№ 118
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211614 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р. С. С., ЕГН
********** чрез адвокат Л. К. срещу наказателно постановление № 24-4332-
017597/25.07.2024 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление, както и самото НП са издадени от
некомпетентни органи. Твърди се, че в цитираните процесуални документи не
се съдържа пълно и ясно описание на вмененото на жалбоподателя
нарушение, тъй като не е отразено къде и кои точно пешеходци не е
пропуснал. Застъпва се тезата, че посочените в НП разпоредби визират
различни нарушения, което прави административното обвинение неясно, като
приложената санкционна норма също е неясна. Аргументира се тезата, че
жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение, както и че
описаните в АУАН и НП факти не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Алтернативно се твърди маловажен случай, както и че
наложената санкция е прекомерно тежка.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподателя не се явява,
представлява се от адвокат К., която поддържа аргументите, изложени в
1
жалбата. Счита, че от показанията на разпитания свидетел С. е установено, че
същият е управлявал полицейският микробус и е бил ангажиран с наблюдение
на пътната обстановка респ. не е имал възможност да възприеме и установи
твърдяното нарушение. Намира, че нарушението не е безспорно доказано.
Иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от
процесуален представител се моли за потвърждаване на оспореното НП и се
иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.07.2024 г. в гр. София жалбоподателят Р. С. С. управлявал личния
си лек автомобил марка „***“ 6 с рег. № **** като се движел по бул. „*****“
с посока на движение от ул. „******“ към ул. „********“. На кръстовището на
бул. „*****” и ул. „******” същият предприел маневра десен завой, като не
пропуснал пешеходците, които преминавали по обозначената с пътен знак
„Д17“ и пътна маркировка „М8.2“ пешеходна пътека, находяща се на
посоченото кръстовище, които пешеходци се движели отдясно наляво спрямо
посоката на движение на жалбоподателя.
Нарушението било възприето от С. Г. С. – младши автоконтрольор в
ОПП-СДВР. Жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка на ул.
„********“ до бл. 2 и свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя АУАН
серия GA №1296414/13.07.2024 г. за нарушение на чл. 119, ал. 4 на ЗДвП.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като
посочил, че има възражения без да ги конкретизира. Такива не постъпили
впоследствие.
Въз основа на така съставения акт на 25.07.2024 г. началник сектор в
ОПП-СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което
бил връчен на наказаното лице на 26.07.2024 г., а на 31.07.2024 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетеля С. Г. С., заповед № 513з-12342/19.02.2020 г.
на директора на СДВР, заповед № 8121к -13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед №
8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка
„Картон на водача“
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които намери за
достатъчно подробни, ясни, точни, обективни и добросъвестно депозирани.
Свидетелят е очевидец на извършеното нарушение и показанията му
представляват източник на пряка доказателствената информация относно
обстоятелствата, свързани с него. Свидетелят посочва, че на кръстовището на
бул. „*****“ и ул. „******“ се намирал в полицейски бус, който се движел зад
автомобила на жалбоподателя и лично е възприел извършването на маневрата
десен завой от страна на жалбоподателя без последният да пропусне
преминаващите отдясно наляво по пешеходната пътека пешеходци. Съдът не
2
споделя възражението на адв. К. срещу достоверността на показанията на
свидетеля и по-конкретно, че същият е управлявал полицейския бус и тъй като
е бил ангажиран с пътната обстановка не е могъл да възприеме преминаването
на жалбоподателя през пешеходната пътека. Доказателственият анализ на адв.
К. е неточен – свидетелят посочи, че не той, а неговият колега, който е вписан
в АУАН като свидетел е управлявал полицейски микробус, а свидетелят С. е
бил пасажер в него и тъй като бусът е по-висок от леките автомобили е имал
добра видимост към намиращия се пред него автомобил, управляван от
жалбоподателя, респ. е могъл да възприеме и е възприел поведението на
жалбоподателя, изразило се в непропускане на пешеходците, преминаващи по
пешеходната пътека.
Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият-
да издава наказателни постановления. От справката „Картон на водача“ се
установява, че жалбоподателят и друг път е бил наказван по административен
ред за нарушения на ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. Съдът не споделя тезата, изложена в жалбата за липса на
компетентност у издателя на НП и актосъставителя. Както АУАН, така и НП
са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 3.6
на издадената на основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е делегирал
правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и на началник сектор
„Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато длъжност, видно от
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи
издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от цитираната заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството си на младши
автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за установяване на
нарушения на ЗДвП, а заеманата от свидетеля С. длъжност се установява от
заповед № 513з-12342/19.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е описано неясно, както и че му е дадена неправилна и
противоречива правна квалификация, напротив, както в АУАН, така и в НП
ясно е посочено, че на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „******“ при
маневра завой надясно жалбоподателят не е пропуснал преминаващите
3
отдясно наляво по надлежно обозначена пешеходна пътека пешеходци, което
правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП тоест
налице е пълно съответствие между фактическо и правно административно
обвинение и не се изисква полагане на извънмерни усилия от страна на
жалбоподателя, за да разбере какво точно нарушение се твърди да е извършил.
АНО е описал всички състаномерни белези на нарушението, посочено е къде
е извършено, като не може да се изисква в АУАН и НП да се посочи
самоличността на пешеходците, които не са били пропуснати.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците“. По делото безспорно се установи, че с поведението си
жалбоподателят С. е нарушил изискването на цитираната разпоредба, тъй като
при извършване на маневра десен завой на кръстовището на бул. „*****“ и ул.
„******“ не е пропуснал пресичащите отдясно наляво спрямо посоката му на
движение по пешеходната пътека пешеходци.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма
на вина пряк умисъл – жалбоподателят С. е съзнавал, че управлява завиващо
нерелсово ППС и е преминал през надлежно обозначена, както с пътна
маркировка, така и със съответен знак пешеходна пътека, съзнавал е, че
следва да пропусне пресичащите пешеходци, но не е сторил това.
За така извършеното нарушение АНО е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 100 лева, като за налагането й
се е позовал на разпоредбата на чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека. Цитираната санкционна норма
правилно е приложена, доколкото се установи, че пешеходците са
преминавали именно на пешеходна пътека, като същите са имали предимство
пред водача на завиващото МПС, но това предимство не им е било осигурено
от жалбоподателя. Правилно и законосъобразно е преценен размерът на
глобата от 100 лева, наложена на жалбоподателя С., тъй като същият е
абсолютно определен от законодателя и не е налице възможност за
изменението му.
Съдът намира, че настоящото нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН,
доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид.
В обобщение съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон,
обуславящи отмяна на обжалваното НП. Размерът на административното
наказание е правилно определен, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна и
в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80 лева, съобразявайки, че на практика процесуалният
представител на въззиваемата страна не се е явил лично в съдебното
заседание, а единствено е депозирал писмени бележки, както и че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
017597/25.07.2024 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя Р. С. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на
чл.119, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Р. С. С., ЕГН **********
да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5