№ 592
гр. К., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510101122 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „*********“ ЕООД, гр. С.З.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „********,
чрез пълномощника адв. А. С. от АК-С.З., с адрес: гр. С.З., ул. „*********,
против Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Г.С., общ. П.Б., обл. С.З..
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че била открита
партида с № ********* в ЕООД ''*********" на името на ответника в
качеството му па собственик па водоснабден имот в село Г.С., общ. П.Б., ул.
„***" ***. Предишният титуляр на партидата за вода и собственик на имота
В.П.С. продала същия на ответника на ******. Той не предприел действия по
смяна на партидата за вода на свое име, поради което тя била променена
служебно от *** оператора на негово име въз основа на справка - извлечение
от Имотния регистър към Агенция по вписванията. С ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя
възниквали договорни отношения, по силата на конто ЕООД "***'" се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената
от инкасатора вода през месеца, следващ този па засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния род от инкасаторите.
При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 1. за условия та и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи, че
ответникът имал неизплатени в срок задължения към дружество то в размер
на 302,51 , произтичащи от предоставени *** услуги за период от *********.
до *******., за което били издадени фактури. Съгласно приложен опис -
лихвен лист, както и лихви за забавено плащане в размер на 46,14 за период
от 28.05.2020г. до ********. Отчитането на количествата доставена и
отведена вода ставало редовно, обективирано чрез запис електронна карнета,
като платежния документ- фактура за отчетено количество се издавала в края
1
на месеца, в който е извършено отчитането. Срокът за заплащане на
дължимата сума по него бил 30 дни от датата па издаване на документа Сочи,
че срещу Н. А. Н. от страна на ищцовото дружество било подадено заявление
но реда па чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № ***/ 2022г. по описа па
Районен съд К., като издадената заповед била връчена па длъжника но реда на
чл.47. ал. 5 от ГПК. Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника Н. А. Н., ЕГН **********, с. Г.С., общ. Павел бани, ул. „***" ***,
че дължи да заплати на ЕООД '*********" гр. С.З., ЕИК ********. със
седалище и адрес на управление гр. С.З., кв.„*******" *** представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р. сумата 302,51 /триста и два лева и петдесет и една
стотинки/, произтичащи от предоставени *** услуги за период от 01.08.2019.
до *******., за което са издадени фактури, съгласно приложен опис лихвен
лист, ведно със законната лихва от 21.02.2022г. до окончателното заплащане
на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер 46, 14 /четиридесет и
шест лева, и четиринадесет стотинки/ за период от 28.05.2020г. до ********.,
претендирана на основание чл. 40. ал. I от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен
лихвен лист-извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати
на ищеца направените по ч.гр.д. ***/ 2022г. по описа на Районен съд - К.,
разноски в размер на 25 лева за държавна такса. Задължението може да бъде
заплатено по следната банкова сметка: банка „Ц***“ АД - С.З., IBAN:
**********. Претендира разноски по делото – в настоящото и в заповедното
в производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответника адв. Г. А., АК-С.З.. На същия са редовно
връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че видно
от заявените и вписани изменения по партидата на дружеството ищец в
ТРРЮЛНЦ, със Заявление образец А4 Вх.№ ***********, по което е
постановено Вписване **********, е настъпила промяна и считано от
11.10.2022, „*********" ЕООД се представлявала от новоизбрания управител
Р.И.М.. Намира предявените искове за изцяло неоснователни. Сочи, че в
исковата молба се твърди, че предоставянето на услуги от водоснабдителното
дружество на ответника ставало по отношение на имот в с. Г.С., общ. П.Б., ул.
„***" ***, като партидата за него се водила на името на В.П.С.. Според
твърденията на ищеца, последната продала имота на Н. А. Н., поради което
партидата била прехвърлена служебно на негово име. Във всички приложени
към исковата молба фактури като титуляр на партидата се сочило единствено
лицето В.П.С.. Твърдяното от ищеца служебно прехвърляне на партидата на
името на ответника Н. А. Н., не се подкрепяло от представените писмени
доказателства към исковата молба. Твърдяло се, че промяната на титуляра по
партидата било извършено въз основа на справка в Имотния регистър.
Приложено към настоящия отговор представя разпечатка от страницата на
регистъра, от която е видно, че между Продавачите З.Г.С. и В.П.С. от една
страна и купувача Н. А. Н. - от друга, има сключена, респ. вписана сделка за
прехвърляне правото на собственост върху имот, находящ се в с. Г.С., общ.
П.Б., предсталяващ парцел №***, с площ по документ за собственост
********, ведно с построената в имота сграда с РЗП 40 кв. м. и второстепенна
постройка с ***. м. Липсвали данни за административния адрес на имота, а
още по-малко, че имот, с горепосочените данни да се намира на
административния адрес, отразен във фактурите, а именно - ул. *** №8 в с.
2
Г.С.. От същата справка било видно, че лицето В.П.С. била съсобственик и на
друг имот, находящ се в с. Г.С., общ. П.Б., с който имот също се разпоредила,
но през 2015 година, и за който имот в голяма степен на вероятност също
можело да е била титуляр на партида към ищеца. Видно от запис с пореден
№3 от приложената справка от Имотния регистър, и този имот нямал посочен
административен адрес. Не се доказвало по никакъв начин защо ищецът е
извършил промяна в партидата, която твърди да е предприел въз основа на
справка в Имотния регистър, указвайки административен адрес, който
липсвал в регистъра. Смята, че не може да се направи категоричен извод за
идентичност между закупения от ответника имот и имота, по отношение на
който се твърди да са били предоставяни услуги от дружеството-ищец. Сочи,
че в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът имал
качеството „потребител" по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и на
действащите при него общи условия, възникнало по силата на придобито
вещно право или облигационно правоотношение. Сочи, че Наредба №
4/14.09.2004 г. потребители на *** услуги регламентирала няколко основни
групи потребители. За да възникне задължението за заплащане на „***"
услуги за който и да е субект, то той на първо място следвало да има
качеството на „потребител" на тези услуги. С исковата молба не се
представяли доказателства ответникът Н. А. Н. да е придобил качеството
„потребител", нито се представяли заявления, договори или други писмени
доказателства, от които да се заключи, че той имал качеството „потребител".
По тази причина и във връзка с изложените по-горе аргументи, счита, че
исковете са предявени срещу ненадлежна страна, непритежаваща твърдяната
от ищеца пасивна материалноправна легитимация, респ. непритежаваща
качеството „потребител по смисъла на Наредба № 4. и като такива следвало
да бъдат отхвърлени на това основание. Сочи, че в настоящия процес
дружеството - ищец следвало да докаже: - Наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на
претендираното основание; - Да установи вземането си в претендирания
размер; - Да установи изправността си, а именно, че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна
вода за съответния обект; - Да установи, че през твърдяния период - от 01-08-
2019 до 30-11-2021 год., ответникът е имал качеството „потребител" по
смисъла на Наредба № 4; - Да докаже и твърденията си за начина на отчитане
на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Твърди, че от
представените с исковата молба доказателства не можело да се направи извод
за връзка на ответника с обекта на доставяне на услуги. Приложените
документи касаел партида на името на лицето В.П.С.. Твърдяло се служебно
прехвърляне на партидата, но то не се доказвало, както и не се сочили
доказателства в подкрепа на правото на ищеца да извърши такова служебно
прехвърляне. По размера на предявените искове и в случай, че съдът приеме
същите за предявени срещу легитимирана в материалноправен и процесуален
смисъл страна, ги счита за недоказани по размер по следните аргументи.
Ищецът основавал претенцията си на неотносими към настоящия процес
документи, поради обстоятелството, че титулярът на партидата, посочена в
тях, не бил ответникът. Оспорва изцяло претендираната сума по фактура №
******/28.05.2020 г. в размер на 266.34 лв. с ДДС. Същата била издадена за
отчетен период по-дълъг от 9 месеца, а съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4,
показанията на водомерите се отчитали с точност до 1 куб. м за период, който
се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. В
3
чл. 23, ал. 1, т. 2 от Общите условия на дружеството-ищец било предвидено,
че за потребители, ползващи услуги за питейно-битови нужди и за стопански
нужди с консумация до 20 куб. м. месечно, показанията на водомерите се
отчитали за период, не по-дълъг от 3 месеца. В този смисъл, счита механизма,
по който е извършено отчитането, за неясен и необоснован, а начисляването
на претендираната сума намира за незаконосъобразно. Никъде в молбата не
било уточнено какви са стойностите на отделните главници, чийто общ
размер се твърдял да е 302.51 лв., за кой период точно се отнася всяка една от
тях, както и какъв счетоводен документ е издаден за съответното задължение.
Сочи, че поради неоснователността на главния иск, неоснователен и
недоказан се явявал и акцесорният такъв за заплащане на лихва. Заявява, че
възразява срещу представените от ищеца ведно с исковата молба писмени
доказателства - 6 бр. фактури, тъй като били издадени за друго лице-
потребител и се явявали неотносими към предмета на процеса, поради което
моли съда да не бъдат допуснати като доказателства. Моли съда, след като
прецени становищата на страните, обективирани в исковата молба и
постъпилите отговори към нея, както и в резултат на съдебното дирене, да
отхвърли предявените от ищеца „*********" ЕООД, ЕИК ********, със
седалище в гр. С.З. и адрес на управление ул. „*******" ***, представлявано
от управителя Р.И.М., обективно кумулативно съединени искове против Н. А.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Хаджидимитрово, общ. К., обл.
С.З., ул. „*******" ***, като изцяло неоснователни и недоказани по размер!
Моли съда на същите основания да бъдат отхвърлени и предявените
акцесорни искове! Моли съда да се произнесете по въпроса за разноските
съобразно изхода от делото!
Във връзка с оспорванията от особения представител на ответника, съдът е
изпратил препис от отговора на ищеца за становище в едноседмичен срок,
като в указания срок е депозиран такова.
Процесуалният представител на ищеца сочи, че: Към датата на подаване на
исковата молба процесуалният представител на ищеца бил надлежно
упълномощен от представляващия дружеството - ищец и вписан в търговския
регистър към Агенция но вписванията, Управител с пълномощно от
11.05.2022г. В последствие била извършена промяна в управлението на
дружеството, като бил избран нов Управител на същото. До колкото
новоизбраният управител изрично не бил оттеглил дадените пълномощия на
процесуалния представител на ищеца но настоящото съдебно производство,
счита, че същият е надлежно упълномощен по делото. От друга страна с
пълномощно от 01.11.2022г., което прилага бил упълномощен да
представлява дружеството при образуване и водене на всякакви дело от
срещу „*********" ЕООД. По основателността на иска били изложени
възражения, относно пасивната процесуална легитимация на ответника, като
се сочило, че нямало категорични доказателства, че той е собственик на
водоснабдения имот в с. Г.С., общ. П.Б., ул. „***" *** и в този смисъл не били
на лице доказателства за това, че същият е потребител на услугите на ищеца.
Сочи, че ответникът придобил водоснабдения имот от бившия му собственик
В.П.С. на ******. Това било видно от партидата на ответника в имотния
регистър към Агенцията но вписванията. На следващо място, при извършване
на служебната промяна на партидата, освен справка в имотния регистър, били
проведени и телефонни разговори от телефонния център на *** оператора,
както с бившия собственик на имота В.П.С., така и с инкасатора, който
извършвал проверка на водомерите в село Г.С.. При разговора с бившия
4
собственик на имота и титуляр на партидата за вода - госпожа С., същата
заявила, че продала имота си на ул. „***" *** в село Г.С. именно на
ответника. Това насочило и служителите на *** оператора да извършват
съответната справка в имотния регистър. Това било потвърдено и от
инкасатора, който извършил справка и проверка на място. След извършване
на всички описани до тук действия бил съставен протокол за служебна смяна
на партидата № 113/ 14.02.2022г., тъй като новият собственик па имота не се
явил за да стори това. Сочи, че що се отнасяло до начина на отчитане на
използваните *** услуги но партидата на ответника, видно от досие по
абонатен номер на същия имотът на ул. „***" *** в село Г.С. бил отбелязан,
като „сезонен", което означавало, че същият не се обитава постоянно. За това
свидетелствали и издадените протоколи за неосигурен достъп с № *******/
14.10.2019г. и № *********/ 17.03.2020г., които прилага. Сочи, че през 2020г.
в село Г.С. започнала кампания за подмяна на водомерите с такива с
дистанционно отчитане, именно поради наличието на множество имоти,
които не се обитават постоянно, което водило до трудности при отчета на
ползваните в тях, *** услуги. В имота на ответника също бил подменен
водомера с такъв с дистанционно отчитане, за което бил съставен Протокол
№ *******/ 11.05.2020г. От извършените отчети, нанесени в досието по
абонатен номер за партида № *** било видно, че ползването на вода в имота
не било редовно, тъй като отчет имало само за месеците, за които били
издадени процесните фактури през 2021г. През по-голямата част от 2020г.
били издавали фактури, които са платени от ответника и които прилага.
Вземането към ответника било за следните отчетни периоди: - От *********.
до 20.05.2020г. отчетени 110 куб.м. на 11.05.2020г. и 2 куб.м. па 20.05.2020г.
на обща стойност 266,34 лв. с ДДС с лихва от 28.05.2020г. до ********. 44,32
лв. - От 18.01.2021г. до 15.02.2021г. отчетени 5 куб.м. на 15.02.2021г. на
стойност 12,05 лв. с ДДС с лихва от 22.02.2021г. до ********. 1,10 лв. - От
15.02.2021г. до 16.03.2021г. отчетени 2 куб.м. на 16.03.2021г. на стойност 4,82
лв. с ДДС с лихва от 22.03.2021г. до ********. 0,40 лв. - От 16.09.2021г. до
15.10.2021г. отчетени 3 куб.м. на 15.10.2021г. на стойност 7,24 лв. с ДДС с
лихва от 22.10.2021г. до ********. 0,17 лв. - От 15.10.2021г. до 15.11.2021г.
отчетени 1 куб.м. на 15.11.2021г. на стойност 2,41 лв. с ДДС с лихва от
22.11.2021г. до ********. 0,04 лв. - От 15.11.2021г. до *******. отчетени 4
куб.м. на *******. па стойност 9,65 лв. с ДДС с лихва от 06.12.2021г. до
********. 0,11 лв.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ЧГД № ***/ 2022г. по описа па
Районен съд К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано
от „*********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ********, срещу Н. А. Н., ЕГН
**********, , заявление за издаване на заповед за изпълнение за неплатено
задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по партида №*** за
имот, находящ се в с. Г.С., общ. П.Б., ул. "***" *** за периода 01.08.2019 г. до
30.11.2021 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението,
съдът е издал Заповед за изпълнение № ***/ ********* г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Н. А. Н. да заплати на кредитора сумата 302,51 лева
(триста и два лева и 51 стотинки), представляваща главница , ведно със
5
законна лихва за период от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
46,14 лева (четиридесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща лихва за
период от 28.05.2020 г. до 16.02.2022 г., както и държавна такса в размер на
25,00 лева (двадесет и пет лева).
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, а
назначения му особен представител оспорва предявените искове. Основните
му възражения се състоят в това, че между ищеца и ответника не е
възникнала облигационна връзка, не се установява връзка между ответника и
имота, за който се твърди, че е водоснабден, ответника няма качеството на
потребители на услугите на ищеца, а ищецът не представил доказателства, че
са на лице основания да начислява "служебно" ползваните *** услуги.
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и от тях е
видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не следва
да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на *** услуги на
потребителите от *** оператор „***“ ЕООД – гр. С.З., като в чл.5, т.6 е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните *** услуги
съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Според чл.44 от Общите условия при неизпълнение на това задължение в
срока, потребителят дължи на *** оператора обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на оператора.
Съдът приема за безспорно установен факта, че ответникът Н. А. Н., ЕГН
**********, е собственик на процесния имот, находящ се в село Г.С., общ.
П.Б., ул. „***" ***, видно от Справка ********/********. чрез отдалечен
достъп по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и
заличавания в Служба по вписванията от 01.01.1999г. до ********. на лицето
В.П.С.. Казаното обуславя извода, че ответникът е потребител на *** услуги,
като за имота е открита партида с № *********.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелката А.И.Д., работи във „***“- С.З. като счетоводител от 25.10.2022
г., а преди това – специалист съдебни вземания, заявява, че извършвали
служебни промени на партида на потребител – имали право да го направят
единствено когато са напълни сигурни, че трябва да се смени партидата на
даденото лице. Партида № *** в село Г.С. се водела на бивш собственик на
имота, разговаряли с бившата собственичка, която казала, че още през 2017
г. имотът бил продаден. Кметът на селото потвърдил, че имотът имал нов
собственик, но не можел да съдейства с негов телефонен номер, потвърдил,
че този човек е новият собственик на имота. Заявява, че практиката на
„***“ по индивидуализиране на имотите, в които са разположени
измервателните средства била - когато имало такъв адрес се посочвал във
фактурата, в който се намирало измервателното средство, доколкото си
спомня, мисли, че има. Твърди, че направила справка дали
административният адрес отговаря на отразения във фактурата.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебна
експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно
изготвено.
От същото се установява, че:
6
Към ищцовото дружество „*********“ ЕООД има незаплатени фактури на
името на В.П.С., които се отнасят за недвижим имот, находящ с в с. Г.С., общ.
П.Б., ул. „***“ *** и партида № *********.
Неплатените фактури, издадени от ищецът по делото „*********" ЕООД са с
номера, както следва: фактура №******/28.05.2020г., на обща стойност с ДДС
266,34 лева фактура №**********/22.02.2021г., на обща стойност с ДЦС
12,05 лева фактура №**********/22.03.20211- на обща стойност с ДДС 4,82
лева фактура №20001086835/22.10.2021г., на обща стойност с ДДС 7,24 лева
фактура №20001123065/22.11.2021г., на обща стойност с ДДС 2,41 лева
фактура №200011***36/06.12.2021г., на обща стойност с ДДС 9,65 лева.
Размерът на неплатеното задължението е формиран от неплатени суми по 6
броя фактури и е на стойност 302,51 /триста и два лева и 51 стотинки / лева.
Размерът на лихвата за забава, дължима по реда на чл.40 ал.1 от Наредба №
04 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ.
представляваща законна лихва за периода от 28.06.2020 година до 21.02.2022
година - датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е 47,93 е /четиридесет и седем лева и 93
стотинки / лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото
изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу
длъжник.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС-К., по което е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения: От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на *** системи и Общите условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор «***» ЕООД –
гр. С.З.. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в
случая от 11.08.2006г. В чл.71, ал.2 от Общите условия е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат във *** оператора заявление, в което да
предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В
тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 от Търговския
закон за действителността на търговска сделка, каквато е налице между
страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в
случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не
се съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение
между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез
издадените фактури. По силата на така възникналото договорно
правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите
водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за
7
питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да
заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на
фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. На
въпроса дали ответникът е потребил посочените количества вода за
процесния период, чиято стойност съответства на представените от ищеца
фактури, според настоящия съдебен състав следва да се даде положителен
отговор. Редът и начинът на измерване и отчитане на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води са уредени от
разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава III от Наредбата. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ***, и/или в имотите на потребителите, в присъствието им или
на техен представител – чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на
отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. От друга страна по делото
не са ангажирани доказателства за неправилно отчитане на водомера,
респективно същият да е бил повреден, което да е довело да невярно
фактуриране на количествата потребена вода. Претендираните вземания на
ищеца се установяват и от заключението на вещото лице, което кореспондира
на посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето защо, съдът
приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата
сума за ползваните от ответника *** услуги, респ. задължението на
последният да я плати.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 46,14 лева (четиридесет
и шест лева и 14 стотинки), представляваща лихва за период от 28.05.2020 г.
до 16.02.2022 г.Тя има акцесорен характер по отношение на главното
задължение и присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се
установява, че такова се дължи. Действително в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от
Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество
вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се
дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до изплащането й, чийто размер възлиза на сумата от 46,14 лева
(четиридесет и шест лева и 14 стотинки), за период от 28.05.2020 г. до
16.02.2022 г. Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1
от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ЧГД № ***/ 2022г. по
описа па Районен съд К.. От представените по него писмени доказателства се
8
установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за
платена държавна такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 965,00 лева,
състоящи се от: държавна такса 25,00 лева; адвокатски хонорар 360,00 лева;
възнаграждение за особен представител -360,00 лева възнаграждение за вещо
лице – 220,00 лева, предвид представения списък по чл.80 от ГПК.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес:
с. Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., съществуването на вземания на „*********“
ЕООД, гр. С.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ул. „********, спрямо него за следните суми: 302,51 лева (триста и два лева и
51 стотинки) за главница, представляваща неплатено задължение за
консумирана и незаплатена питейна вода по партида №*** за имот, находящ
се в с. Г.С., общ. П.Б., ул. "***" *** за периода 01.08.2019 г. до 30.11.2021 г. и
46,14 лева (четиридесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща лихва за
период от 28.05.2020 г. до 16.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от
21.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
***/ ********* г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ЧГД № ***/ 2022г. по описа па Районен съд К..
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „*********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „********, сумата
от 990,00 лева /деветстотин и деветдесет лева/ , от която 965,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 25,00 лева,
представляваща направени разноски по ЧГД № ***/ 2022г. по описа па
Районен съд К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С.З..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ЧГД №
***/2022г. по описа па Районен съд К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9