№ 5805
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно
гражданско дело № 20221100510469 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗК „У.“ АД срещу решение № 1770 от 07.03.2022 г., постановено по
гр.д. № 56071/2021 г. по описа на СРС, 53 състав, с което е уважен предявеният от Е. А. А.
осъдителен иск с правно основание чл. 394, вр. с чл. 405 КЗ за сумата от 1210,83 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 20410010031-
74409, ведно със законната лихва върху сумата от 29.09.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните
правила и необоснованост, като съдът не е обсъдил всички доказателства в цялост и се
основава само на една от задачите на САТЕ. Счита, че изплатеното от него извънсъдебно
обезщетение отговаря на размера на действителната вреда предвид характера на процесните
увреждания и срока на експлоатация на увреденото МПС. Ето защо, моли решението на
СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият Е. А. А. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
1
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че
претенцията на ищеца следва да се квалифицира по чл. 432, ал. 1 КЗ. В обстоятелствената
част на исковата молба се съдържат твърдения за претърпени от ищеца имуществени вреди
от ПТП, причинено виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на произшествието.
Следователно, твърди се наличието на вземане за обезвреда не по застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника (в който случай квалификацията на претенцията
би била по чл. 405 КЗ), а по извъндоговорно правоотношение между страните в процеса,
основано на отговорността на ответника по сключения между него и виновния водач на
МПС застрахователен договор. При тези твърдения настоящият съдебен състав приема, че се
касае за осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, съгласно който увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Погрешната правна
квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не
е правната му квалификация, а фактите, на които се основава и които в случая са били
прецени и обсъдени от първоинстанционния съд (следователно, в случая не е било
допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса).
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Първоинстанционното решение е правилно, като по делото се установяват всички елементи
от фактическия състав на спорното право. По същество ответникът оспорва претенцията
само по размер, като счита, че с огледа и заснемането на автомобила е изпълнил
задълженията си и е определил и изплатил обезщетение в размер на 588,74 лв., което
отговаря на действителната стойност на вредата. Следователно, настъпването на вредите в
тежест на ищеца в резултат на ПТП, причинено виновно и противоправно от застрахован
при ответника водач на МПС, са обстоятелства, които са безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото.
Във връзка с възраженията на ответната страна по размера на щетата и действителната й
стойност в първоинстанционното производство е допусната САТЕ, чието заключение е
неоспорено от страните и което установява, че стойността на щетите, които се намират в
причинна връзка с процесното ПТП, по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1799,57
лв. Макар в първоинстанционното решение да не са изложени изрични мотиви в тази
2
насока, ясно е, че присъдената на ищеца сума от 1210,83 лв. (след допуснатото изменение на
иска чрез увеличение на размера му с протоколно определение от 23.02.2022 г.) е резултат
от приспадане на платеното извънсъдебно от ответника обезщетение в размер на 588,74 лв.
от изчислената от вещото лице стойност на щетата от 1799,57 лв. Ето защо, предявеният иск
е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 420 лв., платено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1770 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 56071/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 53 състав.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* *******, да заплати на Е. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„******* вх. ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 420 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3