№ 4170
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 51957/28.07.2022 г. , подадена от Г. С. А., ЕГН
**********, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Й. А. срещу
Решение № 2141/30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 12037/2021 г. на РС -
Варна, 50-ти съдебен състав, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката
за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
********* да й заплати сумата от 10 лева, частичен иск от сумата от 304,40
лева, представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №
0306Х0515531 от 23.10.2019 г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******, ведно със законна лихва от датата на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли за
неговата отмяна. Навежда доводи, че с оглед САТЕ е установена причинно-
следствената връзка между описания в исковата молба механизъм на
настъпилото ПТП и констатираните увреждания по автомобила, както и че
стойността на обезвредата им към датата на процесното събитие възлиза в
размер на 342,84 лева. Сочат се за неоснователни доводите на съда, че
дължимото обезщетение по договор за имуществена застраховка следва да се
определи чрез прилагане коефициент на подзастраховането, защото
застрахователният договор e сключен при условията на чл. 386 от КЗ и тази
хипотеза на „подзастраховане“ не е налице. Клаузите на чл. 21 и чл. 22 от ОУ
въззивникът намира за нищожни, поради несъответствие с нормите на КЗ,
предвиждащи изключение от общото правило за обезщетяване на
действително претърпените вреди към датата на събитието. Предвиденото
пропорционално обезщетяване се счита, че е уговорено само в интерес на
застрахователя, тъй като при наличие на няколко щети, същият заплаща по-
малко обезщетение от застрахователната стойност, позовавайки се на
подзастраховане. Изразява становище, че в случая след като в срока на
1
действие на договора са документирани повече от една щета и по всяка е
изплатено обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата
разлика между първоначално уговореното и вече изплатено застрахователно
обезщетение. Въззивникът намира, че дори и да се приеме, че обезщетението
следва да се определи при условията на „подзастраховане“, то съотношението
между общата сума на платените щети и застрахователната стойност, не е
изчислено коректно. Посочва се, че основанията на предходно платените
застрахователни обезщетения в размер 2 112.91 лева са граждански дела, в
които не са включени единствено чистата стойност на конкретните щети, а и
други суми – такси и разноски. В тежест на застрахователя следвало да се
възложи установяването на платените на застрахования суми за обезщетяване
на предходните щети, с оглед на което да се определи правилно пропорцията
на подзастраховане. На следващо място се посочва, че сумите по предходните
щети са изплатени през 2021г., а процесното събитие е настъпило на
28.10.2020г., с оглед на което към този момент не е било необходимо
дозастраховане на автомобила, тъй като все още застрахователната сума не е
била намаляла. Отделно от това, жалбоподателят отбелязва, че при
определяне на застрахователното обезщетение с приложения коефициент на
подзастраховане, е допусната грешка при изчисленията и вместо общото
дължимо обезщетение да е в размер на 190,88 лева, то е било неправилно
изчислено в размер на 57,96 лева. В заключение се настоява за отмяна на
решението и за уважаване на предявения иск, като се присъдят и направените
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД
депозира отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и
счита същата за неоснователна, която следва да бъде оставена без уважение.
Оспорват се твърденията на въззивника, че дължимото застрахователно
обезщетение следва да се намали с изчислената пропорция, равна на
съотношението между договрената заастрахователна сума и сбора на
изплатените обезщетения. Сочи се, че ВРС правилно е изследвал случаите на
подзастраховане, заложени в разпоредбите на т. 22.1 и т.22.2 от ОУ.
Приложението на разпоредбата на подзастраховането е обусловено от това, че
след плащане на застрахователно обезщетение и МПС не е дозастраховано.
Като в този случай при настъпване на последващо застрахователно събитие,
обезщетението се определяло, като договорената застрахователна сума се
намали с изплатените обезщетения. Това означавало, че при следваща щета
обезщетението ще се намали с процент, равен на процента, с който се е
намалила застрахователната сума. Определеното застрахователно
обезщетение в процесния случай било намалено с процента на
подзастраховане - 16,905 %. По същество въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират се и разноските, сторени в настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 51957/28.07.2022 г.,
подадена от Г. С. А., ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния й
представител адв. Й. А. срещу Решение № 2141/30.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 12037/2021 г. на РС - Варна, 50-ти съдебен състав, с което е отхвърлен
иска на жалбоподателката за осъждане на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК ********* да й заплати сумата от 10 лева,
частичен иск от сумата от 304,40 лева, представляваща застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица № 0306Х0515531 от 23.10.2019 г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******, ведно със
законна лихва от датата на иска до окончателното изплащане на сумата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.01.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3