Определение по дело №276/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 463 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба на „М. В. 2012” Е. с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г. Д. № вх. ап. , представлявано от управителя В. Д.. Жалбодателят, в качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело и на основание чл. 462 ал. 2 от ГПК, обжалва извършеното разпределение на суми за издължаване на такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ и към страните по делото, извършено с Протокол от 17.02.2015 г. от ЧСИ Р. Сираков, предявено му на 18.02.2015 г. Твърди в жалбата, че извършеното разпределение било неправилно, поради несъответствие с разпоредбите на закона. Сочи, че в т. 6 от разпределението били включени разноски, които не били пряко свързани с воденото изпълнително дело и процесуалните действия. Признавали се 4 договора за правна помощ, за които не било посочено какъв вид правна помощ била предоставена и доколко била свързана с воденето на изпълнителния процес. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД ал. 1 т. 1, само разноските по принудителното изпълнение били в обхвата на принудителното изпълнение, договорите за правна помощ не попадали в този обхват и не следвало да бъдат вклю¸ени в т. 1 на ал. 1 на чл. 136. Дори ако били признати за разноски по принудителното изпълнение, разноските за правна защита в т. 6 по стойност многократно надвишавали установените в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения минимуми, като се вземело под внимание липсата на каквато и да било правна и фактическа сложност на действията по принудителното изпълнение. Последните били извършени от ЧСИ без необходимост от специална процесуална защита на взискателя. Не били налице доказателства, че разноските за правна защита са действително заплатени и в съответствие с ТР № 6/2012 на ВКС, за да бъдели признати и уважени, разноските трябвало да бъдат доказани чрез удостоверяващи плащането документи. Твърди, че били начислени суми за адвокатски възнаграждения, за които не били извършени адвокатски услуги или начисляването било направено повече от един път. Искането е разноските по договорите за правна защита, посочени в т. 6 да бъдат изключени от този ред на разпределението, като се приеме, че остатъчната сума за разпределение след изключване на сумата от 22140 лв. (за правна защита), да бъде разпределена пропорционално по реда на т. 7 от разпределението. Иска се и да бъдат редуцирани до минималните размери за възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпило е писмено становище от А. И. Б., пълномощник на М. С. П.- взискател по изпълнително дело № 854/2014 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, в което са изложени съображения за недопустимост и алтернативно- за неоснователност на жалбата.

ЧСИ Росен Сираков е приложил мотиви, в които е изложил съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, за да прецени законосъобразността на атакувания акт на ЧСИ, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна в частта по т. 1, а в останалата част е недопустима, по следните съображения:

Изпълнително дело № 854/2014 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие Кърджалийския окръжен съд, е образувано по подадена молба от взискателя М. С. П. против длъжниците К. К. Д. от гр. К. и „Х.- А.” Е. гр. К., с ЕИК, по приложен изпълнителен лист.

С молби с вх. № 2262/09.02.2015 г., вх. № 2263/09.02.2015 г. и вх. № 2264/09.02.2015 г., с приложени изпълнителни листове, заповеди за изпълнение на парично задължение и др., по изпълнителното дело е присъединен взискателя „М. В. 2012” Е., гр. К., с ЕИК, за което ЧСИ се е произнесъл с постановления.

С протокол от 17.02.2015 г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения на купувач, ЧСИ е обявил присъединения взискател „М. В. 2012” Е. гр. К. за купувач на продавания недвижим имот, подробно описан в протокола, за сумата в размер на 140609.69 лв.

С протокол от 17.02.2015 г., ЧСИ Р. Сираков е изготвил разпределение, като е призовал страните по изпълнителното дело за предявяване на разпределението, което е сторено на 18.02.2015 г. В срок на 23.02.2015 г. /тридневния срок за обжалване е изтичал на 21.02.2015 г.- неприсъствен ден/, е постъпила жалба с вх. № 3038/23.02.2015 г., подадена от присъединения взискател „М. В. 2012” Е., гр. К.

За да се произнесе по нея, съдът взе предвид следното:

Жалбата, стояща в основата на настоящото производство по чл. 463 от ГПК срещу изготвеното разпределение, може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител, относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение остават извън предмета на този специфичен контрол. Разпределението е акт, с който съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Това налага проверка за законосъобразност, различна от предвидената за принудителните изпълнителни действия и правилата на чл. 435 от ГПК са неприложими. При постъпила жалба срещу разпределението, съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата в частта досежно т. 1 от нея, в която се сочи, че в т. 6 от разпределението, били включени разноски, които не били пряко свързани с воденото изпълнително дело и процесуалните действия, е неоснователна. На основание чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най- напред отделя суми за изплащането на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. На основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Или, правото на предпочтително удовлетворение не се отнася изобщо за всички направени от кредиторите разноски по изпълнителното дело и за всички кредитори, а се отнася само за тези разноски по изпълнителното дело, които са направени по обезпечаването и принудителното изпълнение за конкретния имот, който е продаден и поради това направилият такива разноски кредитор се ползва от привилегията на този текст при извършването на разпределение на получената сума от продадените вещи, по отношение на които са направени. Законът е установил тази привилегия, тъй като от направата на тези разноски се ползва не само кредиторът, който ги е направил, но и всички кредитори. В конкретния случай, по делото са приложени четири договора за правна помощ, в които е посочен вида на предоставената правна помощ по изпълнителното дело, свързана именно със започване на изпълнителното производство от кредитора М. С. П. и за неговото водене и тези разноски, съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД ал. 1 т. 1, са в обхвата на принудителното изпълнение. Поради това, несъстоятелно е възражението на жалбодателя, че договорите за правна помощ не попадали в този обхват и не следвало да бъдат включени в т. 1 на ал. 1 на чл. 136. Следва поради това да се остави без уважение жалбата на „М. В. 2012” Е. в посочената част.

В жалбата е направено и възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на приетите в изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя М. С. П.. Въпросът за разноските, включително и тези по изпълнението, е регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното производство. Намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение се реализира по реда и при условията на общата процесуална норма на чл. 78 ал. 5 от ГПК- по искане на насрещната страна пред органа, пред който е висящо съответното производство, в случая пред съдебния изпълнител. Видно от данните по изпълнителното дело, до постановяване на разпределението, никоя от страните- длъжник или присъединен взискател, не е възразила пред ЧСИ относно размера на приетото адвокатско възнаграждение и поради това същите правилно са били включени в разпределението. Впрочем, съдът приема, че жалбата на взискателя „М. В. 2012” Е. гр. К., има характер на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение, по което компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, и едва постановения от него акт ще подлежи на последващ съдебен контрол. Жалбата в тази й част е без предмет и преждевременно подадена, защото ЧСИ не е бил сезиран с искане за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение и не е постановен отказ за намаляване на прекомерно възнаграждение, не е постановен акт по чл. 78 ал. 5 от ГПК, който да бъде обект на контрол и съдебна проверка. Подобно е разрешението в Решение № 226 от 31.01.2014 г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. № 3883/2013 г., Решение № 1867 от 21.11.2013 г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. № 3290/2013, Решение № 1703 от 16.11.2012 г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. № 3425/2012, Решение № 261/4.08.2009 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 464/09 г. Поради изложеното следва жалбата в тази й част да се остави без разглеждане, като делото се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по възражението на жалбоподателя за прекомерност на посочения адвокатски хонорар.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М. В. 2012” Е., с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г. Д. № вх ап., представлявано от управителя В. Д., присъединен взискател по изпълнително дело № 854/2014 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд- Кърджали в частта по т. 1 за неправилно включени разноски в разпределението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „М. В. 2012” Е., с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г. Д. № вх . ап, представлявано от управителя В. Д., присъединен взискател по изпълнително дело № 854/2014 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд- Кърджали в останалата й част, прекратява производството по делото в тази част и връща делото на ЧСИ за произнасяне по възражението за прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: Членове: 1/ 2/