№ 170231
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Частно гражданско дело №
20241110153228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. М. Г. за следните
суми: 11 157,16 лева – остатък от главница; 1647,60 лева – възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 12.08.2024 г.; 738,33 лева
– договорно обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 12.08.2024 г.,
и 56,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
13.08.2024 г. до 27.08.2024 г. – задължения по договор за потребителски
кредит № **********/12.08.2019 г., сключен между страните, отразени в
извлечение от счетоводните книги на заявителя.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено както в
чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи някои
обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може да
се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправни са клаузите в договор с
потребител, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Отделно от това чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП предвижда, че е
неравноправна клауза в потребителски договор, която натоварва потребителя
с прекомерни по размер неустойка или парично обезщетение. При договорите
за потребителски кредит това правило намира и специална уредба в
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПКр, която забранява при забава за плащане
потребителят да дължи нещо повече от законната лихва за забава. При това
1
положение следва да се отхвърли изцяло като резултат от приложение на
евентуално неравноправна клауза в договора за кредит претенцията за лихва за
забава по договора, тъй като в т. 9.1 от договора е уговорена такава в размер на
11,99 %, а към датата на договора – 12.08.2019 г., законната лихва за забава е
била 10 %.
Във връзка с това при проверка на клаузите относно годишния процент
на разходите (ГПР) настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че
следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на
ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина,
която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
2
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво
се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно
информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му
постига само, единствено и едновременно две цели – да покаже търговец,
който изразява подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на
потребителите и достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни
отношения, от една страна, а от друга – да се досажда на съда с
необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на отдавна
постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В настоящия случай заявителят представя по реда на чл. 410, ал. 3 ГПК
във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК текст на договор с потребителя, в който е
предвидено в чл. 5, ал. 1, че при отпускане на кредита такса за одобрение ще
бъде взета от получената от кредитополучателя сума в деня на усвояване на
кредита, като в т. 14 от първа част на договора тази такса е 300 лева, т.е.
според съдържанието на договора има основателно съмнение, че
действителната чиста стойност на кредита не е посочената в част първа, т. 3
сума от 20 000 лева, а 19 700 лева, което създава сериозни съмнения за начина
на изчисляване на ГПР по договора за кредит.
Това е така, тъй като този начин на изчисляване на „чистата стойност на
кредита“ – не като чистата получена от длъжника сума за лично ползване, а
заедно с такса, която всъщност се удържа веднага от потребителя, изпълнява
хипотезата от решението по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová – разход
по кредита е представен за сума, отпусната на кредитора, т.е. ГПР вероятно не
е изчислен според формулата, предвидена в ЗПКр и Директива 2008/48/ЕО.
Следователно съществува обосновано съмнение, че в договора за кредит
съгласно т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България липсва
посочване на ГПР, тъй като е посочен неправилен такъв, и на основание чл. 22
ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр договорът следва да се смята за
целите на настоящото производство за евентуално нищожен поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и формулиране по
неравноправен начин на клаузите за такса. При това положение и съгласно
указанията на Съда на Европейския съюз по т. 33 – 34 от Определение от
17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти би ай банк – ако потребителят не може да
възрази, преди да е започнало изпълнението срещу него, и съдът има сериозни
съмнения, че клауза в договора с потребителя е неравноправна и поражда
такива правни последици, които не могат да бъдат изрично отделени от
3
последиците на останалите клаузи в договора, за които не съществува
съмнение за неравноправност, искането за допускане на предварително
изпълнение се отхвърля изцяло, за да не се даде ефект на евентуално
неравноправни клаузи, с което би се нарушил чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО.
Следователно, за да не допусне предварително изпълнение въз основа на
евентуално нищожен договор за потребителски кредит, съдът следва да
отхвърли изцяло претенцията.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение с вх. № 278063/30.08.2024 г., с
която се иска да бъде издадена в полза на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, заповед за незабавно изпълнение срещу Н. М. Г., с ЕГН:
**********.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Банка
ДСК“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петров
- Казанджията“, № 4 – 6, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
доплати държавна такса от 271,98 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4