да набави за себе си имотна
облага.
Квалифициращият елемент по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК се обуславя от факта, че подсъдимата е
извършила последователни деяния, осъществяващи поотделно един състав на
престъпление по чл.209 ал.1 от НК,
извършени през непродължителен период от време , при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При горните констатации, и тъй като прецени че обвинението против
подсъдимия е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна подс.Н.Ш. за виновна в извършването на престъпление
по чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това ,
че за периода от 05.10.2017г .до 31.10.2017г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
поддържала заблуждение у П.К.П., Д.Ж.Г.
и Н. К. Ш. и с това им причинила имотна вреда както следва : на П.К.П. в размер
на 100лв., на Д.Ж.Г. в размер на 400лв. и на Н. К. Ш. в размер на 360лв.,
всичко на обща стойност 910лв. Доколкото съдът намери, че не е доказано по
безспорен и категоричен начин обвинението , предявено на подсъдимата по
отношение на останалите пострадали, съдът я призна за невиновна за това че в
периода че в периода от
05.05.2016г. до 16.10.2017г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление с цел да набави
за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала в заблуждение у Ю. Т.М., Д.П.П., А.В.С. и С.П. С., Б.В.В., И.Н.С.,
Д.И.А., Й. Г.Й., и с това да им е причинила имотна вреда, на обща стойност
сумата от 3020.00 лв. (три хиляди и двадесет) лева, както следва: в периода от
05.05.2016г. до 21.05.2016г. в гр. Варна с цел да
набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала в заблуждение у Ю.
Т.М. и с това да й е причинила имотна
вреда в размер на сумата от 500 лв.; на 11.08.2016г. в гр. Варна с цел да
набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала в заблуждение у Д.П.П. и с това да й е причинила имотна вреда в размер на
сумата от 400 лв.; в периода от 14.11.2016г. до 02.12.2016г. в гр. Варна с цел
да набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала в заблуждение у А.В.С.
и С.П. С. и с това да им е причинила
имотна вреда в размер на сумата от 520 лв.; в периода от 22.11.2016г. до
08.12.2016г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, да е
възбудила и поддържала в заблуждение у Б.В.В. и с
това да му е причинила имотна вреда в размер на сумата от 500 лв.; в периода от
22.11.2016г. до 29.11.2016г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна
облага да е възбудила и поддържала в заблуждение у И.Н.С. и с това да му е
причинила имотна вреда в размер на сумата от 500 лв., в периода от 14.06.2017г.
до 03.07.2017г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, да е
възбудила и поддържала в заблуждение у Д.И.А. и с това да й е причинила имотна
вреда в размер на сумата от 300 лв. и на 16.10.2017г. в гр. Варна с цел да
набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала в заблуждение у Й. Г.Й.
и с това да й е причинила имотна вреда в размер на сумата от 300 лв;, поради което и на осн.чл. 304 от НПК я оправда по първоначално възведеното й
обвинение.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.Същевременно,
като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно
минало на подс.Ш. с оглед настъпилата реабилитация по право относно предходното
й осъждане. Няма данни тя да е извършвала други противоправни деяния, поради
което и същата не е лице с утвърдени престъпни навици. Тези обстоятелства обаче
не са нито изключителни, нито многобройни за да се приеме, че и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.На следващо
място съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянието.
Поради това, като взе предвид
всички обстоятелства , при които е извършено деянието, неговата
продължителност, интензитет на измамливите действия, пострадалите от него три
лица, както и не високия размера на причинените и невъзстановени вреди, и
невисоката степен на обществена опасност на подс. Ш., съдът определи на подсъдимата наказание при
условията на чл.54 от НК.При определяне на неговия размер съдът прецени, че е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс. Ш. наказание в минималния размер предвиден в закона, а именно 1 година „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” , съдът намира че не е налице
законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и че за
постигане на целите на наказанието, не е необходимо определеното наказание да
бъде изтърпяно ефективно.Поради това и постанови изтърпяването на наказанието
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.Съдът счете, че така
определеното като вид и размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите,
визирани в НК, като намери че продължителността на изпитателния срок , която е съответна на тежестта на престъплението
, ще мотивира подс. Ш. да се въздържа от
извършването на противоправни прояви.Поради това и съдът не приложи
разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред.
По отношение на предявените граждански
искове:
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на
присъдата и съобрази законния принцип ,
че гражданската отговорност следва деликтната , както
и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени ,
че предявеният от гр. ищец П.П.
граждански иск против подс. Ш. за обещетяване на
претърпени имуществени вреди е основателен и доказан в пълният си размер от 150
лева .Съдът прие, че именно това е
стойността на претърпените от пострадалата в резултат на престъплението
на подсъдимата имуществени вреди и я
осъди да заплати тази сума, в едно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът неправилно е отхвърлил предявения от гр.ищец Д.Г. граждански иск в
размер на 400лв. в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието
до окончателното изплащане на сумата, но към настоящият момент не е налице
правна възможност това да бъде санирано по реда на НПК.За св.Г. е налице правна
възможност да реализира правата си пред гражданския съд.
Съобразно извода на съда и
признаването на подс.Ш. за невиновна в това да е извършила деяние по чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по отношение на
св.Д.П. , св.С. С. /И./ и св.Б.В., съдът отхвърли
предявените от тях граждански искове в размери съответно на 300лв., 520лв. и
500лв. като неоснователни.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Ш. да заплати направените по делото разноски
в размер на 326,85в. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна, 50лв.. държавна
такса върху уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт, а съобразно
направените искания- и 200лв. в полза на
св.П.П. за направени по делото
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :